Р Е Ш Е Н И Е
№ 224/4.4.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд
– Пазарджик –VІІ – административен състав, в открито съдебно заседание, проведено в
съдебна зала № 2 на Административен съд – Пазарджик, чрез видеоконферентна
връзка чрез „Skype” със Затвора Пазарджик, на четвърти март, две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
при участието на секретаря
Димитрина Георгиева и прокурор от Окръжна прокуратура – Пазарджик – Станка
Димитрова, изслуша докладваното от съдия Хубчева адм. дело № 1173 по описа на
съда за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 284 и следващите от Закон за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл. 203 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искова молба, подадена от С.А.Г.
с ЕГН **********,***, подадена чрез пълномощника му адвокат В.С. против Главна
дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр. София, с искане да бъде осъден
ответникът да заплати сумата от 50 000, 00 (петдесет хиляди) лева за причинени
неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора Пазарджик – под
юрисдикцията на ответника за периода от 01.03.2017 год. до 31.12.2019 год.,
ведно със законната лихва върху сумата от 50 000, 00 (петдесет хиляди) лева от
датата на завеждане на исковата молба – 20.10.2021 год. до окончателното й
заплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът претендира да получи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди във връзка с лошите хигиенно-битови условия, при
които е поставен в Затвора Пазарджик. Твърди се, че през цялото време на престоя му е държан в условия на пренаселеност в
килиите, разполагал е с под 3 (три) кв. м. жилищна площ, в помещения с лоша
хигиена, изразяваща се в наличие на дървеници, хлебарки и гризачи, без да има
обособен санитарен възел с постоянно течаща топла и студена вода. При тези
условия са му причинени неимуществени вреди – обида, възмущение, притеснения,
битови неудобства, внушаване чувство на малоценност и незначителност, поради
което тези вреди оценява на 50 000, 00 (петдесет хиляди) лева. Моли съда да го
призове на съд и като докаже верността на изложеното, да осъди ответника да
заплати претендираната сума ведно със законната лихва от датата на от датата на
завеждане на исковата молба – 20.10.2021 год. до окончателното й заплащане.
Претендира заплащане на разноски по делото, в размер на 10, 00 (десет) лева,
представляващи държавна такса, внесена по сметка на Административен съд –
Пазарджик.
В
съдебно заседание, ищецът - С.А.Г., редовно призован, се явява лично и с него е
проведена видеоконферентна връзка чрез „Skype”. Явява се и процесуалният му представител адв. В.С., който моли да се
уважи изцяло предявеният иск. Счита, че изложените твърдения в исковата молба
са се доказали от представените по делото писмени и гласни доказателства, както
и че съдът е запознат с условията в затвора. Моли при определяне на размера на
обезщетението съдът да вземе предвид актуалната практика на ЕСПЧ по делата от
месец юни 2020 год. – Иванов, Чобанов, Йорданов и други срещу България.
Ответникът по иска - Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр. София –
редовно уведомен, на основание чл. 138, ал. 2 от АПК, се представлява от
юрисконсулт Р. Р., който изразява становище за неоснователност и недоказаност
на исковата претенция като моли съдът да я отхвърли. Счита, че не е налице
нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Сочи, че следва да вземе предвид фактът, че назад
във времето лишените от свобода значително са увредили сградния фонд на Затвора
Пазарджик, поради което от една страна имат претенции за съпричиняване, от
друга е довело до наложителен ремонт при форсмажорни обстоятелства, което е
довело до определена пренаселеност. При условие, че съдът уважи исковата
претенция моли за съобразяване с насоките в практиката на ЕСПЧ за справедлива
база за размера на обезщетението, съответстващо на социалноикономическия
стандарт на живот в Република България, съгласно решение № 2206 от 17.11.2021
год. постановено по к.а.х. дело № 2006 от 2021 год. по описа на Административен
съд – Пловдив. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По
делото са представени писмени бележки, в които са изложени подробни съображения
в подкрепа на изразеното становище.
Контролиращата страна – Окръжна
прокуратура – Пазарджик – редовно уведомена, явява се прокурор Димитрова. Изразява
становище за частична основателност на исковата претенция. Сочи, че от приетите
по делото доказателства безспорно се установява, че за един период от време,
касаещ исковата исковата претенция, са налице нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС. Моли за постановяване на решение в този смисъл, като при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди, да се съобрази принципът за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Административен съд – Пазарджик, като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Лишеният от свобода С.А.Г. е осъден на
10 години лишаване от свобода като му е определено общо наказание на основание
чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 и чл. 24 от НК. Изтърпява общо
наказанието от 31.10.2016 год., а от 01.03.2017 год. е при поставен строг
режим.
Съгласно представена справка с вх. № 10071 от 06.12.2021 год. от Затвора
Пазарджик лишеният от свобода Г. постъпва за първи път в Затвора Пазарджик на
07.04.2017 год., където първоначално е настанен във второ отделение, а на
20.04.2017 год. – в осмо отделение, на 19.12.2017 год. – в седмо отделение, на
12.06.2018 год. – в шесто отделение, на 10.01.2019 год., след приключване на
ремонта в южната част на затвора е настанен в осмо отделение в спално помещение
№ 809, с площ 23, 00 кв. м., към тях баня с тоалетна, с 3 броя прозорци,
настанен е заедно с още шест лишени от свобода. В справката са изложени данни
за настаняването на лицето и за периода от 08.04.2020 год. до момента на
предявяване на настоящия иск пред съда, който не е относим към разглеждания
спор и не следва да бъде коментиран в настоящия съдебен акт.
Също така в справката е посочено, че през 2018 год. крилото, в което се
намират 2-ро, 5-то и 8-мо отделения, а през 2019 год. крилото, в което се
намират 1-во, 4-то и 7-мо отделния са изцяло ремонтирани и обновени; увеличен е
броят на спалните помещения като е намален техният капацитет; във всяко
помещение има баня и тоалетна с душ и течаща топла и студена вода; подовите
настилки и дограмата са изцяло сменени; няма счупени прозорци и капеща вода от
таваните.; на всички лишени от свобода са предоставени нови дюшеци, както и по
два комплекта бельо, като подмяната и изпирането им е отговорност на самите
лишени от свобода; отоплението в затвора е централно на газ. Отбелязано е, че
през визирания период от време спалните помещения, коридори, кухня и столовата
са третирани за хлебарки, дървеници и гризачи редовно, за което за което е
приложен договор от 13.11.2018 год. с дружеството-изпълнител (от л. 42 до л. 48
от настоящото дело), както и протокол за извършена цялостна дезинфенция, дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора
на 09.02.2021 год., както и протоколи за извършена дезинфекция на
20.11.2017 год., на 27.11.2017 год., на 20.11.2017 год., на 27.10.2017 год., на
04.08.2017 год., на 14.07.2017 год., на 08.06.2017 год., на 20.04.2017 год., на
04.12.2017 год., на 23.02.2017 год. на 16.01.2018 год., на 16.03.2018 год., на
18.05.2018, на 11.07.2018 год., на 25.09.2018 год., на 21.11.2018 год., на
23.01.2020 год., на 13.03.2020 год., на 15.05.2020 год., на 08.07.2020 год., на
07.10.2020 год., на 15.05.2020 год., на 08.07.2020 год., на 07.10.2020 год., на
18.01.2019 год., на 15.01.2019 год., на 06.03.2019 год., на 14.05.2019 год., на
30.05.2019 год., на 11.07.2019 год., на 26.05.2019 год., на 09.09.2019 год., на
15.11.2019 год., на 23.01.2020 год., на 13.03.2020 год.
Със заповед № Л-52 от 05.02.2019 год. на С.А.Г. е наложено дисциплинарно
наказание „изолиране в наказателна килия са срок от 14 денонощия“. Настанен е за
периода от 18.02.2019 год. до 04.03.2019 год. сам в наказателна килия № 202, с
22, 52 кв. м., в тях баня с тоалетна, с 2 броя прозореца.
По делото е приложен здравният картон
на лишеното от свобода лице, изготвен при постъпването му в Затвора Пазарджик,
от който се установява, че същият е постъпил в затвора без оплаквания. Установено
е минало заболяване „Хепатит“ тип „Ц“. Поставена му е диагноза „Хероинова
зависимост“. От директора на медицинския център при Затвора Пазарджик е
представена медицинска справка от 02.12.2021 год. от съдържанието, на която се
установява, че лишеният от свобода С.А.Г. при първоначалното му постъпване за
медицински преглед на 07.04.2017 год., след Затвора Пловдив не е имал
съществени оплаквания, съобщил е за положителни резултати за „Хепатит“ тип „Ц“,
употребявал е хероин венозно. При приемането му в Затвора Пловдив през 2014
год. е бил абстинентен, във връзка с което е получавал медикамент, а през 2017
год. е проведена консултация с психиатър и му е поставена диагноза „Емоционално
нестабилна личност“ и му е назначен друг лекарствен продукт. На 30.01.2019 год.
е бил консултиран със специалист ортопед по повод боли и оток, но терапия не е
била назначена. През останалия период от време е посещавал спорадично
медицинския център към затвора, по банални поводи и към момента на изготвяне на
справката не е възниквала необходимост от хоспитализация.
В хода на съдебното производство са представени
заверени копия „вярно с оригинала“ от извлечение по хронология за „поддръжка
корпус“ за периодите: от 01.01.2017 год. до 31.12.2017 год., от 01.01.2016 год.
до 31.12.2016 год., от 01.01.2015 год. до 31.12.2015 год., от 01.01.2014 год.
до 31.12.2014 год., от 01.01.2013 год. до 31.12.2013 год.; заверено копие
„вярно с оригинала“ от становище на началник – сектор „Финанси,
логистика и капиталови разходи“ при Затвора Пазарджик от 10.03.2021 год., в
което се сочи, че през последните няколко годни е тенденция за увреждане на
имуществото и сградния фонд на затвора от лишените от свобода като във връзка с
това са предприети действия по отстраняване на повредите. Посочени са изразходваните
средства за периода на бюджетните годни от 2015 год. – 2017 год., а през
периода от 2017 год. до 2020 год. са планиран и извършени строително-монтажни
дейности по реконструкцията и модернизацията на сградния фонд на Затвора Пазарджик.
Модернизирани са и обновени изцяло санитарни възли в спални помещения, подмяна
на електрически, отоплителни и ВиК инсталации, подмяна на настилки, облицовки,
дограма и други довършителни дейности за подобряване битовите условия на
лишените от свобода. Посочено е, че въпреки извършения ремонт, лишените от
свобода продължават да унищожават имуществото и сградния фонд на затвора и
администрацията на затвора продължава да ремонтира нанесените щети.
В подкрепа е представено заверено копие „вярно
с оригинала“ от справка, изготвена на 01.03.2021 год. от началник – сектор
„Финанси, логистика и капиталови разходи“ при Затвора Пазарджик.
По делото е разпитан свидетелят П.Д.Т.,
чрез видеоконферентна връзка чрез „Skype”, който твърди, че от осем годни се познава с ищеца от Затвора Пазарджик. В
периода 01.01.2017 год. до края на 2019 год. сочи, че е работил с него, били са
заедно в шести отряд и в едно спално помещение. Сочи, че килиите не са били в
добро състояние, а ремонтът не е направен както трябва. Имало течове на баните,
канализациите се запушват и водата се връща, влиза по килиите, а също и
дървеници и хлебарки, за които се осъществява дезинфенция, но по този начин не
намалявали. По килиите били по пет, шест човека. Имало и такива с по двама,
трима, но квадратурата им не отговаряла на действителния размер. В шести отряд
са били в една килия по двадесет човека. Също така твърди, че нямало топла вода
по график, а само два пъти в седмицата, пак по график. За всеки пет човека от
една килия имало около 12 минути за лична хигиена. През деня имало дневна
светлина, а вечерно време – изкуствена. Прозорците са били малки по размер и не
влизала достатъчно дневна светлина, налагало се да ползват лампите през деня,
за да се вижда в килията. Преди е имало общи тоалетни, а сега са самостоятелни,
но лошо отремонтирани и няколко човека от една килия не успяват да ги ползват
своевременно при възникнала нужда.
Гореописаната фактическа обстановка
съдът възприе въз основа на приетите по делото писмени доказателства и
показанията на свидетеля П.Д.Т..
След преценка на събраните по делото
доказателства и съобразявайки доводите на страните, съдът приема от правна
страна следното:
Ищецът
е аргументирал твърдението си, че претенцията му за присъждане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди се основава на незаконосъобразни действия и
бездействия на длъжностни лица и администрацията на затвора в гр. Пазарджик,
което с оглед разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК се
установява при разглеждане на спора по същество от съда, пред който е предявен
искът за обезщетението. Относно основателността на иска следва да се установи
налице ли са незаконосъобразни действия и бездействия на органите на
администрацията, от които са последвали вреди за ищеца. Основателността на иска
е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 248 от ЗИНЗС, което предполага
установяването на кумулативно наличие на следните предпоставки:
незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
затворническата администрация при или по повод на изпълнение на
административната дейност, установени по съответния ред; вреда от такова
действие или бездействие; причинна връзка между действието или бездействието и
настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на ответника по
посочения ред.
С разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС (изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 год., в
сила от 07.02.2017 год.) в ал. 1 е
прието, че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В следващата ал. 2 е
предвидено, че за нарушение по ал. 1 от цитираната разпоредба се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Предвид нормата на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС следва да се вземе предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
спора.
В чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС законодателят е предвидил, че минималната жилищна
площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4, 00 кв. м. Съгласно
параграф 13 от ПЗР на ЗИНЗС тази разпоредба влиза в сила от 01.01.2019 год.
Въпреки отлагателния срок за влизане в сила на посочената норма, не може да се
приеме, че той не е част от действащото законодателство към периода преди 2019
год. По
силата на общите принципи залегнали в чл. 3 от ЕКПЧОС
администрацията на Затвора Пазарджик е длъжна да осигури нормални условия за
пребиваване в тези места на лишените от свобода. ЕКПЧОС е ратифицирана от
Република България, поради което и на основание чл. 5, ал.
4 от Конституцията на Република България, има пряко
действие и е част от националното право.
Относно
твърдението за пренаселеност в килиите, съдът установи от приетите и
неоспорените по делото писмени и гласни доказателства следното:
С оглед правилото на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, следва да се приеме, че за
претендирания период от 01.03.2017 год. до 10.01.2019 год. Главна дирекция
„Изпълнения на наказанията“ гр. София не е изпълнила задължението си да
предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по
делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът приема за доказани
фактите, че по отношение за тази част от претендирания период, ответникът не е
представил писмени доказателства оборващи твърденията, изложени в исковата
молба на С.Г. относно при какви условия е изтърпявал наказанието си лишения от
свобода, включително каква е била пренаселеността на килиите, тяхната жилищна
площ и дали в тях е имало обособен санитарен възел с постоянно течаща топла и
студена вода и други. С определение № 1938 от 24.11.2021 год. постановено по
настоящото дело, по описа на Административен съд – Пазарджик съдът изрично е
посочил на ответната страна, че при липса на такава информация и при условията
на чл. 284, ал. 3, изречение второ от ЗИНЗС, при неизпълнение на тези
задължения може да приеме за доказани съответните факти, заявени от ищеца в
исковата си претенция. В този смисъл твърдението за пренаселеност, тоест за
неосигуряване на минималната жилищна площ от 4, 00 кв. м. се явява доказано. С
оглед доказателствената тежест в исковия процес, съдът приема, че ответникът не
е представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на Г. за
изтърпяване на наказанието по отношение единствено на пренаселеност за периода
от 01.03.2017 год. до 09.01.2019 год. Това обстоятелство налага извода за
поставяне на лишения от свобода в неблагоприятно положение на пренаселеност по
смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
По отношение на периода от 10.01.2019 год. до 31.12.2019 год., от
представения доказателствен материал по делото се установява, че лишеният от
свобода Г. е пребивавал с още шест лишени от свобода, при капацитет на
помещението 23, 00 кв. м., от които 1, 85 кв. м., баня с тоалетна, тоест всяко
едно от лицата е обитавало 3, 02 кв. м. чиста площ.
Следователно лицето е пребивавало в килия, която по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС е била пренаселена и по този начин е бил поставен в неблагоприятно
положение на пребиваване в Затвора Пазарджик. Ето защо, искът в тази му част
следва да се уважи като основателен и доказан.
По отношение на твърдението за лошата хигиена в затвора, изразяваща се в
наличие на дървеници, хлебарки и гризачи, за периода от 01.03.2017 год. до
31.12.2019 год., по делото се представиха и приеха протоколи за извършена
дезинфекция. От съдържанието им се установява, че от 20.11.2017 год. до
23.01.2020 год., през период от време на територията на Затвора Пазарджик е
провеждана дезинфенция, дезинсекция и дератизация на помещенията, но за да няма
няма
дървеници и хлебарки не следва да се носи храна в спалните помещения. При
положение, че самите лишени от свобода не спазват изискванията за хигиена в килиите,
то не следва отговорността да се носи от администрацията на съответния затвор.
Няма данни ищецът да е искал почистващи препарати и те да са му били отказани. Също така по делото не са представени доказателства, че ищецът е отправял
оплаквания до затворническата
администрация за този период. През този период не се установи да е пребивавал
при условията на влошена хигиена, поради което
искът в тази част е неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на твърдението за липсата на обособен санитарен възел с
постоянно течаща топла и студена вода за периода от 01.03.2017 год. до
31.12.2019 год. се установява от гласните свидетелски показания на Т., както и
приетите писмени доказателства, че в килиите е имало санитарни възли, с течаща
топла и студена вода, отваряеми прозорци, през които влиза дневна светлина и вечерна изкуствена светлина. Също така
се установи, че през 2017 год. в затвора в гр. Пазарджик е бил започнат основен
ремонт и е приключил през месец март 2020 год. като всички лица, лишени от
свобода са били настанени в напълно нови и основно отремонтирани килии, нова
дограма, нова ВиК инсталация на чистата и мръсна вода, нова електрическа
инсталация, измазани и шпакловани стени, включително и изградени бани във всяка
килия. Подсигурявана е възможността за ежедневна лична хигиена на Г.
посредством използването на течаща топла и студена вода. През този период от
време не се установи, че ищецът е пребивавал при липсата на обособен санитарен
възел, както и наличието на ежедневна течаща топла и студена вода, поради което
искът в тази му част следва да се отхвърли като неоснователен недоказан.
Въз основа на изложеното се налага изводът, че не е налице
незаконосъобразно действие или бездействие на затворническата администрация,
изразяващо се в неосигуряване на санитарен възел, течаща топла и студена вода,
както и непредприемане на действия за обезвреда на дървеници и хлебарки на
територията на Затвора Пазарджик. Видно е, че всеки път лицето
когато е поискало лекарска помощ я е получавало. Не е налице
накърняване правата на ищеца или пък причиняване на вредите визирани в чл. 3 от
ЕСПЧ по отношение на твърденията му за липса на обособен
санитарен възел с постоянно течаща топла и студена вода, лошата хигиена в
затвора, изразяваща се в наличие на дървеници, хлебарки и гризачи за периода от
01.03.2017 год. до 31.12.2019 год.
По отношение на твърденията за пренаселеност за периода от 01.03.2017 год.
до 09.01.2019 год. съдът констатира, че е налице незаконосъобразно действие или
бездействие на затворническата администрация по отношение на посоченото
обстоятелство, при което е бил поставен лишеният от свобода, с оглед
разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и отчитайки периода от време, търпенето
на вредите- около една година и десет месеца (времето, през което ищецът е бил
поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство), характера и интензитета
на породените страдания и негативните преживявания и с оглед разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД и критериите за справедливост при определяне на дължимото
обезщетение, искът следва да бъде уважен в размер на 2 000, 00 (две хиляди)
лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба –
20.10.2021 год. до окончателното изплащане на сумата, за целия претендиран
период, а в останалата част същият следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС,
при частично уважен иск ответникът заплаща разноските по производството, както
и внесената държавна такса и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с
уважената част от иска. Ищецът е направил искане за заплащане на разноски по
делото, в размер на 10, 00 (десет) лева, представляващи държавна такса, внесена
по сметка на Административен съд – Пазарджик, при което такива следва да му се
присъдят с оглед изхода на спора. По делото е представен договор за правна
защита и съдействие от 30.09.2021 год., сключен между ищеца и адвокат В.С.С. за
сумата от 1 200, 00 (хиляда и двеста) лева, която е уговорено да бъде заплатена
до 31.12.2021 год. По делото не са представени доказателства, че С.А.Г. е
заплатил на адв. С. уговорената в договора сума, както и в полето наименовано
„платена сума“ от същия контракт не е вписано, че е налице изпълнение на
уговореното заплащане, поради което съдът счита, че не следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 284 от ЗИНЗС, Административен
съд – Пазарджик,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнения
на наказанията“ гр. София да заплати на С.А.Г. с ЕГН **********,***, обезщетение за неимуществени вреди от
незаконосъобразно бездействие от неосигуряване на минимална жилищна площ за
периода от 01.03.2017 год. до 10.01.2019 год. в Затвора Пазарджик, в размер на
2 000, 00 (две хиляди) лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата молба – 20.10.2021 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на С.А.Г. с ЕГН **********,*** против Главна
дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр. София в останалата част за
сумата над 2 000, 00 (две хиляди) лева до предявения размер от 50 000, 00
(петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в липса на обособен санитарен възел с постоянно течаща топла и
студена вода и за лоша хигиена в затвора, изразяваща се в наличие на дървеници,
хлебарки и гризачи, за периода от 01.03.2017 год. до 31.12.2019 год. в Затвора
Пазарджик.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.
София да заплати на С.А.Г. с ЕГН **********,*** сумата от 10, 00 (десет) лева,
представляваща държавна такса, внесена по сметка на Административен съд –
Пазарджик.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд – Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: (П)