МОТИВИ
по НОХД № 3121/2010 г. по описа на ПРС, ХХV н.с. :
РП
– П. обвинява А.А.М. - роден на *** ***,
живущ в същото населено място, понастоящем в Затвора гр. П., български
гражданин, без образование, неграмотен, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********
за това, че на 10.02.2010 г. в гр. П. в съучастие като извършител с Г.Д.Х.
повторно в немаловажен случай, след като е бил осъден с влязла в сила присъда
за друго такова престъпление, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот, е отнел чужди движими вещи - акумулаторна батерия от 195 Ач на стойност 188 лв., 2 акумулаторни батерии от 180 Ач на обща стойност 356 лв., 2 акумулаторни батерии от 165 Ач на обща стойност 330 лв. и алуминиева глава за товарен
автомобил „ЗИЛ” на стойност 7 лв., всички вещи на обща стойност 881 лв. – от
владението на „Р.” АД гр.П. без съгласието на
ръководството с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. І и т. 7 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 28 ал. 1 вр. с
чл. 20 ал. 2 вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК
вр. чл. 373, ал. 2 от НПК вр. чл. 2, ал.
2 от НК .
РП
– П. обвинява и подсъдимия Г.Д.Х.
- роден на *** ***, живущ ***, понастоящем в Затвора гр. П., български
гражданин, без образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН ********** за
това, че на 10.02.2010
г. в гр.П. в съучастие като извършител с А.А.М. при условията
на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от 1 година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК, и след като е бил осъждан повече от два пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужди
движими вещи - акумулаторна батерия от 195 Ач на
стойност 188 лв., 2 акумулаторни батерии от 180 Ач на
обща стойност 356 лв., 2 акумулаторни батерии от 165 Ач
на обща стойност 330 лв. и алуминиева глава за товарен автомобил „ЗИЛ” на
стойност 7 лв., всички вещи на обща стойност 881 лв. – от владението на „Р.” АД
гр.П. без съгласието на ръководството с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. с чл. 195
ал. 1 т. 3 пр. І вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал.
1 б. „а” и б. „б” вр. с чл. 20 ал. 2 от НК вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК вр. чл. 373, ал. 2 от НПК вр. чл. 2, ал. 2 от НК.
Прокурорът
поддържа обвиненията и предлага на всеки от подсъдимите да се наложи максимално
строго наказание в рамките на привилегията по чл. 55 , ал. 1, т. 1 от НК.
За
съвместно разглеждане в наказателния процес е приет граждански иск на „Р.”
АД гр.П.
солидарно против двамата подсъдими за сумата от 881 лева обезщетение за
причинените на дружеството имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тази сума от увреждането до изплащането й, като се претендират и разноски.
Повереникът
на гражданския ищец – адв. Д. пледира, че обвинението е доказано, което доказва
и гражданската претенция и в този смисъл моли тя да бъде уважена, както е
предявена.
Двамата
подсъдими се признават за виновни и на основание чл. 371, т. 2 от НПК всеки от
тях признава фактите в Обвинителния акт , както са изложени те против него.
Лично и чрез служебните си защитници – адв. Л. за М. и адв. К. за Х. , молят за
снизходително наказание .
Съдът,
след като се запозна с доказателствата по делото прие за установено следното:
Подсъдимият
А.А.М. е роден на *** ***, живущ в
същото населено място, понастоящем в Затвора гр. П., българин, български
гражданин, без образование, неграмотен, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********.
С определение от 01.07.2008 год. Районен съд гр. П. ІІІ н.с.
е одобрил споразумение за решаване на НОХД № 663/2008 год., съгласно което за
престъпление по чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК
на М. е наложено наказание пробация, състоящо се от мерките по чл. 42а ал. 2 т.
1 и т. 2 от НК за срок от 6 месеца. Посоченото осъждане квалифицира настоящото
деяние на М. като осъществено при условията на повторност по смисъла на чл. 28
ал. 1 от НК.
Подсъдимият Г.Д.Х.
е роден на *** ***, живущ ***, понастоящем в Затвора гр. П., българин,
български гражданин, без образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********.
Същият е осъждан многократно, като от
значение за правната квалификация на извършеното от него престъпление, предмет
на настоящия обвинителен акт, са следните постановени съдебни актове:
· с
присъда от 15.12.2005 г. по НОХД № 1809/2005 г. Х. е бил признат за виновен от
Районен съд гр.П. – ІІ нак.състав
за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.с чл.195 ал.1
т.5 вр.с чл.194 ал.1 вр.с
чл.29 ал.1 б”б” от НК и е бил осъден на 10 месеца
лишаване от свобода. Съдебният акт е влязъл в сила на 03.01.2006 г.;
· с
определение от 01.03.2006 г. по НОХД № 1433/2003 г. по описа на ХІІІ нак.състав е било одобрено от Районен съд гр.П. споразумение за решаване на делото, като за всяко от
престъпленията по чл.195 ал.1 т.5 и т.7 вр.с чл.194
ал.1 вр.с чл.28 ал.1 от НК и чл.344 ал.1 от НК му е
наложено наказание лишаване от свобода в размер на 8 месеца. На основание чл.23
ал.1 от НК е било определено едно общо най-тежко наказание в размер на 8 месеца
лишаване от свобода.
С
определение от 25.04.2006 г., влязло в сила на 11.05.2006 г., Районен съд гр.П. – ХІІІ н.с. по ЧНД № 267/2006 г. е определил на
основание чл.25 ал.1 вр.с чл.23 ал.1 от НК
най-тежкото измежду наказанията по НОХД № 1809/2005 г. и НОХД № 1433/2003 г., а
именно наказание лишаване от свобода в размер на 10 месеца. На основание чл.24
от НК определеното общо най-тежко наказание е било увеличено с 2 месеца;
· с
присъда от 09.01.2008 г., влязла в сила на 25.01.2008 г., Х. е бил признат за
виновен от Районен съд гр.П. по НОХД № 1742/2007 г.
по описа на ХХ н.с. в извършването на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.с чл.195 ал.1 т.5 вр.с чл.194
ал.1 вр.с чл.29 ал.1 б”а” и
б”б” от НК и като последица от това осъден на 1
година лишаване от свобода;
· с
влязла в сила на 13.02.2009 г. присъда, постановена на 28.01.2009 г. по НОХД №
114/2009 г., е бил осъден от Районен съд гр.П. – ХХІІ
н.с. на 1 година лишаване от свобода за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.с чл.195 ал.1 т.3 и т.5 вр.с
чл.194 ал.1 вр.с чл.29 ал.1 б”а”
и б”б” вр.с чл.26 ал.1 от НК.
На
10.02.2010 г. преди обед обвиняемите А.М. и Г. *** и решили да извършат кражба
от обект на фирма „Р.” АД гр.П., представляващ варовъзел и намиращ се на ул.”Ландос”
№ 52. Съответно отишли до базата на дружеството, прескочили през оградата и се
ориентирали към едноетажна тухлена постройка, служеща за зареждане на
акумулатори. Талашитената й входна врата била заключена с катинар, поради което
обв.Х. я разбил, блъскайки я с рамо. После
обвиняемите влезли в помещението и взели от него акумулаторна батерия от 195 Ач, 2 акумулаторни батерии от 180 Ач,
2 акумулаторни батерии от 165 Ач и 1 алуминиева глава
за товарен автомобил „ЗИЛ”. След това двамата по същия маршрут изнесли
описаните вещи и на два последователни курса ги занесли в пункт за изкупуване
на цветни и черни метали, намиращ се на ул.”Ландос” №
42 в гр.П. и стопанисван от фирма „Гаро 2004”
ЕООД. Там били обслужени от св.В.К., който след претеглянето
на предадените предмети им платил съответната цена.
Кражбата била констатирана около 15,30
часа на 10.02.2010 г. от св.И.Г., работещ като
охранител към „Р.” АД, при обход на варовъзела. Като
последица от това уведомил друг служител в дружеството – св.Г.К.,
който от своя страна се обадил по телефона на св.К.Н.,
отговорник на обекта. Последният на следващия ден подал сигнал в VІ РПУ гр.П., в резултат на което започнало настоящото наказателно
производство. Органите на реда извършили на 11.02.2010 г. проверка в пунктове
за вторични суровини, при което установили, че вещите, предмет на кражбата, са
отчуждени в обекта на фирма „Гаро 2004” ЕООД на ул.”Ландос”. Към този момент обаче четири от акумулаторните батерии
вече били продадени, а алуминиевата глава – предадена за разтопяване, поради
което св.К. с протокол /л.68/ предоставил на
разследващия полицай само една акумулаторна батерия от 180 Ач.
Впоследствие въпросната вещ с разписка /л.98/ била върната на св.К.Н. в качеството му на служител на ощетеното юридическо
лице.
Вследствие на работата си по случая
оперативният работник при VІ РПУ гр.П. Х.Т. след
установяване на местонахождението на извършителите провел с всеки от тях извънпроцесуални беседи, при които М. и Х. признали за
участието си в кражбата и описали механизма на извършването й.
От извършената стоковооценъчна
експертиза /л.100/ се установява, че стойността на отнетите вещи е следната:
акумулаторна батерия от 195 Ач на стойност 188 лв., 2
акумулаторни батерии от 180 Ач на обща стойност 356
лв., 2 акумулаторни батерии от 165 Ач на обща
стойност 330 лв. и алуминиева глава за товарен автомобил „ЗИЛ” на стойност 7
лв., всички вещи на обща стойност 881 лв.
Така описаната фактическа обстановка се
установява от самопризнанията на двамата подсъдими, от недвусмислените
свидетелски показания на разпитаните свидетели, както и от огледните
протоколи. По тези факти същност няма и спор. Следва да се кредитират всички
гласни доказателства, както и заключението на оценъчната експертиза, което е
компетентно.
При така доказаните факти следва категоричното заключение , че от обективна
и субективна страна двамата подсъдими са извършили следните престъпления:
-
А.М. престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. І и т. 7 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 28 ал. 1 вр. с
чл. 20 ал. 2 от НК, тъй като на 10.02.2010 г. в гр.П.
в съучастие като извършител с Г.Д.Х. повторно в немаловажен случай, след като е
бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужди
движими вещи - акумулаторна батерия от 195 Ач на
стойност 188 лв., 2 акумулаторни батерии от 180 Ач на
обща стойност 356 лв., 2 акумулаторни батерии от 165 Ач
на обща стойност 330 лв. и алуминиева глава за товарен автомобил „ЗИЛ” на
стойност 7 лв., всички вещи на обща стойност 881 лв. – от владението на „Р.” АД
гр.П. без съгласието на ръководството с намерение
противозаконно да ги присвои;
-
Г.Х. престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. с
чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. І вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с
чл. 29 ал. 1 б. „а” и б. „б” вр. с чл. 20 ал. 2 от НК, тъй като на
10.02.2010 г. в гр.П. в съучастие като извършител с А.А.М.
при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от 1 година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 от НК, и след като е бил осъждан повече от два
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне
за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужди
движими вещи - акумулаторна батерия от 195 Ач на
стойност 188 лв., 2 акумулаторни батерии от 180 Ач на
обща стойност 356 лв., 2 акумулаторни батерии от 165 Ач
на обща стойност 330 лв. и алуминиева глава за товарен автомобил „ЗИЛ” на
стойност 7 лв., всички вещи на обща стойност 881 лв. – от владението на „Р.” АД
гр.П. без съгласието на ръководството с намерение
противозаконно да ги присвои.
При така доказаните факти и дадената им правна квалификация, за да наложи на всеки от подсъдимите справедливо
наказание съдът съобрази:
Производството по делото протече по процедура визирана в чл. 371, т. от НПК. Ето защо и на основание чл. 373, ал.
2 от НПК във вр. чл. 58 а от НК съдът е обвързан да определи на подсъдимите
наказание съобразно привилегията на чл. 55 , ал. 1 , т. 1 от НК. Това
понастоящем на основание чл. 2, ал. 2 от НК се явява и по – благоприятен за
двамата вариант, с оглед осъществените изменения в материалния закон
междувременно. При това положение на всеки от подсъдимите следва да се определи
наказание под визирания за извършеното от него престъпление специален минимум.
Тоест на М. наказанието трябва да бъде под една година лишаване от свобода, а
на Х. под три години лишаване от свобода. Имайки предвид, че единственото
смекчаващо вината на подсъдимите обстоятелство, е младата им възраст, но също
така факт е , че въпреки нея до момента и двамата фактически крадат по занятие
съдът преценява, че съобразно условията на закона трябва да постъпи максимално
строго. Тоест – на М. да се наложи наказание от единадесет месеца лишаване от
свобода, а на Х. от две години и единадесет месеца лишаване от свобода.
М. не е търпял до момента лишаване от свобода, поради което на основание
чл. 61, т. 3 вр. чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС следва да му се определи първоначален общ
режим за изтърпяване на това наказание в затворническо общежитие от открит тип.
Формално са налице предпоставките наказанието му да бъде отложено на
основание чл. 66 НК, но след като той е изтърпявал наказание Пробация за кражба
и въпреки това не се е поправил за съда е невъзможно заключението, че без да
изтърпи реално настоящото си наказание М. би се превъзпитал.
Х. е рецидивист, поради което на основание чл. 61, т.2 вр. чл. 60, ал. 1 от
ЗИНСЗ той трябва да изтърпи наказанието си при първоначален строг режим в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
М. е бил задържан под стража от 12.02.2010 год., а Х. – от 09.03.2010 год.
Периода от тези дати до влизане на присъдата в сила следва да бъде зачетен за
подсъдимите при изпълнение на наказанията им лишаване от свобода на основание
чл. 59, ал. 1 от НК.
Двамата подсъдими са виновни за извършената кражба, реално причинените и
невъзстановените, от която вреди са на
стойност 703 лв. причинени на гражданския ищец „Р.” АД гр. П.. Ето защо следва
да бъде уважен искът на това юридическо лице против подсъдимите за тази сума,
ведно със законната лихва върху нея от увреждането до изплащането, а до пълният
предявен размер от 881 лева гражданският иск следва да бъде отхвърлен.
Гражданският ищец доказва, че е похарчил
200 лева за адвокатска помощ в настоящото дело и тези разноски следва да бъдат
възложени на двамата подсъдими също. Освен това по делото са направени разноски
от 40 лева, поради което всеки един от подсъдимите на основание чл. 189, ал. 3
от НПК следва да плати по 20 лева по
сметка на ВСС. Всеки от тях трябва да плати още по 25 лева ДТ върху уважения
граждански иск.
По горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Б.К.