Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 92
гр. Сливен, 10. 06. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
двадесет и осми
май, две хиляди
и двадесета година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 387 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 195б, ал. 1 от Закона
за водите /ЗВ/ във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е по жалба от „Водоснабдяване и канализация
– Сливен” ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,
ул. „Шести септември” № 27, представлявано от у. С.Р.Р., подадена против Акт за
установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 191 от 29.07.2019 г.,
издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” /БД ИБР/,
с който по отношение на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД е
установено следното задължение: парични задължения за разрешено право за
водовземане от подземни води по Разрешително № 0707 / 12.12.2001 г., за периода
от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., в размер главница 58 901,68 лева и лихва за
периода на забава 7 936,00 лева.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспореният акт е
материално и процесуално незаконосъобразен, противоречи на целта на закона и е
следствие на превратно упражняване на власт. Излага съображения, че: административният
орган е допуснал груби и съществени нарушения на административно-процесуалните
и процедурни правила, регламентирани в АПК, ДОПК и ЗВ; административният орган
не е изяснил фактическата обстановка, имаща отношение към издаването на
оспорения акт; дружеството не дължи посочените в акта парични задължения; за
възникването им в тежест на дружеството липсва законово регламентирано материалноправно
основание. Моли оспореният акт да бъде отменен. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и
моли да бъде уважена. Излага допълнителни
съображения в подкрепа на твърденията си. Счита, че: оспореният акт е
немотивиран; актът е необоснован, поради това, че е възможно във формиране
размера на таксата да участват отнети водни количества от водоизточник, който
не е включен в процесното разрешително; в акта не е посочен периодът на забава
относно формираното в него задължение за лихви.
Административният орган, редовно призован, се
представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който
оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Счита, че оспореният
АУПДВ е законосъобразен. В представени писмени бележки излага съображения в
подкрепа на твърденията си.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
С Разрешително за водоползване № 0707 от 12.12.2001 г., издадено от Министъра
на околната среда и водите, на
„Водоснабдяване и канализация– Сливен” /“ВиК Сливен“/ ООД е предоставено право
на водовземане от подземни води с цел на водоползването: питейно-битово
водоснабдяване на гр. Нова Загора и селища в Община Нова Загора от Вододайна
зона „Депсизи”, включваща тръбен кладенец № 1, и от Водоснабдителна група
„Север”, включваща тръбни кладенци № № 1 и 2, шахтови кладенци № № 3, 4, 5, 6,
и 7, и шахтово-тръбен кладенец № 8, със срок на действие на разрешителното: от
12.12.2001 г. до 12.12.2026 г. В Разрешителното е посочено, че за правото на
водоползване се заплаща такса за ползваните водни количества за питейно-битови
нужди, за I категория подземни води.
Видно от Справка за подадена вода за район Нова Загора
за 2017 г., издадена от у. на „ВиК Сливен“ ООД, подадената вода за цялата 2017
г. от П.С. „Депсизи” е 942 847 м3, а от П.С. „Север” е 2 059 652
м3.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 31.01.2018 г., от у.
на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 707 от 12.12.2001 г. – гр.
Нова Загора, ПС „Депсизи”, че отнетият годишен воден обем за периода от
01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. е 885 432 м3.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 31.01.2018 г., от у.
на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 707 от 12.12.2001 г. – гр.
Нова Загора, ПС „Север”, че отнетият годишен воден обем за периода от
01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. е 2 059 652 м3.
С Констативен протокол № СЛ 80 от 06.03.2018 г.,
съставен от главен експерт в Дирекция „Контрол“ при БД ИБР, е обективирана
проверка по документи във връзка с горепосоченото Разрешително. Констативният
протокол е предявен на титуляра на разрешителното с Писмо Изх. № КД-04-2231 от
09.05.2018 г. по описа на БД ИБР, получено от оспорващото дружество на
11.05.2018 г. В протокола е констатирано, че:
За измерването на отнетите и ползвани водни маси от водоизточниците
Вододайна зона „Депсизи” и Водоснабдителна група „Север”, на ПС „Депсизи” и на
ПС „Север” са монтирани разходомери тип Взлет PC– УРСВ -10М, като ежемесечно се отчитат
ползваните водни маси;
За Вододайна зона „Депсизи”, посоченият в
представената декларация по чл. 194б от ЗВ годишен обем в
размер на 885 432 м3
не съответства с годишното количество, посочено в представената
справка, което е в размер на 942 847 м3; на основание
представената информация, дължимата годишна такса за периода от 01.01.2017 г.
до 31.12.2017 г., изчислена съгласно чл. 12, ал. 2, т. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от
29.12.2016 г., обн., ДВ, бр.
2 от 06.01.2017 г., е Т = Е х W = 0,02лв/мЗ х 942 847 мЗ = 18 856,94
лева;
За Водоснабдителна група „Север”, посоченият в представената декларация по чл.
194б от ЗВ годишен обем в размер на 2 059 652 м3
съответства с годишното количество, посочено в представената справка; на основание
представената информация, дължимата годишна такса за периода от 01.01.2017 г.
до 31.12.2017 г., изчислена съгласно чл. 12, ал. 2, т. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване, приета
с ПМС № 383 от
29.12.2016 г., обн., ДВ, бр.
2 от 06.01.2017 г., е Т = Е х W= 0,02лв/мЗ x 2 059 652мЗ = 41 193,04 лева.
С Покана за доброволно изпълнение от Директора на БД
ИБР – Изх. № ПО-02-61 от 27.02.2019 г., “ВиК Сливен“ ООД е поканено да заплати
доброволно, в седемдневен срок от получаването й, задължението си по чл. 194,
ал. 1, т. 1, б „б” от ЗВ, като титуляр по
Разрешително № 0707 от 12.12.2001 г., за
водовземане от подземни води от Вододайна зона „Депсизи” и Водоснабдителна
група „Север”, представляващо годишна такса за периода от 01.01.2017 г. до
31.12.2017 г., изчислена съгласно чл. 12, ал. 2, т. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване, приета
с ПМС № 383 от
29.12.2016 г., обн., ДВ, бр.
2 от 06.01.2017 г. Поканата е получена от оспорващото дружество на
01.03.2019 г.
С Уведомление от Директора на БД ИБР–Изх.№ ПО-02-61/1/
от 10.07.2019 г., получено от “ВиК Сливен“ ООД на 12.07.2019 г., оспорващото
дружество е уведомено, на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 34, ал. 1 от АПК, за започване на производство за издаване на акт за установяване на
публично държавно вземане за дължимата от дружеството такса за периода от 01.01.2017
г. до 31.12.2017 г. по
Разрешително № 0707 от 12.12.2001 г.
На 29.07.2019 г. от Директора на БД ИБР е издаден
оспореният АУПДВ № 191 от 29.07.2019 г., с който по отношение на “ВиК Сливен“
ООД е установено по основание и размер следното задължение: парични задължения
за разрешено право за водовземане от подземни води по Разрешително № 0707 /
12.12.2001 г., за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., в размер главница
58 901,68 лева и лихва за периода на забава 7 936,00 лева, от които: за Вододайна
зона „Депсизи”- такса в размер на 17 708,64 лева и лихва в размер на
2 385,94 лева; и за Водоснабдителна група „Север” – такса в размер на
41 193,04 лева и лихва в размер на 5 550,06 лева. Посочено
е, че таксите са определени въз основа на представените декларации по чл. 194б
от ЗВ. Констатирано е, че към датата на издаване на АУПДВ, от “ВиК Сливен“ ООД не
са внасяни суми по сметка на БД ИБР за заплащане на дължимите такси за периода
от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. по посоченото Разрешително. В акта е извършено
позоваване на издаденото Разрешително за ползване на подземни води, на
гореописания Констативен протокол, в който е обективирана проверка по документи,
както и на изпратените до дружеството Покана за доброволно изпълнение и
Уведомление за започване на производството за издаване на АУПДВ.
По делото са назначени, изслушани и приети,
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. И.С.И. със
специалност „ВиК“, и съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице П.Т.И.
със специалност: счетоводство и контрол.
Вещото лице И. дава заключение, че: е констатирал
наличието на 9 броя водоизточници от Водоснабдителна група „Север”, а по Разрешително
№ 0707 / 12.12.2001 г. те са 8 броя; не може да се установи точно какви водни
количества е иззело “ВиК Сливен“ ООД от водоизточниците по посоченото в АУПДВ
разрешително, понеже в общия черпателен водоем, от който посредством ПС „Север”
водните количества се подават към потребителите,
се вливат водните количества от 9 броя водоизточници, а не от 8
броя, както е по разрешително, и няма монтирани
измервателни устройства на отделните водоизточници, а има едно общо
измервателно устройство, измерващо общото водно количество; водомерното
устройство на ПС „Депсизи” отчита водните количества само от водоизточниците по
разрешителното; водомерното устройство на ПС „Север” отчита водните количества
освен от 8-те водоизточници по разрешителното и на един допълнителен водоизточник,
които се смесват в черпателния резервоар преди отчитането.
Вещото лице И. дава заключение, че: размерът на законната лихва за
забава върху главниците, посочени в оспорения АУПДВ, изчислен за периода от
01.04.2018 г. до 29.07.2019 г., е: върху главницата от 17 708,64 лева размерът
на лихвата за забава е 2 385,75 лева, а върху главницата от 41 193,04 лева
размерът на лихвата за забава е 5 549,62 лева, като общият размер на изчислените
лихви за забава за периода от 01.04.2018 г. до 29.07.2019 г. е 7 935,37 лева.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспореният АУПДВ е съобщен на
оспорващото дружество на 07.08.2019 г. Жалбата срещу акта е входирана в
деловодството на административния орган на 20.08.2019 г. Подадена е в
предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган,
съобразно разпоредбата на чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, в която е предвидено, че
компетентен да издава актове за установяване на публични държавни вземания, с
които се определят вземанията за незаплатените такси по този закон, е
директорът на съответната Басейнова дирекция. Таксите, размерът на които е
определен с оспорения АУПДВ, са такива по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „б” от ЗВ –
за водовземане от подземни води.
Таксите за водовземане от подземни води представляват
публични държавни вземания, тъй като с оглед характера им са нормативно
установени вземания в полза на Държавата. По силата на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, публични са държавните и общински вземания за държавни и общински такси,
установени по основание със закон.
Основанието за дължимите такси е регламентирано със
ЗВ. Разпоредбите на чл. 194 от ЗВ установяват заплащането на такси за
водовземане. Начинът на изчисляване на таксите е определен в подзаконов
нормативен акт. В чл. 194, ал. 6 от ЗВ е предвидено, че размерът на таксите за
водовземане, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с
тарифа на Министерския съвет. В разглеждания случай относимата тарифа е Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване, приета
с ПМС № 383 от
29.12.2016 г., обн., ДВ, бр.
2 от 6.01.2017 г. Таксите за водовземане са годишни и съгласно чл. 21,
ал. 1 от Тарифата, се заплащат не
по-късно от 31 март на следващата година. В разглеждания случай е неприложим
срокът за внасяне на таксите, определен в чл. 194б, ал. 2 от ЗВ, тъй като
разпоредбата е в сила от 27.11.2018 г.,
а процесните парични задължения са за такси за периода от 01.01.2017 г.
до 31.12.2017 г.
