Р Е
Ш Е Н
И Е
№ / 07.02.2020 г.
гр.Плевен 07.02.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ-ри в.гр.с., в публичното заседание на осми януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
: КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
при секретаря Десислава Гюзелева
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.дело № 983 по описа за
2019 г. на ПОС и за да
се произнесе съобрази следното:
Производство по чл. 258 и
сл.от ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд, ХІІІ-ти гр.с., №1827 от 01.10.2019 г., постановено по гр.д. № 3160/2019 г. по описа на същия съд е отхърлен като неоснователен предявения от Б.П.Р., ЕГН ********** от гр.
Плевен, к-с. „***“ ***, чрез адвокат В.В. от ПАК срещу *** - ***, гр. София иск с правно
основание чл. 178, ал.
1,т. 2 вр. чл.179 ал. 2 от З*** вр. чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ вр. чл. 86 ЗЗД с цена
1 999,98 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд
за периода 20.05.2016 г. - 31.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Със същото решение на ПРС Б.П.Р. е осъден да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на *** - ***,
гр. София направените разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., а по сметка на ПРС сумата от
150 лв. за държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
Недоволен от така постановеното решение на
ПРС е останал въззивникът Б.П.Р., който чрез своя пълномощник
адвокат В.В. от ПАК го обжалва пред ПОС изцяло като неправилно,
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила. В жалбата се твърди, че с изключение на мотивите за
разноските, в останалата част мотивите на обжалваното решение нямат нищо общо с
предмета на спора, че ищецът не е предявил иск за положен труд извън редовното
му работно време, а претенцията е за незаплатен извънреден труд в рамките на
редовното работно време, вследствие преобразуването на нощен към дневен труд по
реда на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата - чл.9 от
НСОРЗ. Изложени са доводи, че заплащането на формирания след преобразуване на
нощен към дневен извънреден труд следва да е по реда на чл.187 ал. 3 З***, при
часова ставка, нормалната за полагане на труд в установеното работно време, при
спазване увеличението, съгласно чл. 262 КТ, който подход е приложен и от ВЛ по
приетата счетоводна експертиза. Посочено е, че съгласно чл. 262 ал. 1 т. 4 КТ
работата при сумирано изчисление на
работното време се заплаща с 50% увеличение, че при съпоставяне с чл. 187 ал. 6
З*** е видно, че спрямо служителите на *** също е възприет подхода за заплащане
на извънредния труд с увеличение 50%, което съответства на общото трудово
законодателство. Въззивникът счита за неправилен извода на ПРС, че по отношение
на служителите на *** е неприложима НСОРЗ, като в тази насока са изложени
подробни съображения. В жалбата се твърди, че
с обжалваното решение на ПРС не са изложени мотиви съгласно чл. 236 ал. 2 ГПК, не са обсъдени исканията и възраженията на страните, не е направена
преценка на доказателствата и фактическите
констатации въз основа на тях, като не става ясно как и по какъв начин съдът е
достигнал до съответните изводи за неоснователност на претенцията. Твърди се, че
липсата на мотиви представлява липса на съдебно решение, което лишава
страните от правото им на една инстанция
от правораздаване на независим и безпристрастен съд, което е самостоятелно
основание за отмяна. Посочена е съдебна практика по идентични казуси на
различни съдилища в България. В заключение въззивникът моли Окръжния съд да
отмени обжалваното решение на ПРС и да
постанови друго, с което предявения иск да бъде уважен. Претендират се и
направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна *** - ***, представлявана от директора Н.Н.
чрез юрисконсулт С.Н. е депозирала писмен отговор в срока по чл. 263 ал. 1 ГПК,
в който взема становище, че въззивната жалба е неоснователна и необоснована и
следва да бъде отхвърлена. Посочено е, че нормата на чл. 187, ал. 3, изр. последно
от З*** определя 8 - часова продължителност на нощния труд като нормална, а не
максимална продължителност на нощния труд. Твърди се, че чл. 187, ал. 1 от З***
определя работното време в брой часове, като „8 часа дневно“ се отнася до
продължителността на работния ден независимо от частта на денонощието, в която
е разположен работния ден – през деня или през нощта. Твърди се, че нощен е трудът,
който се полага при работа на смени и в интервала от 22:00 до 6:00 часа. Твърди
се, че действието на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 З*** не може да бъде дерогирано от
подзаконов нормативен акт като НСРОЗ. Твърди се, че съотношението на нормалната
дневна продължителност на нощния труд по З*** е 8 часа : 8 часа, което е равно
на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа : 7 часа, което е равно на 1,143.
Твърди се, че НСОРЗ не следва да се прилага за служители на ***, тъй като по
отношения на тях в процесния период е действала друга наредба, в която липсва
изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни
с определен коефициент. Твърди се, че е налице специална нормативна уредба по
отношение на отчитането и заплащането на нощния труд в *** и разпоредбите на КТ
и НСРОЗ не могат да се прилагат субсидиарно. Посочва се съдебна практика, в
която са отхвърлени аналогични искове на държавни служители по З*** с мотива,
че НСРОЗ е неприложим за служебните правоотношения по З***, тъй като нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време по З*** е еднаква – 8 часа.
В заключение въззиваемата страна моли съда да потвърди изцяло решението на ПРС
като правилно и обосновано.
Окръжният съд като прецени изложените във
въззивната жалба оплаквания, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
е допустима.
Разгледана по същество е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Безспорно между страните е, че за
процесния период 20.05.2016 г. -31.03.2019
г. ищецът Б.П.Р.
е заемал длъжността „***“ в РУ „***“ гр.
Плевен по служебно правоотношение. Трудовата си дейност ищецът е
осъществявал по утвърдени графици и протоколи при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при
сумарно изчисляване на работното време съгласно чл. 187 ал. 3 от З***.
В исковата си молба, ищецът твърди, че за процесния
период е положил нощен труд общо в размер на 1 725 часа, посочени за всеки
месец, че тези 1 725 часа нощен труд следва да бъдат преизчислени с коефициент
от 1,143, съгласно чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата за преобразуване на нощния труд към дневен труд, което води
до разлика от 246 часа, представляващи извънреден труд. Съобразно заплатата
ищецът претендира, че му се дължи допълнително възнаграждение за този
извънреден труд в размер на 1 999,98 лв.
за периода 20.05.2016 г.-31.03.2019г., ведно със законна лихва върху
сумата, считано от датата на завеждане на ИМ до окончателното й изплащане.
В хода на съдебното дирене пред ПРС са събрани писмени
доказателства, назначена е и съдебно - икономическа експертиза. От заключението
на вещото лице П.В. и допълнено при разпита на вещото лице, което като
обективно и компетентно, съдът възприема изцяло се установява, че с оглед
характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд
през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, а отработеното време се е изчислявало
сумарно. За процесния период от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г. съгласно
представените графици и приложените платежни бележки за всеки от месеците, ВЛ е
посочило, че ищецът е положил нощен труд за 2016 г. от 424 часа, за 2017 г.
от 560 часа, за 2018г. от 597 часа, а за 2019 г. от
144 часа или общо за периода нощен труд от 1 725 часа. Вещото лице е
извършило преизчисляване на нощните часове към дневни, с коефициент 1,143,
съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ. В заключението е описан начина на формиране на
коефициента 1.143 - съгласно КТ нощните смени при 5 - дневна работна седмица не
могат да надвишават 7 часа, а нормалната продължителност на работното време е 8
часа дневно при 5 - дневна работна седмица. Поради различната нормална
продължителност на дневното и нощното работно време, установени в КТ, за 7 часа
през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през
деня. Когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа и
нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа, отношението е 8 ч
: 7 ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на
1,143. Съгласно експертизата за периода от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г. в съответствие
с чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ положените от
ищеца 1 725 часа нощен труд преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на
1 971,675 часа дневен труд, като разликата от действителния и преобразуван
труд от нощен към дневен е в размер на 246 часа, който се явява като извънреден
труд. ВЛ е установило, че при часова ставка на ищеца 6,36 лв., за
преобразуваните от нощен в дневен труд 246 часа извънреден труд се дължи сумата
1 630,98 лв.. Посочено е, че тази сума не е
заплатена от ответника,тъй като няма преобразуване на нощния труд към дневен с
коефициент 1,143. Установено е от ВЛ, че този нощен труд от 1 725 часа е
заплащан своевременно от ответника по 0.25 лв./час, като за периода е изплатена
сумата 431,25 лв. При разпита на вещото лице в о.с.з. същото е заявило пред
съда, че възражението на ответника е основателно и за периода от 20.05.2016 г.
до 31.05.2016 г. ищецът е положил само 3 нощни дежурства, а не 7 както е
вписано в заключението, респ. часовете положен нощен труд за този месец са 24,
а не 56 и определената сума за извънреден труд трябва да бъде преизчислена и
намалена.
