Решение по дело №194/2021 на Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш Е Н И Е № 140

 

Гр.Сливен, 11.06.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в състав :

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ  :  СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

 

При участието на секретаря Ваня Костова и при участието на прокурора …….., като разгледа докладваното от административния съдия Светлана Драгоманска адм.д. № 194 по описа за 2021 г. на Административен съд гр.Сливен, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 177, ал. 2 от АПК.

Образувано e по жалба на К.И.К., чрез п. адв. Х.К. ***, против Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2017 г. с изх. № 01-6500/1797 от 26.03.2021 г. на Заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"-София. С жалбата се иска прогласяване нищожността на УП изх. № 01-6500/1797 от 26.03.2021 г., тъй като актът противоречи на влязло в сила съдебно Решение № 63 от 26.03.2020 г. по адм. дело № 514/2019 г. на Административен съд Сливен, потвърдено с Решение № 108 от 06.01.2021 г. по адм. дело № 6939/2020 г. по описа на ВАС – основание по чл. 177, ал. 2 от АПК. В подкрепа на твърдението за нищожност на атакувания акт се посочва, че при новото разглеждане административният орган не се е съобразил с дадените от съда с влязлото в сила решение указания и е издал идентичен по съдържание с отмененото УП с Изх. № 02-200-6500/4558 от 24.10.2019 г. административен акт, поради което се счита, че е налице основание за прогласяване нищожността на УП от 26.03.2021 г. В жалбата са наведени твърдения и за материалната незаконосъобразност на акта.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от процесуалния представител на оспорващия. Излага съображения в подкрепа на твърдението за нищожност на оспореното УП. Алтернативно е поискано от съда да отмени акта като материално незаконосъобразен в случай, че не се констатира твърдяната нищожност. Претендира за направените по делото  разноски.

Ответната страна чрез процесуалния си представител оспорва изцяло жалбата. Сочи, че не са налице както основанията на чл. 177, ал. 2, АПК за обявяване на оспорения административен акт за нищожен, така и че същият е законосъобразен, като постановен в пълно съответствие със закона. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

По делото е приобщено адм. д. № 514/2019 г. по описа на АС-Сливен, в кориците на което се съдържа и адм. д. № 6939/2020 г. по описа на ВАС, както и Договор за контрол и сертификация от 31.03.2019 г. сключен между К.И.К. и „Космосерт – услуги за сертифициране“ АД.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Оспорващият К.И.К. е регистриран с Уникален регистрационен номер УИН: 20/120617/14125 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/. На 28.12.2012 г. между оспорващия и "Кю Сертификейшън " АД е сключен Договор за контрол и сертификация съгласно Регламент (ЕО) 834/2007.

Кампания 2017 г. е пета поредна година от поетия от оспорващия ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" /АЕП/ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 - 2013 г. За кампания 2017 г. оспорващият е подал Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер /УИН/: 20/120617/14125, като по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007- 2013 г. – направление "Биологично растениевъдство", е декларирал площ 31, 01 ха с код АП03. Към заявлението са приложени Таблица на използваните парцели 2017 г., съдържаща данни за идентификация на парцелите; карти на съответните блокове на земеделското стопанство /БЗС/; приложение за кандидатстване; декларации.

С Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 за кампания 2017 с изх. № 02-200-6500/4558 от 24.10.2019 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" гр. София, на оспорващия е отказано финансиране по мярка 214 АЕП - като краен резултат по мярка АЕП за кампания 2017 г. е оторизирана за плащане сума в размер на нула лева.

С Решение № 63/26.03.2020 г., постановено по адм. д. № 514/2019 г. по описа на АС-Сливен, оспореното уведомително писмо е отменено, а преписката – върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените с решението указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му със заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ правомощия, констатирал, че оспорения акт е в писмена форма, но в УП няма посочени конкретни нарушения на базовите изисквания и в какво се изразява неспазването на изискванията за управление, както и че са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, довели като краен резултат и до неправилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че след като оспорващият е уведомил с писмо № 02-2600/5576 от 26.10.2018 г. ДФЗ за кореспонденцията си с контролиращото лице "Кю Сертификейшън" АД и бездействието от негова страна изразяващо се в неизпълняване на задълженията за предоставяне на данни за извършени през текущата година проверки на терен и за отразяване на актуалното състояние на заявените за подпомагане площи в Системата за въвеждане на данни от външни институции, административният орган е бил длъжен да поиска тези документи. По този начин административният орган е нарушил основните принципи по чл. 4, чл. 7, чл. 9 АПК за законност, истинност и служебно начало, като не се е възползвал от правомощията си и не е изпълнил задълженията си, включително  чл. 68, ал. 6 от Наредба № 11/2009 г. Държавен фонд "Земеделие" и Министерство на земеделието и храните може да поиска от външните институции всички необходими документи, свързани с въведените резултати от извършени през текущата година проверки на земеделски стопани.

Решението на Административен съд – Сливен е оставено в сила с Решение № 108/06.01.2021 г., постановено по адм. д. № 6939/2020 г. по описа на ВАС. В касационното решение са споделени мотивите на първоинстанционния съд.

С Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2017 г. с изх. № 01-6500/1797 от 26.03.2021 г. на Заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"-София, на оспорващия отново е отказано финансиране по мярка 214 АЕП. УП е издадено във връзка с влязло в сила отменително Решение № 63/26.03.2020 г., постановено по адм. д. № 514/2019 г. по описа на АС-Сливен, потвърдено с Решение № 108/06.01.2021 г., постановено по адм. д. № 6939/2020 г. по описа на ВАС, като краен резултат по мярка АЕП за кампания 2017 г. е оторизирана за плащане сума в размер на нула лева. В УП предмет на настоящото производство, административният орган е посочил, че при констатирано неспазване на биологичните изисквания на Регламент (ЕО)834/2007 и Регламент (ЕО) 889/2008, установената сума се намалява със 100%. Посочил, че съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредба 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -2013 г., подпомаганите лица са длъжни да спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията, като за целта контролиращите лица в срок до 30 октомври на всяка година въвеждат данни за извършените проверки в електронната система по чл. 68 от същата наредба.Според въведените от „Кю Сертификейшън“ АД данни, базиращи се на извършените от тях през текущата година проверки на стопанството, в електронната система, създадена и поддържана от ДФ „Земеделие“ – РА на основание чл. 68 от Наредба 11 от 6.04.2009 г., не са спазени изискванията на Регламент (ЕО) 834/2007 и Регламент (ЕО) 889/2008 на Комисията.  Уведомителното писмо е получено лично на 06.04.2021 г. от оспорващия. С жалба вх. № СД-01-01-1535/20.04.2021 г., депозирана пред съда чрез пълномощника адв. Х.К., К.К. е оспорил административния акт.

С оглед на така установената фактическа обстановка и разпоредбите на чл. 159 от АПК, чл. 168 от АПК, във вр. с чл. 146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от оспорването и в законоустановения срок.

Разгледана по същество същата е основателна предвид следното:

Оспореният акт е издаден от компетентен орган, но е нищожен. Искането на жалбоподателя е за прогласяване нищожността на административен акт на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, съгласно който текст актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове или да поиска от съда да я обяви. Предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 177, ал. 2, АПК са наличие на влязло в сила съдебно решение и противоречие на акта със съдебното решение. Алтернативно се иска от съда да отмени акта като материално незаконосъобразен в случай, че не се констатира твърдяната нищожност.

Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК, съдебното решение има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт, състоящо се в отпадането с обратна сила на разпоредените с акта правни последици, се разпростира не само по отношение на страните по делото, а важи за всички. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 297 от ГПК, приложима в настоящото производство с оглед препращащата норма на чл. 144 АПК, съгласно която влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България

В конкретния случай, с Решение № 63 от 26.03.2020 г. по адм. дело № 514/2019 г. на Административен съд Сливен, е бил отменен предходен отказ за плащане по същото общо заявление на същото лице, за същите площи, поради липса на мотиви и поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.  Съдът е развил обстойни съображения, в резултат на които е приел, че въпросът за подпомагане по подаденото Общо Заявление за единно плащане на площ с УИН 20/120617/14125 за кампания 2017 г. за финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" следва да бъде решен повторно, като изрично е указал, че при допусната техническа грешка от страна на външни институции следва да бъдат предприети действия за извършване на корекции в поддържаната от ДФ "Земеделие" "Система за въвеждане на данни от външни институции", за да бъде законосъобразно и правилно проведено производството по решаване на въпроса за подпомагане на земеделския стопанин, предвид чл. 68, ал. 5, т. 1, б. "а" от Наредба № 11/2009 г; административният акт следва да бъде мотивиран с излагане на конкретните фактически и правни основания, въз основа на които органът формира крайния си извод за финансиране или отказ. В този смисъл е и потвърдителното решение на касационната инстанция, според която въз основа на правилно установена фактическа обстановка, (подробно описана и в касационното решение), първоинстанционният съд правилно е приел, че за да бъде законосъобразно и правилно проведено производството по решаване на въпроса за подпомагане на земеделския стопанин, административният орган е следвало при установяване на допуснати технически грешки от страна на външни институции, да предприеме действия за извършване на корекции в поддържаната от ДФЗ "Система за въвеждане на данни от външни институции". Изрично в потвърдителното решение ВАС е посочил, че обстоятелството, че контролиращото лице не е подало в срок данните към "Системата за въвеждане на данни от външни институции" не може да се вмени във вина на земеделския стопанин, от когото не зависи въвеждането на данните. В мотивите на решението е посочено още, че АО не се е възползвал от правомощията си и не е изпълнил задълженията си, включително  чл. 68, ал. 6 от Наредба № 11/2009 г., а именно : Държавен фонд "Земеделие" и Министерство на земеделието и храните може да поиска от външните институции всички необходими документи, свързани с въведените резултати от извършени през текущата година проверки на земеделски стопани.

Във връзка с тези констатации, касационният съд е приел, че именно бездействието от страна на административния орган е причината при административната проверка да се установят данни, които не съвпадат с обективната действителност. С други думи, в двете решения съдебните състави на база подробно изложените съображения, са стигнали до заключението, че АО не се е възползвал от правомощията си и не е изпълнил задълженията си, да предприеме действия за извършване на корекции в поддържаната от ДФЗ "Система за въвеждане на данни от външни институции". Същевременно в УП, чиято нищожност се претендира в настоящото производство, отказът за финансиране е мотивиран със следното : „Според въведените от „Кю Сертификейшън“ АД данни, базиращи се на извършените от тях през текущата година проверки на стопанството Ви, в електронната система, създадена и поддържана от ДФ „Земеделие“ – РА на основание чл. 68 от Наредба 11 от 6.04.2009 г., не сте спазили изискванията на Регламент (ЕО) 834/2007 и Регламент (ЕО) 889/2008 на Комисията“. Посочено е още, че инициативата за редакция на въведената информация е само на контролиращото лице, като ДФ „Земеделие“ няма нормативно предвидено задължение, нито правомощие да извършва преценка и анализ на факти и обстоятелства, които са от компетентността на лица, чиято дейност да осъществяват контрол за съответствие на биологичното производство подлежи на разрешителен режим от МЗХГ. В ДФ „Земеделие“ не е постъпвало одобрено заявление за редакция на данни по отношение на Вашето стопанство и като краен резултат по мярка АЕП за кампания 2017 г. е оторизирана за плащане сума в размер на нула лева. Очевидно е, че при новото произнасяне административният орган не е взел под внимание указанията на съда и вместо да изпълни влязлото в сила съдебно решение, отново е отказал финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" по подаденото от К.И.К. Общо Заявление с УИН 20/120617/14125 за кампания 2017 г., като не е предприел действия по реда на чл. 68, ал. 6 от Наредба № 11, като  поиска от контролиращото лице всички необходими документи, свързани с въведените резултати.  При това положение следва да се приеме, че постановеният акт е в противоречие с влязлото в сила решение № 63/26.03.2020г., постановено по адм. д. № 514/2019 г. по описа на АС - Сливен, потвърдено с Решение № 108/06.01.2021 г. по адм. д. № 6939/2020 г. по описа на ВАС, поради което и на основание чл. 177, ал. 2, изр. 1 от АПК същият се явява нищожен.     

Нищожният административен акт, съобразно правната теория и практика, се счита за несъществуващ акт, който изначално не поражда и не би могъл да породи каквито и да е правни последици, което в настоящия случай означава, че фактически липсва повторно произнасяне на административния орган съобразно постановеното от съда с решение № 63/26.03.2020г., постановено по адм. д. № 514/2019 г. по описа на АС - Сливен, потвърдено с Решение № 108/06.01.2021 г. по адм. д. № 6939/2020 г. по описа на ВАС. Това налага преписката да бъде върната на ответника за постановяване на административен акт, съобразно цитираното решение на съда и мотивите на настоящото.

С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ДФ "Земеделие" следва да бъде осъден да заплати на К.И.К. направените от него по делото разноски в размер на 1510 лева, от които: 10 лева - платена държавна такса, и 1500 лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Същото не превишава размера, определен по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК във връзка с чл. 177, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен

       

Р          Е          Ш          И:

 

ОБЯВЯВА нищожността на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2017 г. с изх. № 01-6500/1797 от 26.03.2021 г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие"- София.

ВРЪЩА делото като преписка на административния орган - Заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", гр. София за ново произнасяне по Заявление за подпомагане с УИН 20/120617/14125 К.И.К. по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. – направление "Биологично растениевъдство", за кампания 2017 г., в 14-дневен срок от влизане на решението в сила, при спазване на указанията по прилагането на закона, дадени в Решение № 63/26.03.2020г., постановено по адм. д. № 514/2019 г. по описа на АС – Сливен, потвърдено с Решение № 108/06.01.2021 г. по адм. д. № 6939/2020 г. по описа на ВАС и в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" - София, да заплати на К.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1510 /хиляда петстотин и десет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :