Р Е Ш Е Н И Е
№ 189
Гр. Перник, 04.06.2020
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник, касационен състав, в публично
съдебно заседание, проведено на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивайло Иванов
ЧЛЕНОВЕ:
Слава Георгиева
Силвия Димитрова
при
съдебния секретар Анна Манчева и с участието на прокурор Росица Ранкова от
Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
КАНД № 210 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), във връзка с чл.
348, ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).
Образувано е по
касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Перник, чрез юрисконсулт
А.М., пълномощник на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ (ГИТ), против съдебно решение № 684 от 08.01.2020 година, постановено
по АНД № 01076 по описа за 2019 година на Районен съд Перник. С обжалваното
решение е отменено Наказателно постановление (НП) № 14-0000737 от 03.06.2019
година на директора на ДИТ Перник, с което на **** ЕООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление гр. Перник, ул. ****, представлявано от управителя Д.А.,
на основание чл. 83, ал. 1,
във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева, за неизпълнение в
качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, на
задължението по чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. от КТ.
Касаторът твърди, че
съдебният акт е постановен в нарушение на процесуалните правила и материалния
закон. Изразява несъгласие с изводите на районния съд, че при издаване на
наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила и материалния закон поради неправилна правна квалификация на
нарушението, за което ангажирана имуществената отговорност на ответника. Моли съда
да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да потвърди
издаденото наказателно постановление.
Ответникът **** ЕООД,
гр. Перник, редовно уведомен за касационната жалба, в срока по чл. 213а, ал. 1
от АПК не депозира отговор по същата.
В проведеното съдебно заседание на 27.05.2020 година
касаторът, ДИТ Перник, редовно призован, се представлява от юрисконсулт А.М.,
който поддържа жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното съдебно
заседание на 27.05.2020 година, ответникът редовно призован, не се
представлява. В писмена молба с вх. № 1304/26.05.2020 година, депозирана от адвокат
Г.Б. ***, пълномощник на управителя на **** ЕООД, гр. Перник, моли да бъде
даден ход на делото в отсъствие на представляващ ответника, оспорва касационната
жалба, моли съда да остави в сила решението на първата съдебна инстанция. Претендира
присъждане на съдебни разноски в размер на 600 (шестстотин) лева. Процесуалният
представител на касатора прави възражение за прекомерност на така поисканите
разноски.
В проведеното съдебно
заседание на 27.05.2020 година представителят на Окръжна прокуратура Перник, застъпва
становище за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на
районния съд да се остави в сила.
Административен
съд – Перник, като прецени наведените касационни основания и доводите на
страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира
следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в
производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
Разгледана
по същество касационната жалба е неоснователна.
С НП № 14-0000737 от
03.06.2019 година директорът на ДИТ Перник, на основание чл. 83, ал. 1, във връзка
с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложил на **** ЕООД, гр. Перник, в качеството му на
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, имуществена санкция в размер
на 1 500 (хиляда и петстотин) лева, за това, че на 20.04.2019 година,
около 02:15 часа, не е уредил като трудови правоотношения по предоставяне на
работна сила, посредством сключването на писмен трудов договор, с лицето М. Г.
М., заварено да работи при специализирана полицейска операция като продавач в
обект „Нон стоп“, находящ се в гр. Перник, ул. ****, стопанисван от **** ЕООД,
гр. Перник, с което не е изпълнено задължението по чл. 62, ал. 1, във връзка с
чл. 1, ал. от КТ.
Наказателното
постановление е обжалвано пред Районен съд Перник, който с решението по АНД № 1076/2019
година, предмет на настоящия съдебен контрол, го е отменил като незаконосъобразно.
За да постанови
обжалваното решение районният съд е приел от фактическа страна, че на 20.04.2019
година, при провеждане в гр. Перник на специализирана полицейска операция от
служители на сектор „ПИП“ при Първо РУ към ОДМВР Перник, съвместно с
представители на ОДБХ Перник, РЗИ Перник и „Общински инспекторат“ при Община
Перник, в хода на операцията бил проверен и търговския обект, описан по – горе,
стопанисван от настоящия ответник – **** ЕООД, гр. Перник. Установено било, че
обектът е отворен, а в същия се намира лицето М.Г.М., като от последния, както
и от управителя на ЮЛ, пристигнал по – късно на място, били снети устни и
писмени сведения относно отношенията на лицето М.Г.М с ЮЛ, стопанисващо обекта.
За проверката бил съставен констативен протокол от инспектор в сектор ПИП в
Първо РУ към ОДМВР Перник, в който отразено било констатирано полагане на труд
без сключен трудов договор от лицето М.Г.М. С протокола от управителя на ****
ЕООД, гр. Перник, било изискано да представи в сектор ПИП документи, включително
трудов договор с лицето М.Г.М. Трудов договор не бил представен. Въз основа на
така установеното служителите на ОДМВР Перник, счели че са налице данни за
извършено административно нарушение на КТ и конкретно чл. 62, ал. 1 от КТ,
поради което материалите били изпратени на ДИТ Перник, по компетентност. Във
връзка с така получените материали на 08.05.2019 година служители на ДИТ Перник
извършили проверка в обекта – „Нон стоп“, находящ се на ул. „Отец Паисий“ в гр.
Перник, стопанисван от настоящия ответник, при което в обекта е заварено да
работи като продавач-консултант друго лице – С.Й.С., за която не бил представен
трудов договор. Изискани били документи, включително трудов договор с лицето М.Г.М.
във връзка с получените по служебен път материали от ОДМВР Перник по повод
проверката, извършена на 20.04.2019 година. Трудов договор не бил представен. Управителят
на ЮЛ – настоящ ответник, възразил пред контролните органи на ДИТ, че няма
трудовоправни отношения с М.Г.М., а последният се е намирал в обекта
инцидентно. Пред съда лицето М.Г.М. се отрекъл от даденото пред служителите на
сектор „ПИП“ писмено обяснение, в което посочил, че работи в обекта от 10 дни,
без трудов договор, само през нощта, за което получава заплащане в брой на сутринта,
след всяка смяна.
На база така
установеното от фактическа страна районният съд, след извършената цялостна
проверка, е приел проведеното административнонаказателно производство за
незаконосъобразно поради нарушаване на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН – неправилна правна квалификация на деянието
и допуснато противоречие между обстоятелствената част на АУАН и НП, с което
съществено е ограничено правото на защита на наказаното лице. Приел, че
описанието на процесното нарушение не покрива състав по чл. 62, ал. 1, във връзка
с чл. 1, ал. 1 от КТ, а състав по чл. 61, ал. 1 от КТ, че в обстоятелствената
част на АУАН и НП липсва посочване, съответно от доказателствата по делото не
се установяват, същностни елементи на трудово правоотношение: предоставяне на
работна сила, договорено трудово възнаграждение, определено работно място,
работно време и почивки, момент на възникване на тези правоотношения, районният
съд е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно.
Решението е правилно.
Съобразно
чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените
в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта
и съответствието на решението с материалния закон.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, тъй като същото е постановено по отношение на акт,
който подлежи на съдебен контрол, а произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
Установената
от районния съд фактическа обстановка е основана в достатъчност и относимост на
доказателствата, а същата е приета след обсъждане на релевантните факти и
обстоятелства и доводите на страните, поради което се възприема изцяло от
касационния състав.
Не се
споделят изводите на районния съд за допуснато процесуално нарушение що се
отнася до разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН касателно описанието
на нарушението и дадената му правна квалификация. От формална страна, както АУАН,
така и НП съдържат описание на всички елементи на нормите на чл. 62, ал. 1, във
връзка с чл. 1, ал. 1 от КТ – правоотношения по предоставяне на работна сила,
неуредени като трудови посредством сключването на писмен трудов договор.
Споделя се
обаче изводът в решението, че в производството е неустановено, като недоказано,
наличието на същностните елементи на трудово правоотношение, които да обосноват
извод за наличие на отношения по предоставяне на работна сила между М.Г.М и
настоящият ответник към дата 20.04.2019 година, подлежащи на уреждане
посредством сключването на писмен трудов договор. Това е така именно по
причините, възприети с решението – неизвършване на собствена проверка,
съответно преценка от страна на компетентни контролни органи, на данните,
съдържащи се в преписката на сектор ПИП към Първо РУ при ОДМВР Перник.
В
допълнение настоящият касационен състав намира, че недопустимо процесното наказателно
постановление е издадено въз основа на АУАН, основан единствено в данните от
писмени документи, част от полицейска преписка, обективирала извършена
полицейска операция на 20.04.2019 година, тъй като, с оглед мотивите по – долу,
констативният протокол от 10.05.2019 година, респективно свидетелството в акта
на служителя на ДИТ Перник, съставител на протокола, не обосновават достатъчно съставянето на
АУАН в процесния случай, нито издаването на процесното наказателно
постановление.
Съгласно
разпоредбата на чл. 399 от КТ цялостният контрол по спазване на трудовото
законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната
агенция „Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната
политика.
Според чл.
400 от КТ други държавни органи, извън посочения в предходния член,
осъществяват общ или специализиран
контрол за спазване на трудовото законодателство по силата на закон или
акт на Министерския съвет.
На свой
ред разпоредбата на чл. 30, ал. от Закона за министерството на вътрешните
работи (ЗМВР), част от раздел VII „Контролна дейност“ на Глава Втора „Дейности на МВР“, регламентира,
че контролна дейност се осъществява от органите на МВР в случаите, определени
със закон, чрез дейности, изчерпателно изброени в осем точки. Нито една от тези
дейности не включва проверки и контрол относно спазване разпоредбите на
трудовото законодателство. Следователно контролни органи на МВР, какъвто се
явява процесният случай, не могат да извършват проверки що се отнася до
спазване разпоредбите на трудовото законодателство, респективно – нито лични
техни възприятия, нито изготвени по установения при тези органи ред писмени
документи във връзка с извършваните в рамките на тяхната компетентност контролни
дейности, представляват самостоятелно и достатъчно основание за образуване на
административнонаказателно производство за нарушаване на разпоредби на КТ. Наличието
на данни за нарушения на трудовото законодателство, получени при и по повод извършвани
полицейски проверки, единствено могат да сезират органите по чл. 399, респ. чл.
400 от КТ. Последните именно са компетентни да установят нарушение на трудовото
законодателство в производство по реда на КТ, респективно ЗАНН (арг. от чл. 416, ал. 6 от КТ). В тази
връзка контролни органи извън посочените в чл. 399 и чл. 400 от КТ, относимо към
процесния случай, не могат да установят надлежно факта на предоставяне на
работна сила със всички елементи на трудово правоотношение. Тези съставомерни за
административното нарушение по чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 61, ал. 1, във
връзка с чл. 1, ал. 2, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ факти подлежат на
установяване и доказване единствено от компетентните да образуват, водят и
приключат административнонаказателно производство за нарушение на трудовото
законодателство органи.
В тази
връзка в процесния случай компетентни контролни органи – служители в ДИТ Перник,
са извършили собствена проверка във връзка с данните, предоставени от ОДМВР
Перник. Същата е обективирана в протокол № ПР1914397/10.05.2019 година,
съставен по повод извършени проверки от служители на ДИТ Перник, на 08.05.2019
година (в обекта), и на
10.05.2019 година (по документи). При тези проверки обаче не е установено
лицето М.Г.М да се е намирало в обекта на ответника, съответно да е работило, а
не по – маловажно това да е относимо към дата 20.04.2019 година. В протокола,
относимо към процесното нарушение, единствено са възприети и обективирани данните от преписката на ОДМВР
Перник, каквито факти не са били предмет на установяване от страна на органите
на ДИТ Перник. При това положение без значение е липсата на представен пред
компетентните контролни органи писмен трудов договор, сключен с М.Г.М., който
факт се явява единствения установен от органите, на които е възложен контрола
по спазване на трудовото законодателство. Нито актосъставителят, нито
наказващият орган са установили надлежно факт на предоставяне на работна сила
от страна на лицето М.Г.М на 20.04.2019 година в обекта на ответника, в
правоотношение, притежаващо белезите на трудово такова, за което се изисква
сключването на писмен трудов договор.
Предвид горното касационната жалба е напълно
неоснователна. Като е достигнал до правни изводи за незаконосъобразност на
проведеното административнонаказателно производство, респективно на
наказателното постановление, първоинстанционния съд е постановил правилен
съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Относно разноските:
С оглед изхода на
делото оставя без уважение направеното искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на касатора.
С оглед изхода на
делото искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на
направените съдебни разноски е частично основателно, като на основание чл. 18,
ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в сила от 15.05.2020
година) ДИТ Перник, следва да заплати на **** ЕООД, гр. Перник, съдебни
разноски в общ размер на 400 (четиристотин) лева, представляващи платено
адвокатско възнаграждение, от които 300 (триста) лева платени пред Районен съд
Перник и 100 (сто) лева пред настоящата съдебна инстанция.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63,
ал.1, изр. второ от ЗАНН настоящият касационен състав на Административен съд –
Перник
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 684 от 08.01.2020 година,
постановено по АНД № 01076 по описа за 2019 година на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА Дирекция
„Инспекция по труда“ Перник, с административен адрес гр. Перник, пл. „Кракра
Пернишки“ № 1, Синдикален дом, ет. 6, да заплати на **** ЕООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление гр. Перник, ул. ****, представлявано от управителя Д.А.
съдебни разноски в размер на 400 (четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/