При издаване на АУПДВ е спазено изискването за форма
съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, включително с посочване на фактически и правни
основания. Спазена е и процедурата по неговото издаване. В изпълнение на
разпоредбата на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ, АУПДВ е издаден въз основа на
представени от оспорващото дружество справки за иззети водни количества по
водоизточници и декларации по чл. 194б от ЗВ за периода 2017 г. Изпратена е
покана за доброволно изпълнение, съставена въз основа на констативен протокол
от проверка за изпълнение на задълженията. Оспорващото дружество е уведомено за
започване на административното производство по издаване на АУПДВ. След изтичане
на срока за доброволно изпълнение, е издаден оспореният АУПДВ. По изложените
съображения, съдът не споделя доводите на оспорващия, че актът е издаден при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Неоснователни са и твърденията на оспорващото
дружество, че същото не дължи посочените в акта парични задължения. Размерите
на установените като изразходени количества вода са констатирани въз основа на
подадените от самото дружество декларации и справки за използваните количества
вода за конкретния период. Същите са били представени от “ВиК Сливен“ ООД на БД
ИБР, поради което и въз основа единствено на тези декларирани от самия оспорващ
количества са изчислени и задълженията, като за Вододайна зона
„Депсизи” е констатирана разлика между количествата по представените от
дружеството декларация по чл. 194б от ЗВ и
справка, и таксата е изчислена върху по-ниската от двете стойности – тази по
декларацията. Не са представени от оспорващия данни за други намерени или
изчислени стойности. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 6 от ЗВ, водоползвателите -
титуляри на разрешителни, имат задължение да измерват и да водят отчет за изземваните
и използваните води. По делото не са представени други данни за ползваните води
по процесното разрешително, освен тези, установени от служителите на БД ИБР в Констативен
протокол № СЛ 80 от 06.03.2018 г., съставен въз основа на информацията,
предоставена от оспорващия. С оглед цитираната разпоредба на ЗВ, именно
титулярът на разрешителното за водоползване следва да измерва и води отчет за
ползваното количество вода и да информира съответната басейнова дирекция. В
случай, че оспорващият е разполагал с информация за различно количество
ползвана вода от установената от контролните органи, то е следвало да представи
същата по делото. В тежест на страната е да установи благоприятните за нея
факти и тъй като доказателства в тази насока от оспорващия не са представени,
съдът следва да приеме, че посочените от административния орган количества вода
са правилно установени.
В тази връзка съдът не споделя тезата на оспорващото
дружество за незаконосъобразност на акта, поради това че било възможно във
формиране размера на таксата да участват отнети водни количества от
водоизточник, който не е включен в процесното разрешително. Съдът не кредитира
и заключението на съдебно-техническата експертиза, че не можело да се установи
точно какви водни количества е иззело “ВиК Сливен“ ООД от Водоснабдителна група
„Север”, понеже в общия черпателен водоем се вливат водните
количества от 9 броя водоизточници, а не от 8 броя, както е по
разрешително, и няма монтирани
измервателни устройства на отделните водоизточници, а има едно общо
измервателно устройство, измерващо общото водно количество. От съществено
значение в случая е обстоятелството, че както е установено от самия експерт,
този водоизточник е част от Водоснабдителна група „Север”, а не принадлежащ към
друг обект. Липсват данни и в насока, че същият се индивидуализира като
самостоятелен такъв, с отделно разрешително за водовземане, което би довело до
дублиране на задължения за годишна такса. Обстоятелството, че този водоизточник
не е изрично описан в Разрешително № 0707 от 12.12.2001 г. не променя
установеното, че същият се ползва за водоснабдяване на гр. Нова Загора и
населените места в общината като част от Водоснабдителна група „Север” и
доколкото се експлоатира по предназначение, за него се дължи следващата се
годишна такса на общо основание. Съгласно разпоредбата на § 9 от ПЗР
на ЗВ, когато използването на водите се осъществява на основата на
издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане
на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите,
предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата
за издаване или преоформяне на разрешителното му. Независимо от
обстоятелството, че за този водоизточник липсва издадено разрешително, такса се
дължи, още повече, че ползваните водни количества са измерени от монтирано и
работещо измервателно устройство. В този смисъл Решение № 9032 от 13.06.2019 г. на ВАС по
адм. дело № 3137/2019 г., VIII о.
Съгласно чл. 194б, ал. 1 от ЗВ /ред., ДВ, бр. 61 от
2010 г./, ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на
разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на
Закона за опазване на околната среда, представят информация за изчисляване на
дължимата такса по образец, утвърден от Министъра на околната среда и водите и
обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на
околната среда и водите. Образецът по ал. 1 съдържа данните съгласно тарифата
по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се изчислява таксата /чл. 194б, ал. 2 от
ЗВ - ред., ДВ, бр. 61 от 2010 г./. Това е сторено с представените декларации по
чл. 194б от ЗВ и с подадените справки към административния орган, за
водовземане за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. Посочените количества
в декларациите са идентични със стойностите, установени като количества с
оспорения АУПДВ.
Приетите в оспорения акт стойности на таксите за
процесния период са определени правилно. Извършените от административния орган
изчисления са точни. Размерът на таксите правилно е изчислен от
административния орган по формулата Т = Е х W, предвидена в относимата за
периода Тарифа за таксите
за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС
№ 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 06.01.2017
г. Съгласно чл. 12, ал. 2, т. 1 от Тарифата,
единичният размер на таксата за водовземане от подземни води за обществено
питейно-битово водоснабдяване е 0,02 лв/куб.м., поради което размерите на таксите са определени правилно
по формулата, както следва: За Вододайна зона „Депсизи”: Т = Е х W = 0,02 лв/куб.м.
х 885 432 м3 = 17 708,64 лева; и за Водоснабдителна група „Север”: Т =
Е х W = 0,02 лв/куб.м. х 2 059 652 м3 = 41 193,04 лева. Правилно
е изчислен и общият размер на таксата за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017
г. по посоченото разрешително – 58 901,68 лева /17 708,64 лева +
41 193,04 лева/.
По делото не се спори, че таксите за процесния период
не са заплатени от оспорващото дружество.
Неоснователно е и твърдението на оспорващото дружество
за незаконосъобразност на акта в частта му относно формираното задължение за
лихви. Съгласно чл. 21, ал. 1 от приложимата за разглеждания случай Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване, приета
с ПМС № 383 от
29.12.2016 г., обн., ДВ, бр.
2 от 06.01.2017 г., таксите за водовземане са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година.
Така уреденият краен срок за заплащане на задължението обуславя изпадането в
забава при неплащане и съответно – началната дата, от която се дължи законната
лихва. В чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни
вземания, е предвидено, че неплатените в срок държавни вземания се събират със
законната лихва. Следователно, върху установените задължения за 2017 г. се
дължи законна лихва за забава, считано от 01.04.2018 г. Липсата на изрично
посочване в АУПДВ на началната дата на дължимите лихви за задълженията не
обуславя извод за незаконосъобразност на акта, тъй като началната дата на
периода на забава е обусловена от определения в приложимия за случая нормативен
акт краен срок за плащане. За да изпадне носителят на правото на водовземане в
забава, е достатъчно изтичането на определения в нормативния акт срок за
плащане на задължението и неплащане на същото.
В оспорения АУПДВ са определени правилно лихвите за
забава. В тази връзка съдът възприема заключението на вещото лице И. като
компетентно и кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото. Изчислените
от вещото лице И. лихви върху главните задължения за периода от 01.04.2018 г.
/началната дата, от която се дължи законна лихва/ до 29.07.2019 г. /датата на
издаване на АУПДВ/ са съответни на стойностите, определени в оспорения акт.
Налице е разлика от 63 стотинки по-малко спрямо общия размер на лихвата за
забава, определена в АУПДВ, която разлика е незначителна и не би могла да се
отрази на правилността на акта.
По изложените съображения, оспореният АУПДВ е
законосъобразен, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващото
дружество за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. последно от АПК, Административен съд
- Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и канализация –
Сливен” ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,
ул. „Шести септември” № 27, представлявано от у. С.Р.Р., подадена против Акт за
установяване на публично държавно вземане № 191 от 29.07.2019 г., издаден от
Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, с който по отношение
на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД е установено по основание и
размер следното задължение: парични задължения за разрешено право за
водовземане от подземни води по Разрешително № 0707 / 12.12.2001 г., за периода
01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., както следва: главница 58 901,68 лева и лихва
за периода на забава 7 936,00 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: