МОТИВИ към Присъда № 149 от 26.09.2018 г. по НОХД № 2451/2018
г., БРС, НО, 44-ти състав
Бургаска районна прокуратура (БРП)
е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 197/2017г. по описа на 01 РУ при ОД на МВР-гр.Бургас,
ПОР № 1037/2017г. по описа на БРП, като е повдигнала обвинение срещу В.В.М.,
ЕГН **********, за това, че на 23/24.02.2017г. в гр. Черноморец, обл. Бургаска
и в гр. Бургас, при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си
имотна облага от 5000 лв., възбудил заблуждение у Н.В.Г., ЕГН: **********,***,
че ще направи ремонт на покрива на къщата й, който ще струва 5000 лв., и с това
й причинил имотна вреда в същия размер - 5000 /пет хиляди/ лв., които получил в
брой от нея, както следва – 400 лв. на 23.02.2017 г. в гр. Черноморец, обл.
Бургаска като капаро за по-евтини материали и остатъка от 4600 лв. на следващия
ден в гр.Бургас – престъпление по чл.
211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б” от НК.
Производството
пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII
НПК, на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК. След разясняване
на правата и последиците по чл. 372, ал.1 от НПК, подсъдимият В.В.М. заяви, след като изрази становище по въпросите
на чл. 248, ал.1 от НПК, в хода на
разпоредителното заседание, че желае предварително изслушване по чл.371 от НПК,
като на основание чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти. Съдът като намери, че са налице предпоставките за
това, допусна провеждането на съкратено съдебно следствие. След изслушване
самопризнанията на подсъдимия и като констатира, че те се подкрепят от
събраните на досъдебното производство за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът с нарочно
определение постанови разглеждането на делото в посочената диференцирана
процедура.
Подсъдимият В.В.М., редовно
призован, се явява лично, доведен от органите на ОД „Охрана“- Бургас, като
същият се намира понастоящем в Затвора- гр. Бургас. По делото се явява служебният защитник на подсъдимия – адв.
П.Г. ***, който в последното по делото с.з.
заявява, че се придържа към искането на своя подзащитен за протичане на делото
по диференцираната процедура на чл.371, т.2 НПК, като подсъдимият изцяло
признава фактите и обстоятелствата по повдигнатото му обвинение и се съгласява
за тях да не се събират доказателства, като се ползват събраните такива в хода
на досъдебното производство.
По делото се явява и пострадалото лице- Н.В.Г., редовно призована, лично, като по делото съдът
е докладвал постъпила по делото молба от
Н.В.Г., ЕГН: **********, с която моли да бъде конституирана като граждански
ищец и частен обвинител в наказателния процес, да бъде приет за съвместно
разглеждане предявения с молбата граждански иск за сумата от 5000 лева и
подсъдимият да бъде осъден да и заплати сумата от 5000 лева. При вземане
становище на пострадалото лице дали поддържа молбата в нейната цялост, то
същото заявява пред съдебния състав, че поддържа молбата си само относно
предявената претенция за граждански иск, а именно за претърпени имуществени
вреди, в размер на 5000 лв., представляващ обезщетение за нанесените й
имуществени вреди от престъплението, като не поддържа претенцията си от молбата
за конституиране в качеството ми на частен обвинител по делото. Съдът с
мотивирано протоколно определение, след
като е разяснил на пострадалата, че разполага с възможност да заяви претенцията
си и пред гражданския съд, като в наказателното производство, е счел, че същият
ще го затрудни, не го е приел за съвместно разглеждане.
В хода на
съдебните прения представителят на държавното обвинение поддържа обвинението,
за което е предаден на съд подсъдимият. Счита ,че фактическата обстановка по
делото безспорно е установена.Престъплението се подкрепя от целия
доказателствен материал и от самопризнанията на подсъдимия. Моли за налагане на
следното наказание, а именно наказание лишаване от свобода за срок от пет години лишаване от
свобода, което след редукцията по чл. 58а от НК, следва да стане 3 години и 4
месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим, тъй като са налице
предпоставките на чл. 57, ал.1, б. б от ЗИНЗС. Мотивира същото с множеството
осъждания на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия адв. Г., в пледоарията си по
същество на делото моли съда при определяне на наказанието да
вземе предвид, че неговият подзащитен се
опитва да се поправи и е искал да възстанови причинената по делото вреда, но
поради липса на средства не е успял да го стори и да сключи споразумение по
делото, като съжалява за деянието си. С тези аргументи моли на подзащитния му
да бъде наложено наказание в минималния определен от закона размер, а именно
три години ЛОС, което след редукцията да
стане две години, и да се изтърпи при
строг режим.
Подсъдимият
се присъединява към казаното от неговия защитник и в дадената му последна дума
посочва, че съжалява
за извършеното и е съгласен с размера на присъдата, която е поискал адвокатът
му.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият В.В.М. – 53 г., е роден на *** ***, общ. Средец, обл.
Бургас, понастоящем в Затвора – Бургас, българин, български гражданин, с
основно образование, неженен, осъждан, безработен, ЕГН **********.
