Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 584
Гр.
Перник, 17.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛОРА СТЕФАНОВА
При
секретаря АННА МАНЧЕВА и прокурора МОНИКА ЛЮБОМИРОВА, като разгледа докладваното
от съдия Стефанова административно дело № 567/2019 г. по описа на Административен
съд - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 185 – чл. 196 от АПК.
Образувано
е по протест на Окръжна прокуратура – Перник срещу чл. 19, ал. 1 и чл. 22 от глава втора
„Осигуряване и опазване на обществения ред”; чл. 29, ал. 2 и ал. 3 от глава
четвърта „Експлоатация и опазване на общинските имоти, предназначени за общо
ползване”; чл. 40, ал. 2 от глава шеста „Отглеждане на домашни любимци“, чл.
49, ал. 2 от глава седма „Контрол на наказанията“ всички от Наредба № 1 за
обществения ред на територията на община Радомир, приета с Решение на Общински
съвет – Радомир № 59/26.04.2013 г./Наредбата/
В протеста
се излагат доводи за противоречие на оспорените норми на конкретни разпоредби
от ЗОАРАКСД, ЗЗДет, ЗХ, ЗУТ, ЗЗЖ, ЗВМД и ЗАНН.
Посочено е, че чл. 19, ал. 1 от Наредбата
противоречи на чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за ограничаване на
административното регулиране и административния контрол върху стопанската
дейност /ЗОАРАКСД/. Противоречието е обосновано с това, че законът предвижда,
че лицензионен или регистрационен режим за извършване на стопанска дейност,
както и изискване за издаване на разрешение и удостоверение или за издаване на
уведомление за извършване на отделна сделка или действие се установяват само
със закон, а според подзаконовите норми разрешение за удължено работно време
може да се издаде само на лице със сключен договор за охрана с лицензирана
охранителна фирма.
Твърди се,
че чл. 19, ал. 1, т. 5 от Наредбата противоречи на императивната норма на чл.
8, ал. 3 и ал. 4 от Закона за закрила на детето/ЗЗДет/, тъй като законът
предвижда задължение за родителите, настойниците, попечителите или другите
лица, които полагат грижи за дете да го придружават на обществени места след
20.00 ч., ако детето не е навършило 14 години, съответно след 22.00 ч., ако е
навършило 14 години, но не е навършило 18 г., докато оспореният чл. 19, ал. 1,
т. 5 от Наредбата забранява посещението на непълнолетни лица без придружител в
питейни заведения и игрални зали след 21.00 ч. през зимния сезон и след 22.00
лв. през летния сезон.
Аргументирано
е противоречие на чл. 22 от Наредбата на разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от Закона
за хазарта/ЗХ/. Посочено е, че с подзаконовият акт е предвидена забрана за издаването
на разрешителни за хазартни и електронни игри на разстояние по-малко от 100 м.
от учебни заведения и детски градини, а въведеното със ЗХ изискване за
отстояние на игралните зали и игралните казина от училищата по смисъла на ЗПУО
е не по-малко от 300 м.
Обосновано
е противоречие на чл. 29, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата с чл. 72, ал. 1, пр. 1 от Закона
за устройство на територията/ЗУТ/. Посочено е, че законовата норма предвижда,
работите, свързани с разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешно
квартални пространства да се извършват въз основа на разрешение за строеж, а
подзаконовата - въвежда изискване за разрешение за прокопаване на общински
имоти/улични платна, тротоари, зелени площи/, което се издава от общинската
администрация, която определя размера на паричната гаранция, подлежаща на
внасяне от съответния изпълнител, както и гаранционен срок. Допълнено е, че
така предвидената гаранция по съществото си представлява такса, която не е
предвидена в закон и затова противоречи на чл. 60 от КРБ.
Сочи се,
че чл. 40, ал. 2 от Наредбата противоречи на чл. 37, ал. 1 - ал. 3 от Закона за
защита на животните/ЗЗЖ/, във вр. с чл. 174, ал. 1 от Закона за ветеринарно-медицинската
дейност/ЗВД/, тъй като с нея е предвидено задължение за собственика на куче в
7-дневен срок от придобиването или след навършване на четири месечна възраст да
го регистрира в общинската администрация, а в закона задължението за издаване
на паспорт на кучето, регистрацията му и ежемесечното изпращане на данните от
него на ОДБХ и съответната съответната община е възложено на ветеринарния
лекар, на когото то е представено от собственика.
Твърди се,
че чл. 49, ал. 2 от Наредбата противоречи на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, тъй като
първата предвижда, че за маловажни случаи административно-наказващият орган може
да предупреди извършителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено
съответно наказание или контролните органи могат да наложат глоба на място до
20 лв., която се събира срещу квитанция, а втората, която се съдържа в
нормативен акт от по-висок ранг -
размерът на глобата за административни нарушения, представляващи маловажен
случай е от 10 лв. до 50 лв.
В съдебно
заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник – прокурор Моника
Любомирова поддържа протеста. Предлага на съда да отмени посочените в него
текстове от Наредба № 1 за обществения ред на територията на Община Радомир.
Ответникът
по протеста – Общински съвет – Радомир, редовно призован, не е бил
представляван и не е изразил становище.
Административен
съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1,
във вр. с чл. 196 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства
провери законосъобразността на протестирания подзаконов нормативен на всички
основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Протестът
е подаден от прокурор в Окръжна прокуратура – Перник, в изпълнение на
правомощията му по чл. 186, ал. 2, във вр. с чл. 16, ал. 1 от АПК, при
условията на чл. 187, ал. 1 от АПК, срещу разпоредбите на подзаконов нормативен
акт, приет от Общински съвет – Перник, който подлежи на съдебен контрол на
основание чл. 185 от АПК, поради което е процесуално допустим.
Разгледан
по същество е частично основателен, по следните съображения:
С докладна
записка вх. № С-56/18.03.2013 г. кметът на община Радомир на основание чл. 21,
ал. 2 от ЗМСМА и във връзка с необходимостта от актуализиране на Наредба № 1 за
обществения ред на територията на община Радомир е предложил на Общински съвет
– Радомир да разгледа и да приеме на първо четене решение за приемане на
наредба за обществения ред на територията на община Радомир. Към докладната е
приложен проект за Наредба, ведно с мотиви към него.
От
представената надлежно заверена разпечатка на хартиен носител от официалната
електронна страница на Община Радомир, е видно, че представеният проект за
наредба, ведно с мотивите, е обявен за обществено обсъждане на електронната
страница на общината на 19.03.2013 г.
Постоянните
комисии към Общински съвет – Радомир - „Здравеопазване и социална политика“,
„Стопанска политика, земеделие, гори и екология“, „Обществен ред, законност,
местно самоуправление и общинска собственост“, „Бюджет, финанси и инвестиционна
политика“, „Устройство на територията, строителство и транспорт“, „Етика и
конфликт на интереси“, „Образование, наука, култура и духовни дейности“,
„Европейски, национални и други програми и проекти, работа с децата и младежта,
спорт и туризъм“ са излезли със становища за приемане на първо четене на
представения проект за наредба.
С решение
№ 59/26.04.2013 г. Общински съвет – Радомир е приел Наредба № 1 за обществения
ред на територията на Община Радомир, заверен препис от която е приложен по
делото.
При така
установените факти, от правна страна
съдът намира следното:
Наредба №
1 за обществения ред на територията на община Радомир е нормативен
административен акт по смисъла на чл. 75 от АПК. Нормите на чл. 76, ал. 3 от АПК, чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА делегират на общинските съвети
правомощие да приемат наредби,
с които да уреждат
съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени
отношения с местно значение. Затова изводът на съда е, нормативният административен
акт, част, от който са протестираните разпоредби, е приет от компетентен орган
– Общински съвет – Радомир. Той отговаря на специфичните изисквания за
реквизити, визирани в чл. 75, ал. 3 от АПК. Посочено е наименованието му,
органът който го е приел и главния му предмет. Спазени са изискванията на чл.
26 – чл. 28 от ЗНА за изготвянето, обсъждането и внасянето на проекта за
приемането му от компетентния орган. Публикуван е, ведно с мотивите на
19.03.2013 г. на официалната интернет страница на община Радомир, с което е
спазена разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА за предоставяне на най-малко
14-дневен срок за обсъждане от заинтересованите лица. В съответствие с
правилото на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от ЗНА е внесен за приемане от Общински
съвет – Перник, ведно с мотивите към него, съдържащи всички обстоятелства,
посочени в ал. 2 на чл. 28 от ЗНА.
Предвид
изложеното съдът намира, че не са налице отменителни основания по чл. 146, т.
1, т. 2 и т. 3 от АПК по отношение на оспорените разпоредби, поради което
следва да се извърши преценка за материалната им законосъобразност и съответствието
им с целта на закона.
Съгласно
чл. 192а, изр. 2-ро от АПК относими към преценката за материална
законосъобразност на подзаконовите норми са законовите разпоредби, действащи
към момента на постановяване на съдебното решение. Оспорените разпоредби ще бъдат
материално законосъобразни, ако са спазени изискванията на чл. 8 от ЗНА - да уреждат
обществени отношения от местно значение, неуредени с нормативни актове от
по-висока степен и да съответстват на последните. При съобразяване на така
посоченото, настоящият състав намира следното:
Чл. 19, ал. 1
от Наредбата като една от предпоставките за издаване на разрешение от кмета на
община за откриване на нощно или полунощно заведение, предвижда, наличието на
договор за охрана на обекта с лицензирана охранителна фирма за часовете след
регламентираното работно време – 22.00 ч. – за зимния сезон и 23.00 ч. – за
летния сезон.
Съгласно
разпоредбите на чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОАРАКСД, на които се твърди, че
тя противоречи, лицензионен и
регистрационен режим за извършване на стопанска дейност, както и изискване за
издаване на разрешение и удостоверение или за даване на уведомление за
извършване на отделна сделка или действие, се установяват само със закон.
Всички изисквания, необходими за започването и за осъществяването на дадена
стопанска дейност, както и за извършването на отделна сделка или действие, се
уреждат със закон. С подзаконов нормативен акт, посочен в закон, могат да се
конкретизират изискванията по ал. 2, като се осигури спазването на чл.
3, ал. 3.
Настоящият състав
намира протестът в тази му част за неоснователен. Целта на ЗОАРАКСД, посочена в
чл. 1, ал. 2 от него, е да улесни и насърчи извършването на стопанската
дейност, като ограничи до обществено оправдани граници административното
регулиране и административния контрол, осъществявани върху нея от държавните
органи и от органите на местното самоуправление. Съгласно § 1, т. 3 от ДР на
ЗОАРАКСД „стопанска дейност“ е дейността, извършвана като търговец, дейността
на лицата по чл. 2 от Търговския закон, както и всяка друга дейност,
осъществявана с цел печалба. Чл. 1, ал. 1 от ТЗ посочва сделките, извършването,
на които по занятие определят едно лице, като търговец. Дейностите, посочени в
чл. 2 от ТЗ са селскостопанска, занаятчийска, осъществявана с личен труд,
упражняване на свободна професия, отдаване под наем на стаи в обитавано от наемодателя
жилище. Тълкуването на горните текстове води до извода, че под „дейност“ по
смисъла на ЗОАРАКСД, следва да се разбира извършването на сделки или
предоставянето на услуги, по занятие с цел реализиране на печалба. Чл. 4 от
ЗОАРАКСД по императивен начин урежда, че изискването за лицензионен, регистрационен,
разрешителен или уведомителен режим за която и да било стопанска дейност, както
и изискванията, необходими за осъществяването и могат да бъдат предвидени само
в закон. По този начин се изключва възможността за въвеждането на допълнителни
изисквания, с нормативен акт от по-ниска степен, представляващи условие за
реализирането на сделките и/или услугите. Няма пречка, обаче с оглед
необходимостта от защита на националната сигурност и обществения ред в
Република България, на изключителни и суверенни права на държавата по смисъла
на чл.
18, ал. 1 - 4 от Конституцията на Република България, на личните
и имуществените права на гражданите и юридическите лица, на околната среда, държавните
органи и органите на местното самоуправление да осъществяват административно
регулиране и административен контрол върху стопанската дейност/чл. 2, ал. 1 от
ЗОАРАКСД/. Съгласно чл. 1, ал. 3 от ЗОАРАКСД административното регулиране
представлява установяването на нормативни изисквания, чието спазване се
осигурява чрез упражняване на административен контрол. Следователно за защита
благата по чл. 2, ал. 1 от ЗОАРАКСД държавните органи и органите на местно
самоуправление могат да предвиждат допълнителни условия към начина на
осъществяване на стопанската дейност. В
случая протестираната част от нормата на чл. 19, ал. 1 се съдържа в Наредбата
за обществения ред на територията на община Радомир. Предмет на същата са
обществените отношения осигуряващи поддържане на обществения ред и спокойствие.
Уредбата им е от компетентността на съответния общински съвет съгласно чл. 21,
ал. 1, т. 23 от ЗМСМА. По силата на чл. 21, ал. 1, т. 13 от ЗМСМА в
правомощията на общинския съвет е да определи изискванията за дейността на
физическите и юридическите лица на територията на общината, които произтичат от
екологичните, историческите, социалните и другите особености на населените
места, както и от състоянието на инженерната и социалната инфраструктура.
Такова е и въведеното в чл. 19, ал. 1 от Наредбата изискване за наличие на
договор за охрана на търговски обект, осъществяващ дейност като нощно или
полунощно заведение за работното му време след 22.00 ч. през зимния и след 23
часа през летния сезон. То не представлява условие за осъществяване на
стопанската дейност въобще. Без спазването му, тя може да бъде реализирана, но
в рамките на редовното работно време на питейните заведения, посочено в нормата
на чл. 19, ал. 1 от Наредбата. Изпълнението му е необходимо, когато дейността
се осъществява в часове от денонощието, в които с оглед защита личните права на
гражданите, осигуряването на обществения ред е от особена значимост и изисква
спазване на по-строги правила за поведение. Целта на въвеждането на изискването
по чл. 19, ал. 1 от Наредбата е създаването на гаранция, че тези правила ще
бъдат съблюдавани посредством осигуряването на допълнителна охрана в търговския
обект.
Предвид изложеното,
настоящият състав намира, че оспореният текст от нормата на чл. 19, ал. 1 от
Наредбата не противоречи на чл. 3 и чл. 4 от ЗОАРАКСД. Отсъства и твърдяното
противоречие със ЗЧОД. Предмет на същия са обществените отношения свързани с условията и реда за извършване на частна охранителна
дейност, нейното административно регулиране и административен контрол/чл. 1/.
Той е различен от предмета на оспорената наредба, която въвежда правила за
осигуряване на обществения ред на територията на община Радомир. Отсъствието на
идентичност в регламентираните от двата нормативни акта обществени отношения
изключва възможността за противоречие на разпоредбите им. С оглед горното в
посочената част протестът на Окръжна прокуратура – Перник следва да се отхвърли
като неоснователен.
Нормата на чл. 19, ал.
1, т. 5 от Наредбата предвижда забраната за непълнолетни лица без придружител
да посещават питейни заведения и игрални зали след 21.00 ч. през летния сезон и
след 22.00 ч. през зимния сезон. В чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Закона за закрила на
детето е предвидено задължение за всеки родител, настойник, попечител или друго
лице, което полага грижи за дете да го придружава на обществени места след
20,00 ч., ако то не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч.,
ако е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст или да осигури негов
дееспособен и пълнолетен придружител. Видно е, че часът, след настъпването на
който родителят има задължение да осигурява пълнолетен придружител на своето
дете, когато то се намира на обществено място е различен, в зависимост от
възрастта на детето. Ненавършилите 14 – години – малолетни по смисъла на чл. 3,
ал. 1 от ЗЛС, лица трябва да бъдат придружавани от родител или друг пълнолетен
след 20.00 ч., а навършилите 14 г., но ненавършили 18 г. лица – непълнолетни по
смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЛС – трябва да бъдат придружавани от родител/ друг
пълнолетен след 22 ч.
Безспорно питейните
заведения и игрални зали, посочени в чл. 19, ал. 1, т. 5 от Наредбата,
представляват „обществени места“ по смисъла на чл. 8 от ЗЗДет. Аргумент за този
извод е нормата на § 1, т. 1 от Наредба за
специализирана закрила на деца на обществени места, приета на основание чл. 5,
ал. 4 от ЗЗДет, според която „обществени места“ са общодостъпни за всяко лице места, като обществен
транспорт, заведения за хранене, търговски, спортни или развлекателни обекти,
кина, театри, стадиони, зали и други. При уредбата на необходимостта от
придружител при посещението им от деца, в оспорената наредба не е направено
разграничението с оглед възрастта на последните, визирано в чл. 8, ал. 3 от
ЗЗДет. С чл. 19, ал. 1, т. 5 от Наредбата е въведена забрана за посещение на
посочените в нея обекти без пълнолетен придружител само за непълнолетни лица.
Т. е. такива, които са навършили 14 г., но не са навършили 18 г. /чл. 4, ал. 1
от ЗЛС/. Такава забрана не е предвидена за малолетните лица. Следователно
нормата на чл. 19, ал. 1, т. 5 от Наредбата противоречи на императивната
разпоредба на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗДет и затова следва да бъде отменена.
Чл. 22 от Наредбата
предвижда забрана за издаване на разрешителни за хазартни и електронни игри на
разстояние 100 м. от учебните заведения и детските градини. Съгласно чл. 44,
ал. 1 от Закона за хазарта/ЗХ/игралните зали и игралните казина не могат да
отстоят на по-малко от 300 метра от училища по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование,
както и от домове за деца, лишени от родителски грижи, освен ако се намират в
хотели, категоризирани с категория четири или пет звезди. Нормата на чл. 44, ал. 1 от ЗХ е императивна и
изискването за отстояние е в защита интересите на децата и превенция на
участието им в поставящи ги в риск хазартни и електронни игри. По тази причина намаленото
изискване за такова в чл. 22 от Наредбата е в противоречие с разпоредбата от
по-висок ранг – чл. 44, ал. 1 от ЗХ. Затова оспорването на Окръжна прокуратура
– Перник е основателно и чл. 22 в частта
„както и издаването на разрешителни за хазарти и електронни игри“ следва да
бъде отменена.
Съгласно чл. 29, ал. 2
и ал. 3 от Наредбата разрешения за прокопаване на общински имоти /улични платна,
тротоари, зелени площи и други/ се издава от общинската администрация, която
определя размер на парична гаранция, която следва да се внесе от съответния
изпълнител, както и гаранционен срок. Когато прокопаната настилка не бъде
възстановена в определения срок, възстановяването и отстраняването на появилите
се дефекти от допълнително слягане на обратните насипи, износване и т. н. се
организира от общината за сметка на съответния изпълнител или инвеститор като
внесената гаранция не се връща. При неизпълнение на изискванията по предходната
ал. 2 на нарушителите се съставя акт и се издава наказателно постановление.
Нормите на ЗУТ, на
които се твърди, че противоречат цитираните подзаконови разпоредби предвиждат,
че работите, свързани с разкопаване на улични и тротоарни настилки и
вътрешноквартални пространства, се извършват въз основа на разрешение за
строеж. За започването на строежа възложителят уведомява съответната общинска
администрация след съгласуване с органите по безопасността на движението. /чл.
72, ал. 1 от ЗУТ/. Както и че за съгласуване и одобряване на инвестиционен
проект, за издаване на разрешение за строеж, протокол за определяне на
строителна линия и ниво, акт за узаконяване, разрешение за ползване на строеж и
за други административни и технически услуги по този закон се събират такси по Закона
за местните данъци и такси и по Закона
за държавните такси. /§ 3, ал. 1 от ДР на ЗУТ/. Видно е, че законодателят
изрично е регламентирал, че за разкопаване на улични настилки се изисква само
разрешение за строеж, издаването на което е техническа услуга, за която се
събира такса по силата на чл. 6, ал. 1, б. "д", във вр. с чл. 104 ЗМДТ, в размер
определен с наредба на Общинския съвет, издадена на основание чл. 9 от ЗМДТ. За
фактическото започване на строежа е необходимо само уведомяване на общинската
администрация, но не и снабдяване с допълнително разрешение. Затова разпоредбата
на чл. 29, ал. 2 от Наредбата, предвиждаща необоходимост от разрешение за
прокопаване, издадено от общинската администрация и заплащане на гаранция
създава допълнителни утежняващи изисквания за извършване на строителни работи
по уличните мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, което е в
противоречие с изискването на чл. 8 от ЗНА и на чл. 72, ал. 1 от ЗУТ и § 3, ал.
1 от ЗУТ. По тази причина протестът на ОП – Перник срещу чл. 29, ал. 2 и
свързаната с нея ал. 3 от Наредбата е основателен и същите следва да се
отменят.
Чл. 40, ал. 2 от
Наредбата предвижда задължение за собствениците на кучета да ги регистрират в
община Радомир, като представят ветеринарномедицински паспорт със снимка на
животното, след навършване на 4 месечна възраст или 7 дни след придобиване на
куче над тази възраст. Съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за защита на животните/ЗЗЖ/
регистрацията на животните се извършва
по реда на чл. 174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Чл. 174, ал. 2
от ЗВД вменява в задължение на собствениците на кучата, при навършване на
4-месечна възраст или в 7-дневен срок от придобиване на куче над тази възраст
да го регистрира при ветеринарен лекар. В ал. 3 е предвидено, че при
регистрация на кучето ветеринарният лекар поставя микрочип, отговарящ на
стандарт ISO 11784 и въвежда данните в Интегрираната информационна система на
БАБХ. Съгласно ал. 4 негово е задължението да изпраща ежемесечно данните от
ветеринарномедицинския паспорт на всяко регистрирано куче в ОДБХ и в
съответната община. По силата на чл. 37, ал. 3, във вр. с ал. 2 от ЗЗЖ
ветеринарният лекар има задължение в базата данни да въведе името на страната
на произход на кучето; полът, цветът и породата му; датата и мястото на раждането
му; адресът и името на собственика; данни
на ветеринарния лекар, поставил чипа; датата на поставянето му или на
татуировката; извършените ветеринарномедицински манипулации; кастрация на
кучето.
От цитираните законови
разпоредби е видно че задължението на собственика на куче се свежда до
представянето на последното при ветеринарномедицинския лекар, а задължение на
последния е да извърши регистрацията, да издаде паспорт, да постави чип на
кучето, да въвежда в информационната база данните за него и да информира
ежемесечно общината и ОДБХ за отразяванията във ветеринарномедицинския паспорт.
В съответствие с тях е разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата съгласно
която собствениците на домашни кучета ги регистрират при ветеринарен лекар по
реда на ЗЗЖ. Оспорената норма на чл. 40, ал. 2 от Наредбата предвижда различен
орган и ред за регистрация на домашните кучета, от тези уредени в ЗЗЖ и ЗВД.
Затова тя противоречи на посочените по-горе текстове на законите и следва да
бъде отменена.
Оспореният чл. 49, ал.
2 от Наредбата гласи, че за маловажни случаи административно-наказващият орган
може да предупреди извършителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено
съответно наказание или контролните органи могат да му наложат глоба на място до
20.00 лв. Твърдението е, че противоречи на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, съгласно
който за маловажни случаи на административни нарушения, установени при
извършването им, когато това е предвидено в закон или указ, овластените
контролни органи могат да налагат на местонарушението глоби в размер от 10 до
50 лв. В частта, в която чл. 49, ал. 2 предвижда възможност за маловажни случаи
административно-наказващият орган да предупреди извършителя, че при повторно
нарушение ще му бъде наложено съответно наказание е идентична със законовата
норма на чл. 28 от ЗАНН, поради което не са налице основания за отмяната му. В
частта, в която е предвидено налагане на глоба в размер до 20 лв., разпоредбата
противоречи на нормата на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, която предвижда, че глобата е
в размер от 10 лв. до 50 лв. Административното наказание може да бъде
предвидено само в закон, затова посоченото в нормата на чл. 49, ал. 2 от
Наредбата такова противоречи на законовата норма на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН.
Затова последната в частта и „или контролните органи могат да му наложат глоба
на място до 20.00 лв.“ следва да бъде отменена.
Предвид всичко
изложено и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК следва да бъдат отменени
разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 5, чл. 22 в частта „както и издаването на разрешителни
за хазарти и електронни игри“, чл. 40, ал. 2, чл. 49, ал. 2, в частта и “ или
контролните органи могат да му наложат глоба на място до 20.00 лв.“ от Наредба
№ 1 за обществения ред на територията на община Радомир, приета с решение
59/26.04.2013 г., протокол № 4 на Общински съвет – Радомир. Неоснователен е
протестът на Окръжна прокуратура – Перник срещу разпоредбата на чл. 19, ал. 1
от Наредба № 1 за обществения ред на територията на община Радомир, приета с
решение 59/26.04.2013 г., протокол № 4 на Общински съвет – Радомир, в
оспорената и част – „договор за охрана на обекта с лицензирана охранителна
фирма за часовете след регламентираното работно време“.
С оглед изхода от
делото в полза на Окръжна прокуратура – Перник следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 20 лв.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Административен съд – Перник
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ разпоредбите на
чл. 19, ал. 1, т. 5, чл. 22, в частта: „както и издаването на разрешителни за
хазарти и електронни игри“, чл. 40, ал. 2, чл. 49, ал. 2, в частта и “ или
контролните органи могат да му наложат глоба на място до 20.00 лв., която се
събира срещу квитанция“, всички от Наредба № 1 за обществения ред на
територията на Община Радомир, приета с Решение 59/26.04.2013 г., протокол № 4
на Общински съвет – Радомир, като ОТХВЪРЛЯ протеста на Окръжна прокуратура –
Перник срещу чл. 19, ал. 1, в частта „договор за охрана на обекта с лицензирана
охранителна фирма за часовете след регламентираното работно време“ от Наредба №
1 за обществения ред на територията на община Радомир, приета с решение
59/26.04.2013 г., протокол № 4 на Общински съвет – Радомир.
ОСЪЖДА Общински съвет
– Радомир да заплати на Окръжна прокуратура – Перник сумата от 20 лв. /двадесет
лева/, представляваща направени разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване и протест пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО, след
влизането му в сила подлежи да се обнародва по начина, по който е бил
обнародван нормативния административен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2.
/п/