Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261205 15.04.2021 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря
Малина Петрова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 15533 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от П.А.Б., ЕГН ********** ***“ АД, ЕИК *********, с
която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация
по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на … часа по път III -606 от с. Г. ч.
към с. М. ч., обл. Пловдив, настъпило ПТП – насрещно движещо се МПС – „БМВ“, с
ДК № …, управлявано от Н. Н., загубил контрол над същото, след преминаване през
ляв завой, навлязъл в насрещната лента и предизвикал произшествие с
управлявания от ищцата автомобил „Тойота Ярис“ с ДК № ... Бил съставен протокол
за ПТП, а срещу виновния водач – образувано ДП. На ищцата били причинени
телесни увреди.
С влязло в законна сила Решение по АНД № 2808/2019 г.
на ПРС, Н. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343,
ал.1, б.“Б“, вр. с чл. 342, ал. 1 НК – че е нарушил правилата за движение по
пътищата – чл. 16, ал., т.1; чл. 20, ал. 1 ЗДвП, като по непредпазливост
причинил на ищцата средна телесна повреда – счупване на лява лъчева кост на
типично място – в областта на гривнената кост, което трайно затруднило
движението на левия крайник.
Твърди, че към датата на ПТП „ГО“ на виновния водач
била застрахована в отв. дружество, съгл. действаща и валидна полица № .. След
уведомяване, ответникът платил 2000 лева обезщетение, което не било достатъчно
за репариране на претърпените вреди – силни болки и страдания, стрес, негативни
емоции, нужда от грижи от близки, продължително лечение, болничен престой, психически притеснения и от факта, че
следвало да прекъсне присъственото си обучение, и пр.
Предвид изложеното се моли за присъждане на 13 000 лева – главница, обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 15.01.2019 г. до
окончателното погасяване /вж. изм. на иска в о.с.з./. Претендират се разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор. Искът се признава до сумата
от 15 000 лева, при което след плащането, се дължало обезщетение в размер
на разликата от 13 000 лева. Претендират се разноски.
С оглед направеното признание,
пълномощникът на ищеца моли за постановяване на решение при условията на чл.
237 ГПК.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно
и с оглед наведените от страните доводи, намира следното:
На
основание чл. 153, вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи
се от доказване са отделени обстоятелствата относно: настъпване на ПТП по
сочения механизъм и с описани участници; вината и противоправното поведение на
водача Николов /арг. чл. 300 ГПК/, който го е причинил; настъпили телесни
увреди за ищцата, за които е постановено Решение от съда, в причинна връзка с
ПТП; действаща и валидна застраховка ГО между виновния водач и ответника към
датата на събитието, покриваща съответния риск; размер на дължимото обезщетение
за неимуществените вреди от поне 15 000 лева, от които преди процеса са
платени 2000 лева /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 261107/11.02.2021 г.
–л.86-87/.
Съдът
приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите
писмени доказателства.
За
основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че
в причинна връзка с виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска
отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, стрес и страдания от описаните в ИМ
психически и физически травми, увреждания, както и размера на обезщетението.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, да установи
възраженията си в отговора, а – при установяване на горните елементи от фактическия състав
на вземането – да докаже, че е погасил претендираното обезщетение.
Ответникът изрично признава предявения иск по
основание и до размера от 13 000 лева, с който ищецът е съгласен, като за
разликата делото е прекратено поради отказ от иска.
Като писмени доказателства са
приети приложените документи към исковата молба.
С оглед признанието на иска и
становището на страните, не са събирани допълнителни доказателства, като е
прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.
Направеното признание на иска по
съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от
защита срещу претенцията, защото я счита за основателна и заявява, че
твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, което води
до съвпадение на насрещните им позиции. Признанието не попада в някоя от
хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение.
Признава се право, с което страната може да се разпорежда. То не противоречи на
закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито такъв по гражданско
състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете
извършеното признание, уважавайки го на това основание. Сумата следва да се
присъди, ведно със законната лихва като последица.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода
на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца на
основание чл. 78, ал.1 ГПК. Направено е искане за присъждане на адв.
възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде
осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер,
съобразно чл. 7, ал.2, т.4 НМРАВ, възлиза на сумата от 1104 лева с ДДС /предвид
искането и представени док. за рег. по ЗДДС/, която следва да се присъди лично
на пълномощника.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка
на ПРС държавната такса за образуваното дело в размер на 520 лева.
Така мотивиран и на основание
чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ЗД
„Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Джеймс Баучер“ № 87 да плати на П.А.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, следните
суми: 13 000 лева /тринадесет
хиляди лева/ – главница, представляваща обезщетение за претърпени от
реализирано на 18.11.2018 г., пътно – транспортно произшествие неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания, стрес и дискомфорт, ведно със законната лихва, считано от 15.01.2019
г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА
ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Джеймс Баучер“ № 87 на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. да плати на а. Г.К.Т.,
с личен номер …, с адрес на кантора: гр. П., ул. „.. я.“№ .. ет., офис..,
сумата от 1104 лева с ДДС /хиляда
сто и четири лева/ - разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищцата на П.А.Б. в производството по настоящото дело.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Джеймс
Баучер“ № 87 на основание чл. 78, ал.6 ГПК, да плати в полза на Държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 520 лева /петстотин и двадесет лева/ -
държавна такса върху уважения иск.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
……………………………………………..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП