Мотиви към присъда №
19/25.10.2016г. по НОХ № 37/2016г.
МОТИВИ:Срещу подсъдимия И.И.А. е
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 172б, ал.1 от НК, за това, че на 12.11.2015г. в гр.Раднево, без съгласието на притежателите
на изключителното право „Адидас АГ”,
Германия и „Адидас Интернешънъл Маркетинг Б.В.” Холандия с юридически
представител за територията на Р.България - „АРСИС Консултинг” ЕООД, гр. София
/ЕИК *********/, представлявано от Велизар Драгомиров Соколов от гр. София, използвал в търговската си дейност
марката „Adidas”, със следните регистрационни номера, фигуриращи в регистъра на
Патентното ведомство на РБългария, регистрирани за клас 25 /облекло, платки за
дрехи и заготовки за производство на готови изделия/, а именно: № 12670 -
словна марка със съдържание на надписа „adidas”, №40719 – фигуративна марка,представляваща
три успоредни четириъгълника, с различна големина, оформени в общ комплекс,
№********* – словна марка, представляваща надпис „adidas”, изписан с характерен
шрифт, № ********* – 3D дизайн, представляващ спортно горнище с апликация от
три успоредни линии в определени пропорции по дължина на ръкавите, № *********
– фигуративна марка, представляваща графичен дизайн на три успоредни линии в
определени пропорции, № ********* – фигуративна марка, представляваща три
успоредни четириъгълника с различна големина, но оформени в общ триъгълен
комплекс и № 414034 – 3D марка, представляваща апликация, състояща се от три
успоредни ленти нашити по протежение на ръкавите и крачолите, които са обект на
това изключително право /без правно основание е използвал в търговската дейност
– (по смисъла на чл. 13, ал. 2,т.1 и т. 2, вр. ал. 1 от ЗМГО 1. поставянето на знака върху стоките,т.2
предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или
съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги
с този знак), (по смисъла на чл.9 ал.1 от ЗМГО - Марката е знак, който е
способен да отличава стоките и услугите на едно лице от тези на други лица и може
да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи, вкл. и имена на
лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната
опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от
такива знаци), като е поставил знак –
етикет на марка "Adidas върху 15 бр. анцунгови горнища и съхранявал с цел
продажба: 15 бр. анцунгови горнища с надписи, емблеми и графични изображения на
марка „adidas”, 15 бр. анцунгови долнища, с надписи, емблеми и графични
изображения на марка „adidas”, в недовършен вид, без поставен ластик на колана,
15 бр. етикети с лого и надпис на „adidas”, 2 бр. лента, с напечатани общо 44
бр. етикети с лого и надпис на „adidas”, 20 бр. парчета от текстилна материя, с
надпис и графично изображение на „adidas” и 20 бр. парчета с правоъгълна форма
с размер 17 см.
на 10,5 см.
в светлосив цвят, всяко с надпис и графично изображение на „adidas”, всички на
обща пазарна стойност 2115 лв., обекти на това изключително право, с което е нарушил чл.13, ал.1, т.1 от Закона
за марките и географските обозначения /ЗМГО/ - правото на притежателя на
марката да я използва, да се разпорежда с нея и правото му да забрани на трети
лица, без неговото съгласие да я ползват в търговска дейност, знак, който: 1. е
идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е
регистрирана - престъпление по чл.172б, ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура гр.Раднево в съдебно
заседание поддържа повдигнатото обвинение
срещу подсъдимия А., като
излага доводи, че от събраните писмени и гласни доказателства
и от изготвените експертизи по безспорен начин се потвърждава фактическата
обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. Безспорно е
установено, че подсъдимия А. е
извършител на инкриминираното деяние, за което е предаден на съд.
Подсъдимия И.А.А., чрез своя защитник адв.К. не се признава за
виновен и моли съда да постанови оправдателна присъда, като излага доводи за
това, че не е осъществил състава на посоченото престъпление. Алтернативно адв.К.
моли съда да постанови, че деянието е такова по чл.9, ал.2- малозначително и да
оправдае подсъдимия.
Подсъдимият И.И.А., ЕГН **********
е роден на *** ***, с настоящ адрес ***, български гражданин, женен, със средно
образование, пенсионер, не е осъждан.Той живеел в къща в гр.Раднево, на адрес ул.”Дунав” №7. В двора си имал
помещение - шивашко ателие, в което били поставени общо 11 броя професионални
шевни машини, различни марки и модели. В ателието А. шиел по заявки различни стоки. В хода на съдебното
следствие се установи, че свидетелките са били викани няколко пъти да шият
различни стоки.
На 12.11.2015 г., св. И.Й.В. – инспектор
в група „Икономическа полиция” извършил проверка по
оперативен сигнал в ателието на подсъдимия.
Установено било, че в ателието си, А. с помощта на свидетелките Господинка М.П.,
П.С.Д. и Р.П.Н. изработвал спортни екипи носещи фигуративни, словни и 3D
означения, идентични с марката „Адидас”. П., Д. и Н., А. извикал предния ден, с
молба да му помогнат да приключи „15 бр. анцузи”, които трябвало да предаде на
следващия ден.
Съдът не споделя наведеното в хода на съдебното следствие
възражение от адв. К., че било опорочено доброволното предаване на описаните по
делото веществени доказателства - анцузите и знаците, посочени в диспозитива на
обвинителния акт, поради следните съображения:
От показанията на свидетеля И.В. се установява следното:
„…И. доброволно ни пусна в дома си. С пълно съдействие ни
пусна в къщата. Има протокол за оглед.
…Дрехите бяха доброволно предадени в сградата на Районното
управление. И. сам дойде с нас. Сам с неговия автомобил”Хюндай” бял на цвят,
сам ги натовари.Оказа пълно и всякакво съдействие на органите.
…И. ги натовари дрехите в колата си , аз се качих до него и го
придружих в Районното , а с другата кола
се прибра К.…”
Свидетелката П.:
„-Полицаите като дойдоха май нищо не ни питаха, даже ни се
извиниха. На втория път като дойдоха ни освободиха и ние си тръгнахме.”
Свидетелката Н.:
„-Не взеха нищо, тръгнаха с И. до полицията. Ние изчакахме. Те
се върнаха наново и тогава ние си тръгнахме.”
Свидетелката Д.:
„-Полицаите първия път като дойдоха провериха, тръгнаха си. След
време се върнаха и тогава снимаха.Ние си тръгнахме, не сме оставали до края.
Мисля, че втория път като дойдоха ги взеха от цеха, събраха ги. Нямам спомен
точно как е протекло това.Не съм била там, когато са товарени дрехите.”
Свидетелят Р.Г. твърди:
„-Дрехите, които констатираха бяха натоварени, донесени в
Районното управление от подсъдимия с неговата кола…Не помня кой изнесе дрехите,
мисля, че той.”
Категорично се установява от показанията на тези свидетели, че
подсъдимия абсолютно доброволно е предал екипите, както и че на самото действие
по събирането на екипите и предаването на полицията шивачките не са
присъствали.
От показанията на В. и Русев се установява, че подсъдимия сам е
занесъл екипите – в последствие веществени доказателства по делото в Районното
управление на полицията и ги е предал доброволно на полицията. Там е бил и
съставен протокола за доброволно предаване. В този смисъл са и обясненията на
подсъдимия, с изключение на обстоятелството,
в коя кола са били дрехите:
„-Полицаите казаха, че не трябва да ги шия и ме накараха да ги
събера в чувалите. Те взеха 1-2 чувала и аз взех и ги натоварихме в една синя
„Лада” полицаите ми казаха, че това е незаконно, което го правя и трябва да ги
занеса в полицията…”
Съдът приема версията на свидетелите Русев и В., тъй като тя е логична и
кореспондира с всички събрани по делото доказателства. Разминаването й с
обстоятелството с чия кола са били
пренесени екипите до Районното управление се дължи на защитната версия на
подсъдимия, който оспорва доброволното предаване на веществените доказателства.
Освен останалите събрани гласни
доказателства, които си кореспондират едни с други няма и житейска логика подсъдимия да е ходил със собствения си
автомобил до Районното управление, а дрехите да са били натоварени в друга
кола. Още повече, че и самият подсъдим твърди, че той е направил всичко,
каквото са му обяснили полицаите.
„-Аз с цивилния полицай се качихме в моята кола и отидохме в
полицията.”
Тъй като А. изработвал екипи, идентични с тези на марката
„Адидас” без съгласието на притежателите на изключителното право - „Адидас АГ”,
Германия и „Адидас Интернешънъл Маркетинг Б.В.” Холандия /с юридически
представител за територията на Р България - „АРСИС Консултинг” ЕООД, гр.
София/, с протокол от 12.11.2015г.,
предал доброволно общо - 15 бр. анцунгови горнища с надписи, емблеми и
графични изображения на марка „adidas”, 15 бр. анцунгови долнища, с надписи,
емблеми и графични изображения на марка „adidas”, в недовършен вид, без
поставен ластик на колана, 15 бр. етикети с лого и надпис на „adidas”, 2 бр.
лента, с напечатани общо 44 бр. етикети с лого и надпис на „adidas”, 20 бр.
парчета от текстилна материя, с надпис и графично изображение на „adidas” и 20
бр. парчета с правоъгълна форма с размер 17 см. на 10,5 см. в светлосив цвят,
всяко с надпис и графично изображение на „adidas”.
С протокол от същата
дата е предал и 1 бр. шевна машина, тип „прав шев”, марка „Typical”, модел
GC6850.
Видно от приложеното по досъдебното производство писмо от „АРСИС
Консултинг” ЕООД, гр. София, дружеството е упълномощено по силата на нотариално
заверени, легализирани и апостолирани пълномощни за юридически представител на
територията на РБългария на компаниите Адидас АГ, Германия и Адидас
Интернешънъл маркетинг Б.В., Холандия - притежатели на регистрираните за тери-торията
на РБългария търговски марки „Адидас”, като е приложило заверени копия от
цитираните пълномощни. Също така става ясно, че подсъдимият А., не е получавал
необходимото по закон съгласие от Адидас АГ и Адидас Интернешънъл маркетинг
Б.В. да използва в търговската си дейност стоки, носещи знаци на запазени
търговски марки „Адидас”, в т.ч. и чрез продажба или съхранение на такива
стоки.
От заключение на изготвената по досъдебното производство
комплексна патентно-оценителна експерти от вещото лице В. е видно, че: без
съгласието на притежателите на изключителното право, А. е използвал в търговската
си дейност марката „Adidas”, със следните регистрационни номера, фигуриращи в
регистъра на Патентното ведомство на РБългария, регистрирани за клас 25 /
облекло, платки за дрехи и заготовки за производство на готови изделия / - №
12670 - словна марка със съдържание на надписа „adidas”, №40719 – фигуративна
марка, представляваща три успоредни четириъгълника, с различна големина,
оформени в общ комплекс, №********* – словна марка, представляваща надпис
„adidas”, изписан с характерен шрифт, № ********* – 3D дизайн, представляващ
спортно горнище с апликация от три успоредни линии в определени пропорции по
дължина на ръкавите, № ********* – фигуративна марка, представляваща графичен
дизайн на три успоредни линии в определени пропорции, № ********* – фигуративна
марка, представляваща три успоредни четириъгълника с различна големина, но
оформени в общ триъгълен комплекс и № 414034 – 3D марка, представляваща
апликация, състояща се от три успоредни ленти нашити по протежение на ръкавите
и крачолите.
Маркировката върху инкриминираните изделия на търговските знаци
„adidas” /предадени с протокол за доброволно предаване от 12.11.2015 г./ са
идентични с тези, обект на регистрираните национални, СТМ и IR търговски марки,
описани в експертизата. Те попадат в клас 25 от класификацията от Ница –
отреден за облекло, платки за дрехи и заготовки за производство на готови
изделия. Предадените стоки попадат в класа, за който са регистрирани
оригиналните марки.
Поради идентичността си с обекти на регистрирани търговски
марки, маркираните надписи и фигуративни знаци върху инкриминираните артикули
въвеждат в заблуждение потребителя относно произхода на тези стоки. За всички
инкриминирани артикули по досъдебното производство има вероятност за свързване
на знаците, поставени върху изделията, предмет на експертизата с обектите на
релевантните марки, при което потребителят може да бъде въведен в заблуда за
произхода им.
За представените в експертизата марки, в регистъра на Патентното
ведомство няма данни за регистрирани, релевантни и действащи понастоящем
лицензионни договори. Няма данни и за изчерпване на правата по чл.15(1) от
ЗМГО, т.е. не са предоставяни права за ползване на релевантни марки в
търговската дейност на физическото лице И.И.А., ЕГН ********** ***.
От изготвената експертиза става ясно още, че има причинени
вредни последици за правопритежателя на марките, които се изразяват в
използването на създадения имидж, но от страна на производителите и/или
разпространителите на неоригиналните стоки и по-следващото му накърняване,
поради несъответствие в качеството на оригиналните и неоригиналните артикули,
както и в заблуда за произхода на стоките. Вредните последици имат и материално
изражение, тъй като се отклонява поток потребители чрез реализацията на
неоригиналните стоки на пазара. В този случай подхода за определяне на
обезщетението, /респективно вредата/ е аргументиран в чл.76б, ал.1, т.2 от
ЗМГО, който в първата по делото експертиза е оценен на 2115 лв.
Съдът след направено възражение на защитника
на подсъдимия назначи втора съдебно-оценителна експертиза, която установи
щетата на 780 лева, като е съпоставила
цените на стоките, които се предлагат в интернет пространството. При определяне на
размера на стойността на предмета на престъплението съдът взе предвид
равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични
или сходни със стоките, предмет на престъплението (в този смисъл ТР № 1/13 г.
на ОСНК на ВКС), която равностойност в настоящия случай е в размер на 780 лв.
Извършеното от подсъдимият И.И.А. деяние, осъществява състава на престъпление по чл.172б,
ал.1 от НК, като на 12.11.2015 г. в гр.Раднево, без съгласието на притежателите
на изключителното право „Адидас АГ”,
Германия и „Адидас Интернешънъл Маркетинг Б.В.” Холандия с юридически
представител за територията на Р.България - „АРСИС Консултинг” ЕООД, гр. София
/ЕИК *********/, пред-ставлявано от Велизар Драгомиров Соколов от гр. София,
използвал в търговската си дейност марката „Adidas”, със следните регистрационни
номера, фигуриращи в регистъра на Патентното ведомство на РБългария,
регистрирани за клас 25 /облекло, платки за дрехи и заготовки за производство
на готови изделия/, а именно: № 12670 - словна марка със съдържание на надписа
„adidas”, №40719 – фигуративна марка, представляваща три успоредни
четириъгълника, с различна големина, оформени в общ комплекс, №********* –
словна марка, представляваща надпис „adidas”, изписан с характерен шрифт, №
********* – 3D дизайн, представляващ спортно горнище с апликация от три
успоредни линии в определени пропорции по дължина на ръкавите, № ********* –
фигуративна марка, представляваща графичен дизайн на три успоредни линии в
определени пропорции, № ********* – фигуративна марка, представляваща три
успоредни четириъгълника с различна големина, но оформени в общ триъгълен
комплекс и № 414034 – 3D марка, представляваща апликация, състояща се от три
успоредни ленти нашити по протежение на ръкавите и крачолите, които са обект на
това изключително право /без правно основание е използвал в търговската дейност
– (по смисъла на чл. 13, ал. 2,т.1 и т.
2, вр. ал. 1 от ЗМГО 1. поставянето
на знака върху стоките ,т.2 предлагането на стоките с този знак за продажба или
пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането
или предоставянето на услуги с този знак) , (по смисъла на чл.9 ал.1 от ЗМГО - Марката е знак, който е способен да
отличава стоките и услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде
представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи, вкл. и имена на лица,
букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка,
комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци),
като е поставил знак – етикет на
марка "Adidas върху 15 бр. анцунгови горнища и съхранявал с цел продажба: 15 бр. анцунгови горнища с надписи,
емблеми и графични изображения на марка „adidas”, 15 бр. анцунгови долнища, с
надписи, емблеми и графични изображения на марка „adidas”, в недовършен вид,
без поставен ластик на колана, 15 бр. етикети с лого и надпис на „adidas”, 2
бр. лента, с напечатани общо 44 бр. етикети с лого и надпис на „adidas”, 20 бр.
парчета от текстилна материя, с надпис и графично изображение на „adidas” и 20
бр. парчета с правоъгълна форма с размер 17 см. на 10,5 см. в светлосив цвят,
всяко с надпис и графично изображение на „adidas”, всички на обща пазарна
стойност 2115 лв., обекти на това изключително право, с което е нарушил чл.13,
ал.1, т.1 от Закона за марките и географските обозначения /ЗМГО/ - правото на
притежателя на марката да я използва, да се разпорежда с нея и правото му да
забрани на трети лица, без неговото съгласие да я ползват в търговска дейност,
знак, който: 1. е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези,
за които марката е регистрирана.
Съгласно дипозитива на обвинителния акт- конкретно и ясно са
посочени изпълнителните деяния, предмет на чл.13, ал.2, т. 1- ползвал и т. 2
съхранявал с цел продажба.
В този смисъл съдът не споделя направеното по време на
пледоариите възражение от страна на адв.
К., че не посочено точното изпълнително деяние. Напротив- в скоби в диспозитива
на обвинителния акт е изписан целия текст на закона, като извън скобите са
конкретизирани изпълнителните деяния. В шивашкия цех са поставяни марките върху
анцузите- долнища и горнища, без да има правно основание за това, както и са
съхранявани с цел продажба. Не се изисква според текста на закона да се
осъществява продажбата конкретно от извършителя и не е необходимо да се доказва
това.
Наведените от подсъдимия и неговия защитник твърдения, че
анцузите, предмет на делото били предадени за шиене от свидетеля Х.К.А. или
неговата тъща М.Г.Г. останаха неподкрепени с нито едно доказателство. В този
смисъл съдът приема, че твърдението за това е част от защитната позиция на подсъдимия,
който твърди, че няма вина, тъй като не е знаел дали работодателя му –
съответно Х.А. или М.Г. имат разрешение за използването на търговската марка. В
хода на производството по делото съдът приложи всички възможни доказателствени
средства за да установи дали действително има договор за изработка между
страните. Такъв не бе установен. Нещо повече- съдът изиска разпечатка на
телефонните разговори на подсъдимия с двамата свидетели от всички оператори, на
територията на Р България но такива не
бяха установени. Самите обяснения на подсъдимия в тази част са
вътрешнопротиворечиви и неубедителни-в началото съществуват твърдения, че е
общувал с тъщата на А.- Г., а в последното по делото заседание подсъдимия
твърди, че е общувал с А.. При проведената очна ставка категорично се установи,
че такъв договор между страните точно за тези спортни екипи не е сключван. В
нея подсъдимия твърди следното:
„…-Звъннах ти Х., исках работа и ти ми каза, добре ще ти дам
тези 15 броя.”
„…-Тези неща са твои и съм ги взимал от теб.Не си го измислям.”
От телефонните разпечатки категорично се установи, че не е
звънял подсъдимия на свидетеля, нито на неговата тъща.
Престъплението е извършено при пряк умисъл. На този извод
недвусмислено навеждат механизмът и начинът на извършване на престъплението и
обстоятелствата, при които то е било извършено Подсъдимия е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. Подсъдимия е знаел, че не
следва да използва посочената марка без разрешение и въпреки това я е поставил
върху екипите, както и ги е съхранявал с цел продажба. Те са били открити в
помещението, пригодено за шивашки цех, което било обособено в гаража към собствения
му дом, находящ се в град Раднево.
Обвинението се подкрепя от останалите гласни и писмени
доказателства, а именно: постановление № 327000-5767/2015г., протокол за разпит
на свидетел-л.3, протокол за оглед на местопроизшествие от 12.11. 2015г., албум
за оглед на местопроизшествие от 12.11. 2015г., протокол за доброволно
предаване от 12.11. 2015г. – /л.13-л.14/, протокол за разпит на обвиняем от
18.12.2015г., справка за съдимост № 562/14.12. 2015г., характеристична справка № 8027/ 19.11. 2015г., декларация за
семейно и имотно състояние на подсъдимия А., протокол за оглед на веществени
доказателства от 08.12.2015г., албум от 08.12.2015г., протокол за разпит на
свидетел –/л.26- л.30/, експертиза № 327000-6235/2015г., писмо № 24-00-524/
2015г., обяснение –л.73,писмо № 7442/2016г. от БТК ЕАД гр.София, писмо №
8546/2016г. от „Мобилтел” ЕАД гр.София, писмо № 7502/2016г. от „Теленор
България” ЕАД гр.София, писмо № 9933/2016г. от БТК ЕАД гр.София, писмо №
10090/2016г. от „Теленор България” ЕАД гр.София, писмо № 11517/ 2016г. от „Мобилтел” ЕАД
гр.София, справка за съдимост № 266/10.06.2016г. на РС гр.Раднево, справка за
съдимост № 496/25. 10.2016г. на РС гр.Раднево, справка за съдимост №
761/25.10.2016г. на РС гр.Елхово.
Престъплението по чл. 172б,
ал. 1 от НК е специфично престъпление, което до голяма степен е
подценявано, с оглед общественоопасния му характер и последиците, които същото
има върху интелектуалната собственост и търговската дейност на територията на
страната. След приемане на страната ни за член на Европейския съюз, същата е
поела задължението за синхронизиране на вътрешното законодателство с редица
актове на Съвета на европейската общност, касаещи регулиране на отношенията,
свързани с интелектуалната собственост. В наказателноправен аспект, сключеното
споразумение в ТРИПС е от особено значение, тъй като в чл. 61 от същото е
установено задължението на страните-членки да осигурят прилагане на наказателно
производство и санкции за фалшифициране и извършване на нерегламентирана
продажба, без необходимите разрешителни документи на търговски стоки и марки
или пиратско производство на стоки с авторско право, в търговски мащаби. Във
връзка с това е наложена съществена редакция на основни закони, свързани с
интелектуалното право ЗАПСП, ЗМГО и ЗПД,
която е довела и до промяна на НК на РБългария в частта, касаеща престъпления
против интелектуалната собственост,като в този си вид и досега действат в
нормите на раздел 7 от глава 3 на НК и в частност чл. 172б от НК, който е
предмет на настоящото дело. Като цяло нормата на чл. 172б от НК е бланкетна,
поради което елементите от състава не са уточнени в чл. 93 от НК, тъй като
законодателят е предвидил за по-голяма икономия това обстоятелство и е намерил
за необходимост просто да препрати на специалните закони, които бяха посочени
по-горе.
Съдът счита, че подсъдимия А. е бил запознат с артикулите които
шие. При него не са налице съмнения,че предлаганите стоки с поставените на тях
марки „Адидас” не са оригинални,но с оглед
стремежа му за печалба е започнал да шие такива в ателието си. Подсъдимия А. е
започнал да шие такива, без липсата на каквито и да било документи за произхода
на стоките или наличието на такива, но с неконкретизирани в тях параметри сочи,
че е налице липса на съгласие от страна на носителя на изключителното право на
марката за разпространението им. Неспазването на закона от своя страна не е
извинително, освен това не е нужно да се познава точния състав на самото
престъпление, а е достатъчно просто да се съзнава противоправността на
деянието.
Подсъдимия А. твърди, че всички
други знаци са били предварително поставени, а той е поставял само етикети в
областта на вратния шев, което действие все пак осъществява състава на
престъплението, визирано в чл.13, ал.2 т. 1 от ЗМГО- поставя.
Съдът счита, че от така изложените факти и обстоятелства и
събраните доказателства, по безспорен начин е доказано извършеното деяние и
виновността на подсъдимия А..
За да е осъществен състава на чл. 172б, ал. 1 от НК, от
обективна страна е необходимо дееца да е
използвал в търговската си дейност марка, обект на изключително право, без
съгласието на правопритежателя им.Нормата на чл. 172б е бланкетна и
съдържанието й се допълва от чл. 13, ал. 2, т.1 и т. 2, вр. с ал.1 от
ЗМГО, а именно използване в търговската дейност е първо- поставянето на знака на стоките или на техните опаковки, второ -
предлагане на тези стоки за продажба или пускането им на пазара или съхранението им с тези цели и трето –
вносът или износът на стоките с този знак и/или използването на знака в
търговски книжа или реклами. В конкретния случай е налице използване и
съхранение. От заключението на назначената и изготвена в хода на разследването
експертиза за нарушение на търговска марка, възложена на експерт от списъка на
патентното ведомство стана ясно, че е
налице само идентичност между знаците върху използваните с търговска цел стоки
с търговска марка „Адидас”.
Разпоредбата на чл.
172б от НК защитава обекти на интелектуална собственост - марката,
промишления дизайн, географското означение или неговата имитация и др. обекти.
Тя е бланкетна и препраща към разпоредбите на ЗМГО, ЗПД и др.
Съгласно чл.
9, ал.1 от ЗМГО марката е знак, който е способен да отличава стоките на
едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.
172б от НК се състои в използването в търговската дейност на марка, обект
на изключителното право на марка, без съгласието на притежателя на това право и
без правно основание, с което законодателят недвусмислено насочва към случаите
на опериране с неоригинални, фалшифицирани стоки, какъвто е и настоящият
случай.
Обективният признак на престъплението по чл.
172б от НК "използване в търговската дейност" намира легално
определение в допълващите разпоредби на чл.
13, ал.2 от ЗМГО. Съгласно т.2, от същия текст "използване в
търговската дейност" е "предлагането на стоките с този знак за
продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и
предлагането или предоставянето на услуги с този знак", съгласно т.1
изпълнителното деяние е поставя. По силата на чл.
13, ал.1, т.2 от ЗМГО притежателят на изключителното право върху марка може
да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност
знак, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността
или сходството на стоките или услугите съществува вероятност за объркване на
потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката.
Понятията "знак, сходен с регистрирана марка" и "знак, идентичен
на регистрирана марка" се включват в състава на престъплението по чл. 172б, ал.1 от НК по пътя на
препращането към ЗМГО.
Във всички случаи престъплението по чл. 172б, ал.1 от НК води до отрицателно
изменение на условията за нормално съществуване и възможността за упражняване
на изключителното право върху марка. В правнозащитената сфера на притежателя на
марката настъпват неблагоприятни изменения, които имат имуществено измерение,
освен това се засягат постигнатият търговски статус и репутацията на
притежателя на изключителното право, заблуждават се потребителите и се
отклонява потока от оригиналните стоки. Търговската марка е обещание за
качество, полза и стойност. Марката е не просто име, тя е обещание направено от
дадена компания към потребителите.
При определяне на размера на стойността на
предмета на престъплението съдът взе в предвид равностойността по цени на
дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките,
предмет на престъплението (в този смисъл ТР № 1/13 г. на ОСНК на ВКС), която
равностойност в настоящия случай е в размер на 780 лв. Тази сума надвишава
размера на две минимални за страната работни заплати към момента на
извършването на деянието, поради което и съдът не приема наведеното от адв.К.
възражение, че е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК.
От така
установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимия И. Атанаов
е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл.172б,ал.1 от НК. Настоящата инстанция приема,че по безспорен начин е установено,че
подсъдимия А. е автор на престъплението, за което е предадена на съд. От
обективна страна подсъдимия е осъществил изпълнителното деяние чрез използване
в търговската си дейност на марката “Адидас”, без съгласието на притежателя на
изключителното право “Адидас” АГ,”Адидас Интернешънъл Маркетинг”Б.В. и без
правно основание за това. Безспорно се установи, че официалните дистрибутори на
оригиналните стоки с тези марки нямат търговски отношения нито с подсъдимия А.,
нито със фирмата от където той е взел да шие тези стоки,т.е.няма данни
същите да са сключили споразумение с
подсъдимия за разпространение на такива стоки,както и че няма сключен
лицензионен договор,по силата на който подсъдимия да има право да използва тези
стоки.
Поради
изложеното съдът не приема възражението на адв.К. за недоказаност на
обвинението, тъй като безспорно е установено по делото липсата на търговски отношения между
официалните дистрибутори на марките в страната и подсъдимия А., т.е.няма данни
същия да е закупувал оригинални стоки с марка “Адидас”, както и че няма сключен
лицензионен договор,по силата на който да има право да използва в търговската
си дейност стоки с марката “Адидас”. Следователно се налага извода,че подсъдимия А. не е имал съгласието на
притежателя на изключителното право да използва процесните стоки. За
извършването на такава дейност говори и мястото,на което подсъдимия е заварен
при извършената проверката,в резултат на която са иззети предлаганите стоки,а
именно ателието му в гр.Раднево на ул.”Дунав” №7. Изцяло в подкрепа на
фактическата обстановка по обвинителния акт са и показанията на свид.И.В., който
подробно обяснява как по повод подаден сигнал за шиене на стоки с търговски
марки, без знанието и съгласието на притежателя на марките в търговски обекти
на територията на гр.Раднево той лично е извършил предварителни действия. От показанията
на този свидетел се установява,че при пристигане в обекта проверяващите са се
легитимирали и са обявили целта на проверката. Лично подсъдимия им е заявил,че
това са дрехите и дори впоследствие при описването и изземването им ги
преброил, сгъвал и слагал в чувалите.
За състава на
престъплението по чл.172 б,ал.1 от НК е без значение дали се касае за
идентичност на всички или на някой от елементите,характеризиращи регистрираната
марка “Адидас”. От заключението по експертизата, безспорно се установява, че
словния елемент на марката “Адидас” изобразен на иззетите дрехи е идентичен с
този на регистрираните марки “Адидас”, както и че потребителят може да бъде
заблуден и да направи връзка с притежателя на марката, като си създаде погрешна
представа за производител или търговец на стоките, т.е.да сметне, че се касае
за оригинални стоки.
Дори
да се приема, че стоките са взети да се шият от гр.Харманли не от специализиран
магазин,а от свид.Г. и цената която ще получи от тази дейност говори за
съзнаване от негова страна, че стоките не са оригинални. От друга страна не е
оневиняващо обстоятелство това,че подсъдимия няма специални познания относно
приликите и разликите между оригиналните и предлаганите стоки и по ЗМГО, тъй
като незнанието на закона не оневинява незнаещият го.
Съдът не приема възражението на адв.К.,че извършеното от
подсъдимия съставлява административно нарушение,тъй като стоково-икономическата
експертиза дава отговор относно размера на сумарната стойност на стоките, който
е определен от вещото лице в размер на 780 лева т.е. по-голям от две работни за
страната работни заплати.
Поради изложените съображения,съдът приема,че подсъдимия И.А. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението
по чл.172б,ал.1 от НК,за което е предаден на съд, квалифицира деянието,призна подсъдимия А. за виновен и го осъди, но го
призна за невиновен и го оправда по повдигнатото обвинение за посочените
престъпления за стойността на вещите над 780лв. до 2115лв.
Фактическата обстановка, приета за установена, се изяснява от писмени
доказателства, от показанията на разпитаните свидетели и от заключенията на вещите лица по назначените
в хода на досъдебното и съдебното производство експертизи.
Причини за извършване на престъплението, съдът намира в несъобразяване
от страна на подсъдимия И.А. с установените в страната правила за използване на
стоки,носещи защитена търговска марка, както и в желанието й за лично
облагодетелстване по неправомерен начин.
При определяне на вида и размера
на наказанието на подсъдимия И.И.А. настоящата инстанция съобрази, че налице изключителни смекчаващи
вината обстоятелства-чистото съдебно минало и невисоката обществена опасност на дееца, ниският му социален статус-
пенсионер, заболяването му, което го инвалидизира, както и обстоятелствата при
извършването на престъплението, и постанови присъдата си при условията на
чл.55,ал. 1,т.2 и 3 от НК като му наложи наказание пробация-мярка за контрол и
въздействие без лишаване от свобода на основание чл.42 ал. 2 т. 1 и т.2 от НК с
двете пробационни мерки –задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца с периодичност два пъти
седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца.
Поради
ниският социален статус на подсъдимия съдът не му наложи предвиденото в текста
наказание глоба.
Съдът намира, че така
наложеното наказание е справедливо, съответствува на обществената опасност на
деянието и на дееца и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК.
На осн. чл.172 б, ал.3 от НК,съдът постанови отнемане в
полза на държавата предмета на престъплението, които след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени.
При този
изход на процеса, съдът осъди подсъдимия И.И.А. да заплати сумата в размер на 393,65лв.,представляващи
размера на направените по делото разноски, от които по сметка на ОД на МВР – Стара Загора разноски в размер на
194,95лв. и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС гр.Раднево
разноски в размер на 198,70лв., съобразно осъждането и частта за която съдът
оправда подсъдимия.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :