РЕШЕНИЕ
№ 1364
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Б. В. П.
при участието на секретаря Т. ГР. Т.
като разгледа докладваното от Б. В. П. Гражданско дело № 20221110139130
по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване недължимостта
на сумата от 86,32 лева представляваща стойност на потребена вода за периода от
23.06.2015г. до 23.11.2016г., за аб. № . Сочи се, че е изтекла предвидената тригодишна
погасителна давност на вземанията.
Ответникът признава предявеният иск, но твърди, че не е дал повод за иска,
съответно не следва да му бъдат възлагани сторените разноски по арг. от чл.78, ал.2 ГПК.
Претендира разноски.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.237 ГПК за постановяване на
решение при признание на иска. С отговора на исковата молба ответникът признава иска.
Не са налице отрицателните предпоставки по чл.237, ал.3 ГПК, поради което и съдът, на
основание чл.237, ал.1 и ал.2 ГПК, постановява решение при признание на иска.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски се
пораждат в полза на ищеца. Ответникът противопоставя възражение, че приложение следва
да намери разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, съгласно която ако ответникът с поведението
си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца.
Съгласно константната практика на ВКС, по реда на чл. 290 от ГПК, инкорпорирана в
Решение № 67 от 3.04.2014г. по гр.д. № 2944/13г. IV ГО: „Отговорността за разноски по
делото е облигационно правоотношение, което е уредено от процесуалния закон. Тази
материално правна отговорност е деликтна по естеството си… Страната, която е
получила неблагоприятно за нея решение или е прекратено производството по предявен от
нея иск, дължи съгласно чл. 78 от ГПК на насрещната страна всички направени от нея
1
разноски по делото“. Отговорността за разноски се понася от страната, за която спорът е
приключил неблагоприятно и представлява своеобразна санкция за нейното поведение по
неоснователно предизвикания от нея спор.
В настоящия случай ответникът с извънпроцесуалното си поведение е дал повод за
завеждане на иска и поради това съдът намира, че негова е тежестта за разноски по делото.
Това е така, защото същият, макар и да е признал иска след неговото предявяване, е станал
причина да се води процеса, т.к. изпратил е до наследодателя на ищеца писмо, ведно със
справка за дължими суми. Съдът намира, че е с това си поведение именно ответникът е
станал причина за завеждане на претенцията пред съда, която в последствие изрично е
признал.
Ищецът претендира разноски в размер на 50 лева за платена държавна такса, която
сума следва да му се присъди.
Съгласно чл.38, ал.2 Закон за адвокатурата, адвокатът оказал безплатна адвокатска
помощ на лицата по ал.1 има право на адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2, като в този случай насрещната страна следва да
бъде осъдена да го заплати. По делото е представен договор за правна защита и съдействие
от 13.07.2022г., в който е декларирано, че ищецът е материално затруднено лице по смисъла
на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. В този случай, в полза на адвоката – адв. К. Б. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в общ размер от 300 лева. В този смисъл
Определение № 95 от 19.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1451/2014 г., II т. о., ТК;
Определение № 255 от 28.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 2306/2015 г., II т. о., ТК и др.
Така мотивиран Софийски районен съд, 176-ти състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. В. Г. с ЕГН: **********
срещу „С.“ АД, с ЕИК: отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК,
че А. В. Г. с ЕГН: ********** не дължи на „С.“ АД, с ЕИК: сумата от 86,32 лева
представляваща стойност на потребена вода за периода от 23.06.2015г. до 23.11.2016г., за аб.
№ **********.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „С.“ АД, с ЕИК: да заплати на А. В. Г. с
ЕГН: ********** сумата 50 лева - съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 Закон за адвокатурата, вр. чл.78, ал.1 ГПК „С.“
АД, с ЕИК: да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Г.“ № , ет.
1 сумата от 300 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2