Мотиви
към Присъда №97/29.06.2017год.
по НОХД №105 /17г. по описа на МРС
Повдигнато е обвинение срещу Д.К.Д. ,с
постоянен адрес *** и настоящ адрес ***,за това, че на 16.10.2016 год. в
гр.Момчилград,ул.“Маказа“№2 управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил „Фолксваген Голф” с рег.№ К 21 05 ВВ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2
на хиляда, а именно 1,83 на хиляда, което е установено по надлежния ред - престъпление по чл.343б,ал.1 от НК.
Представителят на прокуратурата в с.з.
поддържа така предявеното обвинение и счита,че с деянието си на 16.10.2016год.
подс. Д. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на
чл.343б,ал.1 от НК.Моли съда да признае подсъдимия за виновен и предлага да му
бъде наложено наказание „лишаване от свобода” към минималния размер на
предвиденото,а именно в размер на 1 година ,което да бъде отложено с
изпитателен срок от три години,както и кумулативно предвиденото наказание Глоба
в размер на 700лв.Предлага и на основание чл.343г вр. чл.37,т.7 от НП на
подсъдимия да бъде наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 18 месеца като бъде осъден да заплати и разноските по досъдебното
производство в размер на 33лв.
В с.з. подс.Д.Д. не се признава за виновен.Дава обяснения
в смисъл,че действително на въпросната дата бил употребил алкохол,но не бил
управлявал лекия автомобил.Същия се управлявал от св.О.Ч.,но пред полицейските
служители,последния го избутал от колата и заел мястото на пътника ,тъй като не
бил правоспособен водач.
Защитникът
на подс.Д. ,адв.С. счита,че от събраните по делото доказателства не се
установявало ,че на инкриминираната дата подзащитният му е управлявал
МПС.Счита,че не следва да се кредитират показанията на свидетелите,полицейски
служители,а така също и тези на св.О.Ч..Според него било безспорно
установено,че именно последния бил управлявал лекия автомобил,собственост на
бащата на подсъдимия,св.Кирил Д..В тази насока били показанията на последния и
тези на св.Я.С.,които въпросната вечер били видели,че именно св.Ч. управлява
процесния автомобил,а подсъдимия бил до него.Моли съда да постанови присъда,с
която да признае подсъдимия за невиновен ,за това,че е управлявал МПС,след
употреба на алкохол и да го оправдае изцяло по предявеното му обвинение по
чл.343б,ал.1 от НК тъй като не било установено по безспорен и несъмнен начин
,че подсъдимия е извършил това престъпление.
Съдът като обсъди всички
доказателства по делото,в тяхната съвкупност и поотделно приема за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д.К.Д. , с ЕГН:**********е роден на
*** ***, с постоянен адрес ***,а настоящият му адрес е в гр.Кърджали,
бълг.гражданин, със средно образование, неженен, работник в ЕТ „Надежда”
гр.Кърджали, неосъждан.
Подсъдимият
е правоспособен водач на МПС и съгласно
Справка за нарушител/водач има наложени административни наказания за нарушения
на ЗДвП,с влезли в сила НП,по които всички наказания Глоба са заплатени.
На 16.10.2016год.
подс.Д. управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег.№ К 21 05 ВВ,собственост на
баща му,св.Кирил Д. ***.Заедно със свидетеля О.Ч. били в района на
„Хижата“,където подсъдимия консумирал бира,в неустановено количество.При тях
дошли и св.Д.Ю. ,с негов приятел на име „Бекир“,които постояли 10-15минути и си
тръгнали с техния автомобил.След известно време ,подсъдимия Д. и св.Ч. също
тръгнали към центъра града,като лекия автомобил бил управляван от подс.Д.Д..Около
22,30-22,40часа управлявания от подсъдимия автомобил се движел по улица
„Гюмюрджинска“ ,в посока от пощата ,когато забелязал ,че на улицата ,между
заведенията „Глобус“ и „Флайбар“ е
паркиран полицейски автомобил,и за да избегне преминаването пред него,подс.Д. ***.Там
,на края на кръстовището на ул.“Кокиче“ до СОУ“Н.Й.Вапцаров“,подсъдимия Д.
завил на дясно.След това автомобила управляван от подсъдимия Д. продължил
движението си по ул.“Маказа“ в посока към стадиона.
Движението на лекия автомобил,марка Фолксваген Голф” с рег.№ К 21
05 ВВ по улица „Гюмюрджинска“ и маневрата му по ул.“Кокиче“,а след това и
завиването на дясно на следващото кръстовище, били забелязани от свидетелите Г.Х.
