№ 755
гр. София, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ива Андр. И.
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20211000503433 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 264490/07.07.2021 г., постановено по гр. д. № 2116/2017 г.
на СГС, I-15 състав, ответното застрахователно АД „АРМЕЕЦ“ е осъдено на
основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на ищците П. Г. И. и Д.Т. К. суми от
по 60 000 лева, представляващи застрахователни обезщетения за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на децата им В. П. И. и Н. Д. К. (по 30 000
лв. за всяко едно от тях), настъпили в резултат на ПТП, реализирано на
18.06.2016 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 05.02.2017
г. до окончателното плащане, като исковите претенции са отхвърлени за
разликата до претендираните размери от по 400 000 лева ведно със законната
лихва за периода от 18.06.2016 г. – 04.02.2017 г.
Недоволни от решението са останали и двете страни, които в срока по
чл. 259, ал. 1от ГПК го обжалват с оплаквания за неправилност поради
нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и
необоснованост.
1
Въззивниците – ищци обжалват решението в отхвърлителните му части
като поддържат, че определените от първоинстанционния съд обезщетения са
занижени, тъй като не са съобразени с множество доказани обстоятелства по
делото като възрастта на починалите деца, невъзвратимата загуба за двамата
родители, близката връзка между ищците и децата им, отчетливата
депресивна симптоматика, отчетена от вещото лице-медик и не на последно
място - икономическите условия в страната при настъпване на
произшествието. Наред с това навеждат доводи против извода на съда
досежно приетото съпричиняване на вредоносния резултат, като в частност
считат, че ответникът не е установил причинно-следствена връзка между
действия на пострадалите и настъпването на вредоносния резултат. Молят
исковите претенции да бъде уважени от въззивния съд в пълен размер.
Във въззивната си жалба ответното застрахователно АД „АРМЕЕЦ“
поддържа, че решението в частта, в която исковите претенции са уважени, е
недопустимо, а евентуално – неправилно, тъй като: на първо място,
първоинстанционният съд е допуснал увеличение на исковете и се е
произнесъл в увеличените им размери без да е била внесена съответната на
увеличението държавна такса; на следващо място, съдът не е съобразил, че
договорите за цесия, с които ищците са прехвърлили спорните си вземания
към ответника, са били сключени преди завеждане на делото, поради което те
не са нито материално, нито процесуално легитимирани да предяват исковете
за изплащане на обезщетенията; на последно място, според застрахователя
съдът е нарушил материално-правната норма на чл.52 от ЗЗД, като не е
определил справедливи размери на обезщетенията за търпените от ищците
вреди.
Страните взаимно оспорват жалбите си, по които становище е взело и
третото лице-помагач М. Д. Я..
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно правилността му той е ограничен от
посоченото в жалбата. При тези правомощия, като съобрази доводите на
страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд - София
намира следното:
Предявените от П. Г. И. и Д. Т. К. срещу ЗАД „Армеец“ активно
2
субективно съединени осъдителни искове са с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ и с предмет – присъждане на обезщетения в размер от общо 800 000 лв.
за претърпените неимуществени вреди от смъртта на децата им В. П. И. и Н.
Д. К. в резултат на ПТП, реализирано на 18.06.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от 18.06.2016 г. до окончателното плащане (или по 200 000 лв.
на всеки от ищците за всяко от починалите деца).
Между страните не е спорно осъществяването на всеки един от
елементите от фактическия състав чл.432 от КЗ за ангажиране отговорността
на застрахователя по застраховка ГО на делинквента по предявения пряк иск
от пострадалите. Няма спор и по механизма на пътно-транспортното
произшествие, настъпило по вина на застрахования при ответното
застрахователно дружество водач А. Т. Б., управлявал мотоциклет „Ямаха“ с
рег.№ СТ 0429 Х, който на 18.06.2016 г., в тъмната част на денонощието, на
главен път II-66, км.123+900 в посока с.Милево, нарушил правилата за
движение и поради движение с несъобразена с пътните условия скорост от
127 км/ч, при приближаване на движещата се пред него каруца, теглена от
кон, управлявана от ищеца Д.К., без задължителни светлоотразителни знаци и
при липсата на светещо тяло, в която пътували още ищцата П. и пострадалите
деца, без да намали скоростта, с предната част на мотоциклета ударил
каруцата в задната й лява част, като от удара е причинена смъртта на детето
В. П. И., а на детето Н. Д. К. са причинени такива несъвместими с живота
травми, че в резултат на тях на 01.07.2017 г. е настъпила и неговата смърт.
Относно вида, обема и интензитета на болките и страданията на родителите
от смъртта на двете деца – съответно на 7 и 9 години, по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпита на допуснатите свидетели и заключението
на съдебно-психологическата експертиза. С оглед безспорно установените по
делото факти, че двамата ищци живеели заедно в едно домакинство на
съпружески начала и отглеждали децата си заедно, вкл. че ищецът Д.
отглеждал детето В. като свое, и при прилагане постановките на ППВС №
5/1969 г., правното положение на ищеца и по отношение на това отглеждано
от него, но неосиновено дете, следва да бъде идентично с това на биологичен
родител или на такъв, който вече е извършил осиновяването.
Вземанията на ищците за обезщетяване на неимуществените вреди от
смъртта на синовете им са възникнали още с настъпването на непозволеното
увреждане. Без значение е, че по образуваната преписка по щета №
3
10016100104312 Н и щета № 10016100104313 Н застрахователят е уведомил
ищците с писмо изх. № 10017-К3-3/05.01.2017 г. (л.15), че на основание
чл.496, ал.2, т.2, б.“б“ от КЗ отказва да им изплати застрахователно
обезщетение: това прави вземанията спорни, но не ги погасява. Поначало
няма пречка едно спорно вземане да бъде прехвърлено, както през време на
процеса, така и извън него (т.е. преди такъв да бъде заведен). Именно такива
действия по прехвърляне на вземанията си са предприели и ищците: с договор
за цесия № 1158/15.02.2017 г. на нотариус П. П., с рег.№ *** на НК, ищцата
П. Г. И. е цедирала на конституирания като трето лице-помагач М. Я.
вземанията си за застрахователно обезщетение за всяко дете към ЗАД
«Армеец», като цесионерът се е съгласил да придобие вземането към
застрахователното дружество в размер на 300 000 лева срещу цена от 130 000
лв., изменена на 135 000 лева с Анекс № 1 към договор за цесия от 15.02.2017
г. От своя страна, с два договора за цесия № 1156/15.02.2017 г. и №
1157/15.02.2017 г., заверени от същия нотариус, ищецът Д. Т. К. е цедирал на
помагача М. Я. вземанията си за обезщетения за двете починали деца,
оценени на по 150 000 лв., за цена от 65 000 лв. (променена на 60 000 лева с
Анекс № 1 към договор за цесия от 15.02.2017 г.) за детето В., и за цена от 65
000 лв. за детето Н.. Исковата молба е депозирана от ищците в
регистратурата на СГС на 16.02.2017 г., а на 17.02.2017 г. ответното ЗАД
«Армеец» е уведомено за извършените цесии.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това. Според настоящия въззивен състав сключените
договори за цесия, с които цедентите П.И. и Д.К. са прехвърлили на
цесионера Я. вземанията си за обезщетения за претърпените от тях
неимуществени вреди, настъпили от смъртта на синовете им В. П. И. и Н. Д.
К. в резултат на ПТП от 18.06.2016 г., попадат в посоченото изключение. На
първо място, такова прехвърляне противоречи на самото естество на
вземането за обезщетение за неимуществени вреди, на целта на така
предвиденото обезщетяване и на функциите на смия институт за поправяне на
този вид вредоносни последици. В доктрината и съдебната практика се
приема безспорно, че предмет на договора за цесия не могат да бъдат онези
имуществени права, чието възникване е тясно свързано с личността на
цедента – вземането за трудово възнаграждение, за издръжка, стипендията,
4
правото да се отмени дарение поради непризнателност, вземането за
обезщетение за неимуществени вреди, членствените права в кооперация и др.
под. От друга страна, подобно договаряне върху правото на обезщетение за
нематериалните вреди от смъртта на децата на цедентите, противоречи и на
морала. Определянето на цена на болките и страданията от смъртта на
собствената рожба е безсрамно, то е форма на поругаване и оскверняване на
родителските чувства, поради което е изцяло несъвместимо с добрите нрави.
Поради това, посочените по-горе договори за цесия се явяват нищожни на
основание, уредено с императивни правни норми, за които съдът следи
служебно. Тъй като недействителността на цесиите е начална и пълна,
вземанията на ищците не са могли да бъдат прехвърлени, останали са в
техния патримониум и същите се явяват активно материални и процесуално
легитимирани да претендират присъждането им. В този смисъл основният
довод във въззивната жалба на ответника-застраховател се явява
неоснователен.
Така сключените договори за цесия и анексите към тях, обаче, са
показателни за обема и интензитета на търпените от двамата ищци болки и
страдания, които обстоятелства имат пряко значение за определяне размера
на обезщетенията. Несъмнено, загубата на дете е сред най-тежките и
разтърсващи събития, които могат да сполетят човек през време на жизнения
му път, но опитите да се договаря с правото на обезвреда за така търпените
страдания и да се извлича облага за тях, налагат в конкретния случай
размерите на дължимите се обезщетения да бъдат занижени. Както това е
разяснено още с Постановлението на Пленума на ВС № 4/1961 г.,
обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 ЗЗД, възмездява
главно страданията и загубата на морална опора и подкрепа като последица
от причинената смърт. Тези разяснения, както и указанията, дадени в т. II от
Постановление на Пленума № 4/1968 г. на ВС и доразвити в многобройната
съдебна практика относно водещите критерии при определяне на
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, правилно са
отчетени от първоинстанционния съд при съобразяване на всички доказани
факти по делото. С оглед възрастта на ищците и възрастта на починалите им
деца – на седем и девет години, продължителността на болките и страданията,
които ще са до края на живота на ищците, съобразявайки продължителността
на съвместния им живот, доказаната силна емоционална връзка между тях,
5
близките отношения, болките от преждевременната и невъзвратима загуба на
починалите, с които ищците се намирали в отношения на взаимна обич и
привързаност, лишаването занапред от нормално присъщата за тези
отношения житейска подкрепа, вкл. и това, че и до днес ищците не са
преодоляли тежката загуба, съпоставени с опитите да се извлече материална
облага от цялото това страдание, предвид и икономическите и стопански
условия в страната, настоящият състав намери, че дължимото обезщетение,
което в най-пълна степен би репарирало търпените от тях вреди, следва да се
определи в размер на по 100 000 лева на всеки от тях от смъртта на всяко от
децата.
По възражението за съпричиняване правилно първоинстанционният съд е
приел, че поведението на двамата родители се намира в причинна връзка с
вредите, които търпят понастоящем от смъртта на децата си: ищецът К., при
управление в тъмната част на денонощието на превозно средство с
животинска тяга, без да е обозначено по надлежния ред със симетрично
разположени светлоотразителни елементи и светещо тяло, в качеството си на
родител на пострадалите, пътуващи напълно необезопасени в превозното
средство, ги е поставил в риск, като не е положил заедно с ищцата дължимата
родителска грижа, с което и двамата са допринесли до голяма степен за
настъпването на вредите. Именно проявената от двамата ищци небрежност
към сигурността и безопасността на пострадалите деца, от които не би могло
да се очаква да имат поведение различно от това, което са им наложили или
допуснали родителите им, налага извод за определяне на съотношението в
съпричиняването на 80 % при явен превес в тежест на поведението на двамата
родители. Приносът се отчита и когато е резултат на неупражнен върху
малолетния (неспособния) надзор от дееспособните му родители, като вината
на упражняващите надзора е без значение – тълкувателно решение № 88/1962
г. При прилагане на така приетия процент в съпричиняването на ищците
следва да се присъди обезщетение в размер на по 20 000 лева на всеки от тях
за всяко от починалите деца или в общ размер на по 40 0000 лева на всеки от
ищците.
Поради несъвпадане на изводите на двете инстанции обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, в която е присъдена разликата над
6
дължимите се 40 000 лв. на всеки ищец до присъдените 60 000 лв. В
останалите му части решението следва да бъде потвърдено.
По доводите за порочност на обжалвания съдебен акт поради несъбрана
държавната такса върху увеличението на исковете съдът намира, че с оглед
наличието на влязла в сила присъда досежно деликта, вредите от които са
предмет на исковете, на основание чл. 83, ал. 1, т.4 от ГПК допълнителни
такси не се дължат – нито върху увеличението, нито за обжалването.
При този изход на делото на страните разноски не следва да бъдат
присъждани за въззивната инстанция: на ищците – поради отхвърлянето
изцяло на тяхната жалба, на ответника, който не бе представлявн в съдебно
заседание – поради това, че такива не са поискани своевременно, а на третите
лица-помагачи – на основание чл. 78, ал. 10 ГПК. По защитата на ищците за
осъщественото процесуално представителство и подаване на отговор на адв.
Г. следва да бъдат присъдени суми от по 1730 лв. или общо 3460 лв. на чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 264490/07.07.2021 г., постановено по гр. д.
№2116/2017 г. на СГС, I-15 състав, В ЧАСТТА, в която ЗАД „АРМЕЕЦ“ е
осъдено на основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на П. Г. И. и на Д.Т. К.
суми от по 20 000 лева на всеки от тях до сумите от по 60 000 лева на всеки,
представляващи застрахователни обезщетения за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на децата им В. П. И. и Н. Д. К. в резултат на ПТП от
18.06.2016 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 05.02.2017
г. до окончателното плащане, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените П. Г. И. с ЕГН-********** и Д.Т. К. с ЕГН-
**********, и двамата със съдебен адрес: гр. ***, ул. «***» № 8, ет.4, чрез
адв. Г., против ЗАД „АРМЕЕЦ“ с ЕИК-*********, с адрес: гр. София, ул.
«Стефан Караджа» № 2, искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за
присъждане на суми от по 20 000 лв. над дължимите им се общо по 40 000 лв.
на всеки, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди
от смъртта на децата им В. П. И. и Н. Д. К. в резултат на ПТП от 18.06.2016 г.,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от 05.02.2017 г. до
7
окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му обжалвани части.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ с ЕИК-*********, с адрес: гр. София, ул.
«Стефан Караджа» № 2, да заплати на адв. К. С. Г. с ЕГН-**********, с адрес:
гр. ***, ул. «***» № 8, ет.4, на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА сумата 3460
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна
правна помощ пред въззивния съд.
Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи М. Д.
Я. с ЕГН-********** и А. Т. Б. с ЕГН-**********.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8