Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 53
гр.Русе, 4.ІІ.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд гражданска
колегия в открито заседание на 28 януари през две хиляди и двадесета година,в
състав:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
При секретаря ЕВА ДИМИТРОВА и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от
съдията А.Георгиева ВГД №2 по описа за 2020 год.,за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.435,ал.2 ГПК.
„У. Б.“АД е обжалвало
постановлението на ДСИ от 5.ХІІ.2019 год.по изп.дело № 2080/2019 год.по описа
на СИС при РРС,с което ДСИ е отказал да намали разноските на взискателя за
адвокатско възнаграждение.Развива оплаквания за неговата незаконосъобразност и
иска отмяната му и намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до
минималния размер ,определен в чл.10 т.1 на Наредба № 1/2004 год.за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът по жалбата-взискател в изпълнителното
производство О.И.А. счита същата за неоснователна и иска потвърждаване на
обжалваното постановление.
Окръжният съд,като взе предвид
оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства,както и писмените обяснения на ДСИ по повод обжалваното действие,намира
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима,но
разгледана по същество,е неоснователна.
Изпълнителното производство под №
2080/2019 год.по описа на СИС при РРС е образувано по молба на О.И.А. ***
против У. Б. АД въз основа на изпълнителен лист по гр.д.№ 12958/2018 год.на СГС,с
решението по което Банката е осъдена да му заплати левовата равностойност на 8594,64
евро,получена при липса на основание като надвзети лихви,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от 15.VІІ.2013 год.до окончателното й изплащане.
Длъжникът е възразил срещу
постановлението за разноски, включено в поканата за доброволно изпълнение,относно
адвокатското възнаграждение,като е навел доводи за прекомерност и е поискал
намаляването му до размер на 200 лева ,представляващо възнаграждение за
образуване на изпълнителното производство или до размер на 517,14 лева съгласно
чл.10,т.1и т.2 от Наредбата,определено при материален интерес до размер на
дължимата главница от 16809,65 лева.С постановление от 5.ХІІ.2019 год. ДСИ е
отказал намаляване на възнаграждението за адвокат .Законосъобразността на този
отказ е предмет на настоящото производство.
При така установените фактически
обстоятелства съдът намира обжалваното действие на ДСИ за законосъобразно,а
жалбата срещу него за неоснователна.
Действащата Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждения предвижда възнаграждение за образуване
на изпълнителното производство в минимален размер 200 лева и възнаграждение за
участие в това производство,минималният размер на което се определя съобразно
материалния интерес по правилата на чл.10,т.2 вр.чл.7,ал.2 от Наредбата.В
жалбата се оспорва законосъобразността
на обжалваното Постановление на ДСИ като се поставят два основни въпроса-на
първо място дължи ли се в разглеждания случай адвокатско възнаграждение за
участие в изпълнителното производство ,и на второ място,при положителен отговор
на първия въпрос,какъв е материалният интерес по делото ,въз основа на който да
се определи и минималния размер на възнаграждението.Данните по делото сочат,че
адвокатът на взискателя е ангажиран и участвал в действия по изпълнението-посочил
е способи за принудително изпълнение на вземането,получил е съобщението за насрочен
по негово искане опис,което дава основание на съда да заключи,че отговорът на
първия от поставените по-горе въпроси е положителен.Паричното вземане на
взискателя съгласно послужилия като основание за образуване на изпълнителното
производство изпълнителен лист представлява сбор от главница и законна лихва
върху нея за периода 15.VІІ.2013 год.,която ДСИ е изчислил на 10832,28 лева към
20.ХІ.2019 год.Този сбор е и материалният интерес,който следва да послужи за
база при определяне на размера на адвокатското възнаграждение.Както правилно е
посочил и ДСИ,платеното адвокатско възнаграждение надхвърля минималния размер
по Наредба № 1/2004 год.,но не се явява прекомерно и несъответно на
фактическата и правна сложност на делото и на обема от извършените от адвоката
действия по събиране на вземането.Поради това не е налице основание за
намаляването му.До този извод е стигнал и ДСИ в обжалваното постановление,което
се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
Взискателят не е представил
доказателства за разноски в съдебното производство и не е поискал присъждането
им.
Така мотивиран окръжният съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „У. Б.“АД със седалище и адрес на управление гр.София,пл.“*** ,ЕИК ***
срещу Постановление на ДСИ от 5.ХІІ.2019 год.по изп.дело № 2080/2019 год.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: