Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 23.02.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 1639 по описа за **** г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, от ЗЗД вр. чл.61, ал.1 от ЗПБ, чл. 92, ал.
1 от ЗЗД.
Ищецът
- Д.представлявана от Министъра на енергетиката твърди, че с Решение
№ 662 от 16 октомври 2007 г. Министерският съвет (МС) на Република България
предоставил концесия за добив на подземни богатства - строителни материали -
мергели, представляващи изключителна държавна собственост, от находище
„Могила", с. Могила, общ. Тунджа, обл. Ямбол, като съгласно т. 4 от
решението МС определил пряко за концесионер ответника „П.- ****" ЕООД, ЕИК
*******(с предишно наименование и правноорганизационна форма „П.– ****“ ООД) -
гр. Ямбол, титуляр на удостоверение за Търговско откритие № 0064 от 19.12.2002
г. Сочи, че концесията била предоставена за срок от 10 години. Поддържа, че в
изпълнение на решението на 23.11.2007 г. между МС, представляван от министъра
на регионалното развитие и благоустройството и "П.- ****" ООД - гр.
Ямбол, бил сключен концесионен договор за добив на подземни богатства -
строителни материали - мергели от находище „Могила", с. Могила, общ.
Тунджа, обл. Ямбол, за срок от 10 години, като договорът влизал в сила от
датата на подписването му. Сочи, че концедентът МС се представлявал от Министъра на енергетиката, а със ЗИД на
Закона за подземните богатства (ЗПБ), обн. ДВ, бр. 100 от 2010 г. се създал
единен орган по управление на подземните богатства - министърът на икономиката,
енергетиката и туризма, като на основание § 106, ал. 2 от ПЗР на закона
контролът по сключените към датата на
влизане в сила на този закон договори за търсене и проучване и за проучване и
за добив на подземни богатства се осъществявал от министъра на икономиката,
енергетиката и туризма. Сочи, че съгласно т. 3 от Решение на 42-то Народно
събрание (НС) за приемане на структура на МС на Република България, прието на
29 май 2013 г. /обн. ДВ, бр. 48/31.05.2013 г./, Министерството на икономиката,
енергетиката и туризма било преобразувано в Министерство на икономиката и
енергетиката, а контролът по предоставените концесии за добив на подземни
богатства се осъществявал от министъра на икономиката и енергетиката. Твърди,
че с т. 3 от Решение на НС от 07.11.2014 г. (обн. ДВ, бр. 93 от 11.11.2014 г.)
за приемане на структура на МС на Република България, Министерството на
икономиката и енергетиката се преобразувало като се разделяло на Министерство
на икономиката и Министерство на енергетиката и се създавало Министерство на
туризма. Сочи, че в съответствие с цитираното решение на НС, с разпоредбата на
§ 62 от ПЗР на Закона за изменение на Закона за забрана на химическото
оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори (обн.
ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г.), като компетентен орган по управление на
подземните богатства, включително по осъществяване на контрола по изпълнението
на задълженията на концесионерите по сключените договори по ЗПБ, бил определен
министърът на енергетиката, а с разпоредбата на § 31 от ПЗР към ЗИД на ЗПБ (ДВ,
бр. 56 от 24.07.2015 г., в сила от 24.07.2015 г.), се предвиждало, че контролът
по изпълнението на сключените до 24 февруари 2015 г. договори за предоставяне
на концесии за добив на подземни богатства, се осъществявал от министъра на
енергетиката.
