Р Е Ш
Е Н И Е
№ 9
В ИМЕТО НА НАРОДА
Днес, 25.02.2020 година, Софийският военен
съд, в град София, Съдебна палата, в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. Юлиян Банков
при секретар К. Софрониева и с участието на прокурор при ВОП –София, подп. А. Радойнов, разгледа
АНД № 15/2020 година, докладвано от председателя, против обвиняемия Л.Л.В. –
цивилен служител от ххххх за престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
На основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА обвиняемия цивилен служител Л.Л.В. от ххххх, роден на ***
***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно специално
образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
На 04.10.2017 г., в
гр. София, в ххххх, като технически изпълнител ххххх, пред цивилен служител Д.Д.И.
– старши експерт в ххххх, потвърдил неистина в писмена декларация, която се
дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства,
по силата на чл. 12, т. 2, вр. чл. 14 от ЗПУКИ, а именно, че към датата на
назначаването му на горепосочената длъжност – 04.10.2017 г. и 12 месеца преди
датата на това назначаване „Не е имал участие в търговско дружество и не е бил
управител на търговско дружество“, въпреки че от 08.07.2014 г. е управител и
едноличен собственик на капитала на ххххх, със седалище и адрес на управление: ххххх
- престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и МУ НАЛАГА административно
наказание ГЛОБА в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ лева.
ОСЪЖДА обвиняемия ДА
ЗАПЛАТИ в полза на държавата, по сметка на РС „Военна полиция“ – град София,
направените съдебно-деловодни разноски в размер на 151.09 /сто петдесет и един
лв. и 0.09 ст./ лева.
Писменото
доказателство по делото – лично служебно дело на Л.Л.В., съдържащо 58 /петдесет
и осем/ листа и намиращо се в плик на л. 25, т. 1 от дос. пр. да се върне на Комендантство
на МО на РБ, след влизане на решението в сила.
Решението може да се обжалва и
протестира в 15-дневен срок пред ВАпС-София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОТИВИ по РЕШЕНИЕ № 9/2020 година, по
АНД № 15/2020 година на СВС.
Обвиняемият Л.Л.В., постъпил на работа
като цивилен служител в Министерство на отбраната на длъжност „Технически
изпълнител по ДРД /допълнително разписание на длъжностите/“ към отделение
„Транспортно осигуряване“ в Комендатура на МО на 04.10.2017 г. /т. 1, л. 58
дос. пр. – трудов договор/. На тази длъжност работи и към момента. По време на
работата си изпълнявал съвестно служебните си задължения, притежава развито
чувство за отговорност, както и добра професионална компетентност и
квалификация. Много добре работи в екип и се сработва с колегите си. Има
чувство на дълг и отговорност. Неженен. Неосъждан. Не е наказван и награждаван.
На 04.10.2017 г. обв. В. постъпил на работа
в Комендатура на МО на горепосочената длъжност, като подписал трудовия си
договор, който бил регистриран под № РД-04-35 от 04.10.2017 г. /т. 1, л. 58
дос. пр./. Във връзка с постъпването му на работа в КМО /Комендатура на МО/ на
тази дата – 04.10.2017 г., в гр. София, в сградата на МО, ул. „Дякон Игнатий“ №
3, обвиняемият В. следвало да попълни няколко декларации. Една от декларациите
била такава по чл. 12, т. 2, вр. чл. 14 от ЗПУКИ /Закон за предотвратяване и
установяване на конфликт на интереси/, която се давала пред орган на властта /в
случая КМО/ за удостоверяване достоверността на някои обстоятелства. В.
попълнил тази декларация пред свидетелката Десислава Истилиянова – старши
експерт в сектор „Административен“, отдел „Административно и информационно
обслужване“ в КМО. Видно от справка на КМО /т. 2, л. 65 дос. пр./ тази
служителка е била на работа на 04.10.2017 г. и пред нея е представена
горепосочената декларация от обвиняемия. В тази декларация от 04.10.2017 г.
обвиняемият В. посочил, че няма участие в търговски дружества и не е бил
управител на търговски дружество, както към датата на назначаването му –
04.10.2017 г., така и дванадесет месеца преди това. С попълването на тези данни
в тази декларация /намираща се в плик на л. 25, т. 1 от дос. пр. – служебно
дело на обвиняемия В., на л. 22 от това дело – в оригинал и в т. 1, л. 48 дос.
пр. - заверено копие на декларацията/ обвиняемият потвърдил неистина, тъй като
от 08.07.2014 г. е управител и едноличен собственик на ИНСИТИ ОЙЛ ЕООД с ЕИК
20313301, със седалище и адрес на управление гр. Елин Пелин, бул. „България“ №
7. Видно от приложените справки от Агенцията по вписванията /т. 1, л. 87-89, л.
91-93, л. 94-96 и л. 97-99 дос. пр./ е, че обвиняемият е единствен управител и
едноличен собственик на капитала на това дружество към 04.10.2017 г. и след
това. Самото дружество е регистрирано на 08.07.2014 г. /л. 25, т. 2 дос. пр./ и
е обявено в неплатежоспособност, несъстоятелност и е прекратена дейността му с
решение на Софийски градски съд, търговско отделение от 25.01.2019 г. /т. 1, л.
104-106 дос. пр./. Самият обвиняем и след попълването на тази декларация по чл.
12, т. 2, вр. чл. 14 от ЗПУКИ е попълвал документи на фирмата си – финансови
отчети, пълномощни и т.н. /т. 2, л. 29-63 дос. пр./.
Видно от заключението на назначената по
делото графическа експертиза /т. 2, л. 16-19 дос. пр./ е, че обвиняемият е
положил подписът под декларатор в инкриминираната декларация, както и е
попълнил нейният ръкописен, буквен и цифров текст.
Горната фактическа обстановка се
доказва от обясненията на обвиняемия, макар и кратки, дадени пред съда,
показанията на свидетелите по делото, заключението на графическата експертиза,
приложената оригинална /и заверено копие/ на декларацията от 04.10.2017 г.,
попълнена от обвиняемия, справките от Агенция по вписванията и изтеглените
документи от Търговския регистър и всички други останали писмени доказателства
по делото.
При тази фактическа обстановка, съдът
намира, че с описаното деяние обвиняемият В. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, тъй като:
На 04.10.2017 г., в гр. София, в
сградата на Министерство на отбраната, ул. „Дякон Игнатий“ № 3, като технически
изпълнител по ДРД /допълнително разписание на длъжностите/ към отделение
„Транспортно осигуряване“ в Комендатура на МО, пред цивилен служител Десислава
Динева Истилиянова – старши експерт в сектор „Административен“, на отдел
„Административно и информационно обслужване“ в Комендантство на МО, потвърдил
неистина в писмена декларация, която се дава пред орган на властта за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, по силата на чл. 12, т. 2,
вр. чл. 14 от ЗПУКИ, а именно, че към датата на назначаването му на
горепосочената длъжност – 04.10.2017 г. и 12 месеца преди датата на това
назначаване „Не е имал участие в търговско дружество и не е бил управител на
търговско дружество“, въпреки че от 08.07.2014 г. е управител и едноличен
собственик на капитала на „ИНСИТИ ОЙЛ“ ЕООД с ЕИК 20313301, със седалище и
адрес на управление: гр. Елин Пелин, бул. „България“ № 7.
В съдебно заседание представителя на
прокуратурата поддържа обвинението срещу В., изложено в постановление от
31.01.2020 година, с което се предлага на същия да се наложи административно
наказание глоба за извършеното деяние. Прокурорът иска то да е в минимален
размер и същевременно да бъде освободен от наказателна отговорност.
Обвиняемият пред съда се признава за
виновен, макар и декларативно и не оспорва фактическата обстановка и правната
квалификация на извършеното престъпление, отразени в постановлението на ВОП –
София от 31.01.2020 г. Пред съда В. се отрича от обясненията си на досъдебното
производство, в които сочи, че от края на 2015 г. е считал, че вече не е собственик
на горепосоченото дружество ИНСИТИ ОЙЛ ЕООД, тъй като бил дал пълномощно на
свой приятел – свидетеля Димитър Чолев, да прехвърли на свое име всички дялове
от фирмата. Пред съда В. се признава виновен и съжалява за извършеното, като
сочи, че получава не висока заплата в КМО – 800.00 лв. чисто и моли съда да
съобрази този факт при определяне на размера на административното наказание
глоба.
Защитата на обвиняемия моли съда да му
наложи административна глоба в минимален размер, с оглед самопризнанията на В.,
неговото съжаление за извършеното, последващите му действия за преустановяване
дейността на фирмата и с оглед ниските доходи на същия.
С оглед обясненията на обвиняемия на
досъдебното производство съдът кредитира показанията на свидетеля Димитър
Чолев, който отрича да е поемал ангажименти да прехвърли на свое име фирмата на
обвиняемия ИНСИТИ ОЙЛ ЕООД. Но както бе посочено по-горе в мотивите съдът
приема, че обвиняемият В. се признава за виновен и съжалява за извършеното, с
оглед промяната в тезата му в тази насока пред съда в съдебно заседание.
Съдът намира, че са налице основанията
на чл. 78а от НК за налагане на административно наказание глоба на обвиняемия В.
/като същият бъде освободен от наказателна отговорност/, тъй като той не е
осъждан за престъпления от общ характер, не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел ІV-ти, глава VІІІ от НК, от престъплението не са причинени имуществени вреди, а така също за извършеното от него деяние се
предвижда наказание лишаване от свобода до 3 /три/ години или „глоба” от 100 до 300 лева.
Ето
защо съдът счита, че на обвиняемия В. следва да му бъде наложено
административно наказание глоба /като същия се освобождава от наказателна
отговорност/ в размер на 1000 /хиляда/ лева. Размерът на глобата бе определен в
минимален размер с оглед добрите характеристични данни и разкаянието на
обвиняемия пред съда за извършеното от него деяние, а така също съдът съобрази
при определяне размера на глобата и невисоките доходи на обвиняемия В. – около 800.00 /осемстотин/ лева месечно.
Обвиняемия следва да заплати в полза на държавата
направените съдебно-деловодни разноски в размер на 151.09 /сто петдесет и един
лв. и 0.09 ст./ лева по сметка на РС ВП – гр. София за изготвената експертиза.
Писменото
доказателство по делото – лично служебно дело на Л.Л.В., съдържащо 58 /петдесет
и осем/ листа и намиращо се в плик на л. 25, т. 1 от дос. пр. следва да се
върне на Комендантство на МО на РБ, след влизане на решението в сила.
По изложените съображения съдът
постанови решението си.
25.02.2020 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: