Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, ………….
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Първи касационен състав,
в публично заседание, проведено на трети юни през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА
ДИМИТРОВА
при участието на прокурора Александър Атанасов и секретаря Елена Воденичарова, разгледа
докладваното от съдия Веселина Чолакова КНАХД № 1006/2021г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – гр.Варна подадена чрез директора против
Решение № 260441/26.03.2021 постановено по НАХД № 212/2021 г. по описа на
Районен съд-Варна , с което е отменено НП № 23-0001089/30.11.2020 г. издадено
от началника на отдел „Контрол“ в Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на „СБР логистик“ ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 5 000,00 лева за нарушение на
чл.91б, ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/. Решението се
оспорва с основанието на чл.348, ал.1,т.1 от НПК-неправилно приложение на
материалния закон. Сочи се, че не е нарушена процедурата при връчване на АУАН и
актът е връчен на упълномощено лице. Сочи се на неправилност на изводите на
съда, че в поканата за представяне на документи отправена към дружеството, няма
яснота къде следва да бъдат представени. Сочи се и на неприложимост на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Моли за отмяна на въззивното решение и потвърждаване
на наказателното постановление. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – „СБР логистик“ ЕООД,
оспорва касационната жалба в представен писмен отговор. Сочи се на допуснати
съществени процесуални нарушения в процедурата по връчване на АУАН. Моли
решението на Районен съд-Варна да бъде оставено в сила. Претендира се
присъждане на адвокатско възнаграждение.
Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е
неоснователна, като пледира за оставяне в сила на въззивното съдебно решение.
Административен съд гр. Варна, след като обсъди въззивното
решение, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на
страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218 от АПК, намира за установено
следното:
По
допустимостта на жалбата:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1
от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен
интерес от обжалване на решението на Районен съд-Варна и е процесуално
допустима.
По
основателността на жалбата:
ВРС е установил от фактическа страна, че на
17.07.2020г. до управителя на „СБР Логистик“ ЕООД била изготвена покана изх. №
50-00-554-2/17.07.2020г. на основание чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвПр, във връзка с
чл.12, ал.4 и ал.5 от Наредба № Н-14/27.08.2009г. на МТ. В поканата било
посочено, че в 7 дневен срок следва да се представят в Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ гр. Варна подробно описани документи на превозвача,
като в т.5 било посочено, че следва да се представи копие от договор с
медицински център /доктор/ за извършване на предпътен медицински преглед за
общо здравословно състояние на водачите, адрес на медицински пункт. Поканата
била връчена на упълномощено лице на 29.07.2020г. На 07.08.2020г. в Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Шумен били представени част от
изисканите документи. Предвид това, на 18.09.2020г. св. З. Ю. – инспектор в
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна съставил против „СБР
Логистик“ ЕООД акт за установяване на административно нарушение за извършено на
06.08.2020 г. нарушение на чл.91б, ал.1,
т.1 от ЗАвПр. Актът за установяване на административно нарушение бил предявен
на упълномощено лице. Въз основа на АУАН е издадено и процесното наказателно
постановление.
От правна страна Районен съд-Варна е приел, че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган и при спазване на
сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. АУАН и наказателното постановление
съдържат минималните реквизити съгласно изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Приел е, че при връчването на АУАН е допуснато
съществено нарушение на чл.43,ал.5 от ЗАНН, тъй както актът е връчен на лице,
което няма представителна власт. Приел е, че посоченото нарушение не може да
бъде отстранено по реда на чл.53,ал.2 от ЗАНН, същото е съществено , тъй като
засяга правото на защита на наказаното лице. Според въззивният съд посоченото
нарушение е достатъчно основание за отмяна на издаденото наказателно
постановление. Отделно е изложил и доводи за допуснато процесуално нарушение,
поради неяснота в поканата за представяне на документи от дружеството, относно
мястото на изпълнение. Изложил е, че от съдържанието на поканата не става ясно
дали документите следва да се представят в РД „Автомобилна администрация“ –
Варна или в сградата на ОО „Автомобилна администрация“ – Шумен. Въззивният съд
е приел, че в случая приложение намира разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като
няма данни за предходни нарушения, от нарушението не са настъпили вреди и
закъснението за представянето на изисканите документи е само с един ден.
Решението е
правилно.
Районен съд-Варна е установил правилно фактическата
обстановка. Направените изводи от решаващия съд относно допуснато съществено
процесуално нарушение на разпоредбата на чл.43,ал.5 от ЗАНН се споделят изцяло
от касационната инстанция. Актът за установяване на административно нарушение е
основен процесуален акт във фазата по установяване на административното
нарушение. Законосъобразното му съставяне и оформяне е равнозначно на
законосъобразното образуване на самото производство. Видно от процесния АУАН,
същият е предявен и връчен на лице, което не е изрично упълномощено да
представлява „СБР логистик“ ЕООД пред Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна при реализиране на административнонаказателна
отговорност. Нарушени са императивните
норми на чл. 40, ал. 1
от ЗАНН и на чл. 43, ал. 1
от ЗАНН, като актът не е съставен в присъствието на законен
представител на юридическото лице, респективно не е предявен и връчен на това
лице, или на лице, изрично упълномощено да извършва такива правни действия. В
ЗАНН не съществува законова разпоредба, която да предвижда такава възможност.
Напротив, ал. 2 на чл.
83 ЗАНН предвижда имуществената санкция да се налага по реда на този закон, като този ред,
разбира се, следва да се съобрази със специфичните особености на юридическите
лица, като изкуствено създадени правни субекти. Доколкото в конкретния случай
обаче се касае за ангажиране на административнонаказателна отговорност, която
съгласно чл. 24 от ЗАНН е лична, следва задължително да се има предвид, че в случаите,
в които нарушител е юридическо лице, АУАН следва да се състави в присъствие на
лицето, което по закон представлява съответното ЮЛ, като се предяви и връчи на
това лице или на изрично упълномощено от него лице, снабдено с представителна
власт да ангажира юридическото лице с действия във връзка с
административнонаказателната отговорност.
Действително, при условията на закона /чл. 40, ал. 2
от ЗАНН/ се допуска актът да бъде съставен и в отсъствие на
нарушителя. Става дума обаче за условия, спазването на които не накърняват
законността при образуването на административнонаказателното производство. На
първо място, относно нарушителят е допустимо съставянето на акт и в неговото
отсъствие в два случая: 1. когото той е известен, но не може да се намери или
2. когато е поканен за съставянето на акта и не се яви. Единствено при
наличието на една от двете хипотези на чл. 40, ал. 2
от ЗАНН администрацията е изправна. Тя е издирила нарушителя,
положила е усилия той да присъства при съставянето на акта, но поведението му
прави това обективно невъзможно. Само в такъв случай, както бе отбелязано,
законът позволява актът да бъде съставен и в отсъствие на нарушителя /чл. 40, ал. 2
от ЗАНН/. В случая не е налице нито една от посочените две хипотези
на чл. 40, ал. 2
от ЗАНН, даващи основание на актосъставителя да състави процесния
АУАН в отсъствие на нарушителя. При това положение, актосъставителят е бил
длъжен да изследва в пълнота представителната власт на пълномощника на
дружеството, респективно да предприеме действия по уведомяване на управителя на
"СБР логистик“ ЕООД, предвид липсата на изрична клауза в приложеното по
делото пълномощно на Х. П. Т. да го представлява в хода и по повод на
образувано административнонаказателно производство. Подписването на акта от страна на нарушителя
е не само формален, но и съдържателен елемент. Именно тук стои въпроса за
предварителната защита, която включва, първо, правото на възражение още при
съставянето на акта за нарушение и второ, правото на възражение непосредствено
след това /чл. 44, ал. 1
от ЗАНН/. След като административнонаказващият орган не е изпълнил
задължението си да връчи акта по предвидения от закона ред на нарушителя, то
той е лишил последния от гарантираната му със закона възможност да възрази
против констатациите, съдържащи се в акта и да представи доказателства, с които
да ги опровергае.
Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че
обжалваното съдебно решение не страда от визираните в касационната жалба
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, основателно и своевременно
направено се явява искането на ответника за присъждане на направените по делото
разноски. С оглед представените доказателства – договор за правна защита и
съдействие №67/22.04.2021г. и списък на разноските по чл.80 от ГПК, както и
съобразно разпоредбата на чл.18, ал.2, във връзка с чл.7, ал.2 от Наредба № 1
от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на „СБР Логистик“ ЕООД, ЕИК
********* сумата в размер на 580.00 лева, съставляваща разноски по делото.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2,
предл. първо от АПК във връзка с чл. 63,
ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, първи касационен състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 260441/26.03.2021
постановено по НАХД № 212/2021 г. по описа на Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
гр.Варна да заплати на „СБР Логистик“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на
580.00 лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.