Поддържа,
че на основание сключения концесионен договор за добив на подземни богатства на
концесионера било предоставено изключителното право за експлоатацията на
подземното богатство срещу задължението му да заплаща на концедента концесионно
възнаграждение, определено в раздел IX (чл. 22 - чл. 24) от договора. Сочи, че
съгласно чл. 22 от договора срещу предоставената концесия концесионерът дължал
на концедента концесионно възнаграждение, като според чл. 23 от договора
размерът на концесионното възнаграждение се определял въз основа на Методиката
за определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за добив на
строителни и скално - облицовъчни материали и се оформяло съгласно приложения към
договора Образец-отчет за дължимото концесионно възнаграждение (Приложение 3 от
договора). Твърди, че съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 от договора концесионерът
дължал концесионно възнаграждение под формата на парични задължения за целия
срок на концесията, на шестмесечни вноски, като срокът за плащане бил 30-то
число на месеца, следващ отчетния период. Сочи, че отчетните периоди били
определени в чл. 24, ал. 1, т. 2, а именно от 1 януари до 30 юни и от 1 юли до
31 декември за всяка календарна година от срока на концесията, а размерът на
концесионното възнаграждение се определял за всяка шестмесечна вноска, като
седем на сто от базата за изчисляване на концесионното възнаграждение, съгласно
чл. 1, ал. 2 от Методиката се умножи по добитото подземно богатство за съответния
отчетен период (чл. 24, ал. 1, т. 3 от договора). Поддържа, че бил въведен и
минимален размер на дължимото концесионно възнаграждение (чл. 24, ал. 1, т. 4 и
5 от договора), като същото не можело да бъде по-малко от 15 210 лв. Сочи, че
съгласно чл. 24, ал. 3 от договора концесионерът се задължавал в 30-дневен срок
след изтичането на всеки отчетен период да представя в Министерството отчета по
чл. 23 от договора. Твърди, че били предвидени и санкции за неизпълнение на
задълженията на концесионера за плащане на концесионно възнаграждение - при
забавено изпълнение на задължения за плащане неизправната страна дължала
договорна лихва в размер на основния лихвен процент на БНБ за периода плюс 10
пункта (чл. 37, ал. 1 от договора), а също и неустойка за неизпълнение или
забавено изпълнение на задължения за плащане по договора повече от 30 дни в
размер на 0,5 % на ден върху стойността на неизплатената част от паричното
задължение за съответния период, но не повече от 30 %. Поддържа, че било
констатирано неизпълнение на концесионера за концесионно плащане в срока по чл.
24, ал. 1, т. 1 от договора за периода от второто полугодие на 2015 г. до
второто полугодие на 2016 г. вкл., като за неизпълнението се дължали лихви и
неустойки за забава. Сочи, че за периода второ полугодие на 2014 г. и първо
полугодие на 2015 г. било констатирано забавено изпълнение на задължението за
концесионно плащане, за което се дължала лихва за забава. Твърди, че според
изготвения от концесионера Отчет съгласно чл. 23 от договора, за периода
01.07.2015 г. - 31.12.2015 г., представен в Министерство на енергетиката (МЕ) с
писмо вх. № Е-26-П-86/28.01.2016 г., концесионерът дължал концесионно
възнаграждение в размер на 23 099,15 лв. без ДДС и 4 619,83 лв. ДДС, като за
дължимите суми била издадена фактура № **********/29.01.2016 г. Твърди, че към
21.04.**** г. концесионерът дължал лихва по това задължение в размер на 3
433,23 лв. и неустойка в размер на 6 929,75 лв., като общият размер на
задължението на концесионера за посочения отчетен период възлизал на 38 081,96
лв. Твърди, че според изготвения от концесионера Отчет съгласно чл. 23 от
договора, за периода 01.01.2016 г. - 30.06.2016 г., представен в МЕ с писмо вх.
№ Е-26-П-329/18.07.2016 г., концесионерът дължал концесионно възнаграждение в размер
на 23 583,12 лв. без ДДС и 4 716,62 лв. ДДС, а за дължимите суми била издадена
фактура № **********/29.07.2016 г. Сочи, че към 21.04.**** г. концесионерът
дължал лихва по това задължение в размер на 2 071,59 лв. и неустойка в размер
на 7 074,94 лв., като общият размер на задължението на концесионера за
посочения отчетен период възлизал на 37 446,27 лв. Твърди, че съгласно
изготвения от концесионера Отчет съгласно чл. 23 от договора, за периода
01.07.2016 г. - 31.12.2016 г., представен в МЕ с писмо вх. № Е-26-П-55/17.01.****
г., концесионерът дължал концесионно възнаграждение в размер на 21 320 лв. без
ДДС и 4 264 лв. ДДС, а за дължимите суми била издадена фактура №
**********/31.01.**** г. Сочи, че към 21.04.**** г. концесионерът дължал лихва
по това задължение в размер на 576,79 лв. и неустойка в размер на 5 436,60 лв.,
като общият размер на задължението на концесионера за посочения отчетен период
възлизал на 31 597,39 лв. Твърди, че с писмо изх. № Е-26-П-404/26.08.2016 г. на
заместник-министъра на енергетиката била отправена покана за доброволно
изпълнение към концесионера както за непарични задължения, така и за парични -
дължими концесионни възнаграждения от второ полугодие на 2014 г. до първо
полугодие на 2016 г., както и дължимите лихви и неустойки. Поддържа, че с
извършени частични плащания от концесионера били погасени задълженията за
концесионно възнаграждение за второто полугодие на 2014 г. и първото полугодие
на 2015 г., като непогасени оставали задълженията за лихва за забава за
посочените периоди в размер на 2 438,75 лв., а към 21.04.**** г. концесионерът
не изпълнил задължението за концесионно плащане за второ шестмесечие на 2015
г., за първо и второ шестмесечие на 2016 г. в общ размер на 68 002,27 лв. Сочи,
че за посочените отчетни периоди концесионерът дължал и плащане на суми за ДДС,
начислен върху дължимите концесионни плащания за второ шестмесечие на 2015 г.,
за първо и второ шестмесечие на 2016 г., в общ размер на 13 600,45 лв., а към
21.04.**** г. концесионерът дължал договорна лихва за забава по чл. 37, ал. 1
от договора в общ размер на 8 520,36 лв. и неустойки по чл. 37, ал. 2 от
договора в общ размер на 19 441,28 лв. Твърди, че общото задължение на
ответника към 21.04.**** г. било в размер на 109 564,37 лв., от които 68 002,27
лв. - за концесионно възнаграждение, 13 600,45 лв. за ДДС, 8 520,36 лв. - лихви
и 19 441,28 лв. - неустойки.
Поради изложеното моли
съда да постанови решение, с което да бъде
осъден ответникът да му заплати сумата от 109 564,37
лв., представляваща сбор от неплатени концесионни
възнаграждения в размер на 68 002,27 лв. за второ шестмесечие на 2015 г., за първо и второ шестмесечие на 2016 г., ведно с начисления
върху тях и невнесен от концесионера ДДС в размер на 13 600,45 лв., договорна лихва в размер на
8 520,36 лв. и неустойка за забава в
размер на 19 441,28 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, начисления и невнесен ДДС и
неустойките за забава, считано от предявяване на иска (26.04.**** г.) до окончателното
изплащане, по пера уточвевие в допълнителната искова
малба-
Ответникът „П.****"
ЕООД е депозирал писмен отговор на исковата молба. Твърди, че ищецът не
съставил и изпратил фактури за съответните главници, лихви и неустойки, както и
че фактури не му били връчени, което направило невъзможно изпълнението на
задължението за погасяване на главница, лихви и разноски. Поддържа, че не
можело да се претендира от ищеца едновременно и лихва за забава, и неустойка по
сключения договор. Намира предявените искове за неоснователни.
Ищецът е депозирал
допълнителна искова молба, с която е направил допълнения и пояснения по
предявените искове. Сочи, че
за второ полугодие на 2014 г. (1 юли 2014 г. - 31 декември 2014г.) било
формирано концесионно плащане (КП) в размер на 25 552,80 лв. с ДДС с падеж
за плащане на 30.01.2015 г. Твърди, че концесионерът извършил на 20.10.2015 г.
със забава еднократно плащане на сумата от 25 552,80 лв., представляваща
формираното КП с начислен ДДС, както и че заплатил дължимата и начислена
неустойка от 6 388,20 лв., но не заплатил дължимите лихви. Поддържа,
че на основание чл. 37, ал. 1 от
договора концесионерът му дължал договорна лихва в размер на 1869.44 лв. за
периода 31.01.2015 г.- 20.10.2015г.
Сочи, че за първо
полугодие на 2015г. (1 януари 2015г. - 30 юни 2015г.) било формирано КП в
размер на 24 944,40 лв. с ДДС с падеж на плащане на 30.07.2015г. Твърди,
че концесионерът извършил на 20.10.2015 г. със забава еднократно плащане на
сумата от 24 944.40 лв., представляваща формираното КП с начислен ДДС., както и
че заплатил дължимата и начислена неустойка в размер на 6236,10 лв., но не
заплатил дължимите лихви. Поддържа, че на основание чл. 37, ал. 1 от договора
концесионерът му дължал договорна лихва в размер на 569.31 лв. за периода
31.07.2015г.-20.10.2015г.
Твърди, че за второ
полугодие на 2015г. (1 юли 2015г. - 31 декември 2015г.) било формирано КП в
размер на 27 718.98 лв. с начислен ДДС с падеж за плащане на 01.02.2016г. Сочи, че концесионерът не
извършил плащане, а на основание чл. 37, ал. 1 от договора му дължал договорна
лихва в размер на 3433.23 лв. за периода 02.02.2016г.- 21.04.****г.
Сочи, че за първо
полугодие на 2016г. (1 януари 2016г. - 30 юни 201бг.) било формирано КП в
размер на 28 299.74 лв. с начислен ДДС с падеж за плащане на 01.08.2016г.
Твърди, че концесионерът не извършил плащане и на основание чл. 37, ал. 1 от
договора му дължал договорна лихва в размер на 2071.59 лв. за периода
02.08.2016г.- 21.04.****г.
Твърди, че за второ
полугодие на 2016г. (1 юли 2016г. - 31 декември 2016г.) било формирано КП в
размер на 25 584 лв. с начислен ДДС с падеж за плащане на 30.01.****г. Сочи, че
концесионерът не извършил плащане и на основание чл. 37, ал. 1 от договора му
дължал договорна лихва в размер на 576.79 лв. за периода 31.01.****г.-21.04.****г.
Поддържа, че общият размер на дължимите лихви е 8520.36лв.
Сочи, че за неизпълнение
на задължението за концесионно плащане за второто полугодие на 2015г. (1 юли
2015г. - 31 декември 2015г.), на основание чл. 37, ал. 2 от договора
концесионерът му дължи неустойка в размер на 6929.75 лв. (или 30 % от КП - 23
099.15 лв.). за периода 03.03.2016г.-01.05.2016г., към която дата неустойката
достигнала максималния процент (30 %).
Твърди, че за
неизпълнение на задължението за концесионно плащане за първото полугодие на
2016г. (1 януари 2016г. - 30 юни 2016г.), на основание чл. 37, ал. 2 от
договора концесионерът му дължи неустойка в размер на 7074.94 лв. (или 30 % от
КП - 23 583.12 лв.). за периода 01.09.2016г.-30.10.2016г., към която дата
неустойката достигнала максималния процент (30 %).
Сочи, че за неизпълнение
на задължението за концесионно плащане за второто полугодие на 2016г. (1юли
2016г. - 31 декември 2016г.), на основание чл. 37, ал. 2 от договора
концесионерът му дължи неустойка в размер на 5436.60 лв. (или за 51 дни по 0.5
% на ден = 25.5 % от КП - 21 320.00 лв.) за периода 02.03.****г.-21.04.****г.
Поддържа, че към 21.04.****г. концесионерът му дължи неустойки в общ размер на
19 441.28 лв.
Твърди, че за второ
полугодие на 2015г. (1 юли 2015г. - 31 декември 2015г.) било формирано КП в
размер на 27 718.98 лв. с ДДС (КП - 23 099.15 лв. и ДДС - 4 619.83 лв.), за
което била издадена фактура № ********** от 29.01.2016г., че за първо полугодие
на 2016г. (1 януари 2016г. - 30 юни 2016г.) било формирано КП в размер на 28
299.74 лв. с ДДС, за което била издадена фактура № ********** от 29.07.2016г.,
че за второ полугодие на 2016г. (1 юли 2016г. - 31 декември 2016г.) било
формирано КП в размер на 25 584 лв. с ДДС, за което била издадена фактура №
********** от 31.01.****г., че за начислената лихва за забавено плащане на
концесионното възнаграждение за 2-ро шестмесечие на 2014г. (01.07.2014г. -
31.12.2014г.) в размер на 1869,44лв. била издадена фактура № **********/21.04.****г.,
че за начислената лихва за забавено плащане на концесионното възнаграждение за
1-во шестмесечие на 2015г. (01.01.2015г. - 30.0б.2015г.) в размер на 569,31лв.
била издадена фактура № **********/21.04.****г., че за начислената лихва за
незаплатеното концесионно възнаграждение за 2- ро шестмесечие на 2015г.
(01.07.2015г. - 31.12.2015г.) в размер на 3433,23лв. била издадена фактура №
**********/21.04.****г., че за начислената лихва за незаплатеното концесионно
възнаграждение за 1- во шестмесечие на 2016г. (01.01.2016г. - 30.06.2016г.) в
размер на 2071,59лв. била издадена фактура № **********/21.04.****г., че за
начислената лихва за незаплатеното концесионно възнаграждение за 2- ро
шестмесечие на 2016г. (01.07.2016г. - 31.12.2016г.) в размер на 576,79лв. била
издадена фактура № **********/21.04.****г., че за начислената неустойка за
незаплатеното концесионно възнаграждение за 2-ро шестмесечие на 2015г.
(01.07.2015г. - 31.12.2015г.) в размер на 6929,75лв. била издадена фактура
№**********/21.04.****г., че за начислената неустойка за незаплатеното
концесионно възнаграждение за 1-во шестмесечие на 2016г. (01.01.2016г. -
30.06.2016г.) в размер на 7074,94лв. била издадена фактура № **********/21.04.****г.,
че за начислената неустойка за незаплатеното концесионно възнаграждение за 2-ро
шестмесечие на 2016г. (01.07.2016г. - 31.12.2016г.) в размер на 5436,60лв. била
издадена фактура № **********/21.04.****г. Поддържа, че посочените фактури били
изпратени като електронна фактура на следния имейл на ответника: *********.
Излага съображения за основателност на едновременно претендираните вземания за
неустойка и за договорна лихва.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от Решение № 662 от 16 октомври 2007 г., Министерският съвет (МС) на Република България е предоставил концесия за добив на подземни богатства -
строителни материали - мергели, представляващи изключителна държавна
собственост, от находище „Могила", с. Могила, общ. Тунджа, обл. Ямбол,
като съгласно т. 4 от решението МС определил пряко за концесионер ответника „П.-
****" ЕООД, ЕИК *******(с предишно наименование и правноорганизационна
форма „П.– ****“ ООД) - гр. Ямбол, титуляр на удостоверение за Търговско
откритие № 0064 от 19.12.2002 г.
В изпълнение на посоченото решение на 23.11.2007 г. между МС, представляван от
министъра на регионалното развитие и благоустройството и "П.- ****"
ООД - гр. Ямбол, е бил сключен концесионен договор за добив на
подземни богатства - строителни материали - мергели от находище „Могила",
с. Могила, общ. Тунджа, обл. Ямбол, за срок от 10 години, като договорът влиза в сила от датата на подписването му.
Концедентът МС се е представлявал от Министъра на
енергетиката. Със ЗИД на Закона за подземните богатства (ЗПБ), обн. ДВ, бр. 100
от 2010 г. е създаден единен орган по
управление на подземните богатства - министърът на икономиката, енергетиката и
туризма, като на основание § 106, ал. 2 от ПЗР на закона контролът по сключените към датата на влизане в сила на този
закон договори за търсене и проучване и за проучване и за добив на подземни
богатства се осъществявал от министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Съгласно
т. 3 от Решение на 42-то Народно събрание (НС) за приемане на структура на МС
на Република България, прието на 29 май 2013 г. /обн. ДВ, бр. 48/31.05.2013
г./, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма било преобразувано в
Министерство на икономиката и енергетиката, а контролът по предоставените
концесии за добив на подземни богатства се осъществявал от министъра на
икономиката и енергетиката. С т. 3 от Решение на НС от 07.11.2014 г. (обн. ДВ,
бр. 93 от 11.11.2014 г.) за приемане на структура на МС на Република България,
Министерството на икономиката и енергетиката се преобразувало като се разделяло
на Министерство на икономиката и Министерство на енергетиката и се създавало
Министерство на туризма. В съответствие с цитираното решение на НС, с
разпоредбата на § 62 от ПЗР на Закона за
изменение на Закона за забрана на
химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните
прекурсори (обн. ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г.), като компетентен орган по
управление на подземните богатства, включително по осъществяване на контрола по
изпълнението на задълженията на концесионерите по сключените договори по ЗПБ, е определен министърът на енергетиката, а с
разпоредбата на § 31 от ПЗР към ЗИД на ЗПБ (ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г., в сила
от 24.07.2015 г.), се предвиждало, че контролът по изпълнението на сключените
до 24 февруари 2015 г. договори за предоставяне на концесии за добив на
подземни богатства, се осъществявал от министъра на енергетиката, явяващ се
представител на Д.и е активно легитимиран да предяви иска.
Договорът предоставя на концесионера изключителното право за
експлоатацията на подземното богатство срещу задължението му да заплаща на
концедента концесионно възнаграждение, определено в раздел IX (чл. 22 - чл. 24)
от договора.
Съгласно чл. 22 от договора срещу предоставената
концесия концесионерът дължи на концедента
концесионно възнаграждение, като според чл. 23 от договора размерът на
концесионното възнаграждение се определял въз основа на Методиката за
определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за добив на
строителни и скално - облицовъчни материали и се оформяло съгласно
Образец-отчет за дължимото концесионно възнаграждение
Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 от договора концесионерът
дължи концесионно възнаграждение под формата на
парични задължения за целия срок на концесията, на шестмесечни вноски, като
срокът за плащане е 30-то число на месеца, следващ отчетния
период. Отчетните периоди са определени в чл. 24, ал. 1, т. 2, а именно от 1 януари до 30 юни и от 1
юли до 31 декември за всяка календарна година от срока на концесията, а
размерът на концесионното възнаграждение се определял за всяка шестмесечна
вноска, като седем на сто от базата за изчисляване на концесионното
възнаграждение, съгласно чл. 1, ал. 2 от Методиката се умножи по добитото
подземно богатство за съответния отчетен период (чл. 24, ал. 1, т. 3 от
договора).
Договорът въвежда и
минимален размер на дължимото концесионно възнаграждение (чл. 24, ал. 1, т. 4 и
5 от договора), като не може да бъде по-малко от 15 210 лв., като съгласно чл. 24, ал. 3 концесионерът се е задължил в 30-дневен срок след
изтичането на всеки отчетен период да представя в Министерството отчета по чл.
23 от договора.
За неизпълнение на задълженията на концесионера за
плащане на концесионно възнаграждение се дължи договорна
лихва в размер на основния лихвен процент на БНБ за периода плюс 10 пункта (чл.
37, ал. 1 от договора), а също и неустойка за неизпълнение или забавено
изпълнение на задължения за плащане по договора повече от 30 дни в размер на
0,5 % на ден върху стойността на неизплатената част от паричното задължение за
съответния период, но не повече от 30 %.
По делото е било изслушано
заключение на ССЕ, която е установила следното: За процесните периоди са били
извършени две плащания, които са от 20.10.2015 г. Първото плащане е в размер на
31 941 лв., включващи концесионно възнаграждение за периода 01.07.2014 г.
– 31.12.2014 г., както и начислена неустойка за забава на дължимото плащане.
Второто плащане е в размер на 31 180,50 лв. и в сумата са включен
концесионно възнаграждение формирано за периода 01.01.2015 г. – 30.06.2015 г.,
както и начислена неустойка за забава.
ВЛ е изчислило и размера на лихвите и неустойките, съответно неизплатената част
от задълженията. Съдът кредитира заключението като обосновано.
При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна
следното:
Съобразно нормата на чл.5, т.3 от Закона за
подземните богатства(ЗПБ) и чл.5 от Закона за концесите(отм.), права
за подземни богатства се предоставят чрез концесия за добив.
С представеното Решение № 662 от 16
октомври 2007 г. Министерският съвет (МС) на Република България, на ответника е
била предоставена концесия за добив, като
отношенията между страните са уредени с договор по чл.66 ЗПБ.
Горното налага извода, че са изпълнени законовите
предпоставки и между страните е налице валидно възникнал
договор за предоставяне на концесия за добив,
като в съответствие с чл.61 ЗПБ концесионерът дължи концесионно плащане в
предвидения в договора размер.
В хода на съдебното дирене се установи
единствено наличието на отразените в ССЕ експертиза
плащания на двете главници и
неустойки за забавено изпълнение.
Непогасените задължения за концесиенони
възнаграждения са за второ шестмесечие на 2015 г. – 27 718,98 лв. (с ДДС), за
първо шестмесечие на 2016 г. – 28 299,74лв.(с ДДС) и за второто шестмесечие на 2016 г. – 25 584 лв., съгласно ССЕ. В случая главниците се дължат с начислен ДДС, тъй като съгл. ЗДДС(изм.ДВ
бр.94/30.11.2010 г. в сила от 01.01.2011 г.) доставката се третира като част от
независимата икономическа дейност на органите на местната и държавна власт,
т.е. счита се за облагаема доставка. За плащанията след 01.01.2011 г. по
концесионни договори скючени преди тази дата се счита, че ДДС не е включен в
договорното възнаграждение и следва да се начислява. Това налага извода за
основателност на исковете в пълен размер.
Съгласно чл. 37, ал.1 от Договора за
концесия при забавено изпълнение на задължения за плащане от страна на концесионера за плащане на
концесионно възнаграждение се дължи договорна лихва в размер на основния лихвен
процент на БНБ за периода плюс 10 пункта . Постигнато е съгласие освен това и
за заплащане на неустойка за
неизпълнение или забавено изпълнение на задължения за плащане по договора
повече от 30 дни в размер на 0,5 % на ден върху стойността на неизплатената
част от паричното задължение за съответния период, но не повече от 30 %( чл.
37, ал.1 от Договора за концесия).
И двете разпоредби касаят обезщетения при
забава на паричното задължение на концесионера, имащи характер на договорни неустойки по см. на чл.92, ал.1 ЗЗД,
тъй като обезпечават изпълнението на задължението и служат като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Първата съвпада по
размер със лихвата за забава по чл.86 ЗЗД.
Принципно е недопустимо да се кумулират две
гражданско правни санкции за едно и също
неизпълнение - например обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД и неустойка. В този случай кредиторът би имал
право на договорената неустойка, а на обезщетение за вреди, но само ако са в
по-голям размер(Р №68/09.07.2012 г. по т.д.№450/11 г. І ТО на ВКС). Този
принцип следва да се приложи и в случай
на уговорени две неустойки.
При съвместно тълкуване на нормата на чл.
37 от Договора за концесия следва да се направи извода, че в случая се касае за
недопустимо кумулиране на обезщетеня за забава в хитотезата на ал.2 . До 30 дни
обезщетението е в размер на основен
лихвен процент на БНБ за периода плюс 10 пункта(ал.1), а след 30-тия ден, освен лихвата по ал.1 се дължи и
неустойка от 0,5 % на ден върху
стойността на неизплатената част от паричното задължение за съответния период,
но не повече от 30 %. Следва да се отбележи, че волята на страните отразена в
договора в тази част е безспорна по делото, видно както от исковата молба, така
и от отговора на ответника, в която се позовава на недопустимост на
кумулирането.
Горното мотивира съда да приеме, че за
периода на забавата до 30 дни се дължи обезщетение по ал.1, а след 30-тия ден
неустойка е в размер на 0,5 % на ден
върху стойността на неизплатената част от паричното задължение за съответния
период, но не повече от 30 % . Договорът в частта за кумулирането на
неустойката с тази по ал.1, преценен към момента на неговото сключване, е нищожен
поради противоречие на добрите нрави, тъй като
излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции (ТР№1/10 г.)
Доколкото нормата на чл.92, ал.1 изр.2 ЗЗД
не ограничава кредиторът да претендира вреди от неизпълнението по чл.82 ЗЗД,
той може да търси вреди надхвърлящи размера на уговорената неустойка, но в случая претенцията е
основан на клаузата за договорна
неустойка.
Във връзка с горното, съдът намира за дължими следните
суми:
Отчетен период 01.07.2014 г. – 31.12.2014 г., като вземането е с падеж 30.01.2015 г. и е погасено на
20.10.2015 г.
Налице е забава
от 31.01.2015 г., като лихвата по чл.37,
ал.1 Договора за концесия се претендира за периода 31.01.2015 г. до 20.10.2015
г. Искът е основателен за периода от 31.01.2015 г. – 01.03.2015 г. (30 дневния
период от началото на забавата)и е в размер на 213,19 лв.
Отчетен период 01.01.2015 г. – 30.06.2015 г., като вземането е с падеж 30.07.2015 г. и погасено на 20.10.2015 г. Налице е забава от 31.07.2015 г., като
лихвата по чл.37, ал.1 Договора за
концесия се претендира за периода 31.07.2015 г. – 20.10.2015 г. Искът е
основателен за периода 31.07.2015 г. - 29.08.2015 г. (30 дневния период от началото
на забавата) в размер на 208,26 лв.
Отчетен период 01.07.2015 г. – 31.12.2015 г., с падеж
01.02.2016 г., ( 30.01.2016 г. е неприсъствен ден и приложение намира чл.72,
ал. 2 ЗЗД). Налице е забава от 02.02.2016 г. , като лихвата по чл.37, ал.1 Договора за концесия се
претендира за периода 02.02.2016 г.
– 21.04.**** г.. Искът е основателен за периода 02.02.2016 г. – 02.03.2016 г. е в размер на
231,26лв.Неустойката по чл.37, ал.2 от Дог е в размер на 6 929,75лв.
Отчетен период 01.01.2016 г. – 30.06.2016 г. с падеж
01.08.2016 г.(30.07.2016 г. е неприсъствен ден). Налице е забава от 02.08.2016
г., като лихвата по чл.37, ал.1 Договора
за концесия се претендира за периода 02.08.2016 г. – 21.04.**** г., като е
основателен за периода 02.08.2016 г. – 31.08.2016 г. в размер на
235,85лв.Неустойката по чл.37, ал.2 от Дог е в размер на 7 074,94 лв.
Отчетен период 01.07.2016 г. – 31.12.2016 г. с падеж
30.01.**** г.
Налице е забава от 31.01.**** г., като лихвата по чл.37, ал.1 Договора за концесия се
претендира за периода 31.01.**** г. – 21.04.**** г., като е основателен за
периода 31.01.**** г. – 01.03.**** г. в размер на 213,22лв. Неустойката по чл.37, ал.2 от Дог е в размер на
5 436,60 лв.,
За който размер и период исковете се явяват основателни.
Искането за
присъждане на законна лихва върху вземанията за концесионно възнаграждение от
датата на исковата молба се явява основателно, предвид основателността на
исковете.
Искането за
присъждане на законни лихви върху неустойките се явява неоснователно, тъй като
върху тези вземания такава не се дължи ( Решение № 35/22.01.1997г. по гр.д.№ 503/96г. на V г.о.)
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„П.- ****" ЕООД, ЕИК *******,
гр.*******“ №***** да заплати на Д.представлявана от М. на е.,
ул.“****** на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД вр.
чл. 79, ал. 1, от ЗЗД вр. чл.61, ал.1 от
ЗПБ и чл.92 ЗЗД по Концесионен
договор за добив на подземни богатства - строителни материали - мергели от
находище „Могила", с. Могила, общ. Тунджа, обл. Ямбол, следните суми:
За отчетен
период 01.07.2014 г. – 31.12.2014 г.
213,19 лв. - лихвата
по чл.37, ал.1 Договора за концесия за периода 31.01.2015 г. –
01.03.2015 г.
За отчетен период 01.01.2015 г. – 30.06.2015 г.
208,26 лв. - лихвата
по чл.37, ал.1 Договора за концесия за периода 31.07.2015 г. до 29.08.2015
г.
За отчетен период 01.07.2015 г. – 31.12.2015 г
27 718,98 лв. (с ДДС) – концесионно възнаграждение, ведно със законна лихва от
26.04.**** г. до окончателното изплащане на сумата.
231,26лв. лихвата
по чл.37, ал.1 Договора за концесия за периода 02.02.2016 г. – 02.03.2016 г.
6 929,75лв. - неустойката по чл.37, ал.2 от Договора
за концесия
За отчетен период 01.01.2016 г. – 30.06.2016 г.
28 299,74лв.(с ДДС) концесионно възнаграждение, ведно със законна лихва от
26.04.**** г. до окончателното изплащане на сумата.
235,85лв лихвата
по чл.37, ал.1 Договора за концесия за периода02.08.2016 г. – 31.08.2016
г.
7 074,94 лв неустойката по чл.37,
ал.2 от Договора за концесия
За отчетен период 01.07.2016 г. – 31.12.2016 г.
25 584 лв концесионно възнаграждение, ведно със законна лихва от
26.04.**** г. до окончателното изплащане на сумата.
213,22лв. лихвата
по чл.37, ал.1 Договора за концесия за периода
5 436,60 лв. неустойката по чл.37, ал.2 от Договора
за концесия.,
като ОТХВЪРЛЯ
исковете за присъждане на лихви по чл.37, ал.1 по Договора за концесия над
уважените размери и периоди.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: