Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№………………гр.София,16.08.2021г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ІV „В“ състав,
в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети май, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева Мл.
съдия Адриана Атанасова
при участието на
секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора Десислава
Кайнакчиева, като разгледа докладваното от съдия Зл. Чолева гр.дело № 941
по описа за 2021 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Обжалва се решение под № 132818 от
04.06.2019г. по гр.дело № 28592/2018 г.
на СРС, I ГО,
164 състав, с което е отхвърлен предявеният от З.К.С. срещу Върховен
административен съд иск с правно основание чл. 2“б“ ЗОДОВ- за осъждане на
ответника да заплати сумата от 1 000 лв., претендирана като обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на нарушение на правото на
разглеждане и решаване в разумен срок на кас.адм. дело № 582/2017г. по описа на
ВАС в разумен срок, съгласно чл.6, пар.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи
и с което З.К.С. е осъден да заплати на Върховен административен съд сумата от
100,00лв.- разноски по делото, на основание чл.78,ал.3 , вр. с ал.8 от ГПК.
Въззивникът-ищец
З.К.С. заявява искане за отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно. Поддържа
довод за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при
постановяването му. Заявява довод за незаконосъобразност на извода на първата
инстанция, с който е прието, че е недоказана забава на ответника Върховен
административен съд /ВАС/ при разглеждане на процесното дело. Твърди, че такава
забава безспорно е налице и тя на първо място произтича от насрочване на делото
за разглеждане в открито съдебно заседание една година след постъпването му във
ВАС. Счита, че обосновката на
първоинстанционният съд, че посочената забава се дължи на голямата натовареност
на ответника противоречи на съдебната практика както на българските съдилища,
така и на тази на ЕСПЧ. Възразява, че отлагането на провеждането на първото по
делото заседание пред ВАС не е по негова вина, както неправилно приема
първоинстанционния съд, тъй като за това съдебно заседание той
/въззивникът-ищец/ е бил нередовно призован и от друга страна- ВАС е уважил
искането му за замяна на процесуалния представител, назначен по Закона за правната помощ. Твърди, че
третото по делото съдебно заседание по процесното дело е отложено по вина на
съда, поради нередовното призоваване на жалбоподателите по делото, както и
поради неправомерното му спиране и задължаването на жалбоподателите да посочат
адреси за призоваване. Твърди, че
забавата за разглеждане на делото произтича и от неправомерното прекратяване на
правната помощ, предоставената на въззивника по това процесно дело, като счита,
че съдът е можел да вземе това решение още в първото по делото заседание, ако
се е бил запознал подробно с делото.
Намира, че единственото забавяне, което е по вина на жалбоподателите по
процесното дело, е с 1 месец и е свързано с искането им за допълване на
протокола от последното съдебно заседание, което е оставено без уважение от
съда. С изложените доводи въззивникът-ищец мотивира искането си за отмяна на
обжалваното решение и вместо него- постановяването на друго, с което предявеният
иск да бъде уважен в пълния му заявен размер.
Въззиваемата
страна Върховен административен съд /ВАС/ - не депозира
писмен отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК и не заявява становище
по нея.
Контролиращата
страна - Софийска градска прокуратура заявява становище за
неоснователност на жалбата и счита, че обжалваното решение следва да бъде
потвърдено като законосъобразно, мотивирано и правилно.
Съдът е сезиран и с частна жалба,
подадена от З.К.С. срещу определението
под № 2026375 от 30.11.2020г., с което е оставена без уважение молбата
му по чл.248 от ГПК – за изменение на първоинстанционното решение в частта на
разноските, присъдени на ответника ВАС. Частният жалбоподател поддържа , че
разноски на ответника не се дължат, поради липса на доказателства за
заплащането им от ответната страна.
Насрещната страна по частната жалба, ВАС
– не депозира писмен отговор в законоустановения срок и не заявява становище по
нея.
Софийски градски съд, като взе предвид
становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в
законния срок по чл. 259 ГПК и е процесуално допустима.
