РЕШЕНИЕ
№131 15.07.2014 г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд граждански състав на двадесет и трети юни през две хиляди и четиринадесета
година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар Д.С.
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
гр.д.№ 1004 по описа за 2013 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е изпратено по
подсъдност от ОС- Бургас и е образувано по повод исковата молба на „Р.К.” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.П.В.,
против А.Ц.П., ЕГН **********, живуща ***. Твърди се, че през летния сезон на
2012 г. ищецът стопанисвал и управлявал два новооткрити търговски обекта,
находящи се в КК „Слънчев бряг”- супермаркет „Кондор” и магазин „Елит”. За
оперативното управление и контрол на двата обекта, по силата на сключен между
страните трудов договор, била назначена ответницата на длъжност „мениджър
продажби”. Същата се била задължила да носи материална отговорност за
складовите наличности и постъпващите суми, както и да осъществява връзката,
заплащането и оформянето на необходимата счетоводна документация с доставчиците
на стоки. П. единствена имала право да се разпорежда с постъпващите от
продажбите суми, да заплаща дължимите наеми и консумативи и да се разплаща с
доставчиците. В края на сезона бил нает специалист на граждански договор- Р.К.М.,
която след извършване на цялостна ревизия, установила драстични нарушения на
счетоводната и финансовата дисциплина от страна на ответницата. Констатирани
били липси на парични суми в общ размер от 130 629,33 лв., които се
претендират от ищеца да бъдат заплатени от П. в настоящото производство, ведно
със законната лихва върху сумата, начиная от завеждане на делото до
окончателното й изплащане.
Ответницата, в срока по чл.131 от ГПК, взема становище за недопустимост на иска като неподсъден на РС- Несебър,
евентуално неоснователност на същия. Твърди се, че липсвало надлежно установена
щета и липси. Нямало установена разлика между приходите по касовата книга,
декларирани в НАП, и разходите за платени стоки, заплати и други разходи. П. не
била получавала под отчет стоково материални ценности и не съставлява отчетник
по смисъла на КТ. При започването й на работа първоначалното зареждане на
магазина със стока било извършено от управителя без предоставяне на фактури,
като същия заявил, че стоките били от другия обект. Не била извършвана
инвентаризация или ревизия за установяване на липси. Ответницата никога не била
получавала под опис или чрез приемо- предавателен протокол стокови материални
ценности, нито е предавала надлежно получени такива при прекратяване на
трудовото правоотношение. Подписаната декларация за солидарна отговорност била
унищожаема тъй като била подписана при крайна нужда и явно неизгодни условия
като това било условие за започване на работа в дружеството. Наред с това
липсвало солидарност тъй като нямало лице, което да отговаря солидарно с
ответницата.
Съдът, като взе предвид становището на страната,
приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявената претенция носи правното си основание в
чл.207, ал.1 от КТ.
Видно от приложеният по делото трудов договор №
1/17.04.2012 г., ответницата е била назначена от ищеца на длъжност „мениджър
продажби” в магазин в КК „Слънчев бряг”.
Не се спори между страните, че ищцовото дружество е стопанисвало два обекта в
курортния комплекс- Кондор и Елит. Приложена е длъжностна характеристика,
подписана от П., в която е посочено, че длъжността, която ще заема същата е на
ръководен служител. Визирани са следните задължения и отговорности: 1. Отговаря
за приемане на всички заявки /устни и писмени/ на клиенти за доставка на стоки;
2. Отговаря за контрола и подпомагането на текущото обслужване на клиентите; 3.
Длъжен е да извършва всички дейности, възложени от управителя на фирмата във
връзка с предлагането на стоки на клиенти на фирмата; 4. Отговаря за активното
търсене и привличане на нови клиенти; 5. Длъжен е да пази в тайна информацията,
която съставлява служебна и фирмена тайна, до която има достъп; 6. Стремеж към
поддържане на високо професионално ниво; 7. Спазва всички задължения при
изпълнение на възложената работа, съгласно чл.126 от КТ; 8. Спазва правилника
на вътрешен трудов ред на работодателя; 9. Изпълнява всички непротиворечиви на
трудовото законодателство разпоредби на ръководството на фирмата. От така
изложените задължения съдът намира, че няма такива, касаещи събиране,
съхраняване, разходване и отчитане на пари и материални ценности. Въпреки това
обаче настоящата инстанция счита, че П. има качеството отчетник и като такава е
била материално отговорно лице по смисъла на чл.207, ал.1 от КТ. Съгласно
Решение № 493/23.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 586/2011 г., ІV г.о., постановено
по чл.290 от ГПК, придобиването на качеството отчетник не зависи от вписването
му в длъжностната характеристика. Такава може и да не е издадена, тъй като
законодателството не изисква за валидността на трудовото правоотношение като
задължение работодателя да състави и да връчи на работника длъжностна
характеристика. Достатъчно е длъжността, която работникът заема по трудов
договор да съдържа като присъщи задължения на работника действия, свързани със
събиране, съхраняване, разходване и отчитане на ценности на работодателя.
Отговорността за ценностите е на лицата, които трябва право да боравят с тях и
това е сърцевината на длъжностното им качество. От показанията на разпитаната в
хода на съдебното производство св. Д., касиер в магазин „Кондор”, става ясно,
че П. е била единственото лице, което е извършвало разплащания с доставчиците, като
в случай на отсъствие е оставяла пари на касиерите да правят това. Само тя е
имала достъп до „компютъра- майка”, в който са се заприходявали наличните стоки
и в този смисъл е извършвала отчетността в обектите. Последният факт се
потвърждава и от показанията на св. Тодоров, отговарящ за компютърната система,
инсталирана в обектите на ищеца. Същият заяви, че достъп на цялостната система
е имал само управителя на магазина, както той познава П.. В тази връзка съдът
намира, че ответницата е имала отчетнически функции, поради което съставлява
субект, който може да носи отговорност по чл.207 от КТ.
По делото няма спор, че са констатирани липси в двата
обекта. Това се потвърждава както от показанията на св. М. /наета по граждански
договор във връзка с годишното приключване на ищеца за 2012 г./, така и от
приложеното по делото приложение № 1, съставляващо неразделна част от протокол
за извършена ревизия на ищеца от органите на НАП. Установено е било хаотично
водене на отчетността досежно заприходяване на стока и фактури, неиздаване на
фактури и други счетоводни операции. От заключението по извършената допълнителна
съдебно- счетоводна експертиза, се установява, че са констатирани неизплатени
фактури на стойност 34 875,09 лв. Общият размер на направените разходи по
експлоатацията на двата обекта възлизал на 407 281,20 лв. Констатираната
наличност на стоката в края на отчетния период възлизала на сумата от
10 426,19 лв. Приходите от продажбата в двата обекта били на стойност
617 089,21 лв. Вещото лице, като е съобразило и оставената на съхранение в
магазин „Кондор” сума от 34 011,14 лв., е дало заключение, че липсата
възлиза на сумата от 116 107,08 лв., вземайки предвид наличните в ищеца
фактури. За тази сума по делото не се ангажираха доказателства за източника на
липсата, поради което ответницата следва да бъде задължена със същата. По
делото няма представени доказателства, в който да е отразено каква е била
наличната стока в магазините при встъпването на П. на работа. Това обаче,
според настоящата инстанция, не дава отражение върху констатациите на вещото
лице, тъй като същото е работило по наличните фактури, т.е. за стоки, които са
доставени в обектите след като ответницата вече е започнