Определение по дело №571/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 160
Дата: 25 януари 2023 г. (в сила от 25 януари 2023 г.)
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20223100900571
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 23 август 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 160
гр. Варна, 25.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и пети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20223100900571 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Онтарио БГ“ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич,
ж.к.“Дружба“22, вх.Б, ет.3, ап.7, срещу ППЗК „Срацимир“ с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с.Чернево, община Суворово, област
Варна, с която са предявени искове с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД.
С определение №1761/25.11.2022г. производството по делото е спряно
по взаимно съгласие на страните.
В рамките на законоустановения 6-месечен срок, изтичащ на 06.06.2023
г., с молба №1783/23.01.2023г. ищецът е поискал производството по делото да
бъде възобновено.
С оглед горната констатация, съдът намира, че са отпаднали
процесуалните пречки за развитие на настоящото производство, поради
което, същото следва да бъде възобновено.
Направеното от ответника в отговора на исковата молба искане за
спиране на производството по делото поради наличието на висящо досъдебно
производство за документно престъпление във връзка с оспорен по делото
документ, съдът намира за неоснователно, доколкото за провеждане на
производството по чл.193 от ГПК престъпният характер на деянието по
съставяне на документа е без правно значение.
При служебна проверка относно допустимостта на производството
съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал.
1 ГПК и чл. 128 ГПК, а предявеният иск е допустим, поради което
производството по делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет и
втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
С оглед надлежно извършената двустранна размяна на книжа съдът
намира, че на основание чл. 267 от ГПК производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на
страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.
Съдът следва да се произнесе по доказателствените искания, като
1
допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими и да
определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на
доказателства.
Мотивиран от изложеното съдът счита, че следва да се премине към
разглеждане на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА на основание чл.230, ал.1 от ГПК производството по
т.д.№571 по описа на ВОС за 2022 г., спряно с Определение
№1761/25.11.2022г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за спиране на
производството по делото до приключване на наказателното производство,
образувано по сигнал за извършено документно престъпление.

НАМИРА исковата молба, с която е сезиран, за редовна, а предявения
иск за процесуално допустим.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на глава тридесет и
втора от ГПК „Производство по търговски спорове“.

НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на
17.03.2023 г. от 15.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като
им се връчи копие от настоящото определение.

ИЗГОТВЯ проект за доклад на делото:
Производството е образувано по предявени от „Онтарио БГ“ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич,
ж.к.“Дружба“22, вх.Б, ет.3, ап.7, срещу ППЗК „Срацимир“ с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с.Чернево, община Суворово, област
Варна, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 62800 лева, представляваща
главница по договор за подпомагане от 30.07.2020г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска – 08.06.2022 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 4273,89 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода 17.09.2021 г. – 07.06.2022 г.
В исковата молба се излага, че по силата на сключен между страните
договор за подпомагане от 30.07.2020г. ищецът е предоставил на ответника
парични средства в размер на 62800 лева, които да бъдат разходвани за
нуждите на кооперацията за стопанската 2020-2021г., определи от нейния
председател. Сумата е предоставена в брой, чрез председателя на
кооперацията Я. В. Я., видно от Разходен касов ордер №8 от 08.09.2020г.
Според заключителната му клауза договорът е със срок една година, т.е.
крайният срок за връщане на сумата е 30.07.2021г. Доколкото плащане не
последвало, въпреки отправената на 10.09.2021г. покана, ищецът претендира
за връщане на сумата, ведно със законната лихва за периода на забавата.
2
В депозирания отговор на исковата молба, ответникът оспорва исковете
като неоснователни. Твърди нищожност на договора от 30.07.2020г. като
противоречащ на закона, в частност на чл.26, ал.3 от Закона за кооперациите,
тъй като не е налице решение на УС за сключване на сделката, а евентуално –
като нищожен поради грешка в лицето и заобикаляне на закона. Поддържа, че
договорът за подпомагане всъщност представлява договор за паричен заем и
за подписването му е необходимо решение на УС на кооперацията, каквото в
случая липсва. Претендираната грешка в лицето е обоснована с трайните
търговски отношения на кооперацията с друго дружество, също
представлявано от М.Минчев, а именно „Атлас агро 2011“ЕООД, с което е
трябвало да бъде сключен договорът. Грешката е съществена, тъй като идеята
за подпомагане на кооперацията чрез заемни средства е основание за
преференциални изкупни цени по договорите за покупко-продажба на
зърнени култури и торове. Като самостоятелно основание за нищожност
поради заобикаляне на закона сочи прикриването на банкова дейност. Поради
нищожност на договора сумите по ордерите не подлежат на връщане, тъй
като не представляват заемни суми, а съобразно целта на договора „за
подпомагане“ са дарени такива, доколкото в самия договор няма клауза и
срок за връщането им. Отделно от това твърди, че парична сума по договора
не е получава от кооперацията, а и не би могла да бъде предоставена, тъй като
към този момент ищецът не е разполагал с подобни банкови и касови
наличности. Председателят на кооперацията действително е подписал един
брой РКО на стойност 3000 лева или 3500 лева и една празна бланка за РКО,
но пари в брой по тях не се получавани, нито са внасяни в касата на
кооперацията. Поради изискването на счетоводителя на кооперацията
плащанията по договора да са само по банков път, управителят на ищцовото
дружество дал уверения, че ще скъса подписаните ордери и страните ще
подпишат нов договор с другото му дружество „Атлас агро 2011“ЕООД,
каквато била първоначалната идея и всички плащания ще бъдат извършвани
по банков път. Вместо ордерите да бъдат унищожени, в тях е извършено
преправяне (дописване) на съдържанието им и/или е съставен изцяло
неистински удостоверителен документ. Оспорва авторството и верността на
касов ордер №8 от 08.09.2020г. с твърдения, че подписът за Яню Янев е
неавтентичен, а евентуално е пренесен от друг документ с техническо
устройство или по друг начин. Съдържанието на касовия ордер не отразява
действително събитие – предаване на парична сума, тъй като е дописван.
Липсва подпис на счетоводител. Процесният РКО не е осчетоводен при
ищеца. По други подправени РКО са висящи още 4 искови производства пред
ОС – Добрич. Образувано е и наказателно производство.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа, че по силата на
договора едната страна е дала, а другата е получила парични суми чрез
ордери, уговорен е и начинът на връщане, а с уведомление-покана е даден
срок за връщането им. Твърди, че ответникът много добре е знаел, че
договоря с ищеца, а не с друго лице, което се потвърждава от получаване на
сумата по ордера. Позовава се на приложимост по аналогия на ТР 4/2016г. на
ВКС, според което съгласието на УС не е необходимо условие за
действителност на сделката, а е от значение само във вътрешните отношения
между председателя и кооперацията, но не и в отношенията с третите лица.
Оспорва, че сключеният договор е за заем, като поддържа, че волята на
страните е била чрез дадените суми да се преодолее финансовото затруднение
на кооперацията и нуждата й от средства за извършване на необходимите
3
стопански дейности. Поради тази причина е наименован Договор за
подпомагане. Излага, че договорът не е и за дарение, тъй като в него ясно е
разписано, че връщането на средствата става по уговорка на страните.
Законът допуска предоставянето на суми между търговци и това не е
прикрита банкова дейност, още повече, че в случая лихва не е уговаряна.
Поддържа, че ако предоставената сума не е била внесена в касата на
кооперацията, отговорността е на председателя и това касае вътрешни
отношения между него и член-кооператорите. Срещу него има образувана
преписка в РУП Девня. Твърди, че сумата е отразена в счетоводния баланс
представен от ответника.
В срока по чл.372, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор на
допълнителната искова молба.

Доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя
съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи
тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича
благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и
възраженията си.
В разглеждания случай, в тежест на ищеца е да установи, следните
правнорелевантни факти, а именно: че между страните е бил сключен валиден
договор с твърдените параметри и падеж, че сумите са реално предадени на
ответника в брой, за което е издаден РКО, че е настъпил падежът за връщане
на предоставената сума, че ответникът е изпаднал в забава и дължи
мораторна лихва в претендираните размери за процесните периоди, че
ищецът е разполагал с паричната сума в банковите си сметки и в каса към
дата на плащането.
В тежест на ответника е да установи правоизключващите
отговорността му факти, а именно, че: договорът е нищожен поради
противоречие със закона и поради заобикаляне на закона, че същият е и
унищожаем поради грешка в лицето, че ищецът не е разполагал с такава
парична сума в банковите си сметки и в каса, че РКО е неавтентичен, тъй като
не е подписан от сочения за автор за представляващ кооперацията Яню Янев
и текстът, изписващ цифрово и словом сумата от 62800 лв. е подправен.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за установяване
редовността на воденото от него счетоводство, както и наличието на парични
средства в размер на предоставената по договора сума към 08.09.2020г.

ПРИЕМА за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на основание
чл.146, ал.1, т. 3 и 4 от ГПК , че между страните е подписан Договор от
30.07.2020г. за предоставяне от ищеца на кооперацията на сумата от 62800
лева.

ИЗИСКВА на основание чл.186 от ГПК от Районна Прокуратура -
Добрич справка за страните, етапа на развитие и предмета на преписка
№2897/2022г. по описа на Районна Прокуратура – Добрич, с представяне на
Постановление за образуване на производството, Постановление за
привличане на обвиняем и Обвинителен акт, в случай, че такива са
4
постановени.

ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание представените от
страните писмени доказателства, с изключение на представената от ищеца с
допълнителната искова молба частна експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за приемане на
представената с допълнителната искова молба частна експертиза, която е
недопустимо доказателствено средство с оглед принципа за непосредственост
в гражданския процес.

ОТКРИВА производство по чл.193 от ГПК по оспорване
автентичността на РКО №8 от 08.09.2020г., в частта относно авторството на
подписа на Я. В. Я. и авторството на подписаното изявление, основано на
твърдения за наличието на материална подправка, техническо пренасяне на
подпис и злоупотреба с бланкет.
УКАЗВА на ответника, че е в негова тежест да докаже, че документът е
неавтентичен.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца в едноседмичен срок от уведомяването да
представи по делото Разходен касов ордер №8 от 08.09.2020г. в оригинал, на
основание чл.183, ал.1 от ГПК, като при неизпълнение представеният по
делото препис ще бъде изключен от доказателствения материал.

ДОПУСКА СЪДЕБНО-ГРАФОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА , вещото
лице по която след запознаване с материалите по делото, оспорения документ
и неговия оригинал и след снабдяване със сравнителен материал от
заявлението за издаване на документи за самоличност на лицето Я. В. Я. и
образци от почерка му, да даде заключение по следните въпроси:
1. Подписът, положен за „Получил“ в Разходен касов ордер №8 от
08.09.2020г., изпълнен ли е от Я. В. Я.?
2. Пренесен ли е подписът на Я. В. Я. от друг документ с техническо
средство или по друг начин?
3. Има ли данни за извършени преправка и дописване чрез внасяне на
промени в съществените елементи на изразеното в него мисловно
съдържание?
4. Има ли данни за интервенция в ръкописните и цифрови текстове в
РКО, изразяваща се в дописване на буквени или цифрови текстове с промяна
на размера на изплатената/получена сума, посочена в документа.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 500
лв., от които 200 лева платим от ищеца и 300 лева платим от ответника, в
едноседмичен срок от получаване на настоящото определение с представяне
на доказателства за внасянето на сумата в същия срок.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Е. А., който да се уведоми за поставената
задача след представяне на доказателства за внесен депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да депозира заключението си по
делото в срока по чл. 199 от ГПК – минимум една седмица преди датата на
5
съдебното заседание с преписи за страните.
УКАЗВА на страните, че следва да окажат съдействие на вещото лице,
чрез предоставяне на образци от почерка си, по възможност с официален
характер и съставени в същия период като оспорения документ, като при
неизпълнение поведението им ще бъде ценено по реда на чл.161 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на
задачи към съдебно – графологичната експертиза относно представляващия
ищцовото дружество, както и кой е авторът на текста, поради тяхната
неотносимост към релевираните възражения.

ДОПУСКА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, вещото лице
по която след запознаване с материалите по делото, извършване на проверка в
счетоводството на ищеца и ответника, а при необходимост справка в НАП и
ГФО в ТР, да даде отговор на следните въпроси:
1. Има ли счетоводна касова наличност в размер на претендираната
сума в „Онтарио БГ“ЕООД към м.09.2020г.?
2. Има ли „Онтарио БГ“ЕООД наличност по банковите си сметки на
претендираната сума към м.09.2020г.?
3. Осчетоводена ли е операцията по предаване на сумата при ищеца, с
какви счетоводни записвания и към коя дата е извършен счетоводният запис?
4. Приета ли е претендираната сума в касата на ответника, отразена ли е
в счетоводството му и с какви счетоводни записвания?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 300
лв., платим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение с представяне на доказателства за внасянето на сумата в същия
срок.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Ж. Т., която да се уведоми за поставената
задача след представяне на доказателства за внесен депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да депозира заключението си по
делото в срока по чл. 199 от ГПК – минимум една седмица преди датата на
съдебното заседание с преписи за страните.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за ангажиране на
гласни доказателства, тъй като не са посочени фактите, които ще бъдат
установявани, а и поради недопустимост свидетели да бъдат разпитвани във
връзка с притежавани от тях специални знания.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за ангажиране на
гласни доказателства за установяване на платежната политика на ответника и
характера на подпомагането по смисъла на договора, поради неотносимост на
посочените обстоятелства към предмета на спора и подлежащите на
доказване факти.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника с правно основание
чл.192 от ГПК за задължаване на ищеца да представи доказателства за
наличие на парични суми към м.09.2020г., доколкото по този ред подлежат на
6
изискване единствено конкретни документи, посочени с всичките им
индивидуализиращи признаци, за които съществува обосновано
предположение, че се намират в държане на другата страна, а не такива
посочени по родовите си белези, които страната да бъде задължена да изготвя
или да се снабдява допълнително.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им разяснява възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12., тел. *********;
служител за контакти - Нора Великова.
Да се призоват страните като им се връчи препис от настоящото
определение, както и формуляр на заявление за участие в медиация.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7