Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в
публично заседание на двадесет и осми септември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 4888
по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Е.В.“ ЕАД твърди, че между него
и ответника „Н.о.п.о.и р.н.о.“ АД, н. 03.01.2011 г. е сключен договор за
дейности с отпадъци от излязло от употреба електрическо и електронно
оборудване. Твърди, че ответникът е организация, развиваща дейност по оползотворяване
на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване. Твърди, че
съгласно Наредбата за пускане на пазара на електрическо и електронно оборудване
и третиране и транспортиране на отпадъци от електрическо и електронно
оборудване /отм. ДВ. Бр. 2 от 08.01.2013 г./, която е била в сила по време на
действие на договора, ответникът е следвало целогодишно да събира излязло от
употреба електрическо и електронно оборудване /ИУЕЕО/ и да осъществява
ефективно управление, като за осъществяване на дейността по рециклиране на
ИУЕЕО е наемал подизпълнители, каквото е и дружеството ищец. Твърди, че с
договора от 03.01.2011 г. ответникът възлага на ищеца дейностите по събиране,
съхраняване, транспортиране и предварително третиране на уреди и материали
попадащи в Приложение №1 и Приложение №2 от Наредбата. Твърди, че след изтичане на срока на договора на 03.01.2012 г., същият
автоматично е продължен за още една година - 03.01.2013 г., след което
действието му е прекратено. Твърди, че за първия период от срока на действие на
договора дружеството е изпълнило задълженията си по договора, за което е
издадена фактура № 286/30.12.2011 г. на стойност 64 628 лева, като с кредитно
известие №347/23.03.2012 г. размерът на вземането по фактурата е намален с 20
000 лева. Твърди, че ответното дружество е извършило плащания на обща стойност
35 381.53 лева, като е останала незаплатена сума по фактура № 286/30.12.2011 г.
в размер на 9 246.47 лева. Твърди изпълнение на договора и за втория
период от 03.01.2012 г. до 31.12.2012 г.,
за което е издадена и изпратена на ответника фактура № 566/01.03.2013 г. на
обща стойност 19 516.50 лева, която сума не е заплатена от ответното дружество.
Твърди точно изпълнение на задълженията
по договора от своя страна и
неизпълнение на задълженията на „Н.“ АД да заплати възнаграждение по фактура
№286/30.12.2011 г. в размер на 9 246.47 лева и възнаграждение по фактура №
566/01.03.2013 г. на стойност 19 516.50 лева. Излага твърдения, че е въпреки
изпращането на нотариална покана, получена от ответника на 20.01.2014 г.,
последният не е изпълнил задължението си
за заплащане на дължимото възнаграждение. Оспорва твърдението на ответника,
че анексът за определяне на възнаграждението не е подписан на посочена в него дата.
Допълва, че в процесния анекс е отразена вярно постигнатата между страните
договореност за размера на възнаграждението. Твърди, че извършените от „Е.В.“
ЕАД дейности са надлежно отчетени и точните количества излезли от употреба
електрическо и електронно оборудване за 2011 г. и 2012 г., които
подизпълнителите на ответната страна са събрали, а дружеството „Н.“ АД е
декларирало пред МОСВ, включват и количествата отпадъци събрани от „Е.В.“ ЕАД.
Допълва, че дружеството ищец не е нарушило клаузата на чл.14а от договора.
Сочи, че е осигурил за своя сметка приемането, събирането и временното
съхранение на отпадъци и е създал необходимите условия за тяхното разделно
събиране, включително като е осигурил съдове за това. Оспорва наличието на
твърдяното от ответника насрещно вземане към „Е.В.“ ЕАД.
Поради изложеното моли съда да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 28 762.97 лева, от която 9
246.47 лева, представляваща остатък от дължимото възнаграждение по договор от
03.01.2011 г. за дейности с отпадъци от излязло от употреба електрическо и
електронно оборудване, за периода от 04.01.2011 г. до 31.12.2011 г., за което е
издадена фактура № 286/30.12.2011 г., коригирана с кредитно известие
№347/23.03.2012 г., ведно със законната лихва за забава за периода от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата и 19 516.50 лева,
представляваща възнаграждение по договора от 03.01.2011 г. за дейности с
отпадъци от излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, за
периода от 03.01.2012 г. до 31.12.2012 г., за която е издаден фактура № 566/01.03.2013
г., ведно със законната лихва за забава за периода от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на дължимата сума, както и направените по делото разноски.
Ответникът „Н.о.п.о.и р.н.о.“ АД /“Н.“
АД/ оспорва предявеният иск като неоснователен. Не оспорва наличието на
сключения на 03.01.2011 г. договор, както и обстоятелството, че същият е
прекратен. Твърди, че по отношение
размера на възнаграждението за 2012 г. между страните не е постигнато съгласие.
Твърди, че анексът от 2011 г. е подписан през 2013 г., поради което оспорва
вписаната в него дата. Оспорва изпълнението на договора от страна на ищеца,
като твърди, че „Н.“ АД не е получавало
копия от първичните счетоводни документи и обобщена информация по чл. 8, ал. 3
от договора. Оспорва размера на претендираните възнаграждения. Твърди системно
неизпълнение на договорните задължения на ищеца, за което са отправяни
множество възражения за лошо и неточно изпълнение. Твърди неизпълнение на
задълженията на ищеца по чл.14а от договора, а ресурсът събран съгласно
предвиденото в чл.14а от договора не е използван за изграждането на системата
на „Н.“ АД, а полученият приход
неоснователно е задържан от ищцовото дружество. При условията на евентуалност
прави възражение за прихващане в размер на 40 000 лева, представляващи средства
получени от „Е.В.“ ЕАД, следствие на продажба на компоненти от излезли от
употреба електрическо и електронно оборудване, но неизползвани за системата на
дружеството, както и разходи направени от „Н.“ АД по закупуване на съдове за
разделно събиране на отпадъци. Претендира направените по делото разноски. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Не е спорно между страните обстоятелството, че на 03.01.2011 г. е
сключен договор за дейности с отпадъци
от излязло от употреба електрическо и електронно
оборудване, с който ответникът възлага на ответника да извършва срещу
възнаграждение дейности по събиране, временно съхраняване, транспортиране от
местата на тяхното образуване до местата за предварително третиране и
разкомплектоване на отпадъци от електрическо и електронно оборудване, в
количества предварително завени от организацията. В чл. 2 е предвидено, че
договорът се сключва за срок от една година, считано от подписването и същият
може да бъде продължен за същия срок от една година без изрично писмено
споразумение, ако в срок от два месеца преди изтичането му никоя от страните не
заяви, че иска да го прекрати. Съгласно чл. 3, ал. 4 от договора, изпълнителят е длъжен
самостоятелно или посредством договори със специализирани фирми подизпълнители
да организира събирането на излязло от
употреба електрическо и електронно оборудване /ИУЕЕО/ от местата на тяхното образуване,
от място на обратно изкупуване на ИУЕЕО на територията, на която е извършена
неговата продажба, от съдове за разделно събиране на ИУЕЕО или на материали,
компоненти и вещества от ИУЕЕО, разположени на места определени за това от
кметовете на общини или разположени в собствена площадка, да съхранява временно
ИУЕЕО. За всяка от извършените операции, изпълнителят е длъжен да изготвя и
предоставя информация и отчети по Наредбата
за изискванията за пускане на пазара на електрическо и електронно
оборудване и третиране и транспортиране на отпадъци от електрическо и
електронно оборудване /Наредбата/ и приложимото законодателство /чл. 3, ал. 5/.
В чл. 8, ал. 1 от договора страните са постигнали съгласие изпълнителят да води
отчетност на количествата събрани, временно съхранени и предадени за
оползотворяване и/или рециклиране и/или обезвреждане отпадъци на електрическо и
електронно оборудване /ЕЕО/, материали, компоненти и вещества от ИУЕЕО, както и
да предоставя ежемесечно на „Н.“ АД копие от първичните счетоводни документи за
количествата разделно събрано ИУЕЕО, предадено за предварително третиране и/или
оползотворяване и/или обезвреждане /чл. 8, ал. 2/. Изпълнителят е задължен да
предостави на „Н.“ АД обобщена информация за извършените дейности за
предходната календарна година не по-късно от 10 февруари, а именно: първични
счетоводни документи за количеството събрани, предварително третирани и
предадени за оползотворяване/ рециклиране отпадъци от ЕЕО; информация за
дейностите по събиране и предварително третиране на ИУЕЕО; информация за
количеството разкомплектоване отпадъци от ЕЕО и количествата получени
материали; информация за количеството предадени за оползотворяване/ рециклиране
отпадъци от ЕЕО, както и компоненти от тях/части от тях; информация за
количеството събрани, третирани и предадени за оползотворяване/рециклиране
негодни за употреба батерии и акумулатори получени от ИУЕЕО /чл. 8, ал. 3/. В
чл. 12 от договора е предвидено „Н.“ АД да заплаща на изпълнителя дължимото
възнаграждение по начин и в срокове уговорени с договора. В чл. 14А от договора
е предвидено, че изпълнителят изгражда, организира и координира на територията на
страната система за разделно събиране на излязло от употреба електрическо и
електронно оборудване, като за целта изпълнителят сключва по своя преценка
договори с трети лица, притежаващи съответните разрешения издадени по реда на
Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, както и тристранни договори с „Н.“ АД
и лицата, притежаващи търговски обекти, където може да бъде извършвано обратно
приемане на ИУЕЕО. За дейностите по събиране, транспортиране и временно
съхранение на ИУЕЕО, „Н.“ АД заплаща на изпълнителя възнаграждение в размер,
който се определя в допълнително споразумение към договора, като
възнаграждението за заплаща в десетдневен срок от получаване на обобщената
информация по чл. 8, ал. 3 от договора в оригинал – арг. от чл. 15, ал. 1 от
договора. Към договора е представен анекс от 03.01.2011 г., сключен между
страните, с който се договарят, на
основание чл. 15, ал. 1 от договора, че „Н.“ АД дължи на изпълнителя
възнаграждение в размер на 100 лева на тон разделно събрани и предварително третирани
отпадъци от ИУЕЕО, като е посочено, че анексът се сключва за срок от една
година, считано от датата на подписването му. Съдът намира за неоснователно
направеното от ответника възражение, че анексът не е подписан на посочената от
него дата, тъй като този документ е подписан от представител на ответника,
съответно ответникът не е трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК и
посочената в документа дата е достоверна по отношение на ответника.
По делото са представени справки за събраното и предадено за
предварително третиране и оползотворяване на ИУЕЕО, съдържащ точния вид и
количества ИУЕЕО, както за периода от
01.01.2011 г. – 31.12.2011 г., така и за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2012 г.
По делото е представен протокол № 1/01.02.2012 г. към договора от 03.01.2011 г., с информация
за дейностите по събиране и предварително третиране на ИУЕЕО. В протокола е
посочено, че предоставяната информация е за отчетен период между 04.01.2011 г.
и 31.12.2011 г. Представена е обобщена информация за всички площадки на
изпълнителя за отчетния период, от която се установява се, че общо събраното
количество ИУЕЕО е 446 280 тона, от които предварително третирани
444 580 тона и предадени на други площадки 1 700 тона. Представени по
делото са също така, както Протокол № 2/01.02.2012 г. с информация за дейността
по отделните площадки на фирмата изпълнител за периода от 03.01.2011 г. до
31.12.2011 г., така и протокол № 3/01.02.2013 г. с информация за количествата
предадени за оползотворяване/рециклиране отпадъци от ЕЕО, както и
компоненти/части от тях.
По делото е представена фактура №********** от 30.12.2011 г., издадена
от „Е.В.“ ЕООД с получател „Н.“ АД, с посочено основание за издаването - услуга
по разделно събиране и предварително третиране на ИУЕЕО, съгласно договор, а
отбелязаната сума за плащане е в размер на 64 628 лева. Представено е
кредитно известие № ********* от 23.03.2012 г., издадено от „Е.В.“ ЕООД с получател „Н.“ АД, с
основание - към фактура №********** от 30.12.2011 г., разлика в
количество по договор за събиране и предварително третиране на ИУЕЕО.
Представени са също така 3 броя извлечения от разплащателна сметка в лева на
дружеството „Е.В.“ АД, а именно: от 03.10.2012 г., от която се установява, че
на 02.10.2012 г. е осъществен вътрешнобанков превод от „Н.“ АД по фактура №**********/30 за сумата от 25 381.53
лева; от 30.11.2012 г., от която се установява, че на 29.11.2012 г. е
осъществен вътрешнобанков превод от „Н.“ АД по фактура №**********/30 за сумата от 5000 лева и
извлечение от разплащателна сметка от 06.12.2012 г., от която се установява, че
на 05.12.2012 г. е осъществен вътрешнобанков превод от „Н.“ АД по фактура №**********/30
за сумата от 5000 лева.
По делото е представен протокол № 1/01.02.2013 г. към договора от 03.01.2011 г., с
информация за дейностите по събиране и предварително третиране на ИУЕЕО за
периода от 03.01.2012 г. до 31.12.2012 г.. Представена е обобщена информация за
всички площадки на изпълнителя за отчетния период, от която се установява се,
че общо събраното количество ИУЕЕО е 390 326 тона, от които предварително
третирани 388 966 тона и предадени на други площадки 1 360 тона. Представени по
делото са също така, както Протокол № 2/01.02.2013 г. с информация за дейността
по отделните площадки на фирмата изпълнител за периода от 03.01.2012 г. до
31.12.2012 г., така и протокол №3 към процесния договор от 03.01.2011г. с
информация за количествата предадени за оползотворяване/рециклиране отпадъци от
ЕЕО, както и компоненти/части от тях.
По делото е представена фактура №********** от 01.03.2013 г., издадена
от „Е.В.“ ЕООД с получател „Н.“ АД, с посочено основание за издаването - услуга
по разделно събиране и предварително третиране на ИУЕЕО, съгласно договор за
2012г., а отбелязаната сума за плащане е в размер на 19 516.50 лева.
Като доказателство по делото е приета заповед № РД 441 от 06.06.2012 г.,
издадена от министъра на околната среда и водите на основание чл. 11, т. 5 ЗООС
и чл. 57, ал. 2 от Наредбата за изискванията за пускане на пазара на ЕЕО, с
която се определят лицата, членуващи в следните организации по оползотворяване
на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, представляващи
неделима част от заповедта, които не следва да заплащат продуктова такса за
2011 г., поради доказано изпълнение на задълженията за разделно събиране,
повторно използване, рециклиране и/или оползотворяване на ИУЕЕО и целите по чл.
11, чл. 12 и чл. 15 на Наредбата. От заповедта се установява, че „Н.“ АД е
внесло доклад с вх. № 94-00-161/11.04.2012 г., изготвен от Г.К., регистриран
одитор № 0636. Общо събраното ИУЕОО за „Н.“ АД е 703 090 кг. Посочено е
изрично, че е доказано изпълнението на задълженията за разделно събиране,
повторно използване, рециклиране и/или оползотворяване на ИУЕЕО и на целите по
чл. 11, чл. 12 и чл. 15 на Наредбата на членовете на организацията по
оползотворяване „Н.“ АД- 31 на брой, поради което не следва да заплащат
продуктова такса за ЕЕО за периода, за който са били членове на организацията
през 2011 г. По делото е представен доклада с вх. № 94-00-161/11.04.2012 г. на
МОСВ за фактическите констатации за 2011 г., изготвен от регистрирания одитор Г.К. във връзка с
изпълнение на задълженията на „Н.“ АД за 2011 г., съгласно Наредба за
изискванията за отпускане на пазара на ЕЕО. Посочено е, че през 2011 г. са
събрани общо от „Н.“ АД и предадени в центровете за разкомплектоване 703.09
тона ИУЕЕО. Направено е заключение, че „Н.“ АД за 2011 г. е изпълнило целите по
чл. 11, чл. 12 и чл. 15, съгласно сроковете по §2, §3, §4, §5 и §6 от ПЗР на
Наредбата.
Представена е също така заповед № РД 455 от 23.05.2013 г. издадена от
министъра на околната среда и водите, на основание чл. 11, т. 5 ЗООС и чл. 58,
ал. 3 от Наредбата за излязло от употреба ЕЕО, с която се определят лицата,
членуващи в следните организации по оползотворяване на излязло от употреба
електрическо и електронно оборудване, представляващи неделима част от
заповедта, които не следва да заплащат продуктова такса за 2012 г., поради
доказано изпълнение на задълженията за разделно събиране, повторно използване,
рециклиране и/или оползотворяване на ИУЕЕО и целите по чл. 11, чл. 12 и чл. 15
на Наредбата. От заповедта се установява, че „Н.“ АД е внесло доклад с вх. №
94-00-99/15.04.2013 г., изготвен от Г.К., регистриран одитор № 0636. Общо
събраното ИУЕОО за „Н.“ АД е 642 536 кг. Посочено е изрично, че е доказано
изпълнението на задълженията за разделно събиране, повторно използване,
рециклиране и/или оползотворяване на ИУЕЕО и на целите по чл. 11, чл. 12 и чл.
15 на Наредбата на членовете на организацията по оползотворяване „Н.“ АД- 31 на
брой, поради което не следва да заплащат продуктова такса за ЕЕО за периода, за
който са били членове на организацията през 2012 г. По
делото е представен доклада с вх. № 94-00-199/15.04.2013 г.
на МОСВ за фактическите констатации за 2012 г., изготвен от регистрирания
одитор Г.К. във връзка с изпълнение на задълженията на „Н.“ АД за 2012 г.
съгласно Наредба за изискванията за отпускане на пазара на ЕЕО. Посочено е, че през 2012
г. са събрани общо от „Н.“ АД
и предадени в центровете за разкомплектоване 642.536 тона. Направено е
заключение, че за 2012 г., „Н.“ АД е изпълнило задълженията си по изпълнение на
целите по Наредбата и ЗУО.
С нотариална покана, изпратена чрез нотариус Г.Г., рег. № 637, „Е.В.“
ЕАД кани „Н.“ АД в срок от 10 дни от получаване на нотариалната покана да
изпълни задълженията си по договора от 03.01.2011 г. за дейности с отпадъци от
ИУЕЕО, като заплати на „Е.В.“ дължимите
суми в общ размер на 28 762.97 лева, представляващи сбор от дължими по
договора и неплатени суми, а именно
9 246.47 лева- остатък по ф-ра № 286/30.12.2011 г., коригирана с
кредитно известие № 347/23.03.2012 г. и 19 516.50 лева, за която сума е
издадена фактура № 566/01.03.2013 г. Изрично е посочено, че ако не бъде
извършено дължимото плащане в указания срок, то същото ще бъде претендирано по
съдебен ред. Видно от приложената към нотариалната покана разписка, същата е
връчена на 16.01.2014 г. на А.Ч., в качеството на член на СД на „Н.“ АД.
С решение №
ООп-ИУЕЕО-03-00/25.02.2013 г. на министъра на околната среда и водите, на
основание чл. 87, ал. 1 във вр. с чл. 81, ал. 2 ЗУО, на ответника е разрешено
за срок от 25.02.2013 г. до 25.02.2018 г. да извършва дейност като
организация по оползотворяване на излязло от употреба електрическо и електронно
оборудване, за изпълнение на задълженията по чл. 14, ал. 1, ал. 2, т. 2, ал. 5,
ал. 6 и чл. 15 ЗУО и по Наредбата за изляло от употреба ЕЕО.
По делото е представен договор от 20.04.2011 г., сключен между „Н.“ АД,
наричано „организацията“, „Е.В.“ ЕООД, наричано „подизпълнител“ и „Кока-кола Х.Б.К.Б.“
АД, наричано „търговецът“. В договора е посочено, че страните желаят да си
сътрудничат при приемането и събирането на излязло от употреба електрическо и
електронно оборудване. Страните по договора се споразумяват, че търговецът
предава на организацията чрез подизпълнителя ИУЕЕО при условията на договора
/чл. 1/. Съгласно чл. 1, ал. 3, подизпълнителят обслужва обектите на търговеца,
като осигурява и извършва вдигането на събраното ИУЕОО съгласно приложение №1
към договора. За избягване на съмнения, страните се съгласяват, че не дължат
никакви плащания една на друга /чл. 1, ал. 4/. Договорът има срок на действие
до 31.12.2011 г. /чл. 14/, като чл. 15 предвижда, че договорът се счита за
автоматично подновен за всяка следваща година, ако никоя от страните не възрази
писмено срещу подновяването му в срок до един месец преди изтичане на текущия
срок на договора. Към договора е приложено и съответното приложение № 1 за
видовете отпадъци, генерирани от търговеца. Също така са представени още три
договора с идентичен предмет на последния, а именно договор от 03.01.2012 г.,
сключен между„Н.“ АД, „Е.В.“ ЕООД и „П.“ ЕООД, договор от 03.09.2012 г.,
сключен между „Н.“ АД, „Е.В.“ ЕООД и „И.Б.“ ООД и „Н.“ АД, „Е.В.“ ЕООД и „А.Б.“
ООД.
По делото е представен договор за дейности с отпадъци от ИУЕЕО от
03.01.2011 г., сключен между „Н.“ АД и „Т.А.М.“ ЕАД с идентичен предмет на
договора с този сключен между страните в настоящото производство. Представени
са, както трите протокола с информация за дейностите по събиране и
предварително третиране на ИУЕЕО за същия период, така и два броя фактури, а
именно ф-ра №********** от 30.12.2011 г. и ф-ра №********** от 19.03.2012 г.,
издадени от „Т.А.М.“ ЕАД и получател „Н.“ АД. Представен е и договор с
идентичен предмет на гореописания, сключен между „Н.“ АД и „Е.С.“ ЕООД, представени са и
три протокола към договора с информация за количествата ИУЕЕО събрани за
отчетния период, както и фактура по договора.
По делото е представен договор № ООп-16 от 27.04.2010 г., сключен между
„Н.“ АД и „Б.И.“ АД, с който последното се задължава да приема, събира,
транспортира, предварително третира, оползотворява/рециклира на своя
производствена площадка или обезврежда отпадъците от ИУЕЕО.
По делото е представено писмо на „Е.В.“ ЕООД с вх. №26-00-182/27.02.2012
г. на Изпълнителна агенция по околната среда
/ИАОС/ във връзка с изискванията на чл. 44, ал. 2 и ал. 4 от наредбата
за изискванията за пускане на пазара на ЕЕО и третиране и транспортиране на
отпадъци от ЕЕО, към което е приложен годишен отчет за площадки за събиране и
временно съхраняване на излязло от употреба ЕЕО за 2011 г.
По делото е представено писмо на „Е.В.“ ЕАД с вх. №
26-00-8325/04.04.2013 г. на ИАОС, към което са приложени: годишен отчет по
отменената Наредба №9 за реда и образците, по които се предоставя информация за
дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публичния регистър на
издадените разрешения, регистрационни документи и закрити обекти и дейности,
годишен отчет по чл. 46, ал. 2 от отменената наредба за изискванията за пускане
на пазара на батерии и акумулатори за третиране и транспортиране на отпадъци от
батерии и акумулатори, годишен отчет по 1л. 45, ал. 1 от отменената наредба за
изискванията за пускане на пазара на електрическо и електронно оборудване и
третиране и транспортиране на отпадъци от ЕЕО, годишен отчет по чл. 22, ал. 2
от отменената наредба а изискванията за третиране на отпадъци от МПС. С ново
писмо поради допусната техническа грешка с вх. №26-00-8799/15.04.2013 г., „Е.В.“
ЕАД предоставя на ИАОС коригиран годишен отчет по отменената наредба за
изискванията за пускане на пазара на електрическо и електронно оборудване.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което Съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че от
извършена проверка в счетоводството на ищеца процесните фактура №
286/30.12.2011 г., коригирана с кредитно известие №347/23.03.2012 г. и фактура
№ 566/01.03.2013 г. са осчетоводени и е взета следната счетоводна операция:
Дебит 411 Клиенти, Кредит сметка 702 Приходи от продажби на услуги. От
извършена проверка в счетоводството на ответната страна процесните фактура №
286/30.12.2011 г., коригирана с кредитно известие № 347/23.03.2012 г. и фактура
№566/01.03.2013 г. са осчетоводени и е взета следната счетоводна операция:
Дебит сметка 602 Разходи за външни услуги, Кредит сметка 401 Доставчици. Вещото
лице констатира, че ответното дружество
не съхранява дневник за покупките за обследвания период. От извършената
проверка в счетоводството на ответника вещото лице установява, че „Н.“ АД е
извършило плащания към „Е.В.“ ЕАД по процесните фактури. Посочва, че размерът
на платените суми по процесните фактури възлиза на 35 381.53 лева, като
плащанията от „Н.“ АД са осчетоводени по следния начин: Дебит сметка 401
Доставчици, Кредит сметка 503 Разплащателна сметка, а сумите по взетите
счетоводни статии са до размера на частично изплатените задължения. Според
вещото лице размерът на неплатените задължения на „Н.“ АД по процесните фактури
към датата на изготвяне на експертизата възлиза на 28 762.97 лева, а
именно по фактура №*********/30.12.2011 г. и издадено по същата фактура
Кредитно известие № 0000347/23.03.2012 г.- остатък 9 246.47 лева и по фактура
№*********/01.03.2013 г.- изцяло неплатена за сума в размер на 19 516.50
лева. Вещото лице посочва, че от извършена проверка в ТД на НАП се установява,
че процесните фактури и кредитно известие не са включени в подадените от „Н.“
АД справки-декларации по ЗДДС и в дневник за покупките, за съответния период.
Според вещото лице не се установява извършени от ищеца към ответника плащания
през процесния период и една година след това. Вещото лице посочва, че ищецът
му е заявил, че не е извършвал парични преводи към ответното дружество „Н.“ АД,
като от счетоводството на ответника не се установява извършени плащания от
ищеца към „Н.“ АД през процесния период
и една година след това.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза, което Съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно дадено, се установява, че по Протокол 1 за 2011 г., събраните количества
ИУЕЕО са 446.281 тона и са фактурирани за същата година от „Е.В.“ ЕООД на „Н.“
АД- 446.28 тона по 100 лева/тон. По протокол 1 за 2012 г., събраните количества
ИУЕЕО са 390.326 тона и са фактурирани за същата година от „Е.В.“ ЕООД на „Н.“
АД 390.33 тона по 50 лева/тон. Обобщените данни за третирани по групи категории
и кодове отпадък за 2011 г. и 2012 г., както и обобщените данни за предадени по
кодове отпадък за 2011 г. и 2012 г. са описани в подробни таблици, изготвени от
вещото лице. Според вещото лице размерът на получените средства от ищеца след
оползотворения отпадък от ИУЕЕО по членове на „Н.“ АД и години е както следва:
от „Т.А.М.“ ЕАД за 2011 г.- за материали с код 191202, приходите са в размер на
271 563.80 лева за 658.564 тона, а са 2012 г. приходите са в размер на
224 563.40 лева за 495.650 тона; от
„Е.Г.К.“ за 2011 г. и 2012 г.- проходите са само по предаване на отпадъчна
хартия; от „Т.“ ЕАД за 2011 г., за материали с код 191203, приходите са в
размер на 164 810.40 лева за 77.236 тона, а за 2012 г. са в размер на
202 938.54 лева за 200.485 тона; за „Т.А.П.“ ЕООД за 2011 г. и 2012 г., за
пластмаса няма постъпили приходи; за фирми G. W. I.SA,
и S. B. INC, ищецът
не се е намирал в преки отношения; от „Д.“ ООД за 2011 г., за стъкло с код
191205 са постъпили приходи в размер на 62 лева. Вещото лице посочва, че
издадените фактури и получените приходи от горните дружества са осчетоводени по
с/ка 4110 „Клиенти“ и с/ка 7020 „Приходи от стоки“. Вещото лице посочва, че във
връзка с осъществената дейност от ищеца, през 2011 г., извършените разходи са в
общ размер на 874 574.40 лева, а за 2012 г., са общ размер на
1 108 933 лева. Отбелязано е, че в справките няма аналитична
информация, от която да се установи каква част от средствата са използвани от
ищеца за изграждане на системата на „Н.“ АД през 2011 г. и 2012 г.
Съдът приема, че от събраните по делото
доказателства се установява, че между страните е налице валидно облигационно
правоотношение, възникнало въз основа на сключения на 03.01.2011 г. договор за
дейности с отпадъци от излязло от употреба електрическо и електронно оборудване
трайно установени търговски отношения, с
типичното за договор за изработка съдържание, тъй като съгласно договора ищецът
се е задължил да извърши срещу заплащане
възложените от ответника дейности и услуги. Установи се, че съгласно
постигнатото от страните съгласие в чл. 2 от договора, срокът на последния е продължен за още една година, съответно е
обвързвал страните за периода от 03.01.2011 г. до 03.01.2013 г. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следваше да проведе пълно и главно доказване
по отношение на обстоятелството, че е извършил договорените работи, като
надлежно е отчел пред ищеца възложител извършеното и е предоставил необходимите
счетоводни документи в уговорените срокове. От ангажираните от ищеца
доказателства се установи, че остойностените с процесните фактури дейности са реално извършени. Установи се, че за 2011 г.
и 2012 г. ищецът е организирал събирането на излязло от употреба електрическо и електронно
оборудване,
съгласно договореното и е изготвял и предоставял на ищеца информация и отчети
за така извършената дейност. В този
смисъл необосновано се явява направеното
в отговора на исковата молба възражение на ответника, че не се установява
извършването на процесните работи. Издадените от ищеца фактури, с които са
остойностени работите са приети и осчетоводени от ответното дружество, като
ответникът е извършил частично плащане по първата от фактурите. Освен това
ответникът е представил пред МОСВ изготвените одиторски доклади във връзка с изпълнение на задълженията на „Н.“ АД за 2011 г. и 2012 г., съгласно Наредба за изискванията
за отпускане на пазара на електрическо и електронно оборудване, в които е отчетена извършената от
ищеца по договора дейност. Необосновано се явява направеното в писмената защита
на ответника възражение, че ищецът е следвало да докаже приемането на
възложената по договора работа, тъй като по договора за изработка възниква
задължение за възложителя да приеме работата, съответно ответникът, в
качеството си на възложител следва да доказва, че е изпълнил това свое
задължение, а не изпълнителят, на когото е възложено да докаже единствено, че е
изпълнил възложената работа, каквото доказване Съдът приема, че е направено.
Размерът на
дължимото на ищеца по договора възнаграждение страните са определили в
допълнителното споразумение от 03.01.2011 г., подписано на основание чл. 15,
ал. 1 от договора. Съгласно този анекс „Н.“ АД дължи на изпълнителя
възнаграждение в размер на 100 лева на тон разделно събрани и предварително
третирани отпадъци от ИУЕЕО. Доколкото не е представено друго допълнително
споразумение, сключено въз основа на чл. 15 от договора, то следва да се
приеме, че уговореният с анекса от 03.01.2011 г. размер на възнаграждението
следва да се дължи и за извършената в рамките на продължения с една година срок
на договора /за 2012 г./. Както Съдът вече е посочил при обсъждането на
приетите по делото доказателства, неоснователно се явява възражението на
ответника, че допълнителното споразумение от 03.01.2011 г. не е подписано на
посочената в него дата. Предвид изложеното следва да се приеме, че ответникът
дължи на ищеца възнаграждение за извършената по договора работа в така
уговорения размер, което възнаграждение съгласно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза възлиза на сумата от 28 762.97 лева, а
именно по фактура № *********/30.12.2011 г. и издадено по същата фактура
Кредитно известие № 0000347/23.03.2012 г.- остатък 9 246.47 лева и по фактура
№*********/01.03.2013 г. сума в размер на 19 516.50 лева. Ответникът, чиято е доказателствената тежест по чл.
154, ал. 1 ГПК, не установи да е извършил плащане на така дължимото
възнаграждение. Правилата за разпределение на доказателствената тежест
задължават съда да приеме, че фактите, за които не е проведено главно и пълно
доказване от страната, носеща тежестта на доказване, не са се осъществили.
Предвид изложеното, Съдът намира, че предявеният иск за осъждане на
ответника за дължимото по договора
възнаграждение от 28 762.97 лева следва да бъде уважен изцяло.
Предвид уважаването на иска, Съдът
следва да разгледа направеното от ответника при условията на евентуалност
възражение за прихващане. За да настъпи погасителния ефект на компенсационното
изявление на ответника, е необходимо да съществуват две насрещни вземания, с
предмет – пари или други еднородни и заместими вещи, вземането на страната, която
прихваща, да е изискуемо, както и то да бъде ликвидно. Посочените предпоставки
за настъпване на погасителния ефект на прихващането следва да са налице в
своето кумулативно единство, а в случая ответникът не претендира насрещно вземане спрямо ищеца, което да е изискуемо и
ликвидно. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не ангажира никакви
доказателства, че в негова полза е възникнало право да получи от ответника стойността на получените от „Е.В.“ ЕАД суми,
следствие на продажба на компоненти от излезли от употреба електрическо и
електронно оборудване. Не се доказа и основание, на което ищецът да дължи на
ответника разходите, направени от „Н.“ АД по закупуване на съдове за разделно
събиране на отпадъци, тъй като такова насрещно задължение на ищеца спрямо
ответника не може да се изведе от съдържанието на постигнатото от страните
съгласие в чл. 14а от договора.
Правилата за разпределение на
доказателствената тежест задължават съда да приеме, че фактите, за които не е
проведено главно и пълно доказване от страната, носеща тежестта на доказване,
не са се осъществили. Предвид
изложеното, Съдът намира, че направеното възражение за прихващане не следва да
се уважава.
При този изход на производството, ищецът
има право на направените разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, които
възлизат на 4430.52 лева, в това число 1150.52 лева – дължима и заплатена от
ищеца държавна такса по иска /това е размерът на дължимата и заплатена от ищеца
държавна такса, а не посоченият в списъка на разноските размер от 1156.52
лева/; 400 лева депозит за вещо лице /определеният от съда и заплатен от ищеца
депозит е в този размер а не посоченият в списъка на разноските такъв от 402
лева/ и 2880 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът прави
възражение, че на ищеца не се дължат разноски за адвокатско възнаграждение, тъй
като не са представени доказателства за реалното заплащане на същото.
Ответникът прави и възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. От представените от
ищеца към списъка с разноските по чл. 80 от ГПК доказателства, а именно авизо
местен превод, се установява заплащането на уговореното възнаграждение по
банков път, съгласно дадените разяснения в т. 1 на Тълкувателно решение на
ОСГТК № 6/2012 г. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от закона за
адвокатурата. В случая съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение от 2880 лева за исковото производство не е в съответствие с
размера, установен в чл. 7, ал. 2, т. 4 на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /1392.89 лева/ и се явява прекомерно с оглед
характера и сложността на делото. Предвид изложеното, съдът намира, че
възражението на ответника за прекомерност е основателно и дължимите на ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се определят на
2200 лева. Така определеният размер е
съобразен с нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. §2а от ДР на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. При определянето на този
размер съдът също така взе предвид
действителната правна и фактическа сложност на делото, броя на
проведените съдебни заседания и извършените от процесуалния представител на ищеца
в настоящето производство процесуални действия.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Н.о.п.о.и р.н.о.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на „Е.В.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата от 28762.97
лева /двадесет и осем хиляди седемстотин
шестдесет и два лева и 97 ст./, представляваща неизплатен остатък от дължимото
възнаграждение по договор от 03.01.2011
г. за дейности с отпадъци от излязло от употреба електрическо и електронно
оборудване, във връзка с което са издадени фактура № 286/30.12.2011 г./изменена
с кредитно известие № 347/23.03.2012 г./ и фактура № 566/01.03.2013 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от 28.03.2014 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Н.о.п.о.и р.н.о.“ АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на „Е.В.“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по производството в
размер на 3750.52 лева /три хиляди седемстотин и петдесет лева и 52 ст./
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: