О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 19.11.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, VI състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР
ТЕОДОСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕТЯ
ГЕОРГИЕВА
2. СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Петя Георгиева ч. гр. дело № 8106 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 278 ГПК вр. чл. 577, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Ф.Е.“ ЕООД против Определение № 892 от 13.07.2020 г. на
Съдия по вписванията при Софийски Районен съд за отказ да извърши вписване на нотариално
заверено съгласие по чл.8, ал.3 от ЗОЗ на заложния кредитор „М.“ ООД за
извършване на разпоредителни сделки и частично
заличаване на учредения залог върху търговско предприятие от 19.06.2020 г., с
рег. № 12308 на Нотариус с рег. № 622 на НК по отношение на описаните недвижими
имоти – апартамент 104 и апартамент 106, част от бивш медицински център по пластична
хирургия и обслужващо помещение BL-L1-22
и от търговското предприятие на дружеството, по заявление с вх. рег. № 36975 с искане съда да го отмени и да разпореди да се
извърши вписването.
Съдът,
след като взе предвид доводите на частния
жалбоподател и доказателствата по делото, намира следното:
Със заявление с вх.№36975/13.07.2020 г. е
поискано вписването на нотариално заверено съгласие на заложния кредитор „М.“
ООД по чл.8, ал.3 вр. с чл.27 от ЗОЗ за разпореждане
с недвижими имоти, част от заложеното имущество и частично заличаване на учредения залог. Към
заявлението са приложени нотариално заверено съгласие, Удостоверение от Агенцията по вписванията за
вписани обстоятелства по партидата на „Ф.е.“ ЕООД, документ за внесена държавна
такса по сметка на Агенция по вписванията и пълномощно.
С обжалвания
отказ, съдията по вписванията при Софийски районен съд е приел неизпълнение на
изискванията за вписването относно държавна такса, поради представяне на
документ, който не отговаря на изискванията на чл.7а от ТДТСАВ и непредставяне
на преписи от подлежащия на вписване акт в съответствие с чл.8 и чл.9 от ПВп. Изложени са и доводи, че не е представен и вписан
залог на търговско предприятие, нито се сочи сигнатура по подреждането му в
книгата по вписвания, за да може да се извърши исканото действие и подреждане
на молбата за заличаване.
При тези
данни, съдът намира, че жалбата е допустима,
като подадена в законовия срок и от лице, което има право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С нормата на чл.569, т.5 ГПК се определя производството по вписване, отбелязване и заличаване като нотариално, поради което и приложими са утвърдените от закона общи правила по чл.569-577 ГПК. Съгласно чл. 571, изр. второ ГПК вписване, отбелязване и заличаване на вписване предполага подадена молба в писмена форма. За неуредените изрично случаи на общо основание съответно приложение следва да намерят и общите правила на охранителните производства – Глава четиридесет и девета от Гражданския процесуален кодекс, а по силата на чл. 540 ГПК и общите правила на процесуалния закон – Част първа на Гражданския процесуален кодекс (в този смисъл съображения по т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а ал. 1 ПВ при произнасяне по искане за извършване на вписване на определен акт, с което той е сезиран, включва изследване на това дали представеният за вписване акт е такъв, който подлежи на вписване, дали е съставен съобразно изискванията на закона за форма и има ли предвиденото в чл. 6, ал. 1, б. "а" и б. "в" ПВп съдържание, без да проверява наличието на материалноправните предпоставки за издаване на акта, чието вписване се иска, освен ако това е изрично предвидено в закон.
Съгласно чл. 21, ал. 2 ЗОЗ, подлежащите на вписване обстоятелства относно залог на търговско предприятие се вписват в търговския регистър по делото на залогодателя, в който първичен регистър по арг. на чл. 27 ЗОЗ се извършва и заличаване на подлежащите на вписване по чл. 26 ЗОЗ обстоятелства. На основание чл. 21, ал. 3 ЗОЗ, с оглед противопоставимост на трети лица, придобили права върху отделни недвижими имоти от заложеното предприятие, договорът за залог на търговско предприятие е необходимо да бъде вписан вторично в нотариалните книги, като залогът тежи върху отделните активи, посочени в договора за залог на търговско предприятие и след отделянето им от предприятието. В този случай, съгласно чл. 22а ПВп, в нотариалните книги се извършва вписване на актове относно залог на търговското предприятие по разпореждане на съдията по вписванията, чрез подреждане в книгата по чл. 33, б. "д" от ПВп на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър, съответно на удостоверенията за последващи вписвания. Когато удостоверението за вписване в търговския регистър не съдържа описание на заложеното имущество, към удостоверението се прилага и вписания в търговския регистър договор за залог.
Аналогично на вписване сключването му, заличаването на особен залог на търговско предприятие, включващо в активите си недвижими имоти, поради отпаднал интерес на заложния кредитор, подлежи на вписване в имотния регистър, вкл. по партидите на съответните имоти. В този смисъл е формирана съдебна практика Определение № 146 от 24.03.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 3221/2015 г., I т. о., ТК. Съгласно разпоредбата на чл.22а от ПВп, ал.2 вписването на залога в търговския регистър се нанася по персоналната партида на залогодателя, а когато в залога са посочени като елементи на търговското предприятие вещни права върху недвижими имоти, вписването се нанася и в помощните партиди за имотите.
С разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗОЗ е предвидено, че за извършване на разпоредителни сделки със заложено имущество по ЗОЗ, извън сделките по чл. 7 ЗОЗ, е необходимо изрично съгласие на заложния кредитор, вписано в Централния регистър на особените залози и в съответния друг регистър. Изискването за вписване в имотния регистър на съгласието на заложния кредитор за разпоредителни сделки с недвижими имоти, които са част от заложено търговско предприятие, произтича пряко от разпоредбата на чл. 21, ал. 3 ЗОЗ, която изрично предвижда и съответно приложение на чл. 8, ал. 3 ЗОЗ в хипотезите на учреден особен залог върху търговско предприятие, което включва активи, за които се води специален регистър ("специалният регистър" по смисъла на чл. 21, ал. 3 ЗОЗ по отношение на активите от търговско предприятие, съставляващи недвижими имоти, представлява именно имотния регистър).
По въпроса кой е актът, подлежащ на вписване в имотния регистър при Службата по вписванията, когато се заличава особен залог върху търговско предприятие е формирана съдебна практика - Определение № 447 от 10.07.2009 г. по ч. т. д. № 58/2009 г. на ВКС, II т. о.; Определение № 442 от 20.07.2007 г. по ч. т. д. № 317/2009 г. на I т. о. и Определение № 468 От 28.07.2009 г. по ч. т. д. № 135/2009 г. на II т. о., Определение № 168 от 7.02.2011 г. по ч. т. д. № 87/2010 г. на II т. о., Определение № 250 от 3.04.2012 г. по ч. т. д. № 99/2012 г. на I т. о. и др. В цитираните определения се приема, че актът, въз основа на който се постановява вписване в имотния регистър, е единствено удостоверението за вписване на залога, респ. за вписване на допълнителните обстоятелства във връзка с него, в Търговския регистър. Този извод следва категорично и от ясната и недвусмислена норма на чл. 22а ПВ (ДВ бр. 92/2014 г.). Така – за да се извърши вписване на заличаването на залога и в имотния регистър при Службата по вписванията, явяващо се вторично по отношение вписването в Търговския регистър, пред съдията по вписванията следва да бъде представено единствено удостоверение от Търговския регистър за заличаване на вписания особен залог. Вж. Определение № 87 от 15.02.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 3423/2015 г., II т. о., ТК.
Съгласно разпоредбата на чл.22а от ПВ, която препраща към чл.8 и чл.9 за вписването следва да се представят оригинал и официално заверен препис от подлежащия на вписване акт. В случая към молбата за вписване е представен само един екземпляр от удостоверение от ТРРЮЛНЦ, доказателства за вписване по заявление №2019022700340 в ЦРОЗ и справка от ТР за частично заличен залог, като законосъобразно съдията по вписвания е приел невъзможност да извърши вписване и актовете да бъдат подредени в книгата по чл. 33, буква "д" от Правилника по вписванията. За да се даде гаранция за пълноценна защита на права на всички правни субекти по отношение на недвижимите имоти, във връзка с които се прави вписването, е необходимо да се спазват стриктно формалните правила на Правилника по вписванията, в частност - това на чл. 22а, във вр. чл. 6, когато се отнася за вписване заличаването на особен залог.
Настоящият съдебен състав споделя изложените в обжалвания акт мотиви на съдията по вписванията за липса на надлежно удостоверяване на дължимата държавна такса. По делото е представено преводно нареждане от 10.07.2020 г., от което се установява, че молителят е внесъл по сметка на Агенция по вписванията държавна такса в размер на сумата от 40 лв., което преводно нареждане обаче не е заверено нито от страната по акта, нито от нотариус, нито от банката, получила или извършила плащането, т. е. същото не отговаря на изискванията на чл. 7а ТДСАВ. Доколкото става въпрос за редовност на подаденото заявление, обусловена от императивни изисквания на закона, които следва да бъдат изпълнени от заявителя при подаване на заявлението, а не да се възлагат в служебно задължение на съдията по вписвания, следва да се приеме липсата на надлежно доказателство за внасяне на дължимата се такса. Съобразно императивната разпоредба на чл. 184, ал. 1 пр. първо ГПК, относно формалната доказателствена сила на електронния документ, доколкото чл. 7а от ТДТСАВ частично възпроизвежда разпоредбата, досежно заверка от страната по акта за вписване, а чл. 184, ал. 1 ГПК се явява съответно приложим, съгласно чл. 540 ГПК, за всички охранителните производства – предвидените в ГПК и други закони (чл. 530 ГПК) в този смисъл - Определение № 218 от 15.07.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 828/2020 г., I т. о., ТК.
С оглед на така изложеното, въззивният
съд намира, че частната жалба се явява неоснователна и обжалваното определение
следва да се потвърди.
Предвид горното, Софийският градски съд,
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №892 от 13.07.2020 г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията – гр.София, с което отказал вписване по заявление с вх. рег. № 36975/2020 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.