№ 1541
гр. София, 28.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20221110134622 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес)
П. К. Д. е предявил срещу „Т-----” ЕАД частичен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване
недължимостта на сумата от 222,51 лв., част от вземане в общ размер от
592,63 лв., представляващо стойност на потребена топлинна енергия за
периода м. 09.2015 г. – м. 04.2020 г. в имот с абонатен № ---, находящ се на
адрес: гр. С------.
Ищецът твърди, че не дължи процесната сума, тъй като в имота не е
потребявана топлинна енергия в претендираните количества и ищецът не е
бил потребител на топлинна енергия по смисъла на закона. Твърди, че не
дължи процесната сума, тъй като към датата на подаване на исковата молба
вземанията са погасени поради изтичането на тригодишна давност.
Обосновава правния си интерес от предявяване на иска с изпращането на
фактури и покани за плащане. Поддържа, че за друга част от вземанията за
процесния период е бил заведен отрицателен установителен иск, уважен с
влязло в сила решение по гр.д. № 7257/2021 г. по описа на СРС, 36 състав, с
което със сила на пресъдено нещо е установена липсата на облигационно
правоотношение между страните.
Ответникът счита, че исковете са недопустими. По същество оспорва
иска при твърдението, че между страните е налице облигационно
1
правоотношение през процесния период, тъй като ищецът е потребител на
топлинна енергия в жилището и дължи заплащане на стойността й. Оспорва
давността за вземанията да е изтекла.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът не се явява и не се
представлява.
Ответникът, редовно призован се представлява от юрисконсулт в о.с.з.
Поддържа отговора на исковата молба. Претендира разноски. Представя
списък.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По валидността и допустимостта на производството
При условията на насрещно и пълно доказване, ответникът следва да
установи всички обстоятелства, въз основа на които претендира сумата, а
ищецът да установи правен интерес от водене на настоящото производство
(ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 на ОСГТК на ВКС).
От представеното решение № 20221759/13.12.2021 г. по гр. д. №
7257/2021 г., което е влязло в сила на 23.03.2022 г., се установи, че ищецът е
водил отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 370.12
лева, която е частична от 592.63 лева. Настоящото производство е за остатъка
до пълния размер, която е 222.51 лева. Съдът приема, че настоящото
производство е допустимо, тъй като предишното дело е решено и касае
недължимост на друга част от процесната сума. Следователно е налице
правен интерес на ищеца да предяви иск за другата част от сумата. Освен
това, уваженият частичен отрицателен установителен иск е допустим за
остатъка от сумата, с оглед липсата на сила на пресъдено нещо за тази сума,
за разлика от положителния частичен иск (ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д.
№ 3/2016 на ОСГТК на ВКС).
Освен това, допустимостта на настоящото производство е проверена и
санирана с Определение № 8028/30.06.2023 г.- по в. ч. гр. д. № 5614/2023 г. на
СГС, съгласно пределите на въззивна в проверката по глава XXI ГПК (ТР №
6/19.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно Апределение № 60521 от 28.09.2021 г. по т. д. № 1532/2020 г.
2
на ВКС, че при решение, с което се уважава частичен отрицателен
установителен иск, диспозитивът не разпростира действие за непредявената
част, защото отричането на част от задължението, не налага извод за
съществуването или несъществуването на останалата част от него. Възможно
е частичният отрицателен установителен иск да бъде уважен както в хипотеза
когато цялото задължение изобщо не е възникнало валидно, така и когато е
погасена само част от задължението, която е въведена като предмет на
производството. При отхвърляне на частичния отрицателен иск обаче силата
на пресъдено нещо на отхвърлителния диспозитив разпростира действието си
и за непредявената част, защото това означава, че цялото оспорвано от ищеца
вземане съществува в пълен размер.
В случая предявеният частичен отрицателен установителен иск е
уважен, поради което за непредявената част от вземането не е формирана сила
на пресъдено нещо. С оглед на това ищецът разполага с правната възможност
да предяви отрицателен установителен иск за непредявената част от
задължението, претендирано извънсъдебно от ответника.
С оглед изложеното, съдът приема, че исковата молба, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е редовна, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е
необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен
установителен иск в тежест на ответника е да докаже, че претендираните от
него и оспорени от ищеца вземания съществуват. С оглед наведените в
исковата молба основания за недължимост на сумите ответникът следва да
установи, че по силата на възникнало с ищеца облигационно правоотношение
е доставил топлинна енергия за процесния период на посочената стойност,
респ. да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за
спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл.
3
116 ЗЗД.
От представеното по дело заявление – декларация се установи, че
ищецът е поискал да му бъде открита за топлоснабден имот в гр. С----. От
това съдът направи достатъчен извод, че ищецът е потребител на топлинна
енергия с ответното дружество. Следователно има задължение да заплаща
топлинна енергия, на основание чл.153 ЗЕ. Налице е доказателство, че е
ползвател на имота.
Ответникът не успя да докаже, че е доставил топлинна енергия до
имота, нейното количество, размерът на сумата, определен по цени от
ДКЕВР. Ето защо ответникът не успя да докаже дължимостта на сумата –
количество енергия и размерът на сумата, както и нейната изискуемост. На
това основание искът се явява основателен.
С оглед изложеното, следва да се признае за установено по предявения
от П. К. Д., ЕГН ********** със съдебен адрес гр. С-----, офис – партер срещу
„Т-----“ ЕАД, ЕИК --- представлявано от А---- - Изпълнителен директор и И---
- председател на УС, адрес: гр. С-----, иск с правна квалификация чл.124, ал.1
ГПК, че П. К. Д. не дължи на „Т-----“ ЕАД сумата от 222,51 лв.,
представляваща част от общо начислена сума в размер на 592,63 лв., по
партида с абонатен номер № --- за периода м/09/2019 г. – м/04/2020 г., като
процесната сума е друга част от пълния размер на вземането, различна от
тези, за която има влязло в сила Решение № 20221759/13.12.2021 г. по гр. д.
№ 7257/2021 г. по описа на 36. състав, СРС.
По разноските
Съгласно т.2 и т.9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. Д. № 6/2012 на
ОСГТК на ВКС. Списъкът по чл.80 ГПК съдържа изброяване на всички
разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат
присъдени, поради което няма пречки да бъде инкорпориран, както в исковата
молба, така и в жалбата като част от нея, ако страната счита, че направените
към този момент разноски изчерпват разходите й по водене на делото. По
делото липсва списък с разноски, поради което същите не са
индивидуализирани и съдът не може от само се бе си да приеме, кои разноски
иска ищецът да му бъдат признати. Такъв списък липсва в исковата молба. На
това основание съдът не следва да се постановява диспозитив в частта за
разноски. При този случай не е налице хипотезата на т.9 от цитираното ТР.
В допълнение на изложението съгласно Решение от 25.01.2024 г. по С-
438/22, НМРАВ не следва да се прилага.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. К. Д., ЕГН
4
********** със съдебен адрес гр. С-----, офис – партер срещу „Т-----“ ЕАД,
ЕИК --- представлявано от А---- - Изпълнителен директор и И---- председател
на УС, адрес: гр. С-----, иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, че П.
К. Д. не дължи на „Т-----“ ЕАД сумата от 222,51 лв., представляваща част от
общо начислена сума в размер на 592,63 лв., по партида с абонатен номер № -
-- за периода м/09/2019 г. – м/04/2020 г., като процесната сума е друга част от
пълния размер на вземането, различна от тези, за която има влязло в сила
Решение № 20221759/13.12.2021 г. по гр. д. № 7257/2021 г. по описа на 36.
състав, СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5