Решение по дело №286/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 3092                                                  19.11.2019 г.                                           гр. Бургас 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                                XXXVIII – ми граждански състав

на пети ноември                                                          две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                               Председател: Невена Ковачева

 

Секретар: Ани Стоянова

Като разгледа докладваното от съдията Ковачева

гражданско дело № 286 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3, представлявано от Г.Й.Т., с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът Л.Х.Н., ЕГН **********, адрес: ***, дължи на ищеца сумата 148,18 лева главница по издадени фактури за периода от 25.11.2015 г. до 25.05.2018 г., с отчетен период по фактури от 01.07.2015 г. до 21.05.2018 г., сумата от 22,69 лева обезщетение за забава за периода от 26.12.2015 г. до 09.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.10.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 3689/16.10.2018 г. по ч. гр. д. № 7315/2018 г. на БРС.

Твърди се, че ответникът е абонат на ищцовото дружество с абонатен № 928819 за водоснабден имот с адрес: гр. Б.. Задълженията са по издадени фактури за периода от 25.11.2015 г. до 25.05.2018 г., с отчетен период по фактури от 01.07.2015 г. до 21.05.2018 г., които произтичат от доставена, отведена и пречистена вода, като същите не са изплатени в изискуемия срок. Посочени са задълженията на ответника по всяка от издадените фактури.

Ответникът чрез особен представител е посочил, че исковете са неоснователни, тъй като не е доказано облигационното отношение между страните. В процесния период не е пребивавала на посочения адрес и не е ползвала услугите на ищцовото дружество. В случай че съдът прецени, че има валидно отношение между страните, оспорва размера на претенцията. Моли съда да отхвърли исковете.

Бургаският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Представени са от ищцовата страна 14 бр. фактури, неносещи подписа на издател и получател на описаните в тях услуги, издадени в периода от 25.11.2015 г. до 25.05.2018 г., както и отчетни карнети и справки за отчетени показания с мобилно устройство за водоснабден имот в гр. Б. Приложени са общи условия на дружеството за предоставяне на ВиК услуги.

Приложен е нотариален акт за покупко-продажба № ***, т. *, рег. № ****/05.12.2005 г., видно от който Л.Н. е закупила процесния имот. Представена е справка по лице, изготвена от Служба по вписванията – Бургас, за Н., от която е видно, че имотът е собствен на Н..

Вещото лице, изготвило заключението по съдебно–техническата експертиза е констатирало, че водоснабдяваният обект представлява апартамент със самостоятелен санитарен възел, в който е монтирано едно измервателно устройство. Общото изразходвано количество вода за отчетния период от 01.07.2015 г. до 21.05.2018 г. в недвижимия имот на абоната е 63 куб. м., като е начислена вода и от разпределение в размер на 2,64 куб. м. Цените, по които е изчислено това количество, съответстват на одобрените от ДКЕВР цени за този вид услуга.

Според заключението на съдебно–счетоводната експертиза представените по делото фактури, чиято стойност се претендира в настоящото производство, са осчетоводени в счетоводството на ищеца като приходи от продажби и върху тях е начислен ДДС като задължение към бюджета. Относно воденето на счетоводните книги е дадено мнение, че същото е водено редовно. Законната лихва върху задълженията по фактурите възлиза на сумата от общо 34,80 лева от датата на падежа на всяка фактура до 15.01.2019 г. – датата на подаване на исковата молба. Съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта, даваща заключение за стойността на лихвата, тъй като същата е изчислена до датата на подаване на исковата молба, а не до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Изслушани са показанията на свидетеля Т.А.. Тя е посочила, че работи в ищцовото дружество като инкасатор отчетник водомери. Отчита ж. к. И., включително процесния имот. Посочила е, че изключително трудно е осигуряван достъп до имота. На 08.01.2018 г. е съставила изравнителен отчетен протокол, по който не е имало възражения от клиента.

Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК.            

За да бъде уважен предявения иск, съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между него и ответника, провокирано от договор за предоставяне на ВиК услуги, че е изправна страна по същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимото възнаграждение.

Съгласно §1, ал. 1, т. 2, б. ”а” от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (аналогична на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи), а също и според представените действащи общи условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са „юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги”. Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от наредбата и съгласно публично оповестени общи условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. Съдът намира за безспорно установено обстоятелството, че общите условия са надлежно разгласени в два вестника – един местен и един национален, поради което имат действие за всички абонати на дружеството. От събраните писмени доказателства по делото се установи, че ответникът е бил потребител на ВиК услуги по отношение на процесния имот, т.е. задължено към ищеца лице. По делото бяха ангажирани от ищеца доказателства, че за процесния период ответникът Н. е била собственик на водоснабдения имот. Tитуляр на партидата на водомера е ответникът, който се явява задължено лице към дружеството, предоставящо услугата,  тъй като не е безспорно установено по делото кой е реалният ползвател на имота. Установява се от показанията на свидетеля, че имотът е бил обитаем, но на инкасатора трудно е осигуряван достъп за отчитане на водомера. На 08.01.2018 г. в присъствие на клиента е съставен отчетен протокол.

Общото изразходвано количество вода за отчетния период е 65,64 куб. м., като са начислени 2,64 куб. м. за разпределение. Според съда е спазена процедурата на чл. 35 от Наредба № 4/14.09.2014 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи. Това означава, че отчетеното количество вода е реално потребено в процесния апартамент. Поради това съдът счита, че услугите по доставяне на вода са извършени, което се установява в съвкупност от събраните писмени доказателства и приетите по делото експертизи.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че ищецът е изправна страна по договора, а за ответника е възникнало задължение за заплащане на консумираната вода. След като не е изплатил поетото от него задължение по договора, той се явява неизправна страна и това е основание за ангажиране на отговорността му по отношение на ищеца за сумата, претендирана с исковата молба, представляващи задължение по фактури, издадени през периода 25.11.2015 г. до 25.05.2018 г. Основателен се явява и акцесорният иск за присъждане на обезщетение за забава, като предвид направените от съда изчисления в онлайн калкулатор за изчисляване на законна лихва в calculator.bg размерът на законната лихва за периода възлиза на претендираната от ищеца сума.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените в исковото производство разноски, възлизащи в размер на 945 лева, от които 150 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 75 лева.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.Х.Н., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, представлявано от Г.Й.Т., сумата 148,18 лева (сто четиридесет и осем лева и осемнадесет стотинки) главница по издадени фактури за периода от 25.11.2015 г. до 25.05.2018 г., с отчетен период по фактури от 01.07.2015 г. до 21.05.2018 г., сумата от 22,69 лева (двадесет и два лева и шестдесет и девет стотинки) обезщетение за забава за периода от 26.12.2015 г. до 09.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.10.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 3689/16.10.2018 г. по ч. гр. д. № 7315/2018 г. на БРС.

ОСЪЖДА Л.Х.Н., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, представлявано от Г.Й.Т., сумата от 1020 лева (хиляда и двадесет лева), представляваща направените в настоящото и в заповедното производство разноски.  

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

А.С.