МОТИВИ към Решение № 260066/28.01.2021г.
по НАХД № 5424/2020г. по описа на РС-Бургас
Производството по делото е образувано по повод постановлението на Районна прокуратура гр.
Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание спрямо обвиняемия В.С.Т.
с ЕГН: **********, за извършено от него престъпление от общ характер, а
именно за това, че: на
29.09.2018г. в с. Р., общ. ***, без надлежно разрешително, съгласно чл. 73, ал.
1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и
чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по
чл. 73, ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите,
вр. с чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите,
държал високорисково наркотично вещество /по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и
ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, вр. чл. 3
от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични и Приложение № 1, списък № 1 „Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл. 3, т. 1
от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични/, а именно: синтетичен канабиноид, съдържащ веществото Метил-2-{1-[(5-флуоропентил)-1Н-индазол-3-ил]формамидо}-3,3-диметилбутаноат
/познато като „5F-ADB “ и ,,5F- MDMB - PFNACA“ / с общо нетно тегло 2,682 /две
цяло шестстотин осемдесет и два грама/, както и прахообразно вещество с нетно
тегло 0,448грама/ нула цяло четиристотин четиридесет и осем грама/, със
съдържание на кофеин и амфетамин, от които в прахообразното вещество с нетно
тегло от 0,137гр. съдържанието на амфетамин е 9,90 %, а в прахообразното
вещество с тегло 0, 311 грама съдържанието на амфетамин е 6,00 %, като деянието
представлява маловажен случай – престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК.
В съдебно
заседание обвиняемият се явява лично и заявява, че се признава за виновен.
Изказва съжаление за постъпката си и обещава да не я повтаря.
В пледоарията си прокурорът застъпва, че
фактическата обстановка, описана в постановлението на БРП е доказана по
несъмнен начин, позовавайки се на събраните в хода на производство
доказателства. Счита, че обвиняемият
следва да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност, като му
се наложи административно наказание „Глоба” в минималния размер от 1000 лева.
Защитникът на обвиняемия – адв. З.З. – БАК се
присъединява към становището на прокуратурата и също счита, че Т. следва да
бъде признат за виновен, да се освободи от наказателна отговорност и да му се
наложи административно наказание „Глоба“.
Обвиняемият В.Т. заявява, че се присъединява към
казаното от неговия защитник, а в предоставената възможност за последна дума
прави искане за налагане на минимално наказание.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От
фактическа страна:
Обвиняемият В.С.Т. с ЕГН: ********** е роден на ***г***. Той е българин, с
българско гражданство и средно образование, неженен, работи като строителен
работник, с адрес: с. Р., общ. ***, ул. „***“ № 9.
Т. е бил освобождаван веднъж
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба“ в
размер на 1000 лева по НАХД № 4478/2011г.на РС-Бургас, в сила от 19.01.2012г.
За наложената глоба е бил издаден изпълнителен лист, който е бил изпратен в НАП
за принудително събиране. С разпореждане за присъединяване от 03.04.2012г.
задължението е било присъединено към изпълнително дело № **********/2007г.
Разпореждането е било връчено на Т. на 17.04.2012г., след което по
изпълнителното производство не са били извършвани други действия.
На 29.09.2018г. св. К.Х.Г.и
св. К.Т.Ф.и двамата служители към група „Охранителна полиция“ на РУ – ***,
изпълнявали служебните си задължения на територията на с. Р., общ. *** по
охрана на обществения ред и проверка на лица и автомобили . Около 21.10 ч. на
същата дата в с. Р. спрели за проверка обв. В.С.Т.. След като установили
самоличността му го попитали дали в себе си има вещи, забранени от закона, като
наркотични вещества или друго. Тогава обв. Т. заявил, че в действителност в
себе си носи амфетамин и опиат от т.нар. „чай“, като ги извадил от чантата си.
Гореописаните вещества били поставени в полиетиленови пликчета, като амфетаминът
бил поставен в 2 бр. пликчета, а т.нар. от обв. Т. „чай“, представляващ зелена
тревна маса, бил поставен в отделно полиетиленово пликче. Обв. Т. обяснил на
полицейските служители, че държаните в нещо вещества били за лична употреба,
които доброволно предал с Протокол за доброволно предаване от 29.09.2018г. На
наркотичното вещество била извършена експертна справка, която установила, че
предаденото вещество от обв. Т. представлява синтетичен канабиноид и амфетамин.
По случая било образувано
досъдебно производство№ 346 ЗМ-261/2018г. по описа на РУ-***. От заключението
на изготвената физико-химическа експертиза обективирана в протокол № 20/НАР
-755 на НИК - МВР е видно, че предоставеният за анализ обект № 1 е доказано
наличие на Метил-2-{1-[(5-
флуоропентил)-1Н-индазол-3-ил]формамидо}-3,3-диметилбутаноат, познато под името
„5F-ADB “ и „5F- MDMB - PINACA“. Веществото Метил-2-{1-[(5-флуоропентил)-1Н-индазол-3-ил]формамидо}-3,3-диметилбутаноат,
познато под името „5F-ADB “ и „5F- MDMB - PINACA“ представлява ново
психоактивно вещество, спадащо към групата на синтетичните канабиноиди. Считано
от 16.01.2018г., същият е поставен под контрол съгласно Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ - чл.3,т. в Списък I - „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“ от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, приета с постановление №6 от 11.01.2018г. за изменение и допълнение
на Министерски съвет, обнародвано в Държавен вестник, бр.6 от 16.01.2018г.
По досъдебното производство
била изготвена и химическа експертиза /Протокол №37/21.01.2019г/ видно от която
прахообразното вещество, съдържащо се в предоставените за изследване обект № 2
и № 3 се е установило наличие на кофеин и амфетамин, със съдържание на активно
вещество амфетамин, като общото нетно тегло на двата обекта е 0,448грама /нула
цяло четиристотин четиридесет и осем грама/, със съдържание на кофеин и
амфетамин, от които в прахообразното вещество с нетно тегло от 0,137гр.
съдържанието на амфетамин е 9,90 %, а в прахообразното вещество с тегло 0,311
грама съдържанието на амфетамин е 6,00 %.
Т. бил привлечен в качеството
на обвиняем, като в последвалия разпит признал за стореното и изразил съжаление
за постъпката си.
По
доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата
на събрания в хода на производството доказателствен материал, преценен от
настоящия състав на основание на чл.
378, ал.2 НПК, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите - К.Г.(л. 30-31 от ДП); К.Ф.(л. 32-33 от ДП) и от обясненията
на обвиняемия В.Т. (л. 97-98 от ДП и
л. 15 гръб от съдебното производство).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 12 от съдебното производство);
писмо от ТД на НАП-Бургас (л. 13 от съдебното производство); протокол за
доброволно предаване (л. 9 от ДП); писмо до ЦМУ (л. 41 от ДП); приемо-предавателен
протокол (л. 42 от ДП); разписка (л. 47 от ДП); приемо-предавателен протокол
(л. 49 от ДП); писмо до ЦМУ (л. 99 от ДП) и приемо-предавателен протокол (л. 100
от ДП)
От експертизите: съдебно физико-химична експертиза на БНТЛ-Бургас (л. 36-39 от ДП) и
съдебно физико-химична експертиза на НИКК-София (л.69-70 от ДП).
От веществените доказателства: плик с опаковки, приложен на л. 102 от ДП.
Всички доказателствени източници са непротиворечиви,
логични и допълващи се, поради което и съдът ги кредитира изцяло.
По делото не са налични противоречиви доказателствени
материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да
излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.
Като цяло фактическата обстановка не се оспорва и от
обвиняемия или неговия защитник, поради което и настоящият състав намира за
излишно да прави по-детайлен анализ на доказателствените материали.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК,
за да признае подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по
несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички
признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе
фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият е осъществила от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл.
354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК, за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна
страна инкриминираната форма на изпълнителното деяние на престъплението,
вменено във вина на обвиняемия, се изразява в „държане” на наркотично вещество.
Съдът счита, че от показанията на полицейските служители, обясненията на
обвиняемия и приложеното писмено доказателство – протокол за доброволно
предаване, безпротиворечиво се установява, че към момента на полицейската
проверка Т. е държал в себе си 2 бр. пликчета съдържащи амфетамин и един
полиетиленов плик, съдържащ т.нар. „чай“, които доброволно е предал на
полицейските служители. Това води до закономерния извод, че наркотичното
вещество се е намирало във владение на обвиняемия и той е упражнявал
фактическата власт над него, което е напълно достатъчно да обоснове извод, че с
поведението си Т. е „държал” наркотичното вещество, поради което и е осъществил
горепосочената форма на изпълнителното деяние. Следва да се отбележи, че безпротиворечиво
възприето е в съдебната практика, че не е необходимо да е налице винаги
непосредствен физически контакт между дееца и предмета на престъплението, а е
достатъчно извършителят във всеки един момент да може да осъществява контрол
върху него, включително и да се разпореди с този предмет (Решение № 110 по н.д. № 5/2012 г. на ВКС, III н.о.), както е в
случая.
На следващо място от обективна
страна, видно от заключението на приобщените по делото ФХЕ - веществото, което
е било държано от обвиняемия в 2 бр. пликчета е кофеин и амфетамин, със съдържание на активно вещество амфетамин, като
общото нетно тегло на двата обекта е 0,448грама /нула цяло четиристотин
четиридесет и осем грама/, със съдържание на кофеин и амфетамин, от които в
прахообразното вещество с нетно тегло от 0,137гр. съдържанието на амфетамин е
9,90 %, а в прахообразното вещество с тегло 0,311 грама съдържанието на
амфетамин е 6,00 %. По отношение на т.нар. „чай“, видно от заключението на ФХЕ
от НИКК – София се касае за Метил-2-{1-[(5-
флуоропентил)-1Н-индазол-3-ил]формамидо}-3,3-диметилбутаноат, познато под името
„5F-ADB “ и „5F- MDMB - PINACA“ с общо нетно тегло 2,682. Веществото
Метил-2-{1-[(5-флуоропентил)-1Н-индазол-3-ил]формамидо}-3,3-диметилбутаноат,
познато под името „5F-ADB “ и „5F- MDMB - PINACA“ представлява ново
психоактивно вещество, спадащо към групата на синтетичните канабиноиди. Считано
от 16.01.2018г., същият е поставен под контрол съгласно Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ - чл.3,т. в Списък I - „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“ от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, приета с постановление №6 от 11.01.2018г. за изменение и допълнение
на Министерски съвет, обнародвано в Държавен вестник, бр.6 от 16.01.2018г.
И двете вещества нямат легално
производство и употреба и подлежат на контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите. Тези вещества са включени в Списък № I към Приложение
№ 1 на Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
поради което и се явяват високорискови наркотични вещества по смисъла на ЗКНВП.
Обвиняемият Т. не е имал разрешително
за държането на въпросните вещества, изискуемо съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2,
чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите
/НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и
именно поради това - поведението му се квалифицира като престъпление по чл.
354а, ал. 5, вр. с ал. 3 НК.
На последно място, съдът
счита, че деянието на обв. Т. носи всички признаци на „маловажен случай”. В
съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът кога случаят
е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в която е указано,
че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от съответния вид. От това съдържание на
закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на
вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така
че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на
вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства
(в този смисъл - Тълкувателно Решение №
23/81 г. на ОСНК). Преценката дали едно деяние представлява маловажен
случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус,
отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета
му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и
моралната укоримост на извършеното (Решение
№ 19/2008 г. на II н.о., Решение №
69/2010 г. на II н.о., Решение №
306/2009 г. на III н.о.). В настоящия случай общото количеството наркотични
вещества е малко и на сравнително ниска стойност, много под минималната работна
заплата в страната. Количеството и стойността на предмета на деянието несъмнено
е съществен белег при преценката на маловажността на случая, като не следва да
се пренебрегват и останалите факти по делото, свързани както с деянието, така и
с личността на дееца. В тази връзка, от значение за преценка на степента на
обществена опасност на деянието е обстоятелството, че се касае до държане на
високорискови наркотични вещества за лична употреба, което по принцип сочи на
неголяма степен на засягане на правнозащитения обект - обществените отношения,
свързани с опазване на здравето на гражданите. Установените по делото
обстоятелства, свързани с личността на дееца, несъмнено следва да повлияят
върху преценката за това, че случаят показва по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид.
Обвиняемият е млад човек, не е осъждан и няма данни за негови противообществени
прояви. Следователно, съвкупната преценка на обстоятелствата, свързани с
деянието и с личността на дееца, както и на моралната му укоримост, сочи на
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления
от съответния вид. Поради изложените съображения, престъплението следва да се
квалифицира като маловажен случай по чл.
354а, ал. 5 от НК.
Същевременно съдът счита, че в
случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
Деянието извършено от обвиняемия не може да бъде преценено като
"малозначително". Малозначителността на деянието представлява
конкретно негово обществено качество, което изисква внимателен анализ на
обстоятелствата дали то обективно не може да окаже отрицателно въздействие
върху обществените отношения или неговото въздействие е толкова минимално, че
не застрашава реално тези отношения. В настоящия случай не може да става въпрос
нито за пренебрежимо малък паричен еквивалент на предмета на престъплението,
нито за несъществена степен на засягане на обекта на посегателство.
Количеството и стойността на високорисковите наркотични вещества, държани от обвиняемия
сочат на извод за достатъчна степен на обществената опасност на деянието, за да
бъде то третирано като престъпление, макар тази степен на обществена опасност
да обосновава приложението на „маловажния случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Изрично в този смисъл е и актуалната практика на ВКС по сходни случаи - Решение № 34 от 8.04.2015 г. на ВКС по н.
д. № 1914/2014 г., III н. о., НК. От значение за преценка на степента на
обществена опасност на деянието е обстоятелството, че се касае до държане на
високорисково наркотично вещество за лична употреба, но не за задоволяване на
зависимост, доколкото няма никакви данни Т. да страда от такава – т.е. не са
били налице улесняващи избора му обстоятелства, продиктувани от психическа или
физическа зависимост. Не следва да се отминава и обстоятелството, че обвиняемият
е държал два различни вида наркотични вещества, което допълнително завишава
опасността на извършеното.
Предвид всичко гореизброено
настоящият състав счита, че в конкретния случай приложението на институтът на
чл. 9, ал.2 НК би било незаконосъобразно.
От субективна страна престъплението
е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал.2 НК,
доколкото обвиняемият Т. е съзнавал общественопасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че държейки ги
в себе си, той упражнява фактическа власт върху високорисковите наркотични
вещества, без да има разрешително за това, като от волева страна обвиняемият е
искал именно това упражняване на фактическа власт.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в което обвиняемият
беше признат за виновен, законът предвижда наказание глоба до хиляда лева. В
същото време по отношение на Т. са налице законово предвидените предпоставки за
освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
1. за престъплението се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години;
2. с извършеното престъпление не са
причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата обвиняемият е
неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо
орган на власт; не е причинена тежка телесна повреда или смърт; обвиняемият не
е бил в пияно състояние, не са налице множество престъпления, нито деянието е
извършено след употреба на наркотични вещества или техните аналози.
В случая Т. е бил освобождаван веднъж от
наказателна отговорност с прилагане на чл. 78а НК (НАХД № 4478/2011г.на РС-Бургас), като не е заплатил
наложената глоба. Същевременно съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСНК
на ВКС - институтът на чл. 78а от НК е приложим повторно по отношение на
лице, което вече е било освобождавано от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, ако не е заплатило наложената глоба и за събирането
й е образувано изпълнително производство, но вземането е погасено по давност. В
този случай, освен давностния срок, следва да е изтекъл и срок, равен на този
по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК.
В случая за вземането е било образувано
изпълнително производство /разпореждането за присъединяване към вече образувано
има същата правна стойност/, но от 17.04.2012г. не са били предприемани никакви
други изпълнителни действия, които да прекъсват давността. При това положение и
прилагайки мотивите на същото Тълкувателно решение – давността за изпълнение на
административното наказание е изтекла на 17.04.2014г, респективно срокът по чл. 86, ал. 1, т. 3 НК е изтекъл на
17.04.2015г., поради което и няма пречка за повторното приложение на чл. 78а НК
за деяние, извършено на 29.09.2018г.
Съгласно константната практика на ВКС,
когато са налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да
приложи именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е
предвидено наказание глоба в размер от хиляда до пет хиляди лева.
С оглед разпоредбата на чл. 78а, ал.5 от НК, на обв. Т.
следва да бъде наложено административно наказание глоба в минималния размер,
предвиден в чл. 78а, ал. 1 НК, а именно - глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева,
тъй като предвиденото наказание в чл.
354а, ал.5 НК е глоба до хиляда лева, а административното наказание по чл. 78а
от НК не може да надвишава наказанието глоба, предвидено за съответното
престъпление.
Въпреки всичко, съдът счита, че с оглед
младата възраст на лицето и неголямото количество наркотично вещество, то и без
императивната разпоредба на чл. 78а, ал. 5 НК – наказанието глоба в размер на
1000 лева в най-голяма степен би постигнало целите, заложени в закона и би
допринесло за поправяне и превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите
и добрите нрави, като същевременно ще въздейства предупредително върху него и
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По
разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери обвиняемия/подсъдимия за виновен, го осъжда да заплати
сторените по делото разноски. В настоящия случай по делото са сторени разноски
в размер на 209,15 лева за изготвени ФХЕ, поради което и обвиняемият следва да
бъде осъден да ги заплати по сметка на ОДМВР-гр.Бургас.
На основание чл. 190, ал.2 НПК – за
присъдените разноски се издава изпълнителен лист от първоинстанционния съд,
поради което и обвиняемият следва да бъде осъден да заплати и сумата от 5,00
лева по сметка на РС-Бургас за служебно издаване на един брой изпълнителен
лист, ако се пристъпи към издаване на такъв.
По
веществените доказателства:
По делото има приобщени веществени доказателства, като
предвид характеристиките си - опаковките, приложени в кориците на ДП, следва да
останат приложени по делото в срока на съхраняването му в архив, след което да
се унищожат заедно с унищожаването на делото по предвидения в ПАС ред.
Остатъкът от наркотични вещества, предадени в ЦМУ - на основание чл. 354а, ал.
6 НК следва да се отнеме в полза на държавата и да се унищожи.
Мотивиран от горното и на основание чл. 378, ал. 4, т.
1 НПК, съдът постанови решението си.
Да се съобщи на
страните, че мотивите на решението са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.