За да отхвърли предявения иск, ПРС е приел, че НСОРЗ
не намира приложение спрямо служителите на ***, тъй като по отношение на тях е
действала друга наредба - Наредба №8121з-776/29.07.2016г., в която липсва
изрична разпоредба, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в
дневни с определен коефициент, че по отношение отчитането и заплащането на
нощния труд в *** е налице специална нормативна уредба и не са приложими разпоредбите
на НСОРЗ. ПРС е приел, че не е налице положен от ищеца извънреден труд и не е
установено същият да е работил извън установеното за него работно време по
график. Съдът е счел, че в *** е разрешено полагането на 8 часа нощен труд, за
разлика от други държавни служители, на които е разрешено полагането на 7 часа
нощен труд, поради което в случая не следва да се прилага посочения коефициент.
Изложени са доводи, че ответникът е изпълнил задължението си и е изплатил
изцяло и своевременно положения от ищеца нощен труд.
Тези правни доводи и съображения не се възприемат от
въззивната инстанция. Съгласно чл. 176 от З*** брутното месечно възнаграждение
на държавните служители, работещи в *** се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителното възнаграждение за
извънреден труд и неговото заплащане изрично е предвидено в чл. 178 ал. 1 т. 3
от З***. Съгласно чл. 143 от КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя, извън установеното за него
работно време. В чл. 144 от КТ е предвидено, че по изключение се допуска
полагането на извънреден труд в изрично определени случаи, като т. 2 на чл.144
от КТ позволява полагането на извънреден труд от служители на *** при изрично
посочени случаи. Нормалната продължителност на работното време от държавните
служители в *** е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 -дневна работна
седмица – чл.187 ал.1 от З***. Работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 - часови
смени – сумарно за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагане
на труд и през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 - часов период. Работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени, чрез заплащане на 50 на 100 увеличение върху основното
месечно възнаграждение – чл.187 ал.5 т.2
и ал.6 от З***.
За процесния период са действали няколко наредби, като
в чл. 3 ал. 3 от Наредбата от 25.05.2015 г., Наредбата от 11.08.2014 г. и Наредбата
от 29. 07.2016 г., които са аналогични, се предвижда, че за държавните
служители в *** е възможно полагането на труд през нощта за периода от 22,00
часа до 06,00 часа, като в две от наредбите липсва изрично правило, аналогично
на чл. 31 ал. 2 от Наредбата от 11.08.2014 г., съгласно което при сумарно
отчитане на отработеното време, общия брой часове положен нощен труд следва да
се умножи по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период, т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с
коефициент 1,143.
При липсата на специално правило, което да определя
методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни, при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в ***,
нормативната празнота следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.
9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Окръжният
съд не споделя направеното от въззиваемата страна - ответник възражение, че
НСОРЗ е неприложима в конкретната хипотеза. Съгласно чл. 67 ал. 3 от Закона за
държавния служител, който също намира субсидиарно приложение по отношение на З***,
размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7 т. 1 - 5, както и редът за
получаването им се определят с наредба на МС и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство. В този смисъл НСОРЗ като наредба от
общото трудово законодателство намира приложение, след като в други специални
подзаконови нормативни актове издадени по ЗДСл. или З*** са налице празноти или
са предвидени по-неблагоприятни разпоредби относно условията и размерите на
допълнителните възнаграждения и редът за получаването им.
По изложените съображения Окръжният съд приема, че в
конкретната хипотеза следва да бъде приложен чл. 9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, като разпоредбите на тази
Наредба следва да бъдат приложени по аналогия и по отношение на лицата със
служебно правоотношение в *** поради празнота в правната уредба. Независимо от
обстоятелството, че липсва изрична регламентация в специалната уредба,
положеният от ищеца в рамките на дежурство нощен труд следва да бъде приравнен
на дневно работно време със съответния коефициент от 1,143. Съгласно
експертизата дължимото на ищеца възнаграждение за 246 часа извънреден труд за
процесния период е в размер на 1630,98
лв.. При изслушване на заключението вещото лице е заявило пред съда, че
възражението на ответника е основателно и за периода от 20.05.2016 г. до края
на този месец ищецът е положил само 3 нощни дежурства, а не 7 както е прието в заключението. При
съобразяване на положения нощен труд за 4 нощни дежурства в размер на 32 часа и
при прилагане на коефициент 1,143 въззивният съд приема, че положения нощен
труд за 4 дежурства е в размер на 36,58 часа, от които извънредният труд е 4,58
часа. При съобразяване на часовата ставка за извънреден труд за тези часове
извънреден труд въззивният съд приема, че възнаграждението от 30,37 лв. неправилно е включено от
вещото лице към дължимата сума за 2016 г. на ищеца в размер на 484,63 лв. и следва да се изключи, като
се приеме, че за 2016 г. извънредния труд е в размер на 454,26 лв.. След съобразяване на гореизложеното въззивният съд
приема, че за процесния период при преизчисляване с коефициент 1,143 на всички
часове нощен труд ищецът е положил извънреден труд на стойност 1 600,61 лв.. От тази сума не следва да
се приспада заплатеното от ответника възнаграждение за нощен труд по 0,25 лв. на
час в размер на 431,25 лв. за целия
период. Нормите на чл. 9 ал. 2 НСОРЗ и на чл. 8 от НСОРЗ се прилагат
едновременно, като при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд по 0,25лв./час.
Въззивният съд приема, че следва
да се съобрази и разпоредбата на чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките
и отпуските, в редакцията ДВ бр.41/2017г. за част от процесния период. За
периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. е действала разпоредбата на чл.9г от
НРВПО /нов - ДВ, бр. 41 от 2017г./, която разпоредба е влязла в сила на
01.01.2018г. и съгласно която отработените часове от работника или служителя,
които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното
време са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б от Наредбата се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149
от КТ пред Инспекцията по труда, без превръщане на нощните часове в дневни.
Впоследствие разпоредбата на чл. 9г от НРВПО е изменена/ ДВ,бр. 58 от
13.07.2018г., в сила от 17.07.2018г./, като думите "без превръщане на
нощните часове в дневни" се заличават. Налага се извода, че и в двете
хипотези отчетените в повече часове са извънреден труд, като при превръщане на
нощните часове в дневни броят им със сигурност е над броя отработени часове,
определени по чл.9б НРВПО. При сумирано изчисляване на работното време обаче
отработените часове (фактически отработените часове, към които се прибавят
часовете, получени след превръщане на нощните часове в дневни с коефициент
1,143) се определят в края на отчетния период и се съпоставят с работните
часове при нормална продължителност на работното време за същия този период. В
този смисъл правилото на чл. 9г НРВПО следва да намери приложение за два от периодите на
отчитане 01.01.2018 г. - 31.03.2018 г. и 01.04.2018 г. - 30.06.2018 г., но не и
за положените за периода от 01.07.2018 г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд,
тъй като те попадат в отчетния период от 01.07.2018 г. до 30.09.2018г. и по
отношение на тях преценката за наличието на извънреден труд следва да се
извърши към 30.09.2018 г., когато вече действа новата редакция на чл. 9г от
НРВПО /изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г./ С оглед гореизложените съображения следва да бъде намалена дължимата сума, съобразно заключението на вещото лице.
За периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018г. не следва да се преизчислява нощния труд към дневен с коефициент от 1,143,
като с оглед дадените суми от ВЛ за отделните месеци и за всяко тримесечие,
сумата е общо размер на 290,11 лв., съответно
за І-во тримесечие на 2018г. - 136,52 лв.
и за ІІ-ро тримесечие на 2018 г. - 153,59
лв. Тази сума от 290,11 лв.
следва да се извади от общата сума в размер на 1 600,61 лв., представляваща извънреден труд. Искът с правно
основание чл. 178 ал. 1 т. 3 от З*** вр. чл.179 ал.1 от З*** и чл. 143 от КТ се
явява основателен и доказан за сумата 1 310,50
лв., до който размер следва да бъде уважен, ведно със законна лихва върху
сумата,считано от датата на завеждане на ИМ - 20.05.2019 г.. За разликата над 1 310,50 лв. до 1 999,98
лв. искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
След като е стигнал до други правни изводи, ПРС е
постановил едно частично неправилно решение, което на осн. чл. 271 ал. 1 ГПК
следва да се отмени в частта, в която предявеният иск е отхвърлен за сумата от 1 310,50 лв., а въззивната инстанция се
произнесе по същество в горния смисъл като уважи иска на ищеца в тази му част.
Решението в останалата му част, в която искът е отхвърлен, макар не по
изложените от ПРС правни изводи се явява правилно като краен резултат и следва
да бъде потвърдено.
Решението на ПРС следва да бъде отменено изцяло в
частта относно разноските, като същите се присъдят от въззивния съд за двете
инстанции.
В първата
инстанция ищецът е направил разноски общо в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение. Направено е възражение по чл.
78 ал. 5 от ГПК от страна на ответника за тяхната прекомерност. Фактическата и правна сложност на спора според
въззивния съд не налага определяне на възнаграждение на процесуалните
представители на страните в размер по - висок от минимално предвидения в Наредба
№ 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, респ.
Наредбата за правната помощ. Налице са основания за намаляване на заплатеното
от въззиваемия в първата инстанция адвокатско възнаграждение по чл. 78 ал. 5 от ГПК, тъй като същото надвишава значително в минимално предвидения размер в чл.
7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и се явява прекомерно за разликата над сумата от 370 лв.. Ответникът е направил разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определено от съда по
правилата на чл. 25 ал. 1 от Наредбата за правната помощ, приета с ПМС №
4/06.01.2006 г., приложима по отношение на възнаграждението на юрисконсултите
съобразно чл. 78 ал. 8 от ГПК и чл. 37 от ЗПП. Във въззивната инстанция, че въззивникът е
направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., а въззиваемата страна е направила разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв., определени от въззивният съд по съображенията
изложени по-горе. Възражението на
въззиваемата страна по чл. 78 ал. 5 от ГПК е неоснователно, тъй като платеното адвокатско
възнаграждение е под минимално предвидения размер
в чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. С оглед частичното уважаване на иска и след
компенсация на насрещните вземания за разноски между страните, въззивният съд
приема, че ответникът, въззиваем в настоящото производство дължи на ищеца,
въззивник в настоящото производство разноски за първата и въззивната инстанции
в общ размер на 374 лв..
На осн. чл. 78 ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати
по сметка на съда ДТ върху уважената част от иска в размер на 52,42 лв. и съобразно уважената част от
жалбата в размер на 26,21 лв., както
и сумата от 66 лв. за направени разноски.
Водим от горното, Окръжният съд
Р е
ш и:
ОТМЕНЯВА на
осн. чл. 271 ал. 1 ГПК решението на Плевенски Районен съд, ХІІІ-ти гр.с., № 1827 от 01.10.2019г., постановено по гр. д. №3160/2019г. по описа на същия съд, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Б.П.Р., ЕГН **********, от гр. Плевен, к-с. „***“ *** против ***“ ***“ ***, гр. София, представлявана от директора
главен комисар Н.Н. иск с правно основание чл. 178 ал. 1 т. 3 от З*** вр. чл. 179
ал. 1 от З*** за сумата 1310,50 лв.,
както и в частта относно дължимите
от Б.П.Р. разноски по делото в размер на 300 лв. за юрисконсултско
възнаграждение и 150 лв. за възнаграждение на вещо лице и държавна
такса, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 178 ал. 1 т. 3 вр. чл. 179 ал. 1 вр. чл. 187 З*** *** - ***, гр. София, ***, представлявана от директора главен комисар Н.Н. ДА ЗАПЛАТИ на Б.П.Р.,
ЕГН **********, от гр. Плевен, к-с. „***“ ***, със съдебен адрес: В.В. ***, оф.7 сумата от 1310,50 лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд, получен чрез преизчисляване с коефициент от 1,143 на положен
нощен труд към дневен труд за периода 20.05.2016
г. - 31.12.2017 г. и периода 01.07.2018 г. - 31.03.2019 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на ИМ - 20.05.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК *** - ***, гр.
София,
***, представлявана от директора главен
комисар Н.Н. ДА ЗАПЛАТИ на Б.П.Р., ЕГН **********, от гр. Плевен, к-с. „***“ ***, със
съдебен адрес: В.В. ***, оф.7 деловодни разноски за двете съдебни инстанции в
размер на 374 лв. след компенсация.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78 ал. 6 ГПК *** - ***, гр. София, ***, представлявана от директора главен комисар Н.Н. ДА
ЗАПЛАТИ по сметка ПОС ДТ върху уважения иск в размер на 52,42 лв., ДТ върху уважената част от жалбата в размер
на 26,21 лв. и възнаграждение
на вещо лице в размер на 66 лв..
ПОТВЪРЖДАВА решението
на Плевенски Районен съд, ХІІІ-ти
гр.с., №1827 от 01.10.2019 г., постановено по гр.д. №3160/2019 г. по описа
на същия съд в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: