Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 04.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд съд, І г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К.Първанова, като разгледа
докладваното от председателя гражданско дело №11876 по описа за 2017
год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявeн е от Н.Д.С. против „Застрахователно акционерно
дружество „А.” АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
Ищцата твърди, че на 23.07.2014г. в гр.Варна настъпило
ПТП по вина на водача на л.а „Ауди А7“ с рег. № ******– Ж.В.В., чиято отговорност била
застрахована от ответното дружество по договор за застраховка „Гражданска
отговорност”. В резултат на пътно-транспортното произшествие майката на ищцата
– Т.Н.П.получила тежки телесни повреди – травматичен шок със съчетана травма,
контузия на глава, гръден кош, счупване на 5, 6 и 7 десни ребра,
хемопневмоторакс в дясна плеврална кухина, счупване на 10 гръден прешлен и
контузия на гръбначния мозък, проявена с невъзможност за движение на долните
крайници, счупване на левия страничен израстък на 1 - ви поясен прешен и счупване
на 10 - то ляво ребро. Лекувана била оперативно в болница, след което била изписана с парализа на долните
крайници, нуждаела се от непрестанни грижи и наблюдение, поради което била
настанена в хоспис, където починала на 04.04.2015 г. Причина за смъртта й била двустранна
огнищна хипостатична пневмония, получена при продължително залежаване, поради
пълното обездвижване на долните й крайници. Ищцата претърпяла неимуществени
вреди, изразили се в болка и страдание от смъртта на нейната майка, поради
което претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 140 000
лв., ведно със законната лихва, считано от 04.04.2015г. до окончателното изплащане. Претендира
разноски. Ответникът
оспорва исковете, като прави следните възражения: поведението на водача на моторното превозно средство не
било виновно и противоправно; оспорва наличието на причинно-следствена връзка
между ПТП и смъртта на Т.Н.П.; поддържа възражение за съпричиняване на вредите
от пострадалата, която нарушила правилата за движение по пътищата,
предприемайки обратен ляв завой в кръстовище при червен сигнал на светофарната
уредба, при което отнела предимството на насрещно движещия се автомобил, без да
подаде светлинен сигнал и да съобрази поведението си с останалите участници в
движението; управлявала МПС без поставен или с неправилно поставен предпазен
колан; Т.П.страдала от предхождащи пътно-транспортното произшествие травми и
заболявания, допринесли за вредоносния резултат; оспорва размера на иска. Моли
съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По
предявените искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./:
За да бъде уважен този иск ищцата трябва да ангажира доказателства за
следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние
и вредата; 3/ за размера на дължимото обезщетение. Страните не спорят, че отговорността
на водача на „Ауди А7“ с рег. № ******е била застрахована по договор за застраховка
”Гражданска отговорност” от ответното дружество към датата на пътно-транспортното
произшествие, което се потвърждава и от служебно извършена от съда справка на
публичния сайт на Гаранционния фонд. Видно от присъда 6/31.1.2017г. по НОХД № 1287/2016 г. на ОС – Варна и представените решения за инстанционен
контрол по ВНОХД № 156/2017г. на Апелативен съд – Варна и КНД № 962/2017г. на
ВКС, второ наказателно отделение, от които се установява, че присъдата е влязла
в сила, подсъдимият Ж.В.В. е
признат за виновен в това, че на 23.07.2014г. в гр. Варна, при управление на
лек автомобил „Ауди“ А7 с регистрационен № ******e нарушил правилата за движение на ЗДвП – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство
от категория „В“ е забранено да превишава 50 км/ч за населено място“ и по
непредпазливост e причинил смъртта
на Т.Н.П., настъпила на 04.04.2015 г., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „В“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, което на основание чл.
66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от четири години, като го
е оправдал по първоначално предявеното
обвинение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. На основание чл. 343 г от НК на подъдимия е наложено наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от три години.
Съгласно чл. 300 от ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
С оглед на горецитираната влязла в сила присъда на Окръжен съд – Варна, настоящият
състав приема, че е установено противоправното поведение на водача Ж.В.В., неговата вина, съставомерните последици,
които са част от състава на престъплението/настъпилата смърт на Т.Н.П./, и
причинно-следствената връзка между противоправното поведение на водача и
вредоносния резултат.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници от 16.09.2015
г. ищцата Н.Д.С. е дъщеря на починалата Т.Н.П..
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото са
събрани гласни доказателствени средства.
От показанията на св. А.се установява, че има непосредствени впечатления от
отношенията между ищцата и нейните родители, тъй като живяла от 1986г. до преди три години в един вход със С..
От 1986 г. познавала и нейните родители. Свидетелката била студентка във Варна
и често отсядала в техния дом, както и на
вилата им. Отношенията между ищцата и майка й били много добри, обичали се,
държали една на друга. Ищцата разчитала
на майка си, която й помагала при отглеждането на детето й, а когато Н. се
развеждала, тя й осигурила необходимите средства, за да придобие семейното
жилище и да остане да живее в него. Дъщерята на ищцата беше студентка във Варна
и живеела при майка й, която й помагала за издръжката, тъй като ищцата не
получавала високи доходи. С. живеела в Бургас, а майка й във Варна. Родителите
й идвали всеки месец в Бургас и често се събирали заедно със свидетелката. След
катастрофата ищцата се обадила на свидетелката, била в много тежко психическо
състояние, не знаела какво я чака, била много травмирана, заминала за Варна, където
майка й била настанена в болница и останала с нея като придружител. След изписването
се редували с брат й да я гледат, но тъй като трябвало да се полагат непрестанно
медицински грижи 24 часа в дома й, които не можели да осигурят, се наложило да
я настанят в хоспис, където майка й била под непрекъснато наблюдение, всяка
събота и неделя ищцата ходела при нея. За С. било тежко преживяване, дълго
време след трагичната загуба имала нужда от приятелска подкрепа, трудно изляза
от депресивното си състояние, често
говорела за това, плачела, майка й липсвала, останала сама.
Показанията на свидетелката са последователни, житейски правдиви и
непротиворечиви, поради което съдът приема за доказано по делото, че ищцата е
претърпяла неимуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с
процесното пътно-транспортно произшествие.
Така събраните доказателства установяват настъпването на всеки един от
фактите от състава на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, поради което предявеният иск е
доказан по основание.
При определяне размера
на обезщетението съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищцата
към датата на смъртта на майка й – 51 г.,
обстоятелството, че е прекъсната една от
най-силните връзки в живота на човека – тази между детето и неговия родител. Отношенията
между ищцата и майка й са били основани на обич, подкрепа и взаимно уважение.
Макар да са живеели в различни градове, са продължавали да се събират заедно всеки месец,
майка й е помагала при отглеждането на детето й и в трудни за нея моменти след
развода със съпруга й. Ищцата тежко е преживяла катастрофата и трагичната
загуба на своя родител – в болницата е била неотлъчно до майка си, тревожела се
е за нейното състояние, не е знаела какво я чака, след изписването й от
болницата заедно с брат й са се грижели за нея, но тъй като майка им е имала непрестанно
нужда от медицински грижи/24 часа в денонощието/, са я настинили в хоспис. С. всяка
събота и неделя я е посещавала в хосписа./св. А./. След трагичната загуба ищцата
често е плачела, споделяла е със св.А., че майка й липсва, не е преодоляла
нейната смърт. Съдът отчете
обстоятелството, че дори интензивността на страданието на ищцата да
намалее във времето, мъката от загубата на майка й ще остане до края на живота й,
загубата за нея е невъзвратима и не може да бъде измерена материално.
Като съобрази горепосочените обстоятелства, социално-икономическите
условия и стандарта на живот в страната през 2014 г., на основание чл.52 от ЗЗД, съдът определи обезщетение за неимуществени вреди, по справедливост, в размер на 100 000 лв.
По възраженията за
съпричиняване на вредите:
Ответникът
поддържа в хода на делото възражения за съпричиняване на вредите от пострадалата, която нарушила правилата за движение
по пътищата, предприемайки обратен ляв завой в кръстовище
при червен сигнал на светофарната
уредба, при което отнела предимството
на насрещно движещия се автомобил,
без да подаде
светлинен сигнал и да съобрази поведението
си с останалите участници в движението; управлявала МПС без поставен или с неправилно поставен предпазен колан и страдала от предхождащи пътно-транспортното произшествие
травми и заболявания, допринесли за вредоносния
резултат.
Съдът
намира първото от възраженията за основателно, поради следните съображения:
Видно от влязлата в сила
присъда на Окръжен съд – Варна водачът на лек автомобил „Ауди“ А7 с рег. № ******–
Ж.В.В. е допуснал нарушение на правилата за движение
на ЗДвП – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача
на пътно превозно средство от категория „В“ е забранено да превишава 50 км/ч за
населено място“.
За
установяване механизма на настъпване на катастрофата по делото е, назначена
автотехническа експертиза, разпитан е св. Ж.В. и е приета циклограма за
кръстовището, на което е настъпила катастрофата.
От
заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, се установява
следният механизъм на настъпване на катастрофата: На Х образно кръстовище в
гр.Варна, регулирано с вертикална сигнализация и светофарна уредба, водачът на
л.а. „Нисан Микра“/пострадалата
Т.Н.П./ е навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофара, без
предимство, отляво надясно в посока на движението на л.а „Ауди А7“, за да
извърши ляв завой в посока „Галата“. Водачът на л.а “Ауди А7“, който се е
движел в посока „Галата“, е навлязъл в кръстовището с предимство на зелен
сигнал на светофара. Той е възприел опасността, но не е успял да предотврати
удара в предната дясна странична част на л.а „Нисан Микра“. Поради по-високата
скорост и маса на л.а „Ауди А7“ същият след удара е отхвърлил напред в ляво л.а
„Нисан Микра“ в неговата посока на движение, при което л.а „Нисан Микра“ се е завъртял
в посока на часовниковата стрелка и се е установил с предна част в посока
североизток, а задната част на превозното
средство е била разположена върху тревната разделителна площ на 33 метра от
местоудара, като при излизане от пътното платно със задната дясна част дясното
колело се е ударило в банкета и се е завъртяло леко в посока, обратна на
часовниковата стрелка. Л.а „Ауди А7“ се е отклонил преди удара надясно,
продължил е движението си напред под ъгъл и на 53 м. при удар в банкета е
продължил право напред още 10 м., където се е установил в покой след удар с
предната дясна част в дърво. По време на удара скоростта на л.а „Ауди А7“ е
била 121 км/час, а на л.а „Нисан Микра“ -12 км/час. Опасната зона за спиране на
л.а „Ауди А7“ е била 112.52 м., а опасната зона за спиране на л.а “Нисан Микра“
- 4,77 м. Според вещото лице, причина за пътно-транспортното произшествие е
навлизането на л.а „Нисан Микра“ в кръстовището, без предимство, на червен
сигнал на светофара, при което в него се е ударил л.а „Ауди А7“. Наред с това
вещото лице е посочило като причина за настъпване на катастрофата и поведението
на водача на л.а “Ауди А7“, който преди
кръстовището се е движел с висока скорост до 121 км/час, вместо
допустимата скорост от 50 км/час, което технически е поставило шофьора в
положение да не може да предотврати удара между двете МПС. Ако л.а „Ауди А7“ се
бе движил със скорост от 50 км/час, ударът би бил предотвратим за него. Вещото
лице заявява, че е изключена възможността от навлизане на двете МПС на зелен
сигнал. При трите режима на светофарната уредба превключването от края на
зеления сигнал за л.а „Ауди А7“ и началото на зеления сигнал за „Нисан Микра“ е
4 сек., което изключва възможността за навлизане на двете превозни
средства в кръстовището на зелен сигнал
едновременно.
Механизмът
на настъпване на катастрофата се потвърждава от показанията на св.В. – водач на
л.а „Ауди“ А7 с рег. № ******, който заявява, че към 5.30 часа - 6.00 часа
следобед в деня на произшествието карал в лявата лента, когато видял, че има
автомобил в кръстовището, който препречва преминаването през лявата лента,
поради което се изместил в дясната лента. Свидетелят изяснява, че навлязъл в
кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба, а автомобилът, управляван
от пострадалата, потеглил по диагонална посока, за да влезе в дясната лента и
да се престрои. Според свидетеля, пострадалата не видяла неговия автомобил,
заради заслепяване от слънцето. В. с автомобила си се ударил в няколко дървета,
които били „като трамплин“ и той отишъл „много надалеч“, защото до последния
момент завъртал волана в лява посока, за да не се удари челно в дърво.
Произшествието настъпило в района на кръстовище, което било регулирано със
светофарна уредба. Свидетелят твърди, че подминал кръстовището, сигналът за
него бил разрешителен, а другият автомобил навлязъл в кръстовището на червен
светофар. Забелязал автомобила отдалече и затова сменил посоката от лява в
дясна лента. Когато навлязъл в кръстовището, карал в дясна лента, пострадалата навлязла
в кръстовището, за да отиде в дясната лента, за да се изнесе и да продължи към
лявата лента. Свидетелят я забелязал, когато тя била по средата в лявата лента
и пречела на движението в тази лента, поради което той се преместил от дясната
лента в лявата лента, за да я подмине, не очаквал, че „човек на червен светофар
ще продължи да шофира“. Изместил се в дясно, а пострадалата му отсякла пътя. Счита, че щом за него през
цялото време е светело зелено, е невъзможно за нея също да е светел зелен светофар.
С оглед механизма на настъпване на
катастрофата, установен от автотехническата експертиза и присъдата на ОС –
Варна, като съобрази допуснатите нарушения от водача на л.а „Ауди А7“ и от пострадалата
като водач на л.а „Нисан Микра“ с рег. № ******, съдът прие процент на
съпричиняване на катастрофата от пострадалата от 40 %, тъй като е преминала на червен сигнал
на светофара, като по този начин е
навлязла неочаквано и незаконосъобразно в кръстовището.
Неоснователни са другите две възражения за
съпричиняване на вредите от пострадалата. От заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, се
установява, че Т.П.преди
катастрофата е страдала от следните заболявания: увреждане на
междупрешленните дискове в поясно-кръстцов отдел на гръбначни стълб с многоетажна
дискова херния и - LЗ, L4, L5, S1 и изяви на радикулопатия; нетоксична
дифузна гуша; хипертонична болест II-ра степен с хипертонично сърце без
(застойна) сърдечна недостатъчност; хиперметропия (далекогледство); жлъчнокаменна
болест; гастро-дуоденит и състояние след резекция на стомаха по Билрот 2 и
анастомоза с тънко черво, по повод доброкачествено новообразувание на
храносмилателна система; в медицинската документация има данни за полиартроза и
първични гонартрози; състояние след менопауза. Въз основа на медицинските
документи експертът е приел, че всички заболявания на П.са били редовно проследявани
и системно лекувани. С оглед характера на заболяванията и състоянието на
пострадалата, установено при постъпването
й в болницата, тези заболявания са били адекватно компенсирани и общото й здравословно
състояние преди ПТП е било сравнително добро. След ПТП пострадалата е била своевременно
хоспитализирана. В болницата е проведен активен и адекватен диагностичен процес.
Съобразно установените увреждания и състоянието й е предприето правилно и
своевременно реанимационно и хирургично лечение, което отговаря на изискванията
на добрата медицинска практика. Сред описаните при П.травми не са отразени
такива, които категорично да се приемат, като специфични или характерни за
директно действие на предпазен колан(“синдром на предпазния колан”, който се
проявява чрез характерни, широки,
лентовидни охлузвания и кръвонасядания по кожата с възможни счупвания на ребра
и увреждане на вътрешни органи). Няма медицински данни, че е била с поставен
предпазен колан, но с оглед механизма на катастрофата, не е изключено да го е
ползвала, но да не останали травми от него. При пострадалата е регистрирана
съчетана травма/глава, гърди, крайници, гр.стълб/, контузия на главата, контузия
на гръдния кош, счупване на 5 - 7-мо леви ребра и на 10-то дясно ребро с
двустранен излив на кръв в плевралната кухина – хемоторакс, травма на гръбначен
стълб на ниво гръдно-поясна област с многофрагментарно счупване на тялото и на
десния напречен израстък на Тх10 (десети гръден прешлен) с нарушаване на конфигурацията
на спиналния канал и увреждане на гръбначен мозък водещо до долна параплегия, както
и фрактура на левия трансверзален израстък на Л1 (първи поясен прешлен). Според
вещото лице, всички тези травми биха могли да настъпят и при поставен предпазен
колан, поради което съдът намира това възражение за съпричиняване също за неоснователно.
Тъй като
е основателно само първото от възраженията за съпричиняване на вредите от
пострадалата, при което съдът определи процент на съпричиняване от 40 %,
размерът на обезщетение за ищцата възлиза на 60 000 лв., до който размер искът
е основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 140 000 лв.,
следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
Ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 257.14 лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат М.Г. *** с адрес за призоваване:
гр.София, ул.“********, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско
възнаграждение в размер на 1855.71 лв., съобразно уважената част от иска.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху
уважения иск в размер 2400 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „А.” АД, ЕИК ******, седалище и
адрес на управление:*** да заплати на Н.Д.С., ЕГН ********** ***, съдебен
адрес:***, на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 60 000 лв. /обезщетение за неимуществени вреди, изразили се
в болки и страдания от смъртта на нейната майка Т.Н.П., настъпила на 04.04.2015 г., в следствие на пътно-транспортно произшествие,
причинено по вина на водача Ж.В.В., при управление на
л.а „Ауди А7“ с рег. № ******, по време на действието на застрахователен
договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва,
считано от 04.04.2015 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 140 000
лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Н.Д.С. да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „А.” АД, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на на 257.14 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „А.” АД да заплати на адвокат М.Г. *** с адрес за призоваване: гр.София, ул.“******, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско
възнаграждение в размер на 1855.71 лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „А.” АД да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса върху уважените искове в размер на 2400
лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :