Р Е Ш
Е Н И Е
№ 292
гр.Кюстендил,
25.06.2015 год.
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в открито съдебно
заседание на СЕДЕМНАДЕСЕТИ ЮНИ две хиляди и петнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебният секретар Я.А.
,като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 417/ 2015
год., за да се произнесе, взе в предвид следното:
Г.К.Д.,ЕГН-********** *** е предявила
против „ТИХИЯ КЪТ-ПЕТРУШЕВ" ЕООД, със седалище и адрес на управление -село
Слокощица,общ.Кюстендил,улица „Осоговска" № 10, обективно съединени искове
да бъде осъдено ответното ТД да и заплати сумата от 100,00-сто лева,
представляваща неизплатеното на ищцата трудово възнаграждение за месец декември
на 2012 год.,сумата от 770,00-седемстотин и седемдесет лева, представляваща
неизплатено на ищцата обезщетение,поради придобиването й на право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст към датата на прекратяване на трудовото правоотношение в размер
на две брутни работни заплати,сумата от 330,00-триста и тридесет
лева,представляваща обезщетение за неизползвания от ищцата платен годишен
отпуск към датата на прекратяване на трудовото правоотношение в размер на
20-двадесет дни, ведно със законната лихва върху горните суми , считано от деня
на предявяване на исковете, както и сторените по делото разноски.
Ответното ТД оспорва исковете по основание и
размер без да взима становище по доказателствата и да прави доказателствени
искания.
КРС, след като обсъди доводите и възраженията
на страните и събраните по делото доказателства при усл. на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,
,приема за установено следното:
Между страните не се спори,а
това се установява и от заповед № 20/11.12.2012 год./л.4/ и експ.з-ние вх.№
11695/08.06.2015 г./л.22-25/, че са се намирали в трудово правоотношение,по
силата на което ищцата заемала длъжността „общ работник”,като правоотношението
било прекратено по силата на цитираната заповед на осн.чл.325,т.1 КТ.От
цитираното експ.з-ние се установява и това,че : 1.брутното трудово
възнаграждение на ищцата за месец декември на
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от цитираните доказателства,като останалите като
неотносими към спора съдът не обсъжда.
Съобразявайки установеното съдът счете,че предявените искове са частично
основателни, поради което ще се уважат за размерите,съгласно експертното
заключение на в.л. А.Т..Мотивите на съда са следните.
По иска с пр.осн.чл.128 , т.2 КТ. Съгласно чл.
128,т.2 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на
работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация за
предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя.
То е основният интерес на работника или служителя от създаването на трудовото
правоотношение. Задължението по чл. 128 от КТ включва два основни елемента: а)
изплащане на трудовото възнаграждение за извършената работа, съгласно
уговореното в колективния или индивидуалния трудов договор, включващо, както
основното, така и допълнителните трудови възнаграждения (за прослужено време,
за извънреден и нощен труд, за научна степен, за ползване на чужд език в
работата и други подобни); б) дължимост на плащането на трудовото
възнаграждение в "установените срокове". Разпоредбата на чл. 270, ал.
2 от КТ предвижда, че трудовото възнаграждение се изплаща авансово или
окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго, за
наличието на каквато договорка доказателства по настоящото дело не се
събраха,но дори и такава уговорка не може да накърнява максималния едномесечен
интервал на изплащането на трудовото възнаграждение,при което с изтичането на
календарен месец при добросъвестност на работника или служителя, която се
предполага до доказване на противното,в която насока няма сторени в срок
възражения от ответника, трудовото възнаграждение става дължимо и поради забава
работодателят дължи лихва,която на осн.чл.245,ал.2 КТ е в размер на основния
лихвен процент, определен от БНБ. При неизпълнение на това задължение на
работодателя, работникът или служителят има право на иск срещу работодателя за
изплащане на дължимото уговорено трудово възнаграждение. По делото не се спори
и бе установено от всички посочени по-горе писмени доказателства ,наличието на
трудово правоотношение между страните за времето до месец декември на 2012
год.,размера на брутното трудово възнаграждение на ищцата за месец декември на
горната година и това, че работодателят
не е изпълнил задължението си да го заплати,въпреки че е изпълнил задължението
си да го начисли във ведомостите за работни заплати.Този иск, с оглед приетото
като обективно,безпристрастно и неоспорено от страните експертно заключение на
вещото лице А.Т. съдът приема за доказан за размер от 124,03 лв.,КАТО ЩЕ СЕ
УВАЖИ ЗА ПРЕДЯВЕНИЯТ МУ РАЗМЕР ОТ 100,00 лв.,които е по-нисък от доказания.Съдът
няма правото да присъжда суми над петитум.върху горната сума ответното
дружество дължи и законната лихва,считано от 30.03.2015 г.,на която дата е
предявен искът и от която се претендира лихва до окончателното изплащане на
тази сума.
По иска с пр.осн.чл.224,ал.1 КТ
Между
страните няма спор, че между тях е съществувало трудово правоотношение, което е
било прекратено на 11.12.2012 год.,като в издадената от управителя на ответното
ТД заповед изрично е отбелязано,че на
ищцата се дължи и обезщетение за неползваните от нея 20-двадесет работни дни
платен годишен отпуск.При липсата на доказателства-подадени молби от ищцата и
заповеди ,издадени от УПРАВИТЕЛЯ НА ОТВЕТНОТО ТД за разрешаване на платен
годишен отпуск, съдът ,основавайки се и на приетото като неоспорено от страните
и посочено по-горе експ.з-ние на в.л.Т.,прие за установено,че ищцата
към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е имала общо
неползван платен годишен отпуск от 20 работни дни, за които й се е следвало
обезщетение в размер на 299,70 лв.,което
е начислено в пълен размер от ответника,но не е изплатено на ищцата,
поради и което предявеният на посоченото основание иск е основателен и ще се
уважи за размера,установен от в.л. Т., а за
разликата като неоснователен ще се отхвърли.Тъй като работодателят ответник е в забава в плащането на горната сума
основателна е и претенцията за присъждане на законната лихва върху тази сума,считано
от датата на предявяване на исковата молба в съда- 30.03.2015 г. до окончателното й изплащане.
По иска с пр.осн.чл. 222,ал.3 КТ.
Съгласно
разпоредбата на чл.
222, ал. 3 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като
работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните десет
години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението може да се изплаща само
веднъж.Това обезщетение се дължи само веднъж.Характера на обезщетението по
чл.
222, ал. 3 от КТ е гратификационно
(награда, възнаграждение) за продължителната работа на работника или служителя
при един и същи работодател, сочеща на лоялност и постоянство при изпълнение на
трудовите задължения преди придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст.В казуса няма спор между страните,че ищцата не е работила в ответното
ТД повече от 10-десет години,както и че към 11.12.2012 год. е придобила право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст,при което й се дължи обезщетение,в
размера по чл.228,ал.1 КТ на база последното получено трудово възнаграждение за пълен отработен
месец.По горното обстоятелство не е имало спор между страните, възражение в
обратна насока от ответника не е сторено своевременно с отговора на ИМ,респ.
след доклада по чл.146 ГПК не са събирани и доказателства,установяващи
обратното.Размера на следващото се обезщетение ,съгласно експертното заключение
на в.л.Т.,възлиза на сумата от 732,68 лв.,за която ще се уважи,а за разликата
като неоснователен ще се отхвърли.Върху горната сума ответника дължи и
законната лихва,считано от датата на предявяване на иска, поради което и тази
претенция ще се уважи. възражението на ответното ТД,сторено едва в писмената
защита,не следва да се обсъжда.
По разноските.
Ищецът, на основание чл.359 от КТ, е освободен от
заплащане на държавни такси и на разноски за вещо лице. Същата е сторила разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 250,00 лева. Съобразно уважената част от исковата
претенция / 94,36 %/ ответния търговец
дължи разноски на ищцата в размер на 235,91 лв.,а при компенсация с
разноските на ответника , съобразно отхвърлената част от исковата претенция,на
ищцата се дължат разноски в размер на 231,39 лв.Ответника дължи и плащането на
държавна такса върху уважената част от исковата претенция,която възлиза на
сумата от 150,00 лв.,а отделно от това и платеното от бюджета на съда
възнаграждение на вещото лице А.Т. в размер на 10,00-сто и лева.Съдът ще
допусне предварително изпълнение на решението на осн.чл.242,ал.1 ГПК в частта
му за присъденото трудово възнаграждение и обезщетение за работа.
Водим от горното и на осн.чл.
128,т.2 КТ ,чл.224,ал.1 КТ ,чл.222,ал.3 КТ и чл.86,ал.1 ЗЗД, съдът:
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ТИХИЯ
КЪТ-ПЕТРУШЕВ" ЕООД, със седалище и
адрес на управление -село Слокощица,общ.Кюстендил,улица „Осоговска"
№ 10,ЕИК ********* , ДА ЗАПЛАТИ на Г.К. Д.,ЕГН-********** *** ,
сумата от 100,00-сто лева,представляващо
дължимо,но неплатено брутно трудово възнаграждение за месец декември на 2012
год.,ведно със законната лихва върху същата сума,считано от 30.03.2015 год. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА „ТИХИЯ КЪТ-ПЕТРУШЕВ" ЕООД, със седалище и адрес на управление -село
Слокощица,общ.Кюстендил,улица „Осоговска" № 10,ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Г.К.Д.,ЕГН ********** ***, сумата от 299,70-двеста и
деветдесет и девет лева и седемдесет стотинки, представляваща обезщетение
за неизползваните от ищцата към 11.12.2012 год. 20-двадесет работни дни платен
годишен отпуск,ведно със законната лихва върху същата считано от 30.03.2015
год. до окончателното й изплащане, като за разликата от 0,30-тридесет стотинки,до
пълния предявен размер за сумата от 300,00-триста лева ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
На осн.чл.242, ал.1 КТ съдът ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
РЕШЕНИЕТО в горната му част,като в настоящата,имаща характер на определение
същото подлежи на обжалване с частна жалба пред КОС в 7-дневен срок от
съобщаването му на ответното ТД чрез връчване на препис от решението.
ОСЪЖДА „ТИХИЯ КЪТ-ПЕТРУШЕВ" ЕООД, със седалище и адрес на управление -село
Слокощица,общ.Кюстендил,улица „Осоговска" № 10,ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Г.К.Д.,ЕГН-********** *** , сумата от 732,68-седемстотин и
тридесет и два лева и шестдесет и осем стотинки, представляваща обезщетение за
придобито към 11.12.2012 год. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
ведно със законната лихва върху същата,считано от 30.03.2015 год. до
окончателното й изплащане, КАТО ЗА РАЗЛИКАТА ДО ПЪЛНИЯ ПРЕДЯВЕН РАЗМЕР на този
иск за сумата от 770,00-седемсотин и седемдесет лева ГО ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА„ТИХИЯ
КЪТ-ПЕТРУШЕВ" ЕООД, със седалище и
адрес на управление -село Слокощица,общ.Кюстендил,улица „Осоговска"
№ 10,ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ
на Г.К.Д.,ЕГН-********** ***, сумата
от 231,39-двеста и тридесет и един лева и тридесет и девет стотинки,
представляваща сторените по делото разноски,съобразно уважената и отхвърлена
част от исковата претенция и при компенсация с дължащите се на ответното ТД
разноски, съобразно отхвърлената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА „ТИХИЯ КЪТ-ПЕТРУШЕВ" ЕООД, със седалище и адрес на управление -село
Слокощица,общ.Кюстендил,улица „Осоговска" № 10,ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ
по сметките на КРС сумата от 150,00- сто и петдесет лева, представляваща държавна такса върху
уважената част от исковата претенция, както и сумата от 100,00-сто лева,
представляваща платеното от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване
на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: