Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 23.04.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова в.гр.дело № 12835 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 406797 от 14.05.2018 г. по гр.д. № 57241/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО,
145
състав, са отхвърлени предявените от „Ф.Ф.Б.“ ЕООД срещу „С.Е.“ ЕООД искове с
правно основание чл. 266 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 5716, 04 лв., представляваща възнаграждение по договор за фасилити
мениджмънт от 01.07.2015 г. за периода месец март 2016 г. – месец май 2017 г.,
както и суми по фактури за процесния период за разпределяне на сума за фонд
„ремонти“, префактуриране на ел. енергия, вода, газ и др., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.08.2017 г., до окончателното
плащане, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
473, 87 лв., представляваща лихва за забава върху претендираната главница за
периода 05.04.2016 г. – 18.08.2017 г.
В
законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ищцовото дружество „Ф.Ф.Б.“
ЕООД чрез надлежно упълномощен процесуален представител адв. Р., с която
първоинстанционното решение се обжалва в цялост. Поддържа се, че неправилно
районният съд е приел, че между страните не е налице твърдяната от ищеца
облигационна обвързаност, като се посочва, че договорът за фасилити мениджмънт
е подписан за възложител под номер 34 именно от управителя на ответното
дружество „С.Е.“ ЕООД. С договора на ищеца било възложено да извършва дейности
по управление и поддръжка на жилищен комплекс „С.С.“, като били определени
видът и обемът на предоставяните услуги. Твърди се, че ищцовото дружество е
извършило възложените му услуги, които не са били заплатени от ответника. Неоснователно
според въззивника районният съд е отказал да приеме, че извършеното за
предходен период плащане не представлява извънпроцесуално признание на
процесните му задължения. Посочва се, че договорът е бил подписан от
необходимия брой възложители, като в тази връзка следва да се вземе предвид и
допълнително представения договор, който не е нов такъв, а допълнителен. По
изложените съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено, а
предявените искове изцяло уважени.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответното дружество „С.Е.“ ЕООД чрез надлежно
упълномощен процесуален представител адв. М. е подало отговор на въззивната
жалба, с който моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Посочва, че
по делото не са представени доказателства, които да са подписани от ответника и
да имат силата на извънпроцесуално признание по отношение процесните
задължения, а освен това правилно районният съд е приел, че липсва валиден
договор, по силата на който тези задължения да са възникнали.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То следва да бъде
потвърдено като правилно, като във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо
да се добави
и следното. От събраните доказателства се установява следното:
По делото е представен договор от 2015 г. без дата,
сключен между множество собственици на обекти, находящи се в жилищен комплекс „С.С.“
в качеството им на възложители и „Ф.Ф. Б.“
ЕООД в качеството му на изпълнител с предмет предоставяне на услуги по поддръжка
на жилищния комплекс във вид и обем съгласно договора и приложенията към него.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора той влиза в сила, считано от 01.07.2015 г.,
при условие че е подписан от минимум 80 % от всички възложители, посочени в
него, и изпълнителя, като има действие за срок от 36 месеца. Като един от
възложителите под номер 34 е посочено ответното дружество “С.Е.“ ЕООД,
представлявано от И.Е.Н.– собственик на апартамент 4.5.3. и паркомясто № 15. В
края на договора от общо 44 възложители са положени подписи за общо 29 от тях.
Приети са издадени от ищеца на ответника фактури за
услуги по договор за фасилити мениджмънт на комплекс „С.С.“, префактуриране на
електроенергия, вода и газ и др. с дати на издаване периода 01.04.2016 г. -
22.06.2017 г. на л. 93 – л. 99 са приложени четири документа за извършени
касови операции – внасяния на каса от 2015 г. и три броя фактури, издадени от
ищцовото дружество на името на ответното дружество през 2015 г.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде
кредитирано като пълно и обективно, в което след извършена проверка в
счетоводството на ищцовото дружество и в НАП, е посочено, че процесните фактури
са включени в дневниците за продажба и подадените справки декларации, като
общият размер на фактурираните суми се равнява на 5716, 04 лв. След проверка в
счетоводството на ответника и в НАП вещото лице е установило, че процесните
фактури не са включени в дневниците му за покупка и по тях не е използван
данъчен кредит.
От разпита на свидетеля К.Н., който работи в ищцовото
дружество и се занимава с поддръжката на електроинсталацията на системите в
общите части на сградата, почистване, охрана и разпределение на разходите за
консумативи, както и издаване на фактурите за месечни такси, се установява, че ответното
дружество е собственик на апартамент № 4.5.3. и паркомясто. Според свидетеля
ответното дружество е използвало посочените услуги, като разпределението на ток
е по електромерите в общите части, на топлоенергията също е съобразно общите
части, а по отношение на задълженията за вода е необходим достъп до имотите,
тъй като водомерите за топла вода са разположени в имотите. Ответникът бил
допуснал служители на ищцовото дружество до имота само веднъж. То заплатило
първите няколко такси, но след изготвяне на първия отчет, когато станало ясно
какъв е разходът за газ и топла вода, престанало да плаща. Със средства на
ищцовото дружество били извършени и ремонти на сградата. На общо събрание било
гласувано да бъде създаден фонд „Ремонти“ и всеки собственик да заплаща месечна
такса, пропорционално на притежаваното право на собственост.
По делото е приет и втори договор от 01.07.2015 г. за
предоставяне на услуги по поддръжка, сключен между Д.Х.Д., Г.Н.В., В.К.Й., „А.Е.П.“
ООД и П.И.Л., от една страна в качеството им на възложители, и „Ф.Ф.Б.“ ЕООД в
качеството му на изпълнител, с който възложителите са възложили на изпълнителя
да извърши срещу възнаграждение услуги по поддръжка на жилищна група „С.С.“,
като поддръжката да бъде извършвана единствено в частите, които служат за общо
ползване на собствениците на самостоятелни обекти в нея. В договора е посочено,
че изпълнителят е сключил договор за предоставяне на услуги по поддръжка на
жилищната група с част от останалите собственици на самостоятелни обекти в нея.
В т. 1.3. е посочено, че договорът влиза в сила от момента на подписването му и
ще действа до 01.07.2018 г.
След анализ на събраните доказателства въззивният съд
намира, че по делото не е доказано наличието на твърдяното от ищеца
облигационно отношение по договор за фасилити мениджмънт, въз основа на което
претендира присъждане на процесните суми. Съгласно чл. 3, ал. 1 от приложения
на л. 10 и сл. договор за предоставяне на услуги по поддръжка същият влиза в
сила под условие, че бъде подписан от минимум 80 % от всички възложители,
посочени в него, които са общо 44. Следователно за да влезе в сила, договорът
следва да бъде подписан от минимум 35 от възложителите. Видно от л. 18,
посоченият договор е бил подписан от 29 лица. Вторият приет по делото договор
за предоставяне на услуги по поддръжка, сключен на 01.07.2015 г. с ищцовото
дружество е подписан от още петима възложители, с което общият брой на
подписалите двата договора лица става 34, което е под минимално необходимия брой
от 35. Следователно не се е сбъднало предвиденото в договора условие за
влизането му в сила, поради което направеното от ответното дружество възражение
с отговора на исковата молба се явява основателно.
С оглед на това липсва първата предпоставка за уважаване
на предявения иск за главница, претендирана въз основа на процесния договор, а
именно ищецът не е доказал, че договорът е влязъл в сила, че е обвързал
страните и че предвиденото в него условие се е сбъднало. Обстоятелството, че в
договора под номер 34 е положен подпис от представител на ответното дружество,
не може да промени този извод, след като условието за влизане в сила на
договора е същият да бъде подписан от определен брой лица. Тъй като облигационното
правоотношение, въз основа на което ищцовото дружество претендира процесните
суми не е породило действие поради несбъдване на предвиденото в него условие,
предявените претенции са неоснователни. Поради това първоинстанционното решение
се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
За пълнота следва да се посочи, че дори процесният
договор да беше влязъл в сила, за уважаването на предявените претенции в тежест
на ищцовото дружество е да докаже, че е извършило уговорените услуги и тяхната
стойност. В тази връзка по делото са представени единствено издадените от
ищцовото дружество фактури, без да са ангажирани доказателства за извършено
отчитане съобразно уговореното в договора (чл. 5, ал. 2 от договора) и на какъв
принцип е било извършено посоченото във фактурите „префактуриране“, т.е. как са
определени по размер конкретните задължения. Не са ангажирани и доказателства
за основанието и размера на фактурираните задължения „разпределение на сума за
фонд „Ремонти“, като показанията на разпитания свидетел Н.са твърде общи и
недостатъчни, за да се приеме, че ищцовото дружество е провело пълно и главно
доказване по делото на посочените обстоятелства. Свидетелят е навел твърдения
за проведено общо събрание без всякаква конкретика за това на коя дата е било
проведено и за кой период се отнасят взетите на него решения, като по делото не
е представен протокол от такова общо събрание съобразно изискването на чл. 16,
ал. 4 и ал. 5 ЗУЕС. В тази връзка следва да бъде посочено, че настоящият
съдебен състав намира за неоснователно възражението във въззивната жалба за
наличието на извънсъдебно признание от страна на ответното дружество поради
извършването на плащания за предишни периоди. На л. 93, 95, 97 и 99 са
приложени четири бележки за извършена касова операция за внесени на каса
парични суми, в които са посочени номер на фактура и наименованието на ищцовото
дружество. Никъде в тях не е посочено наименованието на ответното дружество и
няма подпис на негов представител. Обстоятелството, че номерата на посочените в
бележките фактури съвпадат с приложените по делото фактури, не е достатъчно, за
да се приеме, че по делото е доказано при условията на пълно и главно
доказване, че ответното дружество е извършило плащания по тези фактури.
Приложените по делото фактури не носят подпис на представител на „С.Е.“ ЕООД, а
от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява и че
процесните фактури не са осчетоводени от него и то не е използвало данъчен
кредит по тях. По изложените съображения посоченият по-горе довод във
въззивната жалба е неоснователен, тъй като не са налице доказателства, от които
може да се направи заключение за извършено от ответното дружество извънсъдебно
признание на процесните задължения.
Поради неоснователността на главния иск, неоснователен
се явява и акцесорният иск за присъждане на законна лихва за забава върху
главницата, който също правилно е бил отхвърлен. По изложените съображения
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора право на разноски за въззивното
производство има ответното дружество „С.Е.“ ЕООД, което е направило разноски в
размер на 1000 лв., платено в брой адвокатско възнаграждение съобразно изрично
направеното отбелязване в приложения на л. 25 договор за правна защита и
съдействие. Направеното от процесуалния представител на ищцовото дружество
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение
е основателно с оглед правната и фактическата сложност на делото и извършените
във въззивното производство процесуални действия, поради което в полза на
ответното дружество следва да бъде присъден минималният размер на адвокатското
възнаграждение, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, от 639, 50 лв.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
с оглед цената на предявените искове настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 406797 от 14.05.2018 г. по гр.д. № 57241/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО,
145
състав.
ОСЪЖДА
„Ф.Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, комплекс Е.
****, да заплати на „С.Е.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за въззивното
производство в размер на 639, 50 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.