Настоящата инстанция при извършената
проверка по реда на чл. 269, предл.1 от ГПК установи, че обжалваното решение е
валидно и допустимо. Ето защо, настоящият съдебен състав дължи произнасяне по
съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба,
от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 2
"б.", ал. 1 от ЗОДОВ, вр. с чл. 6,§ 1 от Европейската конвенция за
защита правата на човека и основните свободи /Конвенцията/ от З.К.С. срещу ВАС-за
сумата от 1 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди
от нарушаване на правото му за разглеждане в разумен срок на касационно адм.
дело № 582/2017г. по описа на ВАС, ведно със законна лихва от датата на
предявяване на исковата молба по настоящото дело - до окончателното изплащане.
Между страните по настоящото дело няма
спор относно момента на образуването, движението и приключването със съдебен
акт на процесното кас.адм. дело №
582/2017г. , както и относно предмета на страните по това дело, а тези факти се
установяват и от представените в заверени преписи по настоящото дело документи
по процесното кас.адм.дело. Видно от тези документи, делото е постъпило във ВАС
на 12.01.2017г., като първото по делото съдебно заседание по него е насрочено
за 17.01.2018г. По процесното дело е постановено решение на 28.02.2019г. Т.е.-
общата продължителност на делото е 2 години , 1 месец и 16 дни. По делото са
насрочени 4 съдебни заседания : първо на 17.01.2018г., второ- на 14.03.2018г.,
трето – на 10.10.2018г. и четвърто – на 15.12.2018г./ , като в периода
14.03.2018г.- 24.04.2018г. делото е спряно на основание чл.229,ал.1,т.2 от ГПК,
вр.с чл.144 от АПК, поради смъртта на жалбоподателя Веселин Любомиров Иванов.
При така установените факти настоящият
съдебен състав приема следното по отношение
производството, предмет на иска по чл. 2б.“б“ от ЗОДОВ:
На първо място съдът намира за
неоснователни изложените във въззивната жалба на ищеца З.С. доводи за допуснати
от първата инстанция процесуални нарушения, основани на твърдението, че съдът е
незаконосъобразно е разделил предявените от него искове с една искова молба- за
разглеждане в отделни производства. Определението от 16.03.2018г., с което са
разделени за разглеждане в отделни производства предявеният иск по чл.2“б“ от ЗОДОВ срещу ответника СГС , от иска с правно основание чл.2“б“ от ЗОДОВ,
предявен срещу ВАС след първоначално
предявения иск срещу СГС с исковата молба и в рамките на висящото исково
производство, е постановено в съответствие с разпоредбите на чл.215 от ГПК и чл.210,ал.2,предл.2 от ГПК и като такова се
явява законосъобразно.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователно и възражението на въззивника за допуснато от първата инстанция
процесуално нарушение, основано на отказа на съдията –докладчик в
първоинстанционното производство да се отведе от разглеждането на делото. Постановеният от съдията-докладчик и не влязъл в сила съдебен акт /като подлежащ
на инстанционен контрол/ по друго дело, което има различен предмет и страни от предмета и страните по настоящото дело, макар
страна по първото дело да е ищецът по настоящото дело в същото процесуално
качество, категорично не обосновава извод за наличие на основанието по
чл.22,ал.1,т.6 от ГПК. В рамките на всяко от отделните дела съдът се произнася
въз основа на установените факти със събраните по конкретното дело доказателства
и в рамките, очертани от предмета на това дело. На следващо място, от
извършените по настоящото дело процесуални действия от съдията-докладчик в
първоинстанционното производство категорично не може да се направи извод за
наличие на твърдяната от ищеца липса на обективност и безпристрастност на
съдията-докладчик, доколкото същият се е произнасял по всяко едно от
процесуалните искания на ищеца, като е обезпечил и е гарантирал реалното и
ефективно упражняване на правото му на
защита във връзка и в рамките на предмета на настоящото дело.
С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че не са
налице посочените от въззивника в жалбата процесуални нарушения.
По основния спорен между страните по
делото въпрос за продължителността на
разумния срок за разглеждане и решаване на процесното административно дело,
настоящият съдебен състав приема следното:
Критериите, въз основа на които съдът
прави преценката си дали е допуснато нарушение по чл. 6 § 1 от ЕКПЧ са посочени
примерно в закона /чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ/, като са приложими стандартите,
установени в практиката на ЕСПЧ. Съдът извежда извода относно спазването на
изискването за разумен срок , като: първо
установява продължителността на релевантния период и след това преценява дали този период е разумен.
Съгласно константната практика на ВКС, разумността се оценява с оглед
обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето
възможно най - бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване
и законосъобразно провеждане на
производството. При преценката си за разумността на релевантния период съдът
зачита следните критерии: сложност на делото, поведение на страната и поведение
на компетентните органи. ЕСПЧ е определил като важни няколко фактора, въз
основа, на които следва да се прецени сложността и тежестта на делото:
естеството на фактите, които следва да бъдат установени, броят на страните,
нуждата да се получат документи по делото /включително и от чужбина/,
съединяването на делото с други дела, встъпването на други лица в процеса. За
преценката на поведението на компетентните органи- голямо значение имат
усилията им за ускоряване на производството. Съдебните органи са тези, от които
се очаква да следят всички участници в производството да полагат максимални
усилия за предотвратяване на ненужно забавяне. В този смисъл - Решение № 66 от
02.04.2015 г. по гр. д. № 5813/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, Решение № 72
от 18.05.2017 г. по гр. д. № 3619/2016 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС и др.
Настоящият съдебен състав приема, че периодът
от 2 години и 1 месец и 16 дни надхвърля разумния срок за разглеждането на
касационното адм.дело, като основната причина за забавата е свързана с
насрочването на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание за след
1 година, считано от датата на постъпването му във ВАС. За основна обективна
причина за този факт, обосноваващ забавата, в конкретния случай настоящият съдебен състав
приема безспорната дългогодишна свръхнатовареност на ВАС, съгласно ежегодно
отчитаните данни за постъпленията на административни дела в този съд и
приключилите съдебни производства по тези дел, както преди исковия период по
настоящото дело, така и след него. ЕКПЧ, обаче, възлага на всяка от
договарящите държави, включително и РБ, задължение, независимо от разходите, да
организира съдебната си система по такъв начин, който да дава възможност на
съдилищата да разглеждат делата в разумен срок. В този смисъл са решенията
Европейския съд по правата на човека: Airey v Irеland A 32/1979/; 2 ЕГИИ 305 и Sussmann
v Germany 1996- ІV; 25 EHRR 64§ 55. В случаите на доказана "хронична
натовареност" на ВАС, както в конкретния случай, не съда и отделните съдии
в него, а държавата носи отговорност за непредприетите или недостатъчната
ефективност на предприетите от нея мерки за справяне с този проблем- така
Zimmermann and Steiner срещу Швейцария / А 66/1983/ ; 6 EHRR 17 и Guincho срещу
Португалия / A 81/1984/; 7 EHRR 233/, както и Pammel срещу Германия / 1997-ІV;
26 EHRR 100/ и други решения на ЕСПЧ. В тази връзка следва да се държи сметка,
че именно държавата носи отговорност за бавното правораздаване, тъй като от нея
зависи създаването на условия, при които магистратите да работят нормално и в
срок, а последиците от липсата на такива условия не следва да бъдат носени от
съдиите чрез дисциплинарни производства срещу тях, както и неблагоприятните
последици от липсата на тези условия не следва да бъдат понасяни от физическите
и юридически лица, потърсили защита чрез съда. Съответно- държавата дължи
обезщетение на гражданите и юридическите лица за вредите, резултат от
нарушението им право за разглеждане на делото в разумен срок, когато тези вреди
са пряка и непосредствена последица от неизпълненото от държавата на нейното
задължение да обезпечи организацията на съдебната си система по такъв начин, че
да дава възможност на съдилищата обективно при нормални условия да разглеждат
делата в разумен срок. Това задължение на държавата по отношение на ВАС не е
изпълнено, съгласно ежегодните отчети на съда и обобщените статистически данни на ВСС
/публично известни и достъпни/ относно броя на разгледаните дела. В този
смисъл, свърхнатовареността на съда, респ. липсата на материална или кадрова
обезпеченост не е извинителна причина за забавяне на делото, изразяваща се в
насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание за период от
време за след 1 година, считано от датата на постъпването му в съда, която
забава е произтича от обща натовареност на съдията-докладчик и съдебния състав, на който делото е
разпределено за разглеждане, като този факт не следва да освобождава ответника,
действащ като процесуален субституент на държавата, от отговорност при
нарушаване на правото на ищеца за разглеждане на делата в разумен срок.
Извън посоченото забавяне, свързано с
насрочването на делото за разглеждането му в първо открито съдебно заседание за
време след 1 година от датата на постъпването му, настоящият съдебен състав
намира, че не се установяват други
действия или бездействия на съда, които да са довели до удължаване на
продължителността му за разглеждане в
разумен срок. Съдът се е произнасял своевременно по всички подавани от ищеца
молби. Отлагането на три от съдебните
заседания по делото е свързано с обезпечаване правото на защита на
жалбоподателите. Така в съдебното заседание на 17.01.2018г. ход на делото не е
даден с оглед гарантиране и обезпечаване правото на защита на жалбоподателя З.С.-ищец
по настоящото дело, предвид искането му,
заявено с молба от 15.01.2018г. /подадена два дни преди съдебното заседание/-
за представителство на жалбоподателя и останалите жалбоподатели от ангажиран от
тях процесуален представител, респ.- за определяне на служебен защитник,
назначен по реда на Закона за правната помощ, с оглед искане на жалбоподателя ,
заявено с молбата му от 15.01.2018г. и поддържано в съдебното заседание на
17.01.2018г. Във второто съдебно
заседание, насрочено за разглеждане на 14.03.2018г., ход на делото не е даден,
поради настъпила обективна пречка, за която съдът е уведомен в самото открито
заседание- смъртта на един от жалбоподателите, настъпила в хода на процеса.
Третото съдебно заседание , насрочено за разглеждане на 10.10.2018г. не е
проведено, поради отказ на жалбоподателя З.С. и останалите явили се лично в
съдебното заседание жалбоподатели, от защитата на назначения им по реда на
Закона за правната помощ процесуален представител –адв.Илиева и обезпечаване правната възможност да организират
защитата си по делото. В четвъртото съдебното заседание, проведено на 15.12.2018г. делото е даден ход на устните
състезания и делото е обявено за решаване. Съдебните заседания са насрочвани
през 2 месеца, като единственият по-голям период от време е свързан с
насрочването на делото, след отпадане на процесуалната пречка по движението му,
произтичаща от смъртта на единият от жалбоподател настъпила в хода на
процеса. В случая обаче, следва да се
има предвид, че за периода до 15.07. до 01.09.2018 г. съдът е бил в съдебна
ваканция, като процесното административно дело не попада в изчерпателния списък
по чл. 329, ал. 3 от ЗСВ и по тази причина съдът не е бил длъжен да извършва
действия по разглеждането му. На последно място, макар че при постановяване на решението не е
спазен срокът по чл. 235, ал. 5 от ГПК – съдебното заседание, в което е даден
ход на устните състезания е проведено на 07.03.2018 г., а решението е
постановено на 06.06.2018 г. , съдът приема, че едномесечният срок по чл. 235,
ал. 5 ГПК, вр. с чл.172,ал.1 вр. с чл.228 от АПК, е инструктивен, а решението е
постановено в разумен срок. В практиката си ЕСПЧ приема, че непроизнасянето на
съда в предвидените в закона срокове, които са инструктивни, не е абсолютен
критерий за наличие на забавено правосъдие- Визингер с/у Австрия, № 11796/85,
30.10.1990 г., Горанова - Караенева с/у България, № 12739/05, 08.03.2011 г., §
73. От друга страна, забавянето от 1
месец на продължителността на делото , / с които е надхвърлен инструктивния
срок за постановяване на решението/ не
надхвърля разумния в случая срок за разглеждането му, още повече в
степен, в която да се счете,
че е накърнено правото на ищеца по §6, ал. 1 от ЕКПЧ. В случая следва да се
отчете и фактът, че надхвърлянето на инструктивния срок за постановяване на
съдебното решение е последица и от процесуалното поведение на ищеца по
настоящото дело, свързано с подадена от него в срока за произнасяне молба за
поправка на протокола от съдебното заседание на 15.12.2018г. и необходимостта
за провеждане на производство по чл.151,ал.4 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, в
рамките на което е установено, че молбата
е неоснователна.
Предвид изложените мотиви, съдът намира,
че предявеният иск по чл. 2"б. ", ал. 1 от ЗОДОВ, вр. с чл. 6,§ 1 от
Конвенцията във връзка с адм. дело № 6621/2014 г. по описа на АССГ се явява
доказан по своето основание, с оглед установената забава за разглеждането му в
разумен срок, произтичаща от забавата за насрочването му за разглеждане в първо
открито съдебно заседание..
На следващо място, съгласно практика на
ЕСПЧ претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение,
отчаяние, безпокойство, чувство за безсилие и безпомощност и загуба на доверие
в съдебната система, като пряка и непосредствена последица от нарушаване на
правото му за разглеждане на делото в разумен срок, се презюмират, като тази
презумпция е оборима. Ответната страна не е провела успешно насрещно доказване
за липсата на вреди. Ето защо, съдът приема, че в конкретния случай
неимуществените вредите, претърпени от ищеца именно като пряка и непосредствена
последица от забавата за насрочване разглеждането на делото в първо открито
съдебно заседание, са установени.
По отношение размера на дължимото на
ищеца обезщетение, настоящият съдебен състав приема, че в съответствие с
критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, той е в размер на 250 лв.,
доколкото от ищеца не са ангажирани доказателства за претърпяни неимуществени
вреди извън или надхвърлящи обичайните и презюмирани гореизброени вреди. При
определяне на този размер, съдът съобразява и общата продължителност на
съдебното производство от 2 год. и 1 мес. и 16 дни, като отчита и факта, че част от
тази продължителност е по независещи от съда причини, а е последица от
наличието на обективни пречки за движението на делото, /свързани със смъртта на
една от страните и необходимостта от конституиране на наследниците й/ , както и
от задължението на съда да обезпечи и
гарантира правото на защита на жалбоподателите, включително и по реда на Закона
за правната помощ. Ето защо и при отчитането на горепосочените
правно-релевантни обстоятелства, настоящият съдебен състав приема, дължимото на
ищеца обезщетение, съответстващо на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД,
е в размер на сумата от 250, 00лв., като за разликата над нея- до пълния
предявен размер от 1 000,00лв.- искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Поради
частично съвпадане на изводите на
настоящата инстанция с тези на първата
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която предявеният
иск е отхвърлен за сумата от 250,00лв. и вместо него- постановено друго, с което искът за тази сума
да бъде уважен. В останалата обжалвана част, с която предявеният иск е
отхвърлен за разликата над 250,00лв.- до пълния предявен размер от
1 000,00лв. обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По частната жалба срещу определението по чл.248 от ГПК
Съдът намира частната жалба за
неоснователна , а обжалваното определение- за законосъобразно. С отговора на
исковата молба ответникът е поискал присъждането на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като към отговора е приложен списък по чл.80 от ГПК за тези
разноски. С решението на първата инстанция на ответника, в съобразно изхода на делото са присъдени
дължимите разноски , на основание чл.78,ал.3 от ГПК. Ответникът не дължи
доказване на плащане на юрисконсулското възнаграждение, тъй като то се дължи по
силата на закона- чл.78,ал.8 от ГПК и чл.10,ал.4 от ЗОДОВ, а присъденият от
първата инстанция размер е минималният по чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ. Ето защо, неоснователни са възраженията на
жалбоподателя–ищец – за недължимост на присъдените на ответника разноски, поради липсата на списък, поради
липса на доказателства за плащане, както и за прекомерност. Поради това и
частната жалба следва да бъде оставена без уважение. Присъдените на ответника
разноски следва да бъдат намалени, като последица от промяната на изхода на
делото с настоящото решение и частичната основателност на иска.
По разноските по делото:
При този изход на делото на ищеца се
дължат разноски за първата инстанция, съразмерно на уважената част от иска ,
респ.- за въззивното производство- съразмерно на уважената част от жалбата на
ищеца, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, но поради липса на доказателства за
извършени такива, съдът не присъжда разноски на ищеца.
На ответника се дължат разноски за първоинстанционното
производство за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78,ал.3, вр. с
ал.8 от ГПК и чл.10,ал.4 от ЗОДОВ, съразмерно на отхвърлената част от иска от
75,00лв., като за разликата над тази
сума- до пълния присъден размер от 100,00лв.- първоинстанционното решение
следва да бъде отменено. За въззивното производство ответникът не е заявил
искане за присъждане на разноски, поради което такива не му се следват.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС – сумата от
2,50лв.- дължима държавна такса, съразмерно на уважената част от иска, а по
сметка на СГС- сумата от 1,25лв.- дължима държавна такса, съразмерно на
уважената част от жалбата на ищеца.
С оглед цената на иска настоящото
решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Воден
от горните мотиви Софийският градски съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от З.К.С. срещу
определението под № 2026375 от
30.11.2020г., постановено по гр.дело № 28592/2018г. на СРС, 164 състав, с което
е оставена без уважение молбата му по чл.248 от ГПК – за изменение на
първоинстанционното решение в частта на разноските, присъдени на ответника ВАС.
ОТМЕНЯ
решение под № 132818 от 04.06.2019г. по
гр.дело № 28592/2018 г. на СРС, I
ГО,
164 състав,в частта, с която е отхвърлен предявеният от З.К.С. срещу Върховен административен съд иск с правно основание чл. 2“б“ ЗОДОВ- за сумата от 250,00лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на нарушение
на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на кас.адм. дело № 582/2017г.
по описа на ВАС в разумен срок, съгласно чл.6, пар.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи и в частта, с която З.К.С. е осъден да заплати на Върховен
административен съд – разликата над дължимата сума от 75,00лв.- до размера на
сумата от 100,00лв.- разноски по делото, на основание чл.78,ал.3 , вр. с ал.8
от ГПК, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Върховен
административен съд да заплати на З.К.С.
, с ЕГН ********** , на основание чл. 2“б“ от ЗОДОВ- сумата от 250,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от ищеца вследствие на нарушение на правото на разглеждане и
решаване в разумен срок на кас.адм. дело № 582/2017г. по описа на ВАС в разумен
срок, съгласно чл.6, пар.1 от Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи, ведно със законната лихва
от 22.01.2018г.- до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
решение под № 132818 от 04.06.2019г. по
гр.дело № 28592/2018 г. на СРС, I
ГО,
164 състав, в останалата обжалвана част,
с която е отхвърлен предявеният от З.К.С. срещу Върховен административен съд иск с правно основание чл. 2“б“ ЗОДОВ- за разликата над сумата от
250,00лв.- до пълния предявен размер от 1000,00лв., претендирана
като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие
на нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на кас.адм.
дело № 582/2017г. по описа на ВАС в разумен срок, съгласно чл.6, пар.1 от
Конвенцията за защита правата на човека
и основните свободи и в частта, с която З.К.С. е осъден да заплати на Върховен
административен съд – сумата от
75,00лв.- разноски по делото, на основание чл.78,ал.3 , вр. с ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА
Върховен
административен съд да заплати по сметка
на СРС- сумата от 2,50лв. - дължима държавна такса , съразмерно на
уважената част от иска и по сметка на
СГС- сумата от 1,25лв.- дължима държавна такса, съразмерно на уважената
част от жалбата на ищеца, на основание чл.78,ал.6 от ГПК.
Решението е постановено при участието контролираща
страна- Софийска градска прокуратура.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.