№ 2141
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110114036 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Н. Й. Н., ЕГН ********** срещу А.
И. К., ЕГН **********. Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за
сумата от 1519.22 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяваши се в
пропуснати ползи.Ищецът твърди, че посредством лични действия като член на управителен
орган на сдружение с нестопанска цел „БНЕА“ ответникът противоправно се е разпоредил с
принадлежащи на Н. Н. парични средства, вследствие на което последният е претърпял
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, настъпили след като не е имал
възможността/ не е имал парични средства/ да закупи осигурителен стаж/ за периода си на
обучение в Унгария/ към датата на подаване на заявление за пенсиониране и е получил
отказ поради липса на необходимия осигурителен стаж.
Твърди се, че ответникът е отправил волеизявление в качеството си на законен
представител на юридическото лице с нестопанска цел да бъде вложена по лична сметка на
трето за делото физическо лице- ВГК, сумата от 10 500 евро, представляваща дължимо на
ищеца възнаграждение по договор по програма ФАР. Това решение за „отговорно пазене”
ищеца установил на 19.12.2013 г. Поддържа се, че поради взето решение като член на
управителен орган и бездействие във връзка с дължимо изпълнение на съдебно решение №
223 от 23.02.2009 г. на Софийски апелативен съд от страна на ответника, за ищеца е
възникнала невъзможност да бъде закупен осигурителен стаж от НОИ, поради
обстоятелството, че не разполага с достатъчно средства.
Твърди се, че деянието на ответника е противоправно, тъй като засяга материално
благо на ищеца и води до противоправен резултат. Според изложеното в исковата молба и
уточняващите молби действията и бездействията на ответника са осъществени
недобросъвестно с цел лишаване от права на ответника чрез опит за упражняване на
несъществуващо правомощие за разпореждане с имущество.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. И. К.,
с който оспорва иска по основание и размер. Ответникът оспорва всички въведени от ищеца
с исковата молба твърдения относно персоналната отговорност за вреди.
Възразява, че е нанесъл на ищеца претендираните вреди и твърди, че няма причинна
1
връзка между пенсионирането на последния и отношенията с ответника и сдружение
„БНЕА“.
Счита, че не е пасивно материално легитимиран по предявения иск по съображения, че
в качеството си на физическо лице не е обвързан със задълженията на сдружение БНЕА и с
решенията на колективните органи, които го управляват. Твърди, че не е обвързан със спора
между ищеца и сдружението -трето лице и влезлите в сила съдебни решения по спора не го
обвързват съгласно чл. 298, ал. 1 от ГПК.
Твърди, че по решение на управителния съвет на БНЕА са преведени с цел съхранение
парични средства на сдружението по сметка на негов член. Твърди, че ищецът има погасено
по давност вземане към БНЕА, като този факт не означава, че всички парични средства на
сдружението му принадлежат.
Счита, че не е персонално отговорен за разпореждане с имуществени права на
сдружението и не е титуляр на права, породени от сключения договор ФАР. Излага, че
ищецът е напуснал БНЕА и не е от кръга от лица, които са оправомощени да обжалват
решенията на управителните органи.
Оспорва като неверни твърденията, че в качеството си на физическо лице е изразявал
воля от името и за сметка на сдружение БНЕА и, че е изнудвал ищеца. Твърди, че паричните
средства се съхраняват по банкова сметка на член на управителния съвет на сдружението на
годно правно основание.
Твърди се, че ищецът няма правно основание да подвежда под отговорност трети лица
за пенсионния си статус и за евентуалната липса на други доходи. Последните били резултат
от ищцовото бездействие. Твърди, че липсва причинна връзка между вземането на ищеца,
вземането на решение от страна на сдружението и незаплащането на осигурителен стаж.
Оспорва, че е налице имуществена вреда във патримониума на ищеца, тъй като ищецът
не е заплатил увеличената цена на осигурителния стаж, необходим за желаното
пенсиониране. Отправя възражение за изтекла погасителна давност на правото на иск по чл.
45 ЗЗД.
Моли, съдът да отхвърли предявеният иск като неоснователен. Претендира съдебни
разноски.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните по настоящото дело не спорят, че между Н. Й. Н. и сдружение „БНЕА“ е
имало заведени съдебни производства. От представените по делото препис от влезли в
законна сила съдебни актове се установява, че с Решение т 15.01.2004 г., постановено по
гр.д №732 от 2002 г. Софийски градски съд на основание чл. 59 от ЗЗД е осъдил
БНЕА/БНЕА/ да заплати на Н. Й. Н. сумата от 3400 евро, ведно със законната лихва, считано
от 19.06.2002 г. и деловодни разноски в размер на 925.70 лева. Със Решение от 23.02.3009 г.
по в.гр.д. №10/2008 г. на Софийски апелативен съд БНЕА/БНЕА/ е осъдена да заплати на
Н. Й. Н. на основание чл. 258 от ЗЗД още 4335 евро, ведно със законната лихва, считано от
19.06.2002 г. и деловодни разноски в размер на 1907.30 лева.
Видно от представена по делото покана за доброволно изпълнение на ЧСИ РМ, въз
основа на влязлото в сила в.гр.д. №10/2008 г. на Софийски апелативен съд е издаден
изпълнителен лист срещу сдружение „БНЕА“ с е образувано изп. д. №20097900400384 по
описа на същия съдебен изпълнител.
Представен по делото е протокол на УС на сдружение „БНЕА“ от 20.03.2009г., видно
от който е взето решение по т.3 от дневния ред „Главният секретар ВГК да изтегли от
сметката на БНЕА в ОББ сумата 10 500 /десет хиляди и петстотин/ EUR, които да останат
при него на отговорно пазене“.
2
Представено по делото е „Обяснение“, подписано от д-р инж. ВГК във връзка с
преписка с вх. №ы 17746/2011 г. по описа на СДВР. В същото той заявява, че „С Решение на
УС на сдружение БНЕА от 20.03.2009 г. е възложено на Главния секретар да изтекли от
сметката на БНЕА в ОББ сумата 10 500 евро, които да останат при него на отговорно пазене.
Представено е й писмо от ответника до ищеца, депозирано пред АССГ на 20.03.2017 г.,
в което ответникът заявява, че сумата от 10 500 евро се съхранява от член на УС на БНЕА
във полза на ищеца.
С Разпореждане № 2113-14-18943/ 20.06.2018 г. на ръководителя на ТП на НОИ -П е
отказвано да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на ищеца.
Констатирано е, че заявителят е роден на 18.07.1951 г. и към 28.02.2018 г. - датата на
заявлението за пенсия, има навършена възраст 66 г. 07 м. 12 дни и зачетен осигурителен
стаж от трета категория 16 год. 01 мес. 08 дни, от които действителен осигурителен стаж 14
г. 04 м. 02 дни. Посочено е, че г-н Н. не придобива право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от
КСО, тъй като не отговаря на изискването на ал. 2 за осигурителен стаж за никоя от
годините от 18.03.2015 г. (когато за първи път има изискуемата възраст по чл. 68, ал.1) до
2018 г. Лицето отговаря и на условието за навършена възраст - 66 г. и 02 м. за пенсиониране
по условията на чл. 68, ал. 3 КСО, но няма изискуемите 15 години действителен
осигурителен стаж. Не е зачетен осигурителен стаж за период на самоосигуряване
01.01.1996 г. - 31.12.1999 г., за който не са представени платежни документи и не е заверена
от инспектор по осигуряването осигурителна книжка. Не е зачетен стаж и за периоди
01.07.2005 г. -31.12.2008 г., 01.09.2015 г. - 31.10.2015 г., 01.06.2016 г. - 31.01.2018 г., за които
е подавана информация в регистъра на осигурените лица, но видно от информационната
система на НОИ няма внесени осигурителни вноски.
Видно от Разпореждане № ********** от 11.10.2018 г. на ръководителя на ТП на НОИ
-П е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на ищеца в минимален размер
съгласно чл. 70, ал. 13 КСО в размер на 176.46 лева от 01.07.2018г.
Предявен за разглеждане е установителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД. В
тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да докаже, че: са налице
претърпени имуществени вреди и да установи техния размер, както и че те са следствие от
противоправно поведение на ответника. В тежест на ответника е при условията на насрещно
и непълно доказване да опровергае ищцовите твърдения.
За да стигне до извод за неоснователност на исковата претенция съдът намира, че не е
налице нито един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане.
Съобразно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, за да е налице непозволено увреждане другиму, е
необходимо извършено деяние на ответника (волеви акт извършен чрез действие или
бездействие), което е противоправно, поради несъответствие между предписаното от
уреден/ите нормативни или общоприети правила за поведение и фактическо осъщественото
от дееца, както и настъпили имуществени вреди, между които и деянието да има
обсуловеност такава (причинна връзка), че без деянието никога не биха настъпили точно те
и точно в този им вид. Вината на извършителя се предполага, по арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Юридическите лица формират воля и извършват правни действия чрез своите органи,
като се представляват от управител или управителен съвет. В случай, че е управителния
орган действа като управителен съвет, той приема актове-решения от мнозинството на
състава. Поради това в настоящия случай ответникът, в качеството му на председател на
БНЕА и представляващ сдружението не би могъл да вземе самостоятелно решение за
разпореждане с имуществото на сдружението / в този смисъл е Решение № 4619/10.07.2018
г. по в. гр. д. № 7011/2017 г. по описа на СГС, във вр. решение по гр. д. № 53744/2011г. по
описа на СРС, както и Решение № 72360 от 14.04.2020 г. на СРС по гр.д. №30984/2014 г. с
което са отхвърлени осъдителни искове на ищеца за заплащане на обезщетение в резултат
поведението на ответника, но за настъпването на други имуществени вреди/.
3
Не се установи ответникът да е действал еднолично от името на БНЕА и умишлено да
е предприел поведение с цел да не бъдат изплатени присъдените суми на ищеца,
включително да е присвоил суми, респ. извършил престъпление по служба, което впрочем е
установимо само с влязла в сила присъда, но не се твърди и доказва хипотеза на чл. 229, ал.,
1, т. 4 от ГПК.
Доколкото парите са родово определени вещи и сумата от 10 500 евро не е достатъчно
индивидуализирана, за да е установено, че именно дължимите на ищеца суми от БНЕА се
съхраняват от трето по делото лице- ВГК. Имущественото разместване на дадена парична
сума от един длъжник/сдружение/ не води до извода, че същата сума е тази, която се дължи
на негов кредитор, така че това имуществено разместване обуславя притивоправно
поведение на на персоналния субстрат на юридическото лице. Щом кредиторът счита, че
има увреждащо го действие на негов длъжник има законовата възможност да упражни
правата си по чл. 135 ЗЗД. Липсва и каквато и да е връзка между ответника по делото и
твърдяни противоправни действия/бездействия на физическото лице Колев.
В рамките на принудителното удовлетворяване на присъдените суми ответникът се
явява едно трето лице за имуществото на сдружението и за изпълнителното производство. В
тази връзка споделя се доводът на ответника, че правният субект, от когото ищецът може да
претендира обезвреда е БНЕА, доколкото сдружението не изпълнило дълга си. Ето защо
ответникът не може противоправно да бездейства при условие, че липсва задължение за
действие.
Ищецът не доказа пълно и главно наличието на пряка причинно-следствена връзка
между заявения вредоносен резултат и поведението на ответника, при която вредите да се
явяват необходима и естествена правна последица, която да правоизключва други възможни
причини за невъзможността на ищеца да придобие искания му осигурителен статут/напр. а и
както се установява липса на изискуемия се осигурителен стаж/ Обстоятелството, че
длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го
освобождава от отговорност, съгласно чл. 81, ал. 2 от ЗЗД. Както бе посочено, парите са
родово определени вещи, а родът не погива и няма как да има причинна връзка между
неполучаването от ищеца на конкретна парична сума с невъзможността поради липса на
парични средства той да упражни субективното си право за закупуване на осигурителен
стаж, съответно да придобие по-висок осигурителен доход и възможност за получаване на
по-висока пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Отделно от изложеното, считано от 20.03.2009г., на която дата се твърди ответникът
да извършил умишлено вредоносни действия спрямо ищеца, до датата на предявяване на
иска 17.03.2022 г. е изтекъл срок повече от пет години, който законът –чл.110 от ЗЗД,
определя като погасяващ правото на парично вземане за непозволено увреждане, както
ответникът настоява.
С тези правни съображения настоящата съдебна инстанция приема, че предявеният иск
е неоснователен поради своята недоказаност и неоснователност, и подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се
присъдят сторените съдебни разноски за възнаграждение на адвокат от 720 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Й. Н., ЕГН ********** срещу А. И. К., ЕГН
********, иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1519.22
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяваши се в пропуснати
ползи, в резултат от непозволено увреждане, изразяващо се в гласуване на решение от
4
20.03.2009 г. от А. И. К. като член на УС на БНЕА/по т.3- „Главният секретар ВГК да
изтегли от сметката на БНЕА в ОББ сумата 10 500 /десет хиляди и петстотин/ EUR, които да
останат при него на отговорно пазене“./, и непредприемане на необходимите действия за
заплащане на дължимо от БНЕА възнаграждение и разноски по изпълнение на договор
№ 276910/00/22.07.1997г. по програма ФАР, вследствие на което поради липса на
парични средства за ищеца не е възникнала възможност да закупи осигурителен стаж
от НОИ.
ОСЪЖДА Н. Й. Н., ЕГН ********** да заплати на А. И. К., ЕГН ********, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 720 лева – съдебно-деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5