РЕШЕНИЕ
№ 363
гр. Пловдив, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20245300500239 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалба на
ищеца по спора „ Фууд Деливъри Експрес „ ЕООД, ЕИК ***** срещу
Решение № 450 от 20.10.2023 г., пост. по гр.д. № 166/2023 г. на РС – *****, с
което е отхвърлен иска на въззивника по чл. 422 от ГПК за признаване за
установено, че ответника Детска градина Мир – гр. ***** му дължи на
основание чл. 59 от ЗЗД сумата 2 381,02 лв. – стойността на доставени от
дружеството на детската градина плодове в периода октомври 2018 г. –
януари 2019 г., с която сума градината се е обогатила неоснователно за
сметка на обедняването на дружеството – за което вземане издадена Заповед
по чл. 410 от ГПК № 1269/05.12.2022 г. по ч.гр.д. № 2264/2022 г. по описа на
РС – *****.
За постановяването на този резултат съдът е приел, че не е налице
основанието по субсидиарния иск чл. 59 от ЗЗД, тъй като доставката на
плодовете ищецът е извършил като одобрен от ДФ Земеделие изпълнител по
чл. 9 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на
плодове и зеленчуци, на мляко и млечни продукти в учебните заведения –
Схема „ Училищен плод „ – по която схема ответната градина е на основание
същата наредба одобрен получател; така отношенията между тях се уреждат
съгласно казания нормативен акт, според който цената на доставената от
1
одобрения изпълнител стока се заплаща със средства от европейския бюджет
чрез ДФ Земеделие по реда на чл. 18 ал. 1 от наредбата; ищецът е заявил за
плащане процесните доставки пред ДФ Земеделие, същите са му отказани,
отказът като административен акт е обжалван пред АдмСъд и жалбата срещу
него е отхвърлена. Така липсва неоснователно разместване на имуществени
блага между страните, напротив налице е законово основание за доставените
плодове, плащането на които не се дължи от бенефициента, а от ДФ
Земеделие и отказът на фонда да плати не води до отпадане на основанието
за доставките, съответно не обосновава извод за приложението на чл. 59 от
ЗЗД.
Въззивникът поддържа оплаквания за недопустимост и неправилност
на решението. Счита, че на иска е дадена погрешна правна квалификация, тъй
като макар в ИМ да е посочил, че претендираните разходи за доставените
плодове са за сметка на държавния бюджет и се дължат от ДФ Земеделие
като възложител на доставките без сключен за тях договор между въззивника
и фонда, съдът определил иска като такъв по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 4 и ал.1
т.1 от ГПК вр. чл. 59 ал. 1 от ЗЗД. Поддържа да е доставил процесните
плодове, без да получи плащане за тях от ДФ Земеделие, а същевременно за
тях ответникът е получил целеви средства от националния бюджет. Поддържа
съдът неправилно да приел, че плодовете са доставяни на основание договор
между дружеството и ДФ Земеделие. За тези доставки дружеството е издало
фактури, видно от която те са възмездни с получател ответника, който ги е
приел без възражения.Така е налице договор за покупко-продажба между
страните по делото и цената на продадената стока се дължи от ответника –
неин купувач, независимо от факта, че възложител на доставката е ДФ
Земеделие. Т.е. налице е облигационно правоотношение по договор за
покупко-продажба между страните по делото. Това е основанието и на
издадената заповед по чл. 410 от ГПК. Без значение за дължимостта на цената
от ответната детска градина е че за доставките тя не е провела обществена
поръчка, тъй като невъзлагането на обществена поръчка не е предвидено от
ЗОП основание за недействителност на облигационното правоотношение,
освен това в случая провеждането на обществена поръчка не е било и
необходимо с оглед стойността на доставките. Поддържа се още, че
ответникът е спестил разходи, които са необходими и е следвало да бъдат
понесени от него, тъй като получава средства от държавния бюджет във
връзка с възложената му дейност, в т.ч. и да осигурява здравословното
хранене на децата. В тази насока се позовава на разпоредби от Наредба №
6/2011 г. за здравословно хранене на децата от 3 до 7 години / чл. 10 /;
Наредба за финансирането на институциите в системата на предучилищното
и училищното образование / чл.чл. 12,13,14 и 15/.
По така изложените доводи се иска отмяна на решението и уважаване на
иска.
Въззиваемата страна Детска градина „ Мир „ – гр. ***** е депозирала
2
отговор за неоснователност на жалбата. Поддържа, че изложените в исковата
молба факти и обстоятелства, на които се основава претенцията сочат на
правната квалификация по субсидиарния иск по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД. Правилно
е прието, че неоснователно обогатяване на въззиваемия не е налице въпреки
доставените плодове и липсата на договор за тяхната доставка. Факт е, че те
не са платени на ищеца от ДФ Земеделие – отказ на фонда да ги плати,
потвърден с влязло в сила съдебно решение. Но този факт не поражда
отговорност за детската градина да плати плодовете нито на договорно
основание – каквото не е налице, нито като неоснователно обогатила се чрез
тях - предвид наличието на законово основание да ги получи съгласно
казаната правна уредба.
Третото лице помагач – ДФ Земеделие – гр. ***** не е депозирало
отговор на жалбата.
По така изложените доводи се пледира за потвърждаване на решението.
Претендират се разноски за въззивното производство.
Не са заявени от страните искания за ангажиране на доказателства.
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по иск с правно
основание чл. 422 от ГПК и материално правно основание чл. 59 от ЗЗД.
Ищецът „ Фууд Деливъри Експрес „ ЕООД, ЕИК ***** твърди, че в
периода октомври 2018 г. – януари 2019 г. ежемесечно доставял на ответната
Детска градина Мир – гр. ***** плодове на обща стойност 2 381, 02 лева.
Въпреки че за всяка доставка са съставени приемо – предавателни протоколи
и фактури, договорно правоотношение между тях не съществува, а
основанието за доставките от страна на ищеца е, че за учебната 2018 г. /2019
г. е одобрен от ДФ Земеделие доставчик по схема „ Училищен плод „, а
основанието за детската градина да ги получи – че същата е одобрен от ДФ
Земеделие заявител/получател на плодове по тази схема от одобрените
доставчици. Доставените плодове не му били заплатени, поради което е
налице неоснователно разместване на имуществени блага, при което детската
градина се е обогатила без основание и за сметка на обедняването на ищеца
със стойността на получените плодове. На това основание, по негово
заявление по чл. 410 от ГПК ответната градина била осъдена да му заплати
сумата 2 381,02 лв. – Заповед по чл. 410 от ГПК № 1269/05.12.2022 г., по
ч.гр.д. № 2264/2022 г. на РС – *****, но в срок депозирала възражение по чл.
414 от ГПК да не я дължи. Предвид което моли съдът да постанови решение,
с което да признае за установено вземането по заповедта – сумата по
посочени фактури на основание чл. 59 от ЗЗД.
Ответната детска градина признава получаването на плодовете по
съставените приемо – предавателните протоколи и издадените фактури, както
и липсата на договор между нея и ищцовото дружество като основание за
тяхната доставка. Оспорва обаче да дължи плащане на цената им на
3
възведеното основание – неоснователно обогатяване, както и наличието на
каквото и да е друго основание, задължаващо я да плати тази цена. Поддържа,
че същата се дължи от ДФ Земеделие – гр. ***** на основание и при
условията на чл. 18 и чл. 19 от Раздел Трети от Наредбата за условията и
реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и мляко и
млечни продукти в учебните заведения – Схема „ Училищен плод „ и Схема „
Училищно мляко „. Поддържа, че ищцовото дружество е одобрен от фонда
доставчик на плодове по схемата „ Училищен плод „ , а ответната детска
градина – одобрен от фонда заявител/получател на плодове по тази схема от
одобрените доставчици. Факта, че ДФ Земеделие е постановил отказ за
плащане на ищеца за процесните плодове не поражда за детската градина
отговорност да ги плати, за нея не е налице неоснователно обогатяване със
стойността им, тъй като ги е получила на законово основание.
В този смисъл и отговора на ДФ Земеделие – *****, конституиран по
делото като трето лице помагач на ответника.
От фактическа страна по делото е установено следното:
За същото вземане и на същото основание / неоснователно обогатяване
по чл. 59 от ЗЗД / е депозирано от ищцовото дружество заявление по чл. 410
от ГПК и е издадена срещу ответната детска градина Заповед по чл. 410 от
ГПК № 1269/05.12.2022 г. по ч.гр.д. № 2264/2022 г. на РС – *****.
В срок е депозирано от длъжника възражение да не дължи по чл. 414 от
ГПК, в срока по чл. 415 от ГПК кредиторът е предявил настоящия иск за
установяване на вземането по заповедта.
От представените по делото писмени доказателства е безспорно
установено, че процесните доставки са извършени от ищеца в качеството му
на одобрен от ДФ Земеделие – гр. ***** изпълнител - доставчик на плодове
по Схема „ Училищен плод „ за учебната 2018/2019 г. на основание
Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на
плодове и зеленчуци и мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема
„ Училищен плод „ и Схема „ Училищно мляко „ , като доставките са
извършени на одобрени от фонда учебни заведения по приложен към акта за
одобрение списък, сред които и ответната Детска градина Мир – *****.
Следователно страните са одобрени за доставчик/получател заявители
на процесните плодове по смисъла на чл. 13 от Наредбата и същата е
основанието за разменените престации.
Съгласно казаната наредба прилагането на схемите за предоставяне на
плодове и зеленчуци и мляко и млечни продукти се финансират от
европейския и държавния бюджети, като доставките се плащат чрез ДФ
Земеделие на база подадените от доставчика заявки.
Няма спор и е установено, че ищецът е получил от ДФ Земеделие отказ
за плащане на подадените от него заявки за процесните плодове / по причини,
различни от неизпълнението за доставянето им /, този отказ е обжалван като
4
административен акт и жалбата е отхвърлена – Решение № 830/40.04.2020 г.
по адм. д. № 3880/2019 г. на АдмСъд – Пловдив, оставено в сила с Решение №
13 612/3.11.2020 г. по адм.д. № 8255/2020 г. на ВАС.
При така установеното обжалваното решение за отхвърляне на иска е
валидно, допустимо и правилно – по изложените от районния съд мотиви.
За ответната детска градина съществува законово основание / казаната
наредба / да получи процесните плодове от ищцовото дружество, без да
дължи плащане на цената им. Последната е за сметка на бюджета /
европейско и национално финансиране/ и се плаща чрез и от ДФ Земеделие.
Отказът на третото задължено за цената лице да я плати не води до отпадане
на законовото основание за получаване на доставките от бенефециента, нито
поражда за него задължение за плащането им. Разпоредбите на от Наредба №
6/2011 г. за здравословно хранене на децата от 3 до 7 години / чл. 10 /;
Наредба за финансирането на институциите в системата на предучилищното
и училищното образование / чл.чл. 12,13,14 и 15 / не обосновават такъв извод
и са неотносими в случая. Така липсва неоснователно разместване на
имуществени блага между страните по делото, съответно не възниква
отговорност за ответника по чл. 59 от ЗЗД.
Неоснователно е поддържаното в жалбата възражение за неправилна
правна квалификация на иска и за наличие на договор между страните по
делото с оглед издадените за доставките фактури. И в заповедното, и в
исковото производство възведеното от ищеца основание за търсеното
плащане е неоснователно обогатяване на ответника, съществуване на договор
между страните по делото категорично се отрича и признава и предвид
гореизложеното относно приложимата за процесните доставки нормативната
уредба издадените за тях фактури не обективират договорно правоотношение.
Заповедта по чл. 410 от ГПК не е издадена на основание договорно
правоотношение.
Предвид изложеното жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е
правилно и се потвърждава.
На въззиваемата страна се присъждат направените за настоящото
производство разноски – 500 лв. възнаграждение за един адвокат.
И съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 450 от 20.10.2023 г., пост. по гр.д. №
166/2023 г. на РС – *****.
Осъжда „ Фууд Деливъри Експрес „ ЕООД, ЕИК ***** да заплати на
Детска градина „ Мир „ – гр. *****, ЕИК ***** разноски по делото в размер
на 500 / петстотин / лева – възнаграждение за един адвокат
Решението е постановено при участието на Държавен фонд Земеделие,
5
ЕИК ***** като трето лице – помагач на Детска градина „ Мир „ – гр. *****,
ЕИК *****.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6