Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 17.2.2020
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
НО, ІІІ-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на трети януари две
хиляди и двайсета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
МАРИЯ ИЛИЕВА
При участието на секретаря Радка Георгиева
в присъствието на прокурора Албена Рачева, след като разгледа докладваното от
съдия Тодорова в.н.о.х.д. № 4168 по описа за 2019 година, намери за установено
следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 1.11.2016 г. по н.о.х.д. № 9390 по описа
за 2015 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 5-ти състав е
признал подсъдимата А.Д.Н. ***, за времето от месец декември 2012 г. до месец
януари 2013 г., противозаконно да е присвоила чужда движима вещ – лек автомобил
марка „Пежо“, модел „207“, с ДК №******, на стойност 15582.00 лева, собственост
на „Лизингова къща София Лизинг“ ЕАД, представлявано от Р.А.Р., която владеела
на правно основание – лизингов договор №19643/22.02.2010г., поради което и на
основание чл. 304 от НПК я е оправдал по повдигнатото й обвинение за
престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
Недоволен от така постановената присъда е останала
СРП, която в законоустановения срок я е протестирала. В протеста и допълнението
към него се излагат твърдения, че присъдата е необоснована и незаконосъобразна,
поради което се иска нейната отмяна и постановяване на нова, с която
подсъдимата Н. да бъде призната за виновна и осъдена по повдигнатото ѝ
обвинение. Излагат се общи твърдения, че мотивите са вътрешнопротиворечиви и не
почиват на събраните доказателства. Не се правят искания за събиране на нови
доказателства.
В закрито заседание на 12.11.2019 г. по реда на чл.
327 от НПК след служебна проверка на материалите по делото въззивният състав е
преценил, че за правилното изясняване на делото не се налага събиране на нови
гласни доказателства, нито назначаване на съдебни експертизи.
В откритото съдебно заседание пред въззивния съд
представителят на държавното обвинение поддържа протеста и моли да бъде уважен,
а атакуваната присъда да бъде отменена. Изразява несъгласие с извода на първостепенния
съд, че подсъдимата не е била уведомена за прекратяването на лизинговия
договор. Счита, че повдигнатото обвинение е доказано по безспорен начин, като
от събрания доказателствен материал се установявала както обективната, така и
субективната страна на престъплението обсебване. Пледира подсъдимата да бъде
призната за виновна по повдигнатото ѝ обвинение.
Защитникът на подсъдимата Н. оспорва протеста и
допълнението към него. Счита, че в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд е било установено, че липсва своене по отношение на
инкриминираната вещ, т.е. подсъдимата е нямала умисъл за държане на вещта като
своя. Посочва, че по отношение на договорите за лизинг разпоредбата на чл. 347,
ал. 2 от ТЗ препраща към договорите за наем, където ползването е облигационно. Акцентира
върху обстоятелството, че не е доказано отчуждаването на инкриминираната вещ,
нито местонахождението ѝ. Предвид тези аргументи намира постановената
присъда за правилна и моли за нейното потвърждаване.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери
изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира
за установено следното.
За да постанови присъдата, предмет на настоящото
въззивно разглеждане, първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички
относими към предмета на делото доказателства и доказателствени средства:
гласните доказателства, събрани чрез обясненията на подсъдимата Н. и чрез
показанията на свидетелите Р.Р., И.М.и С.Ж., дадени в хода на съдебното
следствие; от писмените доказателства – справка за съдимост, заверените копия на лизингов договор
№ 19643/22.02.2010 г., приемо-предавателен протокол от 15.04.2009 г., лизингов
договор №15926/08.04.2009 г. и приложение № 1 към него, споразумение от
22.02.2010 г., нотариална покана от 15.08.2013 г., констативен протокол от
28.08.2013 г., нотариална покана от 3.10.2013 г., свидетелство за регистрация
част I на процесния автомобил и присъда №131/16.04.2013 г. по н.о.х.д.
№5274/2012 г. по описа на СГС, справки от СДВР; както и заключението по
оценителната експертиза, приобщено по реда на чл. 282 НПК.
Въззивният
съд след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства
намира, че установената фактическа обстановка от районния съд почива на вярна
интерпретация на събраните по делото доказателства, която не изисква корекция
или допълнение.
Обосновано районният съд е установил, че на 22.02.2010
г. в гр. София подсъдимата А.Д.Н. сключила договор за лизинг № 19643 с
дружеството „Лизингова Къща София Лизинг“ ЕАД, гр. София, представлявано от
изпълнителния директор С.Ж. чрез Р.Р.. Предмет на договора бил лек автомобил
марка „Пежо“, модел „207“, с ДК № ******, който преди сключване на процесния
договор бил отдаден за ползване на основание сключен предходен лизингов договор
№15926/08.04.2009 г. на З.Р.Ф.. По силата на сключения договор „Лизингова Къща
София Лизинг“ ЕАД в качеството си на лизингодател предоставило на подс. Н. в качеството
ѝ на лизингополучател правото на ползване на лекия автомобил марка
„Пежо“, модел „207“, с ДК № ******. В раздел V, т. 2 от лизингов договор
№19643/22.02.2010 г. страните декларирали, че А.Н. е получила процесния
автомобил в годно техническо състояние заедно с прилежащото му оборудване от
предишния лизингополучател – Зюмбюл Фехмиева. Съгласно договора подсъдимата се
задължила да заплаща на лизингодателя лизингова цена в общ размер на 7620.30
евро с включен ДДС, на 50 равни месечни вноски, всяка в размер на 152.41 евро,
съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от договора. Месечната
вноска била дължима до първо число на всеки нов месец от срока на договора.
На 16.12.2011 г. бившият съпруг на подс. Н. – В.Н.Н.,
при управление на процесния лек автомобил, реализирал пътнотранспортно
произшествие в пияно състояние, с концентрация на алкохол 2.0 на хиляда, в
резултат на която причинил смърт. В.Н.Н.
бил осъден за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. “б”, пр. 1, вр. ал. 1,
вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК с присъда №131/16.04.2013 г., постановена по
н.о.х.д. №5274/2012г. по описа на Софийски градски съд, която влязла в сила на
18.12.2013 г.
След реализираното пътнотранспортно произшествие
подсъдимата Н. се обадила на лизингодателя – „Лизингова Къща София Лизинг“ ЕАД,
като го уведомила за случилото се.
Подс. Н. изплащала редовно вноските си по договора за
лизинг до месец декември 2012 г., като съответната вноска била платена на
10.12.2012 г., след което подсъдимата преустановила плащанията по договора.
Поради неизпълнение на задължението за плащане от подсъдимата лизингодателят
предприел действия по разваляне на лизинговия договор. Изпратени били от негова
страна две нотариални покани. Първата от тях от нотариус с рег. № 418 на
Нотариалната камара на 15.08.2013 г. била залепена на адреса на подсъдимата в
с. Литаково, ул. „******, тъй като не била намерена на адреса, нито било
устовено лице, съгласно да получи поканата. В 14-дневен срок подсъдимата не се
явила в нотариалната кантора, за да ѝ бъде връчена поканата, след което
на основание чл. 47, ал. 5 вр. ал. 1 от ГПК било отбелязано, че нотариалната
покана се смята за връчена на 28.08.2013 г.
Втората нотариална покана от нотариус с рег. № 151 на
Нотариалната камара отново не била лично връчена на подсъдимата Н., а била
залепена на адреса ѝ в гр. София, ул. “******, на 17.09.2013г. В
14-дневен срок подсъдимата не се явила в нотариалната кантора, за да ѝ
бъде връчена поканата, след което на основание чл. 47, ал. 5 вр. ал. 1 от ГПК
било отбелязано, че нотариалната покана се смята за връчена на 3.10.2013 г.
С всяка от нотариалните покани подсъдимата Н. била
поканена да заплати остатъка от неплатените вноски по договора в тридневен срок
от получаване на поканата, като в противен случай било посочено, че договорът
ще се счита за едностранно прекратен по нейна вина на основание раздел IX, т. 1.
Отделно в нотариалните покани било отразено, че подсъдимата следва незабавно да
върне лизинговото имущество в офиса на дружеството на адрес: гр. София, бул. „******.
В указания срок Н. не заплатила остатъка
от дължимите вноски по договора и не върнала автомобила.
Лекият автомобил марка “Пежо”, модел “207”, с ДК № ******
бил застрахован при застрахователно дружество „Дженерали Застраховане” АД под
полица № 08112000818744, сключена на 15.03.2012 г. и прекратена на 10.04.2012
г. поради липса на застрахователен интерес. По полицата не е била завеждана
щета, нито е било изплащано застрахователно обезщетение.
Пазарната стойност
на лекия автомобил към 2013 г. възлизала на 15582.08 лева.
При проверка
на доказателствения анализ, направен от първостепенния съд, въззивната инстанция намира за правилно
крайното му заключение, че събраните по делото доказателства не съдържат
съществени противоречия за правно значимите факти. Доказателствата за хронологията
на събитията, сключването на лизинговия договор, получаване на владението върху
процесния автомобил, както и реализираното пътнотранспортно произшествие и
обаждането впоследствие от подсъдимата на лизингодателя се изясняват по
еднопосочен начин от гласните доказателствени средства и писмените
доказателства. Показанията на свидетелите Ж., Р., М.и обясненията на
подсъдимата Н. взаимно се подкрепят и допълват, като между тях няма съществени
противоречия, поради което не се налага обсъждането им поотделно по аргумент за
противното от чл. 305, ал. 3 от НПК.
Първоинстанционният съд е събрал контролни
доказателства за проверка на достоверността на обясненията на подс. Н. относно
реализираното от бившия й съпруг пътно произшествие, както и за това, че тя
своевременно уведомила лизингодателя.
По делото се изяснява от справка от СГС по н.о.х.д. №
9390/2015 г., че по наказателното производство, по което е бил осъден Найденов,
не е иззет процесният автомобил. Същевременно от характера на извършеното
престъплението – срещу транспорта, извършено с моторно превозно средство, от
което е причинена смърт на друг участник в движението, следва, че автомобилът е
бил веществено доказателство, необходимо за правилното изясняване на делото.
Въпросът за съдбата на автомобила след катастрофата и неговото държане е
следвало да бъде изяснен от лизингодателя веднага, след като е бил уведомен, че
е бил средство за извършване на тежко престъпление.
На основата на правилно изяснената фактическа
обстановка въззивният съд намира за законосъобразен крайния правен извод на СРС
за несъставомерността на деянието на подсъдимата както от обективна, така и от
субективна страна по чл. 206, ал. 1 от НК.
За да бъде осъществено обсебване по смисъла на чл. 206
от НК е необходимо да са налице няколко обективни признака – подсъдимият да
осъществява фактическа власт върху конкретна движима вещ на някакво правно
основание – да я владее или да я пази.
Вещта следва да е чужда или поне да не му принадлежи изцяло, което деецът да
съзнава и въпреки това да извърши противозаконно фактическо или юридическо
разпоредително действие с нея впоследствие, като така демонстрира промененото
си отношение към вещта, без знанието и съгласието на собственика. Без съмнение,
обсебването може да бъде извършено и чрез противозаконен отказ да се върне
вещта на правоимащото лице, ако такъв е възведен в обвинението.
На следващо
място въззивният съобрази базисното процесуално положение, че предмет на
наказателното производство е обвинението, повдигнато от прокуратурата, по което
съдът дължи произнасяне с окончателния си съдебен акт, без да има процесуална
възможност да надхвърля неговите рамки или да подменя инкриминираната
деятелност с различна.
Поради това, за да се твърди, че подсъдимата е
извършила обсебване в процесния случай, е следвало да бъде установено, че тя е
променила намерението си по отношение на предоставения ѝ за ползване на
лизинг лек автомобил, като се е разпоредила с него фактически или юридически,
или противозаконно е отказала да го върне. Същевременно отказът на дееца да
върне вещта при поискването ѝ от собственика сам по себе не може априори
да се третира като акт на имуществено разпореждане, винаги сочещо на
присвоителна дейност. Необходимо е във всеки отделен казус внимателно да се
изследва и преценява същността на основанието, въз основа на което се отказва
връщане на инкриминираната вещ.
По делото
несъмнено се изяснява, че подс. Н. не е върнала вещта, тъй като тя се е
намирала в обективна невъзможност да възстанови владението върху нея на
собственика лизингодател. Това е така, тъй като в обвинителния акт се сочи, че
подсъдимата Н. се е разпоредила противозаконно в неин интерес с процесния
автомобил, отказвайки да го върне, в периода декември 2012 г. – януари 2013 г.
В посоченото от обвинението време на извършване на деянието подсъдимата не е
имала фактическа власт върху лекия автомобил марка „Пежо“, модел „207“, с рег. №
******. Както беше изяснено, с процесния автомобил е било реализирано
пътнотранспортно произшествие на 16.12.2011 г. при управлението му от В.Н.,
след което местонахождението на автомобила, който е бил средство за извършване
на престъплението по проведеното срешу Найденов наказателно производство, е
неизвестно. Макар този факт да не е изяснен нито от лизингодателя, нито в
настоящото досъдебно производство, безусловно е ясно, че автомобилът не е бил
във фактическа власт на подсъдимата. Това означава, че тя не е имала обективна
възможност да върне автомобила и към датите, посочени в нотариалните покани,
които, от друга страна, не съвпадат с посочения от обвинението период.
На следващо
място въпросът за редовността на връчването на поканите е от значение за
изясняване на обстоятелството от кой момент е станало изискуемо връщането на
автомобила от страна на подс. Н., т.е кога тя е изпаднала в забава. Във връзка
с това е необходимо да се отбележи, че подсъдимата е изплащала редовно
лизинговите вноски по договора до 10.12.2012 г. При неизпълнение на
задължението на лизингополучателя за изплащане на вноските съгласно раздел XI,
т. 1, б. ж вр. т. 1, р. IX, пар. 1 лизингодателят има право да развали
едностранно договора без да дава срок, като незабавно му се дължи връщане на
лизинговото имущество. Въпреки договореното между страните лизингодателят е
предоставил срок на подсъдимата Н. да изплати задълженията си и да върне
инкриминирания автомобил на собственика посредством две нотариални покани. Следователно
в гражданскоправен смисъл връщането на инкриминирания автомобил е станало
дължимо след изтичане на дадения срок, надлежното разваляне на договора и
редовното уведомяване на неизправната страна. Поради това въззивният съд намира
за правилни изводите на първостепенния, че нотариалните покани не са редовно
връчени на подсъдимата, в резултат на което лизингодателят не е упражнил и
надлежно правото си едностранно да развали договора поради неизпълнение от
страна на лизингополучателя. При връчване на нотариалните покани не са спазени
разпоредбите на чл. 47, ал. 3 и ал. 4 от ГПК (в редакциите им към 2013 г.),
приложими в съответствие с препращащата норма на чл. 50 от ЗННД. В процесния
случай при връчване на поканите, след като подсъдимата не се е явила да ги
получи, нотариусите са били длъжни да проверят настоящия й и постоянен адрес в
Националната база данни „Население“. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба за
достъпа на нотариусите до Националната база данни „Население“, в сила от 2010
г., нотариусите и помощник-нотариусите имат индивидуален достъп до посочената
база данни, поради което в изпълнение на чл. 47, ал. 3 и 4 от ГПК е било необходимо
да извършат дължимата проверка. Неспазването на посочените разпоредби е
съществено процесуално нарушение, ограничило правата на адресата на поканите –
подс. Н.. Поради характера на допуснатото нарушение правилно
първоинстанционният съд е заключил, че подсъдимата не е надлежно уведомена за
развалянето на договора едностранно по нейна вина, поради което и за нея не е
възникнало задължението да предаде владението върху автомобила обратно на
лизингодателя. Следователно и към периода от месец декември 2012 г. до месец
януари 2013 г., посочен в обвинението, не би могло да се приеме, че от подсъдимата
е осъществен отказ от връщане на вещта. При установената неизправност от страна
на лизингополучателката да плаща месечни вноски за нея е отпаднало основанието да държи вещта, но не е
настъпил моментът на принципен отказ от връщането ѝ, както е приела
прокуратурата, доколкото периодът предхожда развалянето на договора и съответно
– възникването на задължението за връщане на автомобила.
С оглед изложените съображения в обобщение въззивният
съд намира, че от обективна страна подсъдимата Н. не е осъществила състава на
престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК, тъй като след 16.11.2011 г. фактически
автомобилът не е бил в нейно владение, като тя е била обективно възпрепятствана
да го върне. Наред с това, връщането на автомобила е станало изискуемо едва
след едностранното разваляне на договора, което право на лизингодателя не е
реализирано надлежно. Дори и да се приеме, че нотариалните покани са редовно
връчени, то договорът би се считал за развален на 3.10.2013 г., от когато
подсъдимата би изпаднала в забава относно възстановяването на владението върху
автомобила на лизингодателя. Следователно в периода, посочен в обвинителния акт
– от декември 2012 г. до януари 2013 г., за подсъдимата не е съществувало
задължението да върне вещта, поради което не е налице и противозаконен отказ да
се предаде автомобила на собственика.
Несъставомерността от обективна страна
води до безпредметно обсъждането на субективната страна на деянието. За пълнота
на изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че отказът на
подсъдимата да върне вещта не е обусловен от промененото й намерение да свои
вещта, а е продиктуван от обективната ѝ невъзможност да възстанови
владението на собственика върху автомобила. В резултат на бездействието на
подсъдимата Н. инкриминираният автомобил нито е преминал в нейния патримониум, нито на друго лице,
което потвърждава извода за липса на пряк умисъл.
С оглед
изложените съображения и поради изтъкнатото съдържание на събраните
доказателства въззивният съд изцяло споделя правната преценка на
първостепенния, че обвинителната теза не намира категорична опора в
доказателствения материал. Ето защо
единственият законосъобразен правен извод е, че за районния съд са били
налице предпоставките на чл. 304 НПК, поради което подсъдимата обосновано и в
резултат на правилно приложение на
процесуалния закон е призната за невинна и оправдана по повдигнатото й
обвинение.
Поради това въззивният съд намира, че искането за осъждане на
подсъдимата в протеста е неоснователно,
доколкото не почива на ангажирани в подкрепа на обвинението доказателства.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание
чл. 314 НПК служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не
констатира основания за нейното
изменение или отмяна, поради което прие, че следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, ІІІ въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 1.11.2016 г. по
н.о.х.д. № 9390 по описа за 2015 г. на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 5-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране. Да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.