№ 11547
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело
№ 20211110146850 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците Ж. К. и П. К. да
заплатят на „ФИРМА“ ЕАД сумата от 901,84 лв., представляваща продажна
цена за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.11.2018г.
за топлоснабден имот в гр.АДРЕС , аб. № **** , ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането, както и за сумата от 233,80 лв., представляваща обезщетение за
забава в погасяване на цената на топлинната енергия за периода от
14.09.2018г. до 27.07.2021г., както и сума за дялово разпределение в размер
на 7,35лв.- главница за периода м.09.18г.- м. 11.18г., заедно със законна лихва
от датата на исковата молба в съда, и 1,95лева лихва за периода 14.09.18г.-
27.07.21г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е Д.тавил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
1
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е Д.тавена енергията.
Ответниците са депозирали отговор на исковата молба чрез особения
представител адв. В. М. от САК, с който се оспорват предявените искове като
неоснователни. Релевира се възражение за погасяване на вземанията поради
изтекла давност.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, Д.тигна до следните
фактически и правни изводи:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение между него и ответниците, по силата на което действително е
Д.тавил топлинна енергия на посочената стойност и за ответниците е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, която за исковия период се равнява на претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов
клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на
имот, който купува отопление, климатизация и горещо воД.набдяване, или
природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на
ОСГК на ВКС. ПреД.тавяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - Д.тавка на топлинна енергия за битови нужди (чл.
153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на Д.тавената топлинна енергия. Писмената
форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
По делото не се спори, а и от приложения по делото нот. акт № 42, том
II, рег. № ****, дело № 188 от 2002г., се установява, че собственици на
2
процесния топлоснабден имот са ответниците, като са придобили същия чрез
покупко-продажба, осъществена на 15.08.2002г. Видно от нот. акт № 91, том
ХI, рег. № 12082, дело № 1159 от 2018г., на 19.11.2018г. процесният имот е
продаден на Г. И. Г. и Д. П. Р. от ответниците. От изложеното следва, че за
процесния период – от м.05.2017г. до м.11.2018г., правото на собственост
върху имота принадлежи на ответниците.
Както бе посочено по-горе, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на
договора не е предвидена). ОУ са влезли в сила, доколкото са публикувани
(чл. 150, ал.2 от ЗЕ) и по делото не са релевирани подобни твърдения, нито
има данни за упражнено право на възражение срещу Общите условия.
От събраните писмени доказателства се установява, че процесният имот
се намира в сграда, която е присъединена към топлофикационната мрежа.
При горните обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в
горецитираното ТР, ответниците като собственици на процесния имот се
явяват клиенти /потребители/ на топлинна енергия за процесния имот и като
такъв се намира в облигационно правоотношение с ищцовото дружество и
дължи заплащане на цената на Д.тавените услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице-помагач.
По делото не се спори преД.тавянето на топлинна енергия в обема,
3
съответстващ на претендираната цена, с оглед заявеното от процесуалния
представител на ответниците в съдено заседание на 30.05.2023г.,
обективирано в протоколно определение от същата дата. Предвид
изложеното, съдът приема, че по делото е доказана продажбата (Д.тавката) от
страна на ищцовото дружество на топлинна енергия до имота на ответниците
на стойност 901,84 лв. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е
количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена с оглед
наведеното възражение за изтекла погасителна давност в отговора на
исковата молба.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на преД.тавяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането
на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата
молба. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 11.08.2021 г.,
са погасени по давност. По отношение на процесния период са приложими
ОУ на „ФИРМА“ ЕАД от 2016 г., като съгласно чл. 32, ал. 1 от тях е клиентът
длъжен да заплати цената на Д.тавената топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася. Следователно, задълженията за
периода от м.05.2017 г. до м.05.2018 г. включително, са погасени по давност –
за последния месец от посочения период задължението е станало изискуемо
на 16.07.2018 г. (датата, на която задължението за изтеклия на предходния ден
отчетен период е възникнало), като тригодишната погасителната давност за
него е изтекла преди подаване на исковата молба-11.08.2021г.). Непогасената
по давност главница за периода м.06.2018г.-м.11.2018г. възлиза на 197,74 лв.,
изчислена на основание чл. 162 ГПК. За тази сума предявеният иск за
главница за топлинна енергия е основателен, като за разликата до пълния
предявен размер от 901,84 лв. и за периода от м.05.2017 г. до м.05.2018 г.
включително искът следва да бъде отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК съпрузите отговорят
4
солидарно за задължения, поети за задоволяване на нуждите на семейството.
В случая не се оспорва, че потребената топлинна енергия е за задоволяване
именно на нуждите на семейството. В подкрепа на този извод е и
приложената декларация за откриване на партида за имота от ответницата Ж.
К., като е декларирано, че имотът ще се използва за жилишни нужди. Ето
защо ответниците отговарят солидарно за задълженията си към ищеца за
Д.тавената в техния имот топлинна енергия.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ от 2014 г., чл. 61, ал. 1 Наредба №
16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „ФИРМА“ ЕАД и търговец за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда-
етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Извършването на услугата се
установява от приложените по делото протокол от ОС на ЕС за сключване на
договор с разпределителното дружество, договор на ЕС с последното, договор
между ищцовото дружество и „ФИРМА“ ООД за извършване на услугата
дялово разпределение. Исковата претенция за цената на услуга дялово
разпределение е от м.09.2018г. до м.11.2018г., т.е. обхваща период извън
погасителната давност, като няма данни да е начислявана преди това.
Претенцията следва да бъде уважена в пълен размер от 7,35 лв.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба-11.08.2021 г. до
окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за обезщетение за забава предполага
установяване от ищеца възникването на главен дълг, изпадането на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на
падежа.
За отчетния период м.05.2018г. - м.11.2018г. е издадена фактура по
чл.32, ал.3 ОУ на 31.07.2019г. Срокът за плащането на задължението по тези
5
фактури съгласно чл.33, ал.2 ОУ, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г.
на КЕВР, е 45 - дневен от изтичане на периода, за който се отнася. Срокът за
плащане не може да започне да тече преди установяване на задълженията,
което е станало с издаване на фактурата, поради което следва да се приеме, че
предвиденият срок за плащане тече от издаване на фактурата по чл.32, ал.3
ОУ. При това върху дължимата цена за ТЕ за периода м.06.2018г. -
м.11.2018г., която възлиза на 197,74 лева, се дължи обезщетение за забава за
периода 16.09.2019г. – 27.07.2021г., което възлиза на 37,41 лева. Размерът на
обезщетението за забава в размер на законната лихва съдът определя на
основание чл.162 ГПК, изчислена чрез общоД.тъпен интернет калкулатор -
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html и съгласно чл.86, ал.2 ЗЗД, вр.
ПМС № 426/18.12.2014г.
По изложените съображения, искът за заплащане на законна лихва за
забава върху главните вземания за цена на Д.тавената топлоенергия следва да
бъде уважен до размер на сумата от 37,41 лв. и за периода 16.09.2019г.-
27.07.2021г. и да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 233,80 лв. и за периода 14.09.2018г.-15.09.2019г.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг.
чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба и касаеща процесния период,
поради което предявеният акцесорен иск за обезщетение за забава върху
задължение за цена на такса за услуга дялово разпределение в размер на 1,95
лв. за периода от 14.09.2018г.-27.07.2021г. се явява неоснователен и следва да
се отхвърли изцяло.
По разноските
С оглед изхода от спора с право да претендират присъждане на разноски
разполагат и двете страни съобразно уважената, респективно отхвърлената
част на исковете.
Ищецът е доказал разноски в размер на 140 лв. за държавна такса и 414,
49 лв. депозит за особен представител и претендира юрк. възнаграждение,
което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100 лв. От общия
6
размер на разноските – 654,49 лв., съразмерно на уважената част от исковете,
следва да му се присъдят 138,62 лв.
От ответниците не са претендирани разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД Ж. Г. К., ЕГН: ********** и П. Д. С., ЛНЧ: ********** и двамата с
адрес: гр. АДРЕС да заплатят на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление гр. ФИРМА в условията на солидарност
сумата от 197,74 лв., представляваща цена на потребена топлинна енергия за
периода от 01.06.2018г.-30.11.2018г., ведно със законната лихва за периода от
11.08.2021г. до окончателното й заплащане, сумата от 37,41 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 16.09.2019г.-27.07.2021г., сумата от 7,35 лв., представляваща
такса за дялово разпределение за периода от 01.09.2018г. до 30.11.2018г.,
ведно със законната лихва за периода от 11.08.2021г. до окончателното й
заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за потребена ТЕ за разликата
над 197,74 лв. до пълния предявен размер от 901,84 лв. и за периода от
01.05.2017 г. до 31.05.2018 г. вкл., иска за мораторна лихва за разликата над
37,41 лв. до пълния предявен размер от 233,80 лв. и за периода 14.09.2018г.-
15.09.2019г., както и изцяло иска за мораторна лихва върху таксата за дялово
разпределение в размер на 1,95 лв. за периода 14.09.2018г.-27.07.2021г.
ОСЪЖДА Ж. Г. К., ЕГН: ********** и П. Д. С., ЛНЧ: ********** и
двамата с адрес: гр. АДРЕС да заплатят в условията на солидарност на
„ФИРМА” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 138,62 лв.-разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „ФИРМА“ ООД.
7
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8