Подсъдимият В.В.М., към
датата, на извършване на деянието, предмет на обвинението е бил многократно
осъждан за извършени престъпления от общ характер по общо 11 /единадесет/ наказателни
производства. Видно от съдимостта на лицето, то с Определение на ОС гр.Ямбол,
постановено по НОХД 346/2010 в сила от
30.9.2010г., същият е бил осъден на ЛОС за срок от 2 години. С Присъда на PC
Бургас по НОХД 1858/2012г. в сила от 4.9.2012г. е бил осъден на ЛОС за срок от
4 години и 4 месеца, като тази присъда е
била обжалвана пред БОС и същата е била потвърдена от въззивната инстанция. Така наложените му наказания
подсъдимият изтърпял, последното до 27.03.2015г. в Затвора- гр. Бургас, когато
бил освободен условно предсрочно с Определение на БОС № 58
ПО чнд № 144/2015 Г. с изпитателен срок в размер на остатък от 8 месеца и 5
дни. Към датата на последващото му деяние - 23/24.2.2017г. реабилитация за М.
не е била настъпила, поради което и настоящото деяние представлява опасен
рецидив по смисъла на чл.29, ал. 1 б. „а“ и „б“от НК, като именно в този смисъл
е било и повдигнатото обвинение, че лицето е извършило престъплението при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл.
29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК.
След като през есента на 2011 г., подсъдимият В.М., бил осъден по НОХД №1858, с влязла в сила присъда №1202 от 27.06.2012
г. на БРС отново за престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.
„А” и б. „Б” от НК, но досежно две измамени лица и с причинена вреда в размер
на общо 2576.50лв., видно от справката за съдимост на лицето, като това деяние
е било извършено и в съвкупност с деяние по чл.206, ал.3, вр. Ал. НК, за което
на подсъдимия е било наложено и горепосоченото наказание ЛОС в размер на 4
години и 4 месеца, което да се изтърпи при строг режим, след редукцията по
чл.58а, НК и по което същият и бил предсрочно освободен, през зимата на 2017 г.
М. решил отново да извърши почти идентично
като механизъм на действие престъпление в същия район на предходното такова- а
именно гр. Черноморец, и на 23.02.2017г. посетил гр.Черноморец обл.Бургаска. На
същата дата на автогарата в гр.Черноморец пострадалата Н.Г. ***, когато дочула
подсъдимият- М. в телефонен разговор, че търси квартира. Предложила да му
помогне и двамата се качили в автобус за гр.Бургас. Седнали на една седалка. М.
се представил с име- „Николай“ и започнал да споделя лични неща на пострадалата
Г.. Говорил и за дъщеря му, която след
катастрофа заболяла и починала млада. Споделил й също, че имал строителна
бригада от 7 човека и започвали работа на „Санта Марина“ в гр. Созопол.
Свидетелката Г. попитала, може ли бригадата му да й отремонтира покрива на къщата, тъй- като същият бил за ремонт. Подсъдимият
отговорил положително, като даже
допълнил, че щял да се докаже като строител и после ще имало „да го търсят други
клиенти“. Пристигнали в гр.Бургас където ги посрещнал синът на пострадалата Г. – свидетелят- К Г М. казал на пострадалата Г., че към 17.00 часа ще
пътува обратно за гр.Черноморец и дал номер на телефон за връзка. Същият ден следобяд, подсъдимият М., пострадалата Г. и синът й - Георгиев се
върнали обратно в гр.Черноморец, където показали на подсъдимия къщата си. Подсъдимият М. я огледал и
евентуално решил и че същата може да
бъде негова бъдеща квартира. Останал да нощува там. Г. попитала, колко ще
струва ремонтът на покрива. Подсъдимият и казала, че следва да направи
изчисления и изчислил, като за сметка на бъдещо спане приспаднал труда, тоест Г.
следвало да му заплати само материалите, общо 5000 лв. Казал й още, че ако утре
сутринта получел парите, материалите щели да излязат по - евтино, защото щял да носи материал за Санта Марина и с един курс
щял да пренесе всичко. Попитал за
капаро, и пострадалата Г. му дала 400 лв.
които имала в брой, за да може подсъдимият рано сутринта да запази материали в
складовете. Обещала му, че ще изтегли от банка и останалите 4600лв. С оглед на тази уговорка между двамата, в 8:30
часа на другия ден - 24.02.2017г.,
пострадалата Г. посетила офис на Общинска банка в гр. Бургас, където
изтеглила сумата от 6000 лева -по 3000 лева от две сметки, за което съответно
имала и платежни нареждания. Докато била в банката, същата й се обадил М., и й определели среща на
светофара на ЖП Гара Бургас. Г. му приготвила сумата от 4600 лева, според
уговореното. Срещнали се в района на ЖП Гара Бургас-Юг. Г. поискала да изготвят
предварително разписка на лист хартия за предадените общо 5000 лв. Подсъдимият М.,
обаче, който бил дошъл на мястото с такси, взел сумата от 4600 лв. в брой от ръцете на пострадалата,
която му ги предала, и си тръгнал веднага с такси управлявано от свидетелят Михаил
Ганев, като й казал, че бърза и че таксито го чакало. Обяснил припряно на Г., че бърза за складовете за материали, а тя
да се връщала веднага в гр.Черноморец, т.к. бригадата пристигнала и трябвало да
отваря портата да стоварват материалите. Пострадалата Г. се прибрала, отворила
портите и чакала три часа да дойде камион с материали. Неуспешно звъняла на
подсъдимия М. по телефона, който бил веднага
отпътувал с таксито до гр.Ямбол. Същият не отговарял на многобройните
позвънявания и пострадалата Г. разбрала,
че е измамена и сигнализирала в полицията, където установили истинската
самоличност на подсъдимия. Били
проведени й действия по разпознаване, в което действие пострадалата еднозначно
разпознала подсъдимият, като лицето, което и е причинило имотната вреда, с
мотив, че ще й поправи покрива, без въобще да има намерение да стори това. По
делото била направено и видео-техническа експертиза на предадените с протокол
за доброволно предаване записи от камерите на ЖП Гара –Бургас- Юг, като от
заключението на вещото лице се сочи, че лицето –мъж на снимките е с голяма
степен на вероятност именно подсъдимият М..
При така установената фактическа
обстановка и събраните в хода на разследването доказателства, чрез подробни
разпити, разпознавания и експертиза, представителят на държавното обвинение
счел, че М. и извършил от обективна и субективна страна самостоятелно, в
условия на опасен рецидив, е състава на престъплението по чл.211, ал.1, вр. Чл.209
ал.1, вр чл.29, б. „а“ и „б“ от НК. Описал е и че несъмнено, пострадалата е била въведена от него в
заблуждение за важен елемент от обективната действителност, а именно, че има
възможност и по занятие ще направи ремонт на покрива на къщата й. Именно тази
грешна представа я била мотивирала да му предаде поисканите за материали в брой
5000лв., които представлявали търсена имотна облага и нанесена имуществена
вреда, като деянието от субективна страна, М. бил извършил при форма на вината „пряк умисъл „ и користна
цел по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.
Подсъдимият
В.В.М., привлечен в качеството на обвиняем заявява, че разбира обвинението.
Разпитан в качеството на обвиняем, излага своя версия развилите се събития,
като същата коренно се различава от приетата за установена в обвинението.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено
установена, като взе предвид изявлението на подсъдимия и като го съпостави със
събраните по делото доказателства, установи, че самопризнанията му се подкрепят
изцяло от събраните на досъдебното производство доказателства.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, по
отношение на които подсъдимият по делото в съдебното разглеждане на делото
прави пълно самопризнание по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, което се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства – показанията на
свидетелите- Н.В.Г. /стр.20 и 22 от ДП/, М Г Г /стр.24 от ДП/, протокол и снимки от разпознаване /стр.60-64
от ДП/, с разпознаващ – Н.Г. и протокол
и снимки от разпознаване /стр.60-64 от ДП/,
с разпознаващ М Г Г /стр.64-68 от
ДП/, протокол и снимки от разпознаване /стр.69-73 от ДП/, с разпознаващ – Н.Г. и протокол и снимки от
разпознаване /стр.60-64 от ДП/, с
разпознаващ К А Г /стр.69-73 от ДП/,
от писмените доказателства по делото- платежни
нареждания /разписки/ за изтеглени суми от по 3000 лева на два пъти /стр.27 от
делото/, билет за пътуване /стр.28 от
делото/, докладни записки, справки да издирване на лице, протокол №144 от 06.11.2017 г. за изготвена техническа
експертиза / стр.47-53 от ДП/, със снимки към същата, справка за съдимост на лицето, Постановление
за привличане на обвиняем от 02.05.2018 г. /стр.100 и следв.ДП/, протокол за
разпит на обвиняем /стр. 107 от ДП/, протоколи за предявяване на разследване.
Доказателственият материал, преценен поотделно и в неговата цялост,
възпроизвежда фактите от предмета на доказване последователно и
безпротиворечиво. Показанията на свидетелите са в достатъчна степен конкретни и
взаимно допълващи се, а експертното заключение е изготвено прецизно. Трите
проведени разпознавания дават еднозначен отговор на въпроса досежно лицето, въвело в
заблуждение пострадалата и причинило и имотната вреда. Лицата, извършили
разпознаванията са преки участници и очевидци на развилите се събития, видно и
от приетата по делото за установена и развила се фактическа обстановка.
Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните по делото доказателства, събрани в
хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно
установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на
привлеченото към наказателна отговорност лице.
При така изложената фактология,
прокурорът при БРП е счел, че с деянието си
подсъдимият- В.В.М., ЕГН **********,
е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 211, вр.
чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК, а именно че на
23/24.02.2017г. в гр. Черноморец, обл. Бургаска и в гр. Бургас, при условията
на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага от 5000 лв.,
възбудил заблуждение у Н.В.Г., ЕГН: **********,***, че ще направи ремонт на покрива
на къщата й, който ще струва 5000 лв., и с това й причинил имотна вреда в същия
размер - 5000 /пет хиляди/ лв., които получил в брой от нея, както следва – 400
лв. на 23.02.2017 г. в гр. Черноморец, обл. Бургаска като капаро за по-евтини
материали и остатъка от 4600 лв. на следващия ден в гр.Бургас. Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава напълно от
гореописаните писмени и гласни
доказателства, възпроизведени в протоколи за разпити и заключението на вещото
лице и от извършените действия по разпознаване на лице.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен
начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се
установява, че подсъдимият В.В.М., ЕГН **********, е осъществил състава на престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б” от НК.
От
обективна страна с действията си В.В.М., ЕГН ********** на 23 и
24.02.2017г. в гр. Черноморец, обл. Бургаска и в гр. Бургас, при условията на
опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага от 5000 лв., възбудил
заблуждение у Н.В.Г., ЕГН: **********,***, че ще направи ремонт на покрива на
къщата й, който ще струва 5000 лв., и с това й причинил имотна вреда в същия
размер - 5000 /пет хиляди/ лв., които получил в брой от нея, както следва – 400
лв. на 23.02.2017 г. в гр. Черноморец, обл. Бургаска като капаро за по-евтини
материали и остатъка от 4600 лв. на следващия ден в гр.Бургас – престъпление по
чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б” от НК.
От субективна страна деянието е извършил при форма на
вината „пряк умисъл и користна цел по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, подсъдимият
В.В.М., ЕГН ********** е
съзнавал, че се нито има възможност, нито ще извърши ремонт на покрива на
къщата на пострадалата, като я е въвел в заблуждение, че ще го стори с цел да я
мотивира да извърши имуществено разпореждане с процесната сума, като е имал
користната цел, да се обогати с тази сума и пострадалата, въведена в
заблуждение от подсъдимия се е разпоредила със сумата от общо 5000 лева, с
което за нея е настъпила и имотна вреда за посочената сума.
Тук следва да се посочи, че обект на престъплението измама са обществените
отношения, свързани с упражняването на правото на собственост. Измамата е имуществено престъпление и е свързана с
набавяне на имотна облага за дееца или за другиго и причиняване на имотна вреда
на друго лице. В завършения си вид престъплението винаги има за последица
имотна вреда.
Обект
на наказателно правна закрила на престъплението „измама” са обществените
отношения, свързани със свободното формиране на воля при разпореждане с движимо
или недвижимо имущество. В НК са очертани състави на различни видове измама,
като общото между тях е, че във всички случаи актът на имуществено разпореждане
се осъществява от измаменото лице поради негова неправилна представа относно
основанието или условията за това разпореждане. В случая обвинението е било
повдигнато не по основания състав на измамата – чл.209, ал.1 НК, а по чл.211 НК, препращащ към основания състав, предвид факта, че деянието е извършено при
условията на опасен рецидив. Субект на престъплението може да бъде всяко
наказателно отговорно лице. От обективна страна, изпълнителното деяние може да
бъде осъществено в две форми. Първата е възбуждане на заблуждение, т. е.
създаване на начални неверни представи у пострадалия относно съществуването,
несъществуването или естеството на определени факти и обстоятелства от
обективната действителност, свързани с основанието или условията, при които се
осъществява имущественото разпореждане. Ако не беше създадена тази невярна
представа, пострадалият не би се разпоредил с имуществото си. При измамата
винаги се мами, лъже друг човек тоест активно се въздейства върху психиката,
съзнанието на друго физическо лице. Освен това, за да има измама, е необходимо
адресатът на заблуждаването да бъде насочен към осъществяване на правно значимо
поведение – да извърши нещо – в случая да заплати сумата без да я дължи. Заради това, при измамата се
очертават причинни връзки между заблуждаването на конкретно лице, неговото
поведение и настъпването на имуществената щета. Тези причинни връзки се
изразяват в това, че вследствие на заблуждаването у адресата на заблудата се
формират или затвърждават неверни представи за гражданско правнорелевантните
обстоятелства, от значение за осъществяване на имуществено разпореждане,
вследствие на тези създадени неверни представи адресатът на измамата предприема
имуществено разпореждане, като в процесната хипотеза Г. се е разпоредила с
процесната сума въведена в заблуждение от страна на подсъдимия, че ще й отремонтира покрива на къщата, което
последният не е имал и намерение да извърши. Именно с тази нагласа пострадалата
е извършила имущественото разпореждане и се е стигнало до имотната вреда за
нея, като ако не би била въведена в заблуждение, то същата нямаше да извърши и
акта на имуществено разпореждане. На следващо място, идва да се посочи, че престъплението е довършено с неоснователното
излизане на имуществото от патримониума на пострадалия или на друго лице, с
чието имущество се разпорежда измаменият. Същото в конкретната хипотеза е получено
именно от дееца. Престъпният резултат на измамата се състои в имотната вреда,
като тя може да бъде причинена както на заблуденото лице, така и на друго лице
– заблуденото лице и ощетеното лице (пострадалият) може да не съвпадат, като в
случая е причинена на самото заблудено физическо лице. Налице е и прекият
причинно-следствен процес между невярната представа у адресата и причинения с
деянието резултат, когато измамливите действия се намират в причинно-следствена
връзка с настъпването на имуществената щета.
От обективна страна, изпълнителното деяние по чл.209, ал. 1 на основания
състав, с който е била направена привръзката с чл.211 от НК, предвид факта,че
подсъдимият е извършил деянието при условията на опасен рецидив /каквато е и
настоящата хипотеза/ може да бъде осъществено в две форми. Първата е възбуждане
на заблуждение, т. е. създаване на начални неверни представи у пострадалия относно
съществуването, несъществуването или естеството на определени факти и
обстоятелства от обективната действителност, свързани с основанието или
условията, при които се осъществява имущественото разпореждане. Ако не беше
създадена тази невярна представа, пострадалият не би се разпоредил с
имуществото си.
Втората форма е поддържане на заблуждение, т. е. затвърждаване на
подобни неверни представи, които са съществували изначално в съзнанието на
жертвата или вече са били създадени от подсъдимия или от друго лице. Възможно е
да бъдат осъществени едновременно и двете форми на изпълнително деяние и това е
най-често срещаната хипотеза – деецът след като е възбудил заблуждение,
по–нататък да поддържа тези неверни представи, като е възможно и деянието да се
реализира само в едната форма. В случая подсъдимият В.В.М., ЕГН **********, е предаден на съда с обвинение за това, че на 23/24.02.2017г. в гр. Черноморец,
обл. Бургаска и в гр. Бургас, при условията на опасен рецидив, с цел да набави
за себе си имотна облага от 5000 лв., възбудил заблуждение у Н.В.Г.,
ЕГН: **********,***, че ще направи ремонт на покрива на къщата й, който ще
струва 5000 лв., и с това й причинил имотна вреда в същия размер - 5000 /пет
хиляди/ лв., които получил в брой от нея, както следва – 400 лв. на 23.02.2017
г. в гр. Черноморец, обл. Бургаска като капаро за по-евтини материали и
остатъка от 4600 лв. на следващия ден в гр.Бургас – престъпление по чл. 211,
вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б” от НК, тоест макар и първоначално обвинението да е
било повдигнато, видно от постановлението за привличане в качеството на
обвиняем и за двете форми на изпълнителното деяние, то впоследствие, прокурорът
е внесъл обвинителен акт сама за първата форма на посоченото изпълнително
деяние, а именно въвеждането в заблуждение, като представителят на държавното
обвинение разполага с такава законова възможност, да „свие“ рамките на
обвинението, каквато е и настоящата хипотеза, предвид и факта, че действията по
делото- на въвеждане в заблуждение и извършения акт на имуществено разпореждане
в резултат на същото са се развили в много кратък времеви диапазон, само в
рамките на два дни- 23 и 24.02.2017 г.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателно отговорно
лице.за осъществяване на имуществено разпореждане, вследствие на тези създадени
неверни представи адресатът на измамата предприема имуществено разпореждане –
за своя или за чужда сметка, като последица от това имуществено разпореждане се
стига до имотна вреда за него самия или за трето ощетено лице, с чието
имущество той има право да се разпорежда.
Така че, вследствие на посоченото въздействие от страна на дееца
измаменият осъществява акт на имуществено разпореждане, което може да бъде
фактическо или юридическо. Юридическото разпореждане с имуществения предмет е
сделка, която в този случай ще бъде унищожаема. В случая пострадалата,
мотивирана от неверните представи, че подсъдимият ще ремонтира покрива на къщата
й, което последният не е имал намерение да стори или да се задължи да стори, е
извършила последователно заплащане на суми от 400 лева първият ден, и
впоследствие от 4600 лева, вторият ден, или е предала в брой на подсъдимия
общата сума от 5000 лева, предадени му в брой, като именно за тази сума е
повдигнатото обвинение, като нанесена имуществена вреда на пострадалата от
подсъдимия, в резултат на въвеждането в заблуждение. Подсъдимият е създал погрешни впечатления и представи
у свидетелката Г., като я е заблудил, че ще извърши процесния ремонт, за да се
облагодетелства от нейното заблуждение и да се обогати с процесната сума,
каквото е било и неговото пряко користно намерение. Същият даже се е представил
на свидетелката с други име – „Николай“, което свидетелства, че изначално
подсъдимият е имал план как да въведе последната в заблуждение, от което същият
да се облагодетелства, като не е имал и намерение нито да разкрива истинската
си самоличност, нито да извършва каквито и да било ремонтни дейности по къщата
на пострадалата, а изначално е имал намерение да и причини имотна вреда в
резултат на въвеждането в заблуждение, с користна цел, той да се обогати за
нейна сметка.Механизмът на извършване на престъплението, характеристичните
данни на подсъдимия и тези от съдебното му минало, стойността на имуществената
вреда, изключва квалифициране на деянието, като маловажен случай.
При осъществяване на деянието подсъдимият е преследвал користна цел -
да набави за себе си имотна облага в общ размер на 5000 лева и с това е
причинил имотна вреда на свидетелката Н.Г. в посочения размер, която е съставомерна последица от
престъпното му поведение.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е и искал настъпването на общественоопасните последици. М. не е имал
намерение да закупува материали и да поправя покрива на къщата на Г., но с
въвеждането в заблуждение на същата, е успял да се облагодетелства за нейна
сметка, което именно е и целял.
Измамата е резултатно престъпление – вследствие на въздействието върху
пострадалия, той извършва акт на имуществено разпореждане, което не би
направил, ако имаше верни представи относно действителното положение на нещата
(в този смисъл и Р. 337-77-І и Р. 48-96-І) и по този начин претърпява имотна
вреда. Престъплението е довършено с неоснователното излизане на имуществото от
патримониума на пострадалия или на друго лице, с чието имущество се разпорежда
измаменият. От всичко дотук изложено се
налага извод, че подсъдимият В.В.М., ЕГН **********, от обективна и субективна страна е реализирал
фактическият състав на престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, б. „А” и б. „Б” от НК, като е реализирал
фактическият състав на престъплението, за което е бил предаден на съд.
Чрез измамата по чл. 209 НК /по основания състав към който е препратката /деецът
чрез възбуждане или поддържане на заблуждение мотивира адресата на това
заблуждение, в чиято разпоредителна власт се намира имуществото, да извърши
разпоредителни действия, от които да набави за себе си или за другиго имотна
облага и да причини щета на измамения или трето лице. В активността си по
възбуждане или поддържане на заблуждение, измамникът само мотивира заблуденото
лице да извърши действия на разпореждане, а не върши сам такива действия.
Разпоредителните действия се извършват от адресата на заблуждение, вследствие
на което се получава имотна облага за автора на измамата или за другиго и по
този начин се причинява вреда.Съществената разлика между обсебването и
измамата, съгласно трайната практика на ВКС, е в чия фактическа власт се намира
предметът на престъплението към момента на разпореждането с него /Решение № 51
от 29.ХII.1981 г. по н. д. № 39/81, ОСНК; Решение № 145 от 9.04.2009 г. на ВКС
по н. д. № 45/2009 г., I н. о., НК ; Решение № 1170/20.02.2006 г. по н.д. №
568/2005 г., II н.о., ВКС /.
От обективна страна е налице присвоително действие на
чуждо имущество, което се е намирало правомерно в подсъдимия, тъй като
фактическата власт върху вещите предмет на престъплението му е била предадена
от свидетелката Г..
От субективна страна деянието е извършено умишлено при
форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимият при
извършване на деянието е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си, като в този смисъл е съзнавал
общественоопасния характер на поведението си и е предвиждал, че от него ще
настъпят общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
У пострадалата е възникнала неправилна представа относно
релевантни за разпореждането със сумата от 5 000 лева обстоятелства, от
значение за осъществяване на имуществено разпореждане, както и че именно
вследствие на описаните действия сугестивни такива на подсъдимия спрямо
пострадалата, свидетелката се е разпоредила с процесната своя собствена сума, и
е била увредена. Наред с това, подсъдимият е целял получаване на имуществена
облага за себе си.
Деянието е извършено при условията на опасен рецидив.
Квалификацията по чл.29, ал.1, б.”А” и б.”Б” от НК се обуславя от предходните
осъждания на подсъдимия по осъжданията по наказателни производства- общо 11 на брой /12 към приключване на
делото/, като в частност следва да се посочи досежно рецидива, както е описал и
прокурорът в обвинителния акт, че видно от съдимостта на лицето, то с
Определение на ОС гр.Ямбол, постановено
по НОХД 346/2010 в сила от 30.9.2010г., същият е бил осъден на ЛОС за
срок от 2 години. С Присъда на PC Бургас по НОХД 1858/2012г. в сила от 4.9.2012г.
е бил осъден на ЛОС за срок от 4 години и 4 месеца, като тази присъда е била обжалвана пред БОС и
същата е била потвърдена от въззивната
инстанция. Така наложените му наказания подсъдимият изтърпял, последното
до 27.03.2015г. в Затвора- гр. Бургас, когато бил освободен
условно предсрочно с Определение на БОС № 58 ПО чнд № 144/2015 Г. с
изпитателен срок в размер на остатък от 8 месеца и 5 дни. Към датата на
последващото му деяние - 23/24.2.2017г. реабилитация за М. не е била настъпила,
поради което и настоящото деяние представлява опасен рецидив по смисъла на
чл.29 ал. 1 б "а" и „а"от НК, като именно в този смисъл е било и
повдигнатото обвинение, че лицето е извършило престъплението при условията на
опасен рецидив по смисъла на чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.
„А” и б. „Б” от НК.
В чл. 211 от НК, по който наказателен текст е
квалифицирана престъпната дейност на подсъдимия, са предвидени две хипотези на
по-тежко квалифицирана измама. Очертаната първа хипотеза включва наличие на две
предпоставки – предмета на престъплението да е в особено големи размери и
деянието да представлява особено тежък случай. Тези две предпоставки, като
кумулативно изискуеми за квалифициране на случая по предвидената хипотеза,
систематично са включени като първо предложение в законовия текст. Втората
хипотеза, уредена в чл. 211 от НК, е когато деянието представлява опасен
рецидив по смисъла на чл. 29 от НК. Систематичното място на този по-тежко
квалифициращ престъплението признак го определя като второ предложение в
законовата норма /каквато е хипотезата в настоящия случай/. Отчитайки горната
систематика на законовата норма, съдът намира, че квалификацията на деянието,
извършено от подсъдимия правилно е определено като такова, извършено при
условията на опасен рецидив, и цифрово е отразено като такава по чл.211,
вр.чл.209, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.„а” от НК / в този см- решения на ВКС -
Решение № 320 от 29.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 725/2015 г., II н. о.; Решение
№ 404 от 2.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1195/2014 г., I н. о.; Решение № 330 от
30.09.2014 г. на ВКС по н. д. № 763/2014 г., II н. о.; Решение № 239 от
29.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 543/2014 г., I н. о. и др./.
По
вида и размера на наказанието:
В случаите на проведено
съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал.4, вр. чл. 371, т.2 от НПК съдът следва съгласно чл. 373, ал.2 от НПК да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на
осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя
наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата
част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в
случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на
чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца. Настоящият
състав счита, че в случая не са налице изключителни или многобройни смекчаващи
вината обстоятелства относно подсъдимия, които да оправдаят приложението на чл.
55 НК, поради което размерът на наказанието „лишаване от свобода” е определен
съобразно чл. 58а НК.
При определяне вида и размера
на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с
принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието. За
извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание лишаване от
свобода от ТРИ до ДЕСЕТ години.
При определяне на
наказанието на подсъдимия съдът съобрази степента на обществена опасност на
престъплението, като деяние с оглед на конкретните условия, място, време,
обстановка на осъществяване, размер на причинените вреди и на подсъдимия, като
личност.
Деянието по чл.211, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и
б.”Б” от НК е с висока степен на обществена опасност и засяга обществени
отношения свързани с упражняването на правото на собственост. Същото е осъществено след като подсъдимият е бил
осъждан по общо 11 на брой /12 към приключване на делото/, като в частност
следва да се посочи досежно рецидива, както е описал и прокурорът в
обвинителния акт, че видно от съдимостта на лицето, то с Определение на ОС
гр.Ямбол, постановено по НОХД 346/2010 в
сила от 30.9.2010г., същият е бил осъден на ЛОС за срок от 2 години. С Присъда
на PC Бургас по НОХД 1858/2012г. в сила от 4.9.2012г. е бил осъден на ЛОС за
срок от 4 години и 4 месеца, като тази
присъда е била обжалвана пред БОС и същата е била потвърдена от въззивната инстанция. Така наложените му наказания
подсъдимият изтърпял, последното до 27.03.2015г. в Затвора- гр. Бургас, когато
бил освободен условно предсрочно с Определение на БОС № 58
по ЧНД № 144/2015 Г. с изпитателен срок в размер на остатък от 8 месеца и 5
дни.
При определяне на наказанието за посоченото
престъпление съдът обсъди, като отегчаващо вината обстоятелство, обремененото
съдебно минало на подсъдимия по предходните осъждания, установяващи утвърден
престъпен манталитет и афинитет към престъпленията против собствеността,
последното 11 по ред преди настоящото такова
по НОХД 1858/2012 г. на БРС, отново е било за пристъпен състав със
същата правна квалификация и видно от представената актуално справка за
съдимост на лицето, то механизмът на измамливите действия е бил почти идентичен
на този по настоящото деяние, като следва да се отбележи и че преди датата на постановяване на настоящата
присъда, то лицето отново е било осъдено за престъпление, засягащо правата на
собственост на гражданите, а именно по
чл.206, ал.3, вр. Ал.1 от НК, предмет на разглеждане по НОХД № 295, приключило
със Споразумение от 09.07.2018 г., като датата на деянието обаче е предхождаща
датата на деянието по настоящото производство, а именно по посоченото
производство датата е -19.08.2016 г., като за това деяние на лицето е било
налажено наказание- „пробация“. Категорично от изложеното може да се заключи,
че наказанията наложени на подсъдимия по предходните му осъждания не са имали
поправителен и превъзпитателен ефект спрямо него, а дори напротив – затвърдили
са още по-упорит и целенасочен престъпен модел на поведение, като се касае за
една личност с висока степен на обществена опасност. Тези доводи изключват
приложението на чл. 55 НК, при индивидуализацията на налагане на наказанието по
настоящото производство. Тук следва да се отчете и че сумата, предмет на
обвинението надвишава доста повече от два пъти минималната работна заплата за
страната към процесния период, като причинената на пострадалата вреда от страна
на подсъдимия е в размер на 5000 лева. При
определяне на наказанието за посоченото престъпление съдът обсъди, като
отегчаващо вината обстоятелство, обремененото съдебно минало на подсъдимия по предходните осъждания, установяващи
утвърден престъпен манталитет и афинитет към престъпленията против собствеността.
Категорично може да се заключи, наказанията наложени на подсъдимия по
предходните му осъждания не са имали поправителен и превъзпитателен ефект
спрямо него, а напротив – утвърдили са
още по-упорит и целенасочен престъпен модел.При анализа на всички обстоятелства
съдът, като смекчаващи вината обстоятелства кредитира признанието на вината от
страна на подсъдимия, изразеното съжаление и оказаното съдействие в хода на
разследването, извън отчетеното при редукцията по чл. 58а НК, както и фактът,
че делото на два пъти е било отлагано от страна на съдебния състав по искане на
подсъдимия, за да се опита да възстанови вредата на пострадалото лице, да
признае вината си и да сключи споразумение при решаване на делото, което макар
и последният да не е сторил поради липса на достатъчно финансови средства,
следва да бъде отчетено като едно добронамерено процесуално производство,
целящо репариране на вредите на увреденото лице и сочещо на разкаяние от страна
на подсъдимия М., което от своя страна е смекчаващо вината обстоятелство.
С оглед всичко дотук изложеното, съдът намери, че при индивидуализацията
на наказанието на подсъдимия В.В.М., ЕГН **********, не са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, които да доведат до извод за приложение на чл. 55, ал.1 от НК и
при индивидуализацията на наказанието приложи разпоредбата на чл. 54 от НК. За високата степен на обществена
опасност на дееца свидетелстват и множеството осъждания за престъпления против
собствеността и едно против правосъдието, които не влизат в квалификацията
„опасен рецидив”. /в този смисъл виж –
Решение по ВНОХ дело №950 по описа за 2012 година, на БОС, Решение
по ВНОХ дело № 1241 по описа за 2017
година /.
Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът прие, че следва да се вземе
предвид разкаянието и искреното съжаление
на подсъдимия за извършеното, изразено пред настоящия съдебен състав /извън хипотезата на чл.58а, АЛ.1 НК/. Съдът взе
предвид и това, че при определяне на индивидуализацията на наказанието в полза
на подсъдимия следва да се третира факта, че разследването в хода на
досъдебното производство е продължило през едни дълъг времеви период – деянието
е извършено пред 2017 година / на 23/24.02.2017 г./, като ДП е образувано с
Постановление от 06.04.2017 г., като обвинителният акт е внесен в съда едва на 30.05.2018 г., като по делото освен
първоначалните разпити, експертизата и трите разпознавания извършени още към
м.12 на 2017 г. други действия по разследване не са били извършвани.
Обвиняемият е бил привлечен на 02.05.2018 г., като следва да се отчете, че действително
са извършвани и действия по ОДИ, видно от докладни записки и телеграма за
ОДИ №7514 от 10.03.2017 Г., с дата на отпадане- 04.05.2018 Г. Еднозначна
е практиката, както на Върховната съдебна инстанция, така и на Европейския съд,
че времевата протяжност на наказателното преследване следва да се третира в
полза на предаденото на съд лице, но в случая и лицето е имало виновно поведение
в тази насока, така че следва да се приеме, че разследването е проведено в един
разумен срок и не са налице основания за налагане на наказание по чл.55 НК по това съображения, а
същото евентуално би могло да се отчете по намаляване на размера на
наказанието, при индивидуализацията по чл. 54, ал.1 НК. Не са налице нито
многобройност на смекчаващите вината обстоятелства, нито изключителност на
някое от тях, които да обосноват приложението на чл.55 НК, като в случая
наказанието следва да се определи при чл.54 НК, в определените от закона
размери, като смекчаващите вината обстоятелства се отчетат при
индивидуализацията на наказанието.
На следващо място направеното от подсъдимия самопризнание се отразява в
задължителното намаляване на определеното наказание с оглед проведената
диференцирана процедура по глава двадесет и седма, поради което не може да бъде
взето предвид повторно като смекчаващо обстоятелство, като разкаянието на
подсъдимия, съдът кредитира само в посочения по-горе смисъл /досежно желанието
за репарация на вредите/. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се
отчете, че се касае за престъпление, засегнало важни обществени отношения и за
престъпни деяния, които са широко разпространени в обществото понастоящем.
По отношение конкретния размер
на наказанието съдът намира, че целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати в
пълна степен, като на подсъдимия бъде наложено наказание малко над минималния
предвиден в закона размер за това наказание, а именно лишаване от свобода за
срок от 4 години, като престъплението по
чл.211 НК, само по себе си е с достатъчно висок минимум, а именно три години е
минимумът ЛОС за това престъпление. Тъй като производството е протекло по реда
на чл. 371, т.2 от НПК, на основание чл.58а, ал.1 от НК така определеното
наказание следва да бъде намалено с една трета, а именно на 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца лишаване от
свобода, което на основание чл. 57, ал.
1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС, следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим
в затвор. Ето защо съдът намира, че за постигане целите и
задачите на генералната и лична превенции, справедливо ще се яви определяне на
наказание за подсъдимия М. - Лишаване от
свобода за срок от две години и осем
месеца, след редукцията, което да се изтърпи при строг режим в горепосочения
смисъл. Следва само в допълнение са се
посочи, че съдебното минало на подсъдимия М. изключва приложението на института
на условно осъждане по чл. 66 НК по отношение на така определеното му наказание
лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, поради липса на
задължителните, предвидени в закона материалноправни предпоставки. Предходните
осъждания за умишлени престъпления от общ характер, по които М. е изтърпял
ефективни наказания лишаване от свобода, налагат поставянето на подсъдимия в
социална изолация, чрез ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода.
Само в допълнение и във връзка с нововъведена
разпоредба на чл.301, ал.2 от НПК / акт след 06.11.2017 г./, то съдът намира, че настоящото деяние не
съставлява административно нарушение, а е осъществява престъпният състав на
горецитираната разпоредба, по която съдът намери предаденото на съд лице за
виновно и го осъди по повдигнатото му обвинение.
Разноски:
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, СЪДЪТ ОСЪДИ подсъдимия В.В.М., ЕГН: **********,
да заплати направените по делото разноски на досъдебното производство, в размер
на 105.75 /сто и пет лева и седемдесет и пет стотинки/ лева, в полза на бюджета на ОД на МВР–град Бургас
по сметка на ОД на МВР-град Бургас, както и 5 /пет/ лева държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд-град Бургас.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
В.О:К.А.
.