Р Е Ш Е Н И Е № 311
гр. Хасково, 13.08.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд, първи въззивен граждански
състав, в публично съдебно заседание на тридесет
и първи юли две хиляди и деветнадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖУЛИЕТА
СЕРАФИМОВА
МАРИЯ ИВАНОВА - ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Ж.Г.
като разгледа докладваното
от съдия Серафимова в. гр. д. № 473 по описа за 2019
г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение № 309/15.05.2019 година, постановено по гр.д. № 2066 по описа на съда за 2018 година, РС-Хасково е
признал за незаконно, на основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ, уволнението на И.П.И., извършено със Заповед № 37/05.07.2018 г. на
изпълнителния директор на "Горубсо-Кърджали" АД, и я е отменил, като е
възстановил И.П.И. на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, на предишната му
работа - на длъжността *** в рудник *** в "Горубсо-Кърджали" АД. РС-Хасково е осъдил
„Горубсо-Кърджали" АД, на основание чл. 344, ал. 1, т.
3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, да заплати на И.П.И.
сумата от 12 120,00 лева, представляваща обезщетение завремето
от 05.07.2018 г. до 05.01.2019 г., през което е останал без работа,поради незаконно уволнение, ведно със законна лихва
върху нея, считано от датата на
подаване на исковата молба - 24.08.2018 г. до окончателното й изплащане и е
допуснал предварително изпълнение на решението, в частта относно присъденото обезщетение за работа.Ответникът
„Горубсо-Кърджали" АД, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК е осъден да заплати на И.П.И. сумата от 1350 лв.,представляваща
направени от него разноски по делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да
заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд -Хасково сумата от 844,80 лева, представляваща дължими държавни такси и
разноски по делото, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
Недоволен
от така постановеното решение е останал въззивникът
„Горубсо Кърджали" АД, гр. Кърджати, който чрез пълномощника
си адв. П., го обжалва в законоустановения срок, с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Във въззивната жалба са изложени подробни съображения, във
връзка с установената по делото фактическа обстановка,която според въззивника е
била преценена неправилно от първоинстанционния
съд при излагането на правните изводи
за уважаване на исковите претенции. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен
начин извършването на подбор при
съкращението на ищеца, който подбор бил съобразен с критериите за такъв, предвидени в разпоредбите на
КТ, с действащото щатно разписание на дружеството, колективния трудов
договор и прочие. Изложени са подробни
съображения във връзка с начина, по който е бил извършен подбора при
съкращението на ищеца, лицата, които са участвали в този подбор и съответно оценките, които са били
поставени на всяко едно от тях при вземане на решението за уволнението
на ищеца, поради съкращение на щата.
Претендира от въззивната
инстанция, да отмени обжалваното решение на
РС-Хасково и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да
отхвърли предявените обективно-съединени
искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ. Претендира направените разноски за двете
инстанции.
В
срока по чл.263,ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемия И.П.И. и не е взето становище по подадената въззивна жалба.
Във въззивната
жалба не са
направени доказателствени
искания.
В с.з. страните се представляват
от своите процесуални представители.
СЪДЪТ като взе предвид становищата и доводите на
страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК,въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на
доводите, заявени във въззивната жалба.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 259,
ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и против съдебен акт, подлежащ на
обжалване, с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна,по следните съображения:
Пред Районен съд-Хасково са предявени срещу "Горубсо-Кърджали" АД, при условията на обективно съединяване три
иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т.
3, във връзка с чл. 225, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда.
Не
се спори по делото, а и от приетите писмени доказателства се установява,
че между страните е съществувало валидно трудово
правоотношение по силата на което, считано от 01.12.2011г.,ищецът е заемал в
ответното дружество "Горубсо - Кърджали"
АД ,длъжността **, с място на работа рудник ***. Трудовото
му правоотношение било прекратено
със заповед №37/05.07.2018 г. на изпълнителния директор
на ответното дружество, на основание чл.
328, ал. 1, т. 2, КТ.
С обжалваното решение Районен съд -Хасково е признал
за незаконно, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на
И.П.И. извършено със Заповед № 37/05.07.2018 г. на изпълнителния
директор на „Горубсо-Кърджали" АД,
и е отменил заповедта като
незаконосъобразна.С решението съдът е
възстановил И.П.И., на основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ, на предишната му работа, на длъжността *** в рудник ***
в „Горубсо-Кърджали" АД. Ответното
дружество „Горубсо-Кърджали" АД, ЕИК *********, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл.
225, ал. 1 КТ е осъдено да заплати на И.П. И. сумата от 12 120,00 лева, представляваща обезщетение за времето от 05.07.2018 г. до 05.01.2019 г., през което е
останал без работа поради незаконно уволнение,
ведно със законна лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба - 24.08.2018 г. до окончателното й
изплащане и е допуснал предварително
изпълнение на решението в частта относно присъденото обезщетение за работа.
Настоящият съдебен състав намира, че по
делото са събрани всички относими и необходими за изясняване на спора
доказателства. Изложената от районния съд фактическа обстановка правилно
е установена , поради което на основание чл. 272 от ГПК изцяло се
споделя от настоящия състав на въззивния съд.
За да се произнесе по наведените в
депозираната въззивна жалба доводи, съдът установи следното от фактическа и правна страна:
Заповедта,
с която е прекратено трудовото
правоотношение между страните съдържа всички
необходими реквизити и е издадена от лице, което е носител на работодателската
власт. Посочени са правното основание за прекратяване на трудовия
договор между страните и причината за
издаването й „съкращаване на щата".
От представените по делото писмени доказателства - приетите и неоспорени длъжностни разписания от
01.01.2018 г. и от 01.06.2018 г.,които са обсъдени в пълнота от първоинстанционния съд се установява,че действително е съкратена по една щатна бройка за
длъжността *** и за длъжността *** в
управлението, което съкращение е извършено в изпълнение на заповед № 39/10.05.2018 г. на изпълнителния директор на „Горубсо-Кърджали" АД и решение на Съвета на
директорите на дружеството, прието с протокол
№ 4/08.05.2018 г. При тези данни към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца са съществували предпоставките за съкращаване на щата и
доколкото съкращението на щата е засегнало част,а не
всички работници, които заемат една и съща
длъжност е извършен и подбор, който в
случая е задължителен и следва да се
извърши между всички
лица заемащи длъжността и в
съответствие с императивните критерии по
чл. 329, ал. 1 КТ - професионална квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
С оглед задължителните разрешения, дадени с ТР № 3
от 16.01.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГК, преценката на
работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ подлежи на съдебен
контрол, който обхваща както начина на
провеждане на подбора, така и начина на
оценяване на участващите в него служители и съответствието на дадените оценки с
действително притежаваните от тях качества и
квалификация, като законосъобразността на
тези обстоятелства подлежи на главно пълно доказване от страна на работодателя.
Представения
от ответното дружество протокол от
14.05.2018 г., следва да се преценя в съвкупност с останалите доказателства, тъй като по своята правна
същност протокола представлява частен свидетелстващ документ, установяващ че
съдържащите се в него изявления са направени
от подписалите го лица, но няма обвързваща доказателствена сила за истинността на отразените в него обстоятелства, което се
налага и поради въведения от ищеца довод за неизвършен задължителен подбор и оспорването на извършения подбор направено със
становището от 03.12.2018 г. От съдържанието на протокола от 14.05.2018 г. не
се става ясно как и по какъв начин и от
какви източници е получена информация относно
качествата на участвалите в подбора служители и за нивото на изпълнение на възложената им
работа и обективни ли са източниците ,
които е ползвал работодателя след като по делото няма представени писмени документи, от които да се направи извода дали обективно са определени
посочените в протокола цифрови
оценки на участниците.
Предвид изложеното и
съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154,
ал. 1 ГПК, работодателят в чиято тежест е да докаже, че е осъществил законосъобразен подбор, след като не представя
доказателства от които да се установи по какъв начин е извършено оценяването по задължителните критерии по
чл.329, ал.1 от КТ, не установява поради липса на представени методика и писмени документи законосъобразност на извършения
подбор, което обуславя незаконосъобразността на извършеното уволнение и основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Поради основателността на иска за признаване
на уволнението за незаконно и неговата отмяна, който се явява главен иск по отношение на останалите два аксесорни иска,основателни се явяват искането за възстановяване на ищеца на предишната му
работа и
искът с правно основание
чл.344,ал.1, т.3 от КТ. Ищецът следва да бъде възстанови на
работата, която е заемал преди уволнението му , на длъжността *** в рудник *** "Горубсо-Кърджали" АД и да му се
заплати обезщетение по чл.225,ал.1 КТ доколкото
този иск също е обусловен от главния иск, а и от доказателства по делото се установява, че ищецът е претърпял вреди, които са в
причинна връзка с незаконното му уволнение.
Видно от представената по делото справка от ТД на НАП гр. Пловдив, офис Хасково, в периода от прекратяване на трудовия договор
с ответното дружество и за срока предвиден в чл.225 КТ, ищецът не е
започнал работа по друго трудово правоотношение, поради което има право на
обезщетение за времето през което е останал без работа, съгласно разпоредбата
на чл.225,ал.1 КТ като следва да му се
присъди дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, за период от шест месеца, считано от 05.07.2018
г. до 05.01.2019 г., изчислено по реда на чл. 228, ал. 1 КТ, което е в размер
на 12 120, 00 лева.
До същите правни изводи е достигнал и
първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноските направени за
въззивното производство в размер на 1250 лева - за адвокатско
възнаграждение, съгласно
представения по делото списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 309/15.05.2019г. на Районен
съд-Хасково по гр.д. № 2066/2018 г. по описа на съда за 2018 г.
ОСЪЖДА
"Горубсо-Кърджали" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Кърджали, ул.
„Републиканска" № 83, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да
заплати на И.П.И., ЕГН ********** ***,
съдебен адрес ***, адв. М.Ц., сумата от 1250
лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС- София, в едномесечен срок ,считано от
14.08.2019 г.
Председател
: Членове : 1.
2.