№ 1
гр. Г.Т., 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен М. Стоянов
при участието на секретаря Веска Ст. Митева
като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Административно
наказателно дело № 20213220200201 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Същото е образувано по жалба на Д. Г. Н. от гр. Г.Т., обл. Д. с ЕГН –
**********, чрез адв. Д.Ч. от АК – Б., срещу Наказателно постановление №
21-0265-000434/27.08.2021г. на Началника на РУ – Г.Т. при ОД на МВР – Д..
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя по пункт 1,
за извършено нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.181, т.1 от
ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50/петдесет/ лева, а по пункт 2, за
извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200/двеста/ лева, както и лишаване
от право да управлява МПС за 6/шест/месеца
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно, и като такова следва да бъде отменено.
Административнонаказващият орган не се явява, не се представлява, не
изразява становище по жалбата.
Актосъставителят поддържа направените констатации в съставения акт
за нарушение, че жалбоподателя е допуснал вменените му нарушения.
Районният съд, след като провери изложените в жалбата оплаквания,
1
съобрази становището и доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съблюдаване
разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, приема за установено от фактическа страна,
следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирано лице в законоустановения срок.
С акт за установяване на административно нарушение серия GA №
378140/08.08.2021г. е констатирано, че:
„На 08.08.2021г. около 00,01 часа, в гр. Г.Т., по ул. „Д.” в посока към
кръстовище с ул. „Х.Б.”, управлява лек автомобил „Ситроен с Саксо“ с рег.№
****, собственост на А.С.А. с ЕГН - **********, като при извършената
проверка до дом №6 се установиха следните нарушения: МПС не е
представено в срок на ГТП, МПС не е регистрирано по надлежния ред и е с
прекратена регистрация на 06.01.2021г. От последвалата проверка в 00,07
часа за употреба на алкохол, цифровият индикатор на техническо средство
„Алкотест 7510 Дрегер” с фобричен № ARDN – 0076, отчел 0,58 промила
алкохол в кръвта, измерено в издишания от водача въздух. Издаден е талон за
медицинско изследване №072580.
Актът е съставен в присъствието на един свидетел Евг. Д. Енч..
Жалбоподателя подписал акта собственоръчно без да сочи възражения.
Според заключението от протокол за химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол и друго упойващо вещество в кръвта
№702/10.08.2021г., в изпратената за изследване проба кръв от лицето Д. Г. Н.
с ЕГН – **********, се доказва етилов алкохол в количество 0,46‰ в кръвта.
Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния
срок по чл. 34, ал.ІІІ от ЗАНН, съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и е
надлежно връчено на жалбоподателя. Наказателното постановление е
издадено от компетентния административнонаказващ орган/визираната в НП
заповед е предоставена за служебно ползване в Районен съд – Г.Т./.
В наказателното постановление е приета за установена следната
фактическа обстановка, като е установено, че водачът на 08.08.2021г. около
00,01 часа, в гр. Г.Т., по ул. „Д.” в посока към кръстовище с ул. „Х.Б.”,
управлява лек автомобил „Ситроен с Саксо“ с рег.№ ****, собственост на
А.С.А. с ЕГН - **********, като при извършената проверка до дом №6 е
2
установено, че МПС не е представено в срок на ГТП. След направена справка
в АИС ПП е установено, че МПС не е регистрирано по надлежния ред, като е
с прекратена регистрация на 06.01.2021г. От последвалата проверка в 00,07
часа за употреба на алкохол, цифровият индикатор на техническо средство
„Алкотест 7510 Дрегер” с фобричен № ARDN – 0076, отчел 0,58 промила
алкохол в кръвта, измерено в издишания от водача въздух. Издаден е талон за
медицинско изследване №072580. Протокол на МБАЛ „Св.Ана” от химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол и друго упойващо
вещество в кръвта №702/10.08.2021г., с резултат 0,46‰ в кръвта, с което е
виновно е нарушил чл.147, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.181, т.1 от
ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50/петдесет/ лева, както и чл.140, ал.1
от ЗДвП, като на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 200/двеста/ лева, както и лишаване от право да управлява МПС за
6/шест/месеца.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от
лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е
основателна.
По пункт 1 от НП:
Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, действаща към
момента на нарушението, регистрираните моторни превозни средства и
теглените от тях ремаркета, с изключение на подробно изброените превозни
средства, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата им изправност.
Основен принцип на административно наказателната отговорност е
нейният личен характер - чл. 24, ал. 1 ЗАНН. Отговорността за представяне на
автомобила за технически преглед е на неговия собственик. В конкретния
случай в наказателното постановление не се твърди, а и от доказателствата не
се установи, жалбоподателят да е собственик на процесното превозно
средство или длъжностно лице по смисъла на чл. 181 т. 1 от ЗДвП, което има
задължението да представи в определен срок превозното средство за
технически преглед. След като безспорно се доказа, че жалбоподателят Н. не
е собственик на МПС, респ. длъжностно лице по смисъла на чл. 181 т. 1 от
ЗДвП, той не е наказателноотговорно лице. Това е така защото специалният
състав на чл. 181, т. 1 от ЗДвП предвижда носене на административно
наказателна отговорност за собственика на МПС или длъжностно лице, което
не го представи в законоустановения срок за технически преглед. В НП се
твърди единствено, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил.
Процесното НП следва да бъде отменено по отношение на това
3
административно наказателно обвинение.
Съдът приема, че в процесния случай жалбоподателят е наказан за
деяние, което не съдържа признаците на предвидено в закона
административно нарушение. Това налага обжалваното наказателно
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и на това основание.
В НП не са описани обстоятелствата, релевантни за повдигнатото
административно наказателно обвинение - кога последно автомобилът е бил
представен на технически преглед, за да се прецени какъв е периода, за който
важат положителните констатации за техническа годност, а това
обстоятелство е релевантно съгласно чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН.
Процесното твърдяно нарушение се сочи да е осъществено чрез
бездействие с неизпълнението на задължението за представяне на МПС на
технически преглед. Тоест времето на осъществяване на деянието се определя
от начална дата, когато жалбоподателят е следвало и е бил длъжен да
осъществи това действие, до крайния най-късен момент, посочен и в
удостоверението за техническа изправност. Всъщност без значение са
индициите, че въззивният съд или лицето, на което е наложено
административното наказание, вероятно са разбрали или могат да разберат
кои са обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана
административнонаказателната отговорност. Правоприлагането не може да
почива на предположения, а на конкретика като строго нормирана дейност.
За да предизвика целените с издаването му правни последици,
наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление
следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем
информация. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, съставляват част от мотивите - фактическите и правни
основания, от които следва постановения от административнонаказващия
орган резултат. Неспазването на така установените нормативни изисквания,
има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт.
Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една от
гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за
защитата на правата и правнозащитените интереси на лицата - страни в
административно наказателното производство. Тази гаранция се проявява в
две насоки. С излагането на мотивите се довежда до знанието на адресата
съображенията, въз основа на които административно наказващият орган е
пристъпил към налагане на конкретно административно наказание. Това
подпомага лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора на
защитните средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива
актове. От друга страна пък, наличието на мотиви прави възможен контрола
върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при
обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално
4
допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според
Закона за административните нарушения и наказания е такова, че тяхното
неизлагане към наказателното постановление съставлява съществено
нарушение на закона и е основание за отмяна на акта. С оглед упражняване на
съдебен контрол за законосъобразност административнонаказващият орган
следва да опише подробно и да събере пълни данни за обстоятелствата, при
които е извършено нарушението, както и да посочи ясно кога е осъществено
едно нарушение- конкретна дата или период с начален и краен момент.
По пункт 2 от НП:
При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение, актосъставителят е описал правилно нарушението по чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, тъй като съгласно тази разпоредба водачът е следвало да
управлява моторно превозно средство, което е регистрирано по надлежния
ред.
Регистрацията и дерегистрацията на МПС са уредени в Наредба № I-
45 от 24 март 2000 година за регистрацията, отчета, пускането в движение и
спирането от движение на моторни превозни средства и на ремаркетата,
теглени от тях, но за да бъде законосъобразно каквото и да е действие по реда
на тази Наредба винаги следва да бъде уведомен собственика на превозното
средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР за
тази прекратена регистрация.
От събраните по делото доказателства се установява, доколкото
нищо не сочи противното, че лекият автомобил, управляван от
жалбоподателя, е с прекратена регистрация, но липсват данни собствениците
- стар и нов да са уведомили за това жалбоподателя или пък той да е бил
наясно с това обстоятелство, напротив за това обстоятелство собственика и
жалбоподателя научават в при извършване на проверката.
При извършеното прекратяване на регистрацията органа орган не е
изпълнил задължението си по чл. 143, ал. 11 да изиска и получи
регистрационните табели. Липсата на уведомяване и наличието на поставени
регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да
осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по
управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на
тези последици.
Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл. 175,
ал. 3 от ЗДвП по пункт 2 от НП, прави деянието извършено от жалбоподателя
несъставомерно.
Като е приел обратното наказващият орган е постановил
незаконосъобразен акт и в тази му част, поради което обжалваното
наказателно постановление следва да се отмени изцяло.
Предвид изхода от спора на жалбоподателя следва да се присъдят
сторени от него деловодни разноски в размер на 300 лева за адвокатско
възнаграждение. На осъждане подлежи юридическото лице, в чиято структура
5
е учреждението, чийто орган е издал отмененото НП. В случая това е ОД на
МВР - Д..
Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0265-000434/27.08.2021г. на
Началника на РУ – Г.Т. при ОД на МВР – Д., с което на Д. Г. Н. от гр. Г.Т.,
обл. Д. с ЕГН – **********, за извършено нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП,
на основание чл.181, т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на
50/петдесет/ лева, а по пункт 2, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер
на 200/двеста/ лева, както и лишаване от право да управлява МПС за
6/шест/месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Д., да заплати на Д. Г. Н. от гр. Г.Т., обл. Д. с
ЕГН – **********, деловодни разноски в размер на 300 /триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Д., в 14-дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
6