Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.05.2019
г.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, смесен въззивен състав, в открито заседание на осми април две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИТА
ЯНКОВА
2. ДИМИТЪР
ЦОНЧЕВ
при
участието на прокурор Й. П. и секретар Р. А. като разгледа
докладваното от мл. съдия Цончев ВНОХД № 123 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С решение от 11.09.2017 г., постановено
по ВНОХД № 39/2017 г. по описа на Софийския окръжен съд, е отменена изцяло
Присъда № 1/14.01.2016 г., постановена по НОХД № 877/2013 г. по описа РС – Б., с която подсъдимият Н.И.Й. е признат за
виновен в престъпление по чл. 214, ал. 4, пр. 1 вр. ал. 1 НК и е уважен в пълен
размер предявения от Х.И.Д. граждански иск за сумата от 33 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди и делото е върнато
в РП – Б. за отстраняване на съществено процесуално нарушение.
С Присъда № 35/29.11.2018 г.,
постановена по НОХД № 552/2017 г. по описа на РС – Б., IV-ти състав,
подсъдимият Н.И.Й. е признат за виновен в това, че в периода от 25.06.2007 г.
до края на месец декември 2007 г. в гр. Б., чрез използване на неистински
документ – предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
25.06.2007 г., без правно основание получил от Х.И.Д. чуждо движимо имущество в
големи размери - 33 000 лв., с намерение да го присвои, поради което и на
основание чл. 212, ал. 4, пр. 1 във вр. ал. 1 от НК и чл 54, ал. 1 от НК е
осъден на 3 години лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за
срок от 4 години.
На основание чл. 25, ал. 1 във
вр. чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание на
подсъдимия измежду определените му с първоинстанционната присъда и по НОХД №
482/2013 г. по описа на РС – Б. – 3 години лишаване от свобода, изпълнението на
което е отложено за срок от 4 години.
Отхвърлен е предявеният от Х.И.Д.
срещу Н.И.Й. граждански иск за заплащане на сумата от 33 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените вследствие на престъплението имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.01.2008 г. до
окончателното изплащане на вземането.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК
подсъдимият е осъден да заплати на Н.И.Й. сумата от 1200 лв., представляваща
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В тежест на подсъдимия са
възложени сторените по делото разноски в общ размер на 188.75 лв.
В срока по чл. 319, ал. 1 НПК
са депозирани две жалби.
В жалбата, подадена от
защитника на подсъдимия - адв. Н.Б., се навеждат оплаквания, че присъдата е
неправилна и незаконосъобразна. Постановена е от предубеден състав, който не е
изследвал обективно и безпристрастно доказателствената съвкупност. Не са били
налице предпоставки за конституиране на граждански ищец. Въз основа на
изложеното се претендира отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от нов състав на РС – Б..
В жалбата, депозирана от
повереника на гражданския ищец – адв. М.Н., присъдата се обжалва в частта
относно гражданския иск. Твърди се, че претенцията е неправилно отхвърлена, тъй
като погасителната давност не е изтекла.
С молба, депозирана от адв. А. Б.,
е приложен препис извлечение от акт за смърт на подс. Н.И.Й..
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция са докладвани и приобщени писмена справка от община Е.., отдел ГРАО
за съставен акт за смърт № 1/04.02.2019 г. на починалия подсъдим Н.И.Й., писмо
с вх. рег. № 2373/21.03.2019 г., изходящо от община Е.. с приложено
удостоверение за наследници на подсъдимия и писмена справка с изх. №
356/15.03.2019 г. на РС – Б., установяваща че в Особената книга за откази от
наследство в РС – Б. за 2019 г. няма вписани откази от наследство от
наследниците на Н.И.Й..
На основание чл. 227 ГПК вр.
чл. 89 НПК в качеството на граждански ответници по приетия за съвместно
разглеждане граждански иск са конституирани наследниците на починалия подсъдим Н.Й.
– И.М.Й., В.Н.Й. и Н.Н.Й. – непълнолетна, действаща лично и със съгласието на
своята майка И.М.Й..
В хода на съдебните прения
прокурорът пледира, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена в
гражданската част.
Повереникът на гражданските
ответници се присъединява към становището на прокурора и моли за прекратяване
на наказателното производство.
Гражданският ответник В.Й. се
солидаризира с изложеното от прокурора.
Софийският окръжен съд, след
като обсъди доводите в жалбите‚ както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ и след като в съответствие с чл. 313 НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, намира следното:
От представените и приобщени в
съдебно заседание пред въззивната инстанция писмени доказателства се
установява, че след постановяване на обжалваната присъда, на 01.02.2019 г.,
подсъдимият Н.И.Й. е починал. Поради това на основание чл. 334, т. 4 вр. чл.
24, ал. 1, т. 4 НПК обжалваната Присъда № 35/29.11.2018 г., постановена по НОХД
№ 552/2017 г. по описа на РС – Б., IV-ти състав, следва да бъде отменена и
наказателното производство прекратено. Тъй като по делото е приет за съвместно
разглеждане граждански иск, с оглед задължителните указания, дадени с т. 1. и 2
от ТР № 1/04.02.2013 г. по т.д. № 2/2012 г. на ОСНК на ВКС, съдът дължи
произнасяне по него. Предвид това производството следва да продължи в
гражданската част.
Не може да бъде споделено, че
първоинстанционната присъда е постановена от предубеден съдебен състав. Не се
откриват никакви данни, въз основа на които да бъде направен извод, че
първоинстанционният съдебен състав е нарушил принципа на безпристрастност.
Районният съд след собствен доказателствен анализ е достигнал до фактически и
правни изводи, които като краен резултат са сходни с възприетите в Присъда №
1/14.01.2016 г. на РС – Б.. От последното не могат да бъдат черпени аргументи
за предубеденост на съдебния състав, тъй като начинът на формиране на вътрешно
убеждение е ясно обективиран в обжалвания акт и не разкрива пороци.
Неоснователни са доводите за
защитника на подсъдимия, че неправилно
гражданският иск е бил приет за съвместно разглеждане. Обвинението е за
престъпление по чл. 214, ал. 4, пр. 1 НК – документна измама в големи размери. Обект
на защита от посоченото престъпление са обществените отношения, които
осигуряват свободното формиране на воля при разпореждане с движимо и недвижимо
имущество. То се характеризира с пострадал – измаменото лице. Елемент от
състава на престъплението от обективна страна е размерът на причинените
имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието. При
това положение, с оглед своевременното отправено искане в първото съдебно
заседание на 29.03.2018 г., първоинстанцонният съд не е имал основание да
откаже конституиране на пострадалия Х.И.Д. в качеството на граждански ищец. При
приемането за съвместно разглеждане на гражданския иск не е нарушен
принципа за забраната за влошаване положението на
обжалвалия подсъдим (reformatio in pejus), тъй като при първото разглеждане на
делото разглеждане на делото по НОХД № 877/2013 г. по описа РС – Б. е бил приет
за разглеждане граждански иск в размер на 33 000 лв., представляващи
претърпените от престъплението имуществени вреди. С оглед на това, въпреки че
постановена по горепосоченото дело Присъда № 1/14.01.2016 г. е отменена по
въззивна жалба на подсъдимия и делото върнато в досъдебна фаза за отстраняване
на съществено процесуално нарушение, при новото му разглеждане не е имало пречка
отново да бъде приет за съвместно разглеждане граждански иск в посочения
размер. По този начин не се влошава процесуалното положение на подсъдимия, а то
остава същото.
От фактическа страна:
Първоинстанционната присъда е
постановена при правилно изяснена фактическа обстановка, която почива прецизен
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства От фактическа
страна се установява следното:
През 2007 свид. Е. Й., съпругата
му С. Й.а, в качеството на съсобственици на урегулиран поземлен имот № XIV-3050
в кв. 232 по плана на гр. Б. с площ от 500 кв. м, незастроен и урегулиран
поземлен имот № V-3050 в кв. 232 по плана на гр. Б. с площ от 1877 кв. м.,
незастроен и свид. Д. В., в качеството на собственик на имот урегулиран
поземлен имот № № XIII-3050 в кв. 232 по плана на гр. Б. с площ от 300 кв.м., незастроен взели
решение да учредят право на строеж в полза на „Б. Б.“ ООД, представлявано от
подс. Н.Й., с цел построяване на жилищен блок. На 15.02.2007 г. сключили
предварителен договор за учредяване на право на строеж и строителство с
нотариална заверка на подписите от нотариус с рег. № 534 с район на действие РС
– Б..
На 15.02.2007 г. свид. Е. Й.,
лично и като пълномощник на С. Й.а и свид. Д. В. сключили предварителен договор
за учредяване право на строеж и строителство с горепосоченото дружество,
представлявано от подсъдимия в качеството му на строител. Съгласно договора се
учредявало право на строеж от собствениците в полза на строителя срещу
задължение на последния за извършване на строеж на жилищна сграда по утвърден
архитектурен проект в описаните имоти и въвеждане на сградата в режим на
ползване. Със същия договор се прехвърляло правото на собственост от
собствениците на строителя върху съответните идеални части от поземления имот,
върху който е построена сградата, след приемане на строежа. След сключването на
предварителния договор за учредяване право на строеж и строителство, подс. Й.
следвало да започне процедура по снабдяване с необходимите строителни книжа.
Междувременно частният
обвинител и граждански ищец Х.Д. и неговата майка – свид. В. И. разбрали от
познати, че подс. Н.Й. започвал строителство на жилищен блок в квартал „Ю.“ в
града и решили да се срещнат с него, за да разберат подробности около строежа с
цел Х.Д. да закупи жилище. Свид. И. и гр. ищец Д. знаели, че подс. Й. извършва
строителни дейности в гр. Б., както и че наскоро бил построил жилищен блок в
кв. „В. Л.“. Заинтересован от предстоящото строителство и воден от желанието си
да закупи собствено жилище, гражданският ищец Х.Д., придружаван от свид. В. И.,
се срещнал с подс. Н.Й. в неговия офис, който се намирал в гр. Б., ул. „Ц. С.”
№. От проведения разговор на тази първа среща гр. ищец Д. и свид. И. и разбрали, че именно подсъдимият
ще строи жилищен блок в кв. „Ю.“. След като свидетелите се поинтересували за
подробностите около проекта, подсъдимият се обадил на свид. Н., с когото по
това време били съдружници „Б. Б.“ ООД. Последният дошъл в офиса, предоставил
скица-проект на жилищния блок и веднага си тръгнал. Гражданският ищец Д. и
свид. И. познавали свид. Н. и му имали доверие, тъй като гр.ищец Д. преди
известно време работел за свид. Н., а свид. И. познавала съпругата на
последния. След като се запознал със скицата, представена от подсъдимия, гражданският
ищец Х.Д. се поинтересувал от апартамент № , намиращ се на третия етаж, с площ
от 66,35 кв. метра. Подс. Й. му казал, че цената за този апартамент била 46
000 (четиридесет и шест хиляди) лева.
Гражданският ищец Д. и свид. И. казали на подсъдимия, че ще помислят известно
време относно условията и ще се свържат с него. Обсъдили в дома си
предложението и гражданският ищец Д. взел решение, че офертата го устройва и
желае да закупи апартамента. Няколко дни по-късно уведомил за това подсъдимия Й..
Подсъдимият казал на гражданския ищец Д., че следва да сключат предварителен
договор за покупко-продажба на процесния апартамент в адвокатска кантора.
Договорили се, че блокът ще бъде завършен до края на 2008 г. и че при
подписването на предварителния договор гражданският ищец следва да заплати
сумата от 23 000 лв. и две вноски от по 5 000 лв.: първата – платима на
3-тия месец, втората - платима на 6-тия месец след датата на подписване на
договора. Подсъдимият Й. уведомил гражданския ищец и свид. И., че договорът ще
бъде изготвен от свид. В. В. – адвокат.
Подсъдимият Й. предоставил
данните, необходими за подписване на предварителния договор на свид. В., като
му указал като продавач да бъде вписана свид. В. М. М. в качеството си на ЕТ „Я.-В.
М.“, която е сестра на съпругата на подсъдимия, както и че местоположението на
недвижимия имот следва да бъде индивидуализирано като се посочи, че апартамент
„2“ се намира в гр. Б. в урегулиран поземлен имот общинска собственост в
квартал 232 по плана на гр. Б.
След като бил изготвен
предварителният договор, подс. Н.Й. се обадил на гр. ищец Х.Д. и същият заедно
с майка си свид. В. И. на 25.06.2007 г. посетили адвокатската кантората на свид.
В. В., където ги чакал и подсъдимият. В кантората си свидетелят В. прочел на
страните предварителния договор. Разбирайки, че като продавач е посочен ЕТ „Я. –
В. М.“, а не дружеството на подс. Й., свид. В. И. попитала подсъдимия на какво
се дължи това обстоятелство. Подс. Й. отговорил, че свид. В. М. е негова съпруга
и фирмата се водела на нейно име. Гражданският ишец Д. и свид. И. попитали
подсъдимия дали има пълномощно. Той отговорил положително, но не го представил.
Даденото обяснение удовлетворило гражданския ищец Д. и той положил подпис в
договора на мястото на купувач. В графата продавач такъв бил поставен от подс. Й..
При сключване на предварителния договор гр. ищец Х.Д., в присъствието на майка
си св. В. И., платил на ръка на подс. Й. сумата от 23 000 лева. Предметът на
така сключения предварителен договор предвиждал покупко-продажба на недвижим
имот апартамент „2“ с електрическа и ВиК инсталации, ПВЦ дограма, измазан,
находящ се е град Б., С. обл., ж.к. „Ю.“, в шестетажен жилищен блок, на III
жилищен етаж, състоящ се от: входно антре, кухня, хол, спалня и сервизни
помещения, със застроена площ от 66.35 кв. м., при съседи: апартамент „I“ и
апартамент „3“, заедно с принадлежащите му идеални части от общите части на
сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото
върху което сграда е построена, представляващо УПИ — Общинска собственост, в
квартал 232 по плана на град Б., заедно с принадлежащото към апартамента избено
помещение, при съседи на парцела: улица и общински имоти, за сумата от 46 000
лева, която да бъде изплатена от купувача на продавача, както следва:
23 000 лв. при подписване на договора, 5 000 лв. в срок то 22.09.2007
г., 5 000 лв. в срок до 22.12.2007 г. и 13 000 лв. при снабдяване на
купувача с нотариален акт. Продавачът се задължавал в срок до 31.12.2008 г.,
след плащане на цената, да прехвърли собствеността върху недвижимия имот на продавача.
В изпълнение на предвидените в договора за покупко-продажба условия, гр. ищец Х.Д.,
в присъствието на майка си – свид. В. И., заплатил на подс. Й. през месец
септември 2007 г. сумата от 5 000 и през месец декември на 2007 г. сумата от 5
000 лева.
Строителството на сградата
започнало през 2008 г. с бавни темпове и често спирало. При разговорите на
гражданския ищец и неговата майка с подсъдимия той им изтъквал различни причини
от административно и финансово естество за забавянето, като ги уверявал, че до
няколко месеца блокът ще е готов.
След като минала повече от една
година от сключения предварителен договор, гр. ищец Х.Д. и неговата майка свид.
И., чрез свои познати разбрали, че земята, върху която се строи блокът, не е
общинска, както е написано в предварителния договор, а принадлежи на свид. Е. Й..
Срещнали се с последния, който бил изненадан от съобщената му информация за
сключен предварителен договор за продажба на жилище и ги посъветвал да се
обърнат към адвокат.
По доказателствата:
Изложената фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото гласни
и писмени доказателства, като в нейната основа стоят показанията на свидетелите
Х.Д., В. И., В. В. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК), В. М.,
Е. Й., Д. В., Р. Н. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 НПК), Я. М., обясненията на подс. Н.Й. (частично); заключението от СПЕ;
писмените доказателствени средства и писмените доказателства – протоколи за
доброволно предаване от 04.06.2013 г. и
от 05.06.2013 г., предварителен договор за учредяване на право на строеж
и строителство от 15.02.2007 г., ведно с анекс към същия от 22.05.2009 г., предварителния
договор за покупко– продажба на недвижим имот от 25.06.2007 г., пълномощно акт
№ 152, том I, рег. № 4089/03.11.2008 г. на нотариус Т. Ф., рег. № 408 по РНК,
Удостоверение изх. № 20130819100916/19.08.2013 г. от Агенция по вписванията,
справки от НБДН, Нотариалаен акт за покупко-продажба на недвижим имот №
57, том I, рег. № 528, дело №
51 от 2007 г., договор за продажба от 07.10.2005 г., справка за съдимост на подсъдимия.
Първоинстанционният съд в
изпълнение на задълженията си по чл. 305, ал. 3 НПК е подложил на изключително
внимателен анализ събраните в хода на производството доказателства. Те са
обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка и съобразно действителното им съдържание.
Следва да се отбележи, че гласните и писмените доказателства са непротиворечиви
и разкриват различни елементи от фактическата обстановка с едно изключение.
Единственото обозримо противоречие, което има в голяма степен материалноправно
измерение, е изложеното в обясненията на починалия подсъдим, че е имал
намерение да изпълни поетото договорно задължение, като неизпълнението се дължи
на непредвидени финансови трудности. Известно е, че обясненията на подсъдимия
имат двойствена природа, освен гласно доказателствено средство, те са и
средство за защита. В случая изложеното от починалия подсъдим Й. в тази част
следва да бъде прието за средство защита. Това е така, защото се опровергава от
останалите доказателства и обективните му действия: предоставянето от
подсъдимия на гражданския ищец Х.Д. на скици, които не били съгласувани с
административни органи; даденото обещание, че до края на 2018 г. строежът ще
бъде завършен, въпреки че подсъдимият не е имал никакви строителни книжа; посочването
в предварителния договор, че земята, върху която ще бъде осъществено
строителство, е общинска, което не кореспондира с действителната принадлежност
на собствеността върху земята; вписването в предварителния договор, че имотът
се изгражда в урегулиран поземлен имот в гр. Б., без да бъде посочен неговия
номер, правещ имота невъзможен за идентификация; посочването в графата продавач
на ЕТ „Я. – В. М.“ - търговец няма нищо общо с реализирането на строителните
дейности; обяснението, което е дал подсъдимият на гражданския ищец и на свид. В.
И., че свид. В. М. е негова съпруга и той е неин пълномощник, оказало се
невярно. Всичко изброено сочи, че подсъдимият изначално не е имал намерение да изпълни
поетите задълженията по договора и поради това обясненията му в обратен смисъл
следва да бъдат приети за недостоверни. В останалата част те следва да бъдат
кредитирани.
Обстоятелствата около
преговорите между двете страни, предмет, цена, падеж, задължения се установяват
безпротиворечиво от показанията на свид.
Х.Д., В. И. и обясненията на починалия подсъдим Й. и намират подкрепа в
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Начинът на
изготвяне на предварителния договор за продажба на недвижим имот се установяват
от показанията на свид. В. В. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК) и обясненията на подсъдимия.
От показанията на свид. Е.
Й. и свид. Д. В. се установява какви са устните договорености преди сключения
впоследствие между тях и подсъдимия договор за учредяване право на строеж. Те
намират опора в предварителен договор за учредяване на право на строеж и
строителство от 15.02.2007 г. От същите гласни доказателства може да бъде
направен извод, че подсъдимият Й. не е разполагал със строителни книжа за
изграждането на обекта, както и за финансовите затруднения, които е имал.
Последното се потвърждава и от анекс от 22.05.2009 г. към договор за учредяване
право на строеж. За това, че подсъдимият не е разполагал с необходимите строителни книжа за изграждане на
обекта косвено може да се направи извод и от показанията на свид. Р. Н., който
излага, че в периода около 2007 г., когато е бил съдружник с подсъдимия, е
заплатил около 4 000 лв. на проектантско бюро в гр. София, като след
излизането му от дружеството е получавал обаждания от проектанта за неплатени
задължения.
От показанията на свид. В.
М. се установява, че тя в лично качество и в качеството на едноличен търговец няма
нищо общо с изграждането на процесния строителен обект, което намира подкрепа в
показанията на свид. Я. М..
От показанията на
свидтелите Х.Д., В. И., Е. Й., Д. В. и обясненията на подсъдимия се установява,
че последният е реализирал частично строителни дейности.
От показанията на свид. Е. Й. се установява, че след като
подсъдимият преустановил окончателно строителните дейности, свидетелят разбрал,
че за обекта няма никакви строителни книжа, което наложило снабдяването с
множество разрешителни и техническа документация.
От договор за
продажба от 07.10.2005 г. между Община – Б. и свид. Е. А. Й. се установява, че
свид. Е. А. Й. и съпругата му С. Й. са собственици на урегулиран поземлен имот № V-3050 в кв. 232 по плана на
гр. Б..
От предварителен договор за учредяване на
право на строеж и строителство от 15.02.2007 г. следва извод, че правото на
собственост върху урегулиран поземлен
имот №XIV-3050 в кв. 232 по плана на гр. Б. с урегулирана площ от 500 кв. м,
незастроен принадлежи на свид. Е. Й. и на съпругата му С. Й.
От Нотариалаен акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 57, том I, рег. № 528, дело №
51 от 2007 г. се установява, че правото на собственост върху урегулиран поземлен имот №XIII-3050 в кв. 232 по плана на гр. Б., с урегулирана площ от
1877 кв. м., принадлежи на свид. Д. В..
От предварителен договор за учредяване на
право на строеж и строителство от 15.02.2007 г. следва извод, че свид. Е. Й., съпругата му С. Й.а и свид. Д. В. учредили
право на строеж в полза на „Б. Б.“ ООД, представлявано от подсъдимия Н.И.Й. за
изграждане на жилищна сграда в урегулиран поземлен имот №XIV-3050 в кв. 232 по
плана на гр. Б., урегулиран поземлен имот № V-3050 в кв. 232 по плана на гр. Б.
и урегулиран поземлен имот №XIII-3050 в кв. 232 по плана на гр. Б..
От заключението на
съдебно–почерковата експертиза, което следва да бъде кредитирано като
компетентно, обективно, обосновано и законосъобразно изготвено, се установява, че в предварителния договор от
25.06.2007 г. за „продавач“ подписът е положен от починалия подс. Н.Й..
От правна страна:
С Постановление № 9/1961 на
Пленума на ВС е изяснено, че основанието на гражданския иск в наказателния
процес е деянието, а не престъплението. Предвид това дори съдът да не може да
се произнесе по въпроса дали деянието е престъпление, остава задължението му да
вземе отношение по въпроса дали същото не е деликт, от който произтича
гражданска отговорност.
От приетото за установено
от фактическа страна по настоящото дело следва извод, че поведението на починалия
подс. Н.Й. съставлява непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Това е
така, защото подсъдимият с цел да набави за себе си имотна облага в периода от
25.06.2007 г. до месец декември 2007 г., сключвайки предварителен договор с
гражданския ищец Х.Д. е въвел последния в заблуждение, че ще му прехвърли право
на собственост върху недвижим имот апартамент „2“ с електрическа и ВиК
инсталации, ПВЦ дограма, измазан, находящ се е град Б., С. обл., ж.к. „Ю.“, в
шестетажен жилищен блок, на III жилищен етаж, състоящ се от: входно антре,
кухня, хол, спалня и сервизни помещения, със застроена площ от 66.35 кв. м.,
при съседи: апартамент „I“ и апартамент „3“, заедно с принадлежащите му идеални
части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право
на строеж върху мястото върху което сграда е построена, представляващо УПИ —
Общинска собственост, в квартал 232 по плана на град Б., заедно с
принадлежащото към апартамента избено помещение, при съседи на парцела: улица и
общински имоти, с което му причинил имотна вреда размер на 33 000 лв.,
която сума е платена както следва: 1.) на 25.06.2007 г. – сумата от 23 000 лв.;
2.) през м. септември 2007 г. – 5000 лв. и 3.) през м. декември 2007 г. – 5000
лв.
Деянието е извършено с
пряк умисъл. Починалият подсъдим е съзнавал, че като сключи с гражданския ищец Х.Д. предварителен договор
за покупко-продажба ще въведе в заблуждение последния, че ще му прехвърли право
на собственост върху процесния апартамент, съзнавал е, предвиждал е, че няма да
изпълни поетото задължение и пряко е целял да въведе в заблуждение пострадалия
с цел да набави имотна облага за себе си в размер на 33 000 лв.
Разграничението между наказателна измама, която
представлява деликт и гражданска измама (чл. 29 ЗЗД), се прави въз основа на
това дали деецът обективно е имал възможност и намерение да изпълни поетите
задължения, а за наличието на
умисъл се съди по обективните действия на дееца.
В случая към момента на преговорите и на сключване на
предварителния договор в полза на дружество на подсъдимия е имало учредено
право на строеж върху земята, върху която е следвало да бъде построен жилищен
блок, но той или дружеството не са разполагали с никакви строителни книжа и
административни разрешения за строителство. Въпреки това подсъдимият е показал
скици на гражданския ищец, които не били съгласувани с административни органи и
го е уверил, че лично той ще построи блока до края на 2008 г. От
доказателствата по делото не може да бъде направен извод, че строителният
процес е бил финансово обезпечен. При това положение дадените уверения за срока
на завършване на строителството са напълно голословни. Преди изготвяне на
предварителния договор подсъдимият е подал данни на свид. В. В. – адвокат,
който трябвало да изготви документа, че земята, върху която следва да бъде осъществено
строителството, е общинска собственост, макар че собствеността принадлежала на
три физически лица, че имотът на намира в УПИ в гр. Б., без да индивидуализиран
чрез номер, а като продавач следва да бъде посочен ЕТ „Я.-В. М.“. Именно тези
данни били включени в договора. Непосредствено преди подписване на процесния
договор подсъдимият уверил пострадалия Х.Д. и неговата майка, че ЕТ „Я.-В. М.“
е фирмата на съпругата на подсдъдимия и той е неин пълномощник. И двете
твърдения са неверни, освен това посоченият едноличен търговец няма никакво
отношения към строителството в процесните парцели. От изложените обстоятелства
следва единствен възможен извод, че подсъдимият не е имал възможност и
намерение да изпълни поетите задължения. Към момента на преговорите подсъдимият
не е имал никаква яснота дали и кога ще бъде построен процесния жилищен блок,
тъй като това е невъзможно без строителни книжа, освен това е посочил, че
апартамент „2“ се изгражда в УПИ — Общинска собственост, в квартал 232 по плана
на град Б., което прави предмета на сделката невъзможен за идентификация.
Изброените факти сочат и на пряк умисъл за умишлено
въвеждане в заблуждения с цел набавяне за себе си на имотна облага, доколкото
няма друга юридическа или житейска причина, поради която подсъдимият да се
представи пред гражданския ищец за продавач на апартамент, за който не бил
сигурен дали и кога ще бъде изграден, а впоследствие да сключи предварителен
договор за същия от името на едноличен търговец нямащ общо със строителството и
да посочи, че апартамент „2“ се изгражда в УПИ — Общинска собственост, в
квартал 232 по плана на град Б..
Въпреки, че с обвинителния
акт като средство за въвеждане в заблуждение е посочен неистински документ - предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.06.2007 г., няма пречка с
настоящият акт да бъдат приети горните положения, които сочат на различен начин
на извършване на непозволеното увреждане. Това е така, защото обстоятелствената
част на обвинението остава същата, а дадената от прокурора правна квалификация
не е обвързваща за съда.
Въззивният съд се
съгласява с изводите на контролираната инстанция, че предявеният иск следва да
бъде отхвърлен, тъй като вземането е погасено по давност, за което е направено
възражение.
В т. 2 на ТР №
5/05.04.2006 г. по т.д. № 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че предвид
ясната разпоредба на чл. 114, ал. 3 ЗЗД вземането за непозволено увреждане
възниква от деня на откриване на дееца, както и че от същия момент то става
изискуемо, тъй като от този момент длъжникът изпада в забава съгласно чл. 84,
ал. 3 ЗЗД. В повечето случаи деецът е известен, поради което давността започва
да тече от момента на извършване на деликта. Дори деянието да е престъпление,
давността тече от момента на извършването, а не от влизане в сила на присъдата,
с която се установява престъпния му характер. Веднъж възникнало, вземането на
пострадалия за обезщетение от престъплението трябва да се предяви в петгодишния
давностен срок.
За разкриване на престъплението може да се образува
наказателно производство. Съгласно чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД
висящият съдебен процес е основание за спиране на погасителната давност и
бездействието на кредитора в този период от време не се санкционира с
неблагоприятната последица вземането му да се погаси по давност. Изискването на
закона е да е налице висящ съдебен процес относно вземането, спрямо което тече
погасителна давност. Наказателният процес относно престъпление, с което е
осъществен и фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, не е
съдебен процес относно вземането за вреди, което произтича от деликта. Съгласно
чл. 1 от НПК, целта на наказателното производство е да се осигури разкриване на
престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона.
Най-общо страни в наказателния процес са разследващите органи, прокурорът,
съдът и лицето, извършило престъплението. Пострадалият не е страна в
наказателното производство. Той придобива това качество, ако предяви граждански
иск или встъпи като частен обвинител. Следователно наказателният процес не е
съдебен процес относно неговото вземане за обезщетение. Обстоятелството, че
престъплението съставлява и деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД и е основание за
гражданска отговорност, не е определящо за развитието на наказателния процес.
Увреждащото деяние е преди всичко деликт, а само в някои случаи може да се
окаже, че осъществява и определен престъпен състав. Затова за правата на
пострадалия са меродавни преди всичко разпоредбите на гражданските закони, а
само ако встъпи в наказателния процес като граждански ищец - и разпоредбите на
НПК. По тези съображения следва да се приеме, че за спирането на давността е
необходимо да има съдебен процес относно вземането чрез предявяване на иск по
реда на ГПК, или на граждански иск в наказателния процес, а не само образувано
наказателно производство във връзка със същото деяние.
Настоящият състав на СОС не споделя становището на
повереника на гражданския ищец, че за начало на давностния срок следва да се
приеме моментът на сезиране на прокуратурата – 17.08.2012 г. Съгласно разпоредбата
на чл. 114, ал. 3 от ЗЗД и цитираното ТР № 5/2006 г. на ОСГКТК на ВКС давността
за вземания от непозволено увреждане започва да тече от момента на откриване на
дееца. В конкретния казус този момент се припокрива с датата на извършването на
деликта – месец декември 2007 г., поради което началният момент на давността
съвпада с извършването на деянието. Това е така, защото измамата е резултатно
престъпление, което е довършено с излизане на имуществото от патримониума на
пострадалия. По настоящото дело последното имуществено разпореждане от
гражданския ищец е осъществено декември 2007 г. При най-благоприятния за него
вариант 5-годишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД е изтекъл на 31.12.2007 г.
При първото разглеждане на делото гражданският иск е приет за съвместно
разглеждане на 11.02.2014 г., а при второто разглеждане на делото на 03.05.2018
г. Това означава, че и при първото и при второто разглеждане на делото вземането
е било погасено по давност.
Предвид изхода на производството на основание чл. 189,
ал. 3 и чл. 190, ал. 1 НПК първоинстанционната присъда следва да бъде отменена
в частта за разноските, които следва да останат за сметка на държавата.
Водим от всичко посочено и на основание чл. 334, т. 4 вр.
чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК и чл. чл. 338 вр. чл. 334‚ т. 6 от НПК‚ Софийският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Присъда
№ 35/29.11.2018 г., постановена по НОХД № 552/2017 г. по описа на РС – Б., IV-ти състав, В ЧАСТТА,
с която подсъдимият Н.И.Й. е признат за виновен в това, че в периода от
25.06.2007 г. до края на месец декември 2007 г. в гр. Б., чрез използване на
неистински документ – предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 25.06.2007 г., без правно основание получил от Х.И.Д. чуждо движимо
имущество в особено големи размер - 33 000 лв., с намерение да го присвои –
престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1 във вр. ал. 1 от НК и чл 54, ал. 1 от НК
и ПРЕКРАТЯВА наказателното
производство поради смъртта на подсъдимия.
ОТМЕНЯВА Присъда
№ 35/29.11.2018 г., постановена по НОХД № 552/2017 г. по описа на РС – Б., IV-ти състав, В
ЧАСТИТЕ, с които подсъдимият Н.И.Й. е осъден да заплати на Х.И.Д. разноски
по делото в размер на 1200 лв. и да заплати в полза на държавата разноски по
делото в размер на 183.75 лв. и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист,
като на основание чл. 190, ал. 1 НПК ПОСТАНОВЯВА
разноските по делото в размер на 183.75 лв. да останат за сметка на
държавата.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№ 35/29.11.2018 г., постановена по НОХД № 552/2017 г. по описа на РС – Б., IV-ти състав, в останалата част.
Решението подлежи на обжалване
и протестиране в частта, с която е прекратено наказателното производство, в
15-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.