№ 75
гр. В., 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:С.Ж.С.
Членове:Г.П.Й.
Н.Д.Н.
при участието на секретаря В.В.У.
като разгледа докладваното от Н.Д.Н. Въззивно гражданско дело №
20241300500103 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Н. В. А. ЕГН **********, с
адрес: с. А., обл. В., ул. „Дунав“ № 48, чрез назначеният му особен
представител адв.С. М. от АК-В. против Решение № 765 от 01.12.2023г,
постановено по гр.д. № 1907/2022 г. по описа на PC – В..
С обжалваното решение РС-В. е осъдил жалбоподателя Н. В. А. с ЕГН
********** да заплати на ищеца Г.Ф., гр. С., ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4,
БУЛСТАТ *********, сумата от 3961.82 лева, представляваща изплатеното
обезщетение от Г.Ф. на Областно пътно управление - В. по щета №
19110185/19.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 05.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Със
същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца и направените
в първоинстанционното производство разноски в общ размер от 1204.65 лева.
С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на
обжалваното решение. Жалбоподателят, чрез назначения особен представител
твърди, че по делото не са били доказани наведените в исковата молба
твърдения за връчване на регресната покана за доброволно плащане, като не
1
била представена обратна разписка.
Излага се, че ищецът умишлено не бил направил опит да връчи
регресната покана на ответника, въпреки наличието на пълна информация за
него, с цел предприемане на съдопроизводствени действия.
Поддържа се, че след като не е уведомен за възникване на
претендираните вземания не е налице и правен интерес, както и
основателност на исковата претенция.
Моли Съда да отмени обжалваното решението и да отхвърли иска. Не
представя доказателства и не прави доказателствени искания.
В законния двуседмичен срок по чл.263 от ГПК от ответната по жалбата
страна Г.Ф. с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес: гр.С., ул. „Граф
Игнатиев” № 2, ет. 4, е постъпил отговор на въззивната жалба, чрез адв.-
пълномощник Д.К. от АК – В., в който оспорва същата с подробно изложени
съображения като неоснователна. Иска потвърждаване на постановеното от
РС-В. решение. Отправя искане за присъждане на направените разноски за
въззивното производство.
В.ският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа
страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1
ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на Г.Ф. срещу
Н. В. А. от с.А., обл.В., с която е предявен осъдителен иск с правно основание
чл. 558, ал. 7 КЗ, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ за заплащане на сумата
3961.82 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по щета № 19110185/19.04.2019г за имуществени вреди,
увредената при ПТП, настъпило на 11.10.2018 г., в с. А., еластична преграда
/мантинела/, собственост на ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ – В., ведно
със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника Н. В. А., чрез назначеният му
2
особен представител адв. С. М. от АК-В., е постъпил отговор на исковата
молба, с който се оспорва предявения иск като неоснователен. Наведени са
твърдения и за липса на правен интерес от предявяване на иска, поради
неустановено връчване на регресната покана на ответника преди предявяване
на исковата молба, поради което същият не бил уведомен за възникване на
вземането.
По делото пред настоящата инстанция между страните не е спорна
установената от първоинстанцинния съд фактическа обстановка, а именно,
че: на 11.10.2018г. в с.А., обл. В., на ул. „А.ица“, на мостово съоръжение над
р. А. по вина на ответника Н. В. А. и като неправоспособен водач при
управление на нерегистриран по надлежния ред лек автомобил „Форд Фокус“
е настъпило ПТП, вследствие на което са причинени вреди – разрушаване на
18 линейни метра от еластична мантинела, собственост на ОБЛАСТНО
ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ – В. на стойност 3961.82 лева; за управлявания от
ответника нерегистриран лек автомобил „Форд Фокус“, с който е реализирл
ПТП, няма сключен договор задължителна застраховка "Гражданска
отговорност“; установения със САТЕ механизма на настъпване на ПТП и
причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилите имуществени вреди;
стойността на причинената вреда към датата на ПТП, възлизаща в размер на
3961.82 лева; че на 12.07.2019 г. ищецът Г.Ф. е изплатил на правоимащото
лице - Областно пътно управление-В. сумата от 3961.82 лева – обезщетение за
имуществени вреди, представляваща стойността на увредената при ПТП
еластична преграда /мантинела/ по щета № 19110185/19.04.2019г. ; че
ответникът Н. В. А. не е заплатил на ищеца Г.Ф. изплатеното от него на
Областно пътно управление застрахователно обезщетение в размер на
3961.82 лева.
По делото е приложена покана за плащане с изх. № 11.03.20 - GF-1749
от Г.Ф. до ответника Н. В. А., с която е поканен да заплати на ищеца в
седмодневен срок сумата в размер на 4044.82 лева, представляваща изплатено
обезщетение за имуществени вреди, ведно с ликвидационни разходи и
съпътстващи разноски и съпътстващи разходи, но по делото липсват
доказателства за получаването й от ответника.
С оглед на така установената фактическа обстановка, В.ският окръжен
съд намира следното от правна страна:
3
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано.
По същество въззивният съд намира, че решението на РС-В. е правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. Решението следва
да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд.
Разгледана по същество и при така установената по делото фактическа
обстановка въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните
съображения:
Предявеният иск от въззиваемата страна-ищеца Г.Ф. /Фонда/ е с правна
квалификация чл. 558, ал. 7 КЗ, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ за
ангажиране на регресната отговорност на ответника като делинквент по
отношение на Г.Ф. за заплатено от него обезщетение за претърпени вреди от
настъпило ПТП.
Съгласно чл. 557, ал.1, т.2, б“а“ от КЗ Гаранционният фонд изплаща на
увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за вреди на
чуждо имущество, причинени на територията на Република България от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на
Република България и за което няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
На основание чл. 558, ал.7 КЗ след изплащане на обезщетението по чл.
557, ал. 1 и 2 КЗ Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице
4
до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за
определянето и изплащането му.
Правният режим на отговорността на Гаранционния фонд е аналогичен
с този на застрахователя, установен в КЗ - редът за ангажиране на
отговорността му и нейният обем са сходни с тези на застрахователя на
делинквента при настъпване на застрахователно събитие, представляващо
риск по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Поради това, доколкото спорът е свързан с настъпване на
застрахователно събитие, представляващо риск по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на виновния водач, независимо от източника,
който го поражда /закон или договор/, на доказване подлежат елементите на
непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както
и установена вреда - причинени имуществени вреди на трето за спора лице.
В случая по делото не е спорно, а и от данните по делото и САТЕ се
установяват посочените елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, а именно, че на 11.10.2018г. в с.А., обл. В., на ул. „А.ица“, на
мостово съоръжение над р. А. по вина на въззивника-ответника Н. В. А. и като
неправоспособен водач - без да притежава свидетелство за правоуправление
на МПС при управление на нерегистриран по надлежния ред лек автомобил
„Форд Фокус“ е настъпило ПТП, вследствие на което са причинени вреди –
разрушаване на 18 линейни метра от еластична мантинела, собственост на
ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ – В. на стойност 3961.82 лева.
За увреждащото МПС към 11.10.2018г.-датата на ПТП няма сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, следователно, встъпването в правата
на увредения от страна на Гаранционния Фонд срещу делинквента се
обуславя от установяването на две групи факти: 1/. настъпване на вреди
вследствие виновно и противоправно поведение на делинквент, управлявал
МПС, което обичайно се намира на територията на Република България, като
ПТП да е настъпило на територията на Република България в конкретния
случай; за управляваното от виновния водач МПС да няма валидно сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и причинна връзка
между събитието и причинените вреди и 2/. плащането на обезщетение за
настъпилите вреди в полза на увреденото лице.
Доказването на тези правопораждащи факти е в тежест на ищеца съгласно
5
правилото, установено в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, което в случая
е доказано по безспорен начин от ангажираните по делото писмени
доказателства.
Твърдението за липсата към момента на настъпване на ПТП на сключен
валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност", който да покрива
отговорността на причинителя на вредите е за отрицателен факт, който факт
не е оспорен от въззивника-ответник.
От заключението на приетата по делото СИЕ, както и от приложеното
платежно нареждане към исковата молба, се доказва, че Гаранционния фонд
на 12.07.2019 г. е изплатил на правоимащото лице - Областно пътно
управление-В. сумата от 3961.82 лева – обезщетение за имуществени вреди,
представляваща стойността на увредената при ПТП на 11.10.2018г. еластична
преграда /мантинела/ по образувана щета № 19110185/19.04.2019г.
Пред настоящата инстанция страните спорят единствено относно
връчването на приложената към исковата молба регресна покана на
въззивника. Следва да се отбележи, че отправянето на покана от
Гаранционния фонд до делинквента за доброволно плащане преди
предявяването на иска не е елемент от фактическия състав на регресния иск,
поради което възраженията на въззивника са неоснователни.
В действителност по делото не са представени доказателства
установяващи връчването на регресната покана на ответника преди
предявяване на исковата молба. Установяването на връчването на регресната
покана би имало значение за определяне на началния момент за изпадане в
забава на ответника евентуално, ако беше предявен иск за обезщетение за
забава за периода от уведомяването до предявяване на исковата молба,
какъвто в случая не е предявен, поради което това обстоятелство е
ирелевантно за спора.
В случая изплатеното от Г.Ф. обезщетение на Областно пътно
управление-В. е вследствие на непозволено увреждане. Съгласно чл. 45, ал. 1
от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. В случай на непозволено увреждане делинквентът е длъжен веднага
да поправи причинените вреди, поради което и съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД,
той изпада в забава и без покана, т.е. вземането е изискуемо с възникването
му. По делото няма данни, а и не се твърди от въззивника-ответника да е
6
заплатил причинените вреди на Областно пътно управление-В.. Правото на
Гаранционния фонд на регресен иск срещу ответника е възникнало на датата
на изплащане на обезщетението на ОПУ - В. - 12.07.2019г.
В случая по делото няма данни, а и не се твърди въззивникът-
ответникът да е заплатил процесната сума на ищеца или увреденото лице –
Областно пътно управление-В., нито преди, нито след депозиране на исковата
молба в съда, поради което правният му интерес, като полужителна
процесуална предпоставка за предявяване на регресния иск е обусловена от
факта на неплащане на търсената сума от ответника. В случая предявяването
на иска представлява и покана за доброволно плащане, но доколкото
въззивникът-ответникът не е извършил плащане след получаване на препис
от исковата молба и доказателствата, то същият законосъобразно е понесъл и
разноските по водене на делото пред РС-В..
Доколкото крайните изводите на настоящия въззивен състав съвпадат с
тези, съдържащи се в мотивите на обжалваното решение, въззивната жалба се
явява неоснователна, а решението на първата инстанция следва да се
потвърди изцяло.
По разноските:
Предвид неоснователността на въззивната жалба, в полза на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в размер от 696,18
лв. за депозит за особен представител.
На основание чл. 77 ГПК въззивникът Н. В. А. следва да бъде осъден да
заплати държавна такса за въззивното производство по сметка на Окръжен
съд-В. в размер от 79.24 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. първо ГПК, тъй като цената на иска
е под 5000 лева.
По изложените съображения, В.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №765 от 01.12.2023г. постановено по гр.д.
№1907/2022 год. по описа на Районен съд-В..
ОСЪЖДА Н. В. А., ЕГН **********, с адрес: с. А., обл. В., ул. „Дунав“
7
№ 48 да заплати на Г.Ф., гр. С., ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, БУЛСТАТ
*********, разноски за въззивното производство в размер от 696,18 лв.
/шестстотин деветдесет и шест лева и 18 ст./.
ОСЪЖДА Н. В. А., ЕГН **********, с адрес: с. А., обл. В., ул. „Дунав“
№ 48, да заплати на основание чл. 77 ГПК по сметка на Окръжен съд-В.
държавна такса в размер на 79.24 лв./седемдесет и девет лева и 24 ст./.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8