и Р.С.,полицейски служители при РУ-Момчилград,които се намирали извън патрулния
автомобил .Двамата свидетели възприели поведението на водача на автомобила като
съмнително ,поради което решили да пресрещнат същия в района на стадиона.Ето
защо се качили в патрулния автомобил и потеглили в тази посока,като автомобила
бил управляван от св.С..*** и ул.“Маказа“ св.С. престроил патрулния автомобил
,за да завие в ляво по ул.“Маказа“ и в този момент двамата свидетели забелязали
светлини на идващ към тях автомобил.Ето защо свидетеля Х.,който държал в ръката
си „стоп палка“, слязъл от полицейския автомобил,за да спре идващото превозно
средство като в този момент същото спряло на средата на пътното платно ,на
около 10-15 метра от него,преди пешеходната пътека на ул.Маказа“.Св.Г.Х.
тръгнал към автомобила,за да извърши проверка,а в това време св.С. придвижил
полицейския автомобил пред спрелия лек автомобил.В същото време пътника до водача на автомобила отворил
вратата и на включилото се осветление полицейските служители видели,че водач на
автомобила е подсъдимия Д.Д. ,а пътника е св.О.Ч..Св.Р.С. дал указания на
водача на премести автомобила,поради което подсъдимия паркирал плътно в дясно
на улицата ,след което слязъл ,за да вземе документите ,които били изискани за
проверка.В този момент св.О.Ч. се обадил на св.Д.Ю.,които след известно време
дошъл на мястото ,а след това двамата заедно си тръгнали.След като свидетелите Х.
и С. извършили проверка на документите на подсъдимия Д. се усъмнили,че същия е
употребил алкохол,което той и не отрекъл като обяснил,че е пил няколко бири.Ето
защо същия бил отведен в сградата на РУ-Момчилград,където след 23,00часа от
свидетеля С.Ч.,била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо
средство „Дрегер“,което отчело наличие
на 1,95 промила алкохол.Св.Ч. съставил против водача АУАН №468/16.10.2016год.,за
нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП,който бил връчен на нарушителя и му издал
талон за медицинско изследване в ЦСМП-Кърджали.
Подсъдимия
бил освидетелства в ЦСМП-Кърджали ,където дал и кръвна проба за анализ,след
което бил задържан за 24-часа. Със Заповед за прилагане на ПАМ№70/16.10.2016год.
на Д.Д. е било отнето временно свидетелство за управление на МПС.
Видно
от протокол №408/17.10.2016год. на НТЛ при ОД на МВР-Кърджали,от извършеното
химическо изследване е било установено наличие на 1,83 промила етилов алкохол в
кръвта на подс.Д.Д. като в с.з. вещото лице С.М. поддържа така изготвеното
заключение.
Горната
фактическа обстановка съда установи след приемане на събраните по делото
писмени доказателства – АУАН ; талон за медицинско изследване; протокол за
химическа експертиза; справка за нарушител/водач; справка от ОДП – Кърджали за
собственост на МПС; Заповед на Началника на РУ Момчилград за прилагане на
принудителни административни мерки; характеристична справка; свидетелство за
съдимост; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и
другите доказателства,както и от гласните такива - обясненията на подсъдимия,частично; свидетелските показания на Г.Ю.,Р.С.,С.Ч.,О.Ч.
,които съда като неоспорени по делото приема изцяло и частично от свидетелските
показания на св.Кирил Д..
Съдът кредитира
изцяло свидетелските показания на полицейските служители Ю.,С. и Ч..На първо
място показанията на св.Г.Ю. и св.Р.С. са логични,последователни и
взаимноподрепящи се.Така не буди съмнение ,че двамата свидетели са възприели
преминаването и маневрата на управлявания от подсъдимия автомобил като
съмнително,въпреки ,че не са видели в този момент кой управлява същия.Напълно
логично е тяхното поведение да се придвижат в посока стадиона на града,с цел
евентуално да пресрещнат автомобила.Също така двамата свидетели непосредствено
за възприели и поведението на водача на кръстовището на улиците „Маказа“ и
„Гюмюрджинска“ като и двамата са категорични,че след като отново е забелязал
полицаите,автомобила просто е спрял в средата
на платното на около 10-15 метра от тях,с включени фарове.Именно тогава те са
възприели и това,че именно подсъдимия Д.Д. управлява същия.Св.Ю. пеша се е
придвижил към него,а малко след това и св.С. е спрял полицейския автомобил
непосредствено срещу него.
Показанията на
св.Ч.,че е извършил проверка на подсъдимия Д. за употреба на алкохол с
техническо средство,което е отчело положителен резултат - 1,95 на хиляда също не будят съмнение,а и
самия подсъдим не отрича този резултат.
Също така съдът
кредитира и показанията на св.О.Ч.,който заедно с подсъдимия Д. е бил в лекия
автомобил,собственост на св.Кирил Д. през цялата вечер на 16.10.2016год.Св.Ч. ***
подсъдимия е употребил алкохол – 1 или 2 бири,а по-късно двамата ,с
управлявания от Д. автомобил са се движили в центъра на града – първо по улица
„Гюмюрджинска“,а след това по ул.“Кокиче“ ,а после по
ул.“Маказа“,непосредствено до спирането на автомобила от Д.Д. пред полицейския
автомобил.По време на проверката св.Ч.
слязъл от автомобила,а след малко си и тръгнал ,заедно със св.Д.Ю..Показанията
на св.О.Ч. кореспондират с приетата от съда фактическа обстановка,най-вече с
показанията на полицейските служители,които сочат,че след като О. отворил
вратата,плафона на автомобила светнал ,поради което могли да видят ,че именно Д.Д.
е водач,а О.Ч. стои на мястото на пътника.
В показанията на
св.Дж.Ю. твърди,че не си спомня случилото.Също така сочи първоначално,че О. му
звъннал по телефона и му казал,че полицаите са ги спрели,поради което бил отишъл
там,сам от дома си,след което си тръгнал.В последствие твърди,че той си бил в
къщи и той се бил обадил по телефона на св.Ч..Следва да се отбележи,че съда на
кредитира показанията на този свидетел,които са противоречиви,доколкото той
излага последователно различни версии.Също така противоречат и на останалите
кредитирани от съда свидетелски показания,като по делото се установи,че св.Ч.
се е обадил по телефона на св.Ю.,който е отишъл на мястото на
проверката,извършвана от полицейските служители,но не сам,а с друго лице и след
това св.Ч. си е тръгнал с тях.
Съда не приема
свидетелските показания на св.Кирил Д.,който твърди,че на 16.10.2016год.,около
22,45часа се прибирал към дома си ,заедно със св.С.,когато на кръстовището на
ул.“Кокиче“ ,до „ОББ“АД и училището „Н.Й.Вапцаров“ видял собствения си лек
автомобил,който бил управляван обаче не от сина му,подсъдимия Д.Д.,а от св.О.Ч..Така
този твърди,че след 22,50-23,00часа сина му му се обадил и му казал,че е
задържан в полицията и ще бъде изпробван за употреба на алкохол.Св.Кирил Д.
твърди,че бил отишъл в РУ-Момчилград,след като вече св.С.Ч. бил извършил
проверка за алкохол,бил съставил АУАН на подсъдимия и му бил издал талон за
медицинско изследване,а така също била издадена и заповед за задържането
му.Нелогични са неговите показания,че малко преди сина му да се обади ,че е
задържан той да е видял,че лекия автомобил не се управлява от Д.Д.,а от друго
лице и при отиването си в РУ-Момчилград ,свидетеля не е съобщил за това.Кирил Д.
твърди и че в неформален разговор пред сградата на полицията със св.Р.С.
последния му бил казал,че не било ясно кой е управлявал автомобила,тъй като и
двете лица били много пияни.Пак нелогично е св.Д. при такова изявление на св.С.
да не съобщи,че той и свидетеля Я.С.,за който се твърди,че е бил с него ,малко
преди това да са видели,че лекия автомобил се управлява от О.,а не от Д..Такава
версия в досъдебното производство изобщо не е била твърдяна и от подсъдимия,а
тъй като св.Кирил Д. му е баща не е логично и той да не му е споделил
видяното.Освен това следва да се упомене,че св.Р.С. категорично отрича ,както в
показанията си,така и при направената очна ставка между него и св.К.Д. да е
казал,че не е ясно кой е управлявал МПС.Именно поради тези противоречия с
приетата от съда ,въз основа на свидетелските показания фактическа обстановка
съда не кредитира показанията на св.Кирил Д.,който като баща на подсъдимия Д.Д.
явно се стреми да наведе изгодни за него твърдения.По изложените причини съда
не кредитира и показанията на св.Я.С.,които са изолирани и не се подкрепят от
доказателствата по делото.
Съда не приема и
обясненията на подсъдимия Д.Д. ,дадени в с.з.,съгласно които още на „хижата“ в
гр.Момчилград ,лекия автомобил,собственост на баща му бил управляван от св.О.Ч..Подсъдимия
твърди,че той бил управлявал и лекия автомобил в града,като на
ул.“Гюмюрджинска“,след като видял полицаите направил маневра ,за да ги
избегне,а в последствие на ул.“Маказа“,след като видели полицейския патрул,О.
спрял автомобила на средата на платното,изключил фаровете и буквално го избутал
от мястото на пътника,за да седне той,предвид това,че бил неправоспособен
водач.Тези обяснения съда приема само за защитна теза,целяща да оневини
подсъдимия ,тъй като те се опровергават на първо място от дадените от него
обяснения на досъдебното производство,прочетени от съда на основание
чл.279,ал.2 вр. ал.1,т.3 от НПК.Видно от обясненията на досъдебното
производство,подсъдимия Д. се е защитавал като е твърдял,че при идването на
полицейските служители лекия автомобил вече бил паркиран,а той се намирал извън
него и на практика не го управлявал.Същевременно в с.з. твърди,че лекия
автомобил бил управляван от св.О.Ч.,който го „разбутал“ и след 1-2 минути
полицаите дошли при тях.И двете му версии обаче се опровергават,както от
показанията на св.Ч.,който е категоричен ,че именно Д.Д. е управлявал
автомобила,така и от тези на св.Г.Ю.Х. и св.Р.С.,които също са категорични,че
именно подсъдимия Д. са установили зад волана на МПС.И двамата сочат в показанията
си,че при приближаването към автомобила,който сам спрял в средата на
платното,на около 10-15 метра от тях ,след като О. отворил вратата на мястото
до водача ,на включилото се осветление видели,че лекия автомобил се управлява
от Д.Д.,а О.Ч. стои на предната седалка за пътника.Категорични са и че за
времето ,което им е отнело да стигнат до лекия автомобил не е възможно ,а и не
са видели да има някакво разместване на двете лица вътре в него,поради което е
невъзможно О.Ч. да е избутал подсъдимия,за да седне на неговото място.Нещо
повече,след като свидетелите дошли до автомобила на водача Д.Д. било дадено
разпореждане да го премести,което той направил.
Всичко изложено до
тук води до извода,че съда не може да кредитира обясненията на подс.Д.Д.,дадени
от него в с.з.,а така също и прочетените по реда на чл.279,ал.2 вр. ал.1,т.3 от НПК,дадени на досъдебното производство,тъй като съществено си противоречат и взаимно се изключват,а същевременно не се подкрепят
от събраните по делото доказателства,и следва да се ценят само като защитна
теза,целяща да го оневини.
Обясненията на
подсъдимия в останалата им част, относно поведението му преди извършване на
престъплението, относно обстоятелствата, способствали за извършването му,а и
относно поведението му при извършването на самата проверка от контролните
органи,следва да бъдат кредитирани, доколкото те се подкрепят от събраните по
делото писмени доказателства.
Въз основа на така приетата фактическа
обстановка,съдът от правна страна съобрази следното:
От
обективна и субективна страна подсъдимия Д.К.Д. е осъществил съставът на чл.343б,
ал. 1 от НК, тъй като на 16.10.2016 год. в гр.Момчилград, ул.”Маказа” № 2,
общ.Момчилград, обл.Кърджали управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил „Фолксваген голф” с рег.№ К 21 05 ВВ, с концентрация на алкохол в
кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,83 на хиляда установено по надлежния ред.
От обективна страна съда приема за безспорно доказано по делото,че
подсъдимия Д. на 16.10.2016год. е
управлявал моторно превозно средство –лек автомобил,собственост на баща
му,св.Кирил Д., с концентрация на алкохол в кръвта си от 1,83 %о, т.е. с над
1,2 %о. Концентрацията е установена по надлежния ред, със заключението по
извършената в хода на досъдебното производство химическа експертиза като са
спазени изискванията, установени в Наредба № 30 за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни
средства. Факта на употребата на алкохол не се оспорва от подсъдимия,а
последващото управление на МПС се доказа по безспорен и несъмнен начин от
показанията на разпитаните по делото свидетели Г.Х.,Р.С. и О.Ч..Между показанията
на тези свидетели няма противоречия, които да поставят под съмнение тяхната
достоверност, а едновременно с това са последователни и логични. Показанията им
се потвърждават и от събраните по делото писмени доказателства.Както съда вече
обсъди по-горе,обясненията на подсъдимия следва да се приемат тук само като
способ за осъществяване правото му на
защита и средство за излагане на защитна версия. Освен тази си функция те са и
доказателствено средство,но следва да бъдат кредитирани винаги, когато бъдат
подкрепени от безспорни доказателства и доказателствени средства,каквито по
делото не бяха събрани.
Ето защо не е основателно основното възражение
на подсъдимия и защитата му,че не е безспорно установено авторството на
деянието.Напротив,съда счита,че няма съмнение и именно подсъдимия е управлявал
МПС на посоченото място и в посоченото време и то след като е употребил алкохол,концентрацията на който в
кръвта му е над 1,2 на хиляда,установена
по надлежния ред.
От субективна страна
подсъдимият Д.Д. е действал с пряк умисъл, доколкото е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е искал настъпването
на общественоопасните му последици. Подсъдимият е съзнавал , че управлява МПС
след като е употребил алкохол, но въпреки това се е качил в процесното МПС и го
е управлявал до спирането му от служителите на полицията. Следователно от
действията на подсъдимия може да се направи извод, че той е предвиждал и е
искал настъпването на общественоопасните последици от деянието си.
За
да определи наказанието на подсъдимия Д.Д., съдът на прецени степента на
обществена опасност на конкретното деяние и данните за личността на
извършителя, подбудите за извършване на деянието и като взе предвид
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от значение за
отговорността на подсъдимия, констатира следното:
Обществената опасност на извършеното от подсъдимия е типична за този вид деяния,които се отличават с висока
степен на обществена опасност,поради обществените отношения,които засягат;тази
на дееца е ниска,предвид чистото му съдебно минало. Следва да се отчете и обстоятелството,че той е правоспособен водач
на МПС,има шест наложени административни наказания за нарушение на ЗДвП,с
влезли в сила наказателни постановления,глобите по които са заплатени и 7 броя
глоби ,наложени с фиш,като само две от тях не са заплатени.По делото са
представени и характеристичните данни ,които са добри,сочи се че не е
конфликтна личност.Следва да се вземат предвид и че се касае за млад
човек,същия работи. Ето защо съдът намира,че на този подсъдим следва да бъде
наложено наказание „лишаване от свобода „ ,чийто размер следва да бъде
определен при превес на смекчаващите му отговорността обстоятелства към
предвидения в чл.343б,ал.1 от НК минимум от една година.Поради тези съображения
следва да бъде определен към минималния предвиден в закона размер от 300лв. и
кумулативно предвиденото наказание Глоба.
Подсъдимият Д. досега не е осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер. За постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия,
както и с оглед на определеното наказание, съдът счита, че той не следва да
търпи така определеното му наказание „лишаване от свобода” ефективно. Ето защо
и при условията на чл. 66, ал. 1 НК, съдът отложи изпълнението на така
наложеното наказание за срок от 3 (три) години.
Тъй като
подсъдимия е правоспособен водач,то са налице основания за приложение на
разпоредбата на чл.343г от НК вр.
чл.37,т.7 от НК като съда наложи и наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 18 месеца,като следва да бъде зачетено и времето,през което
подсъдимия е бил лишен от това право по административен ред,т.е. ,считано от 16.10.2016год.
Фактическата специфика на
случая разкрива отегчаващи обстоятелства със съществена тежест, които няма как
да бъдат игнорирани при индивидуализацията на наказателната отговорност на
подсъдимия, в частност относно наказанието лишаване от правоуправление. Тук следва да се
вземе в предвид най-вече високата концентрация на алкохол,а именно 1,83 на
хиляда,при предвидена 1,2 на хиляда.Съответното поведение на подсъдимия при
проверката от контролните органи – да спре на средата на пътното платно,като по
този начин да застраши безопасността на движение по пътищата.Ето защо така
определения размер на наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
18 месеца съответства на стореното от този подсъдим.
С така наложените наказания по вид и размер,съдът
намира,че напълно ще бъдат осъществени целите на наказанието,визирани в чл.36
от НК.
При този
изход на делото – осъдителна присъда,следва подсъдимия да бъде осъден да
заплати по сметка на РС-Момчилград и разноските по делото ,възлизащи на сумата
в размер на 36,60лв.
Водим от изложеното,съдът
постанови присъдата си.
Председател :
/П.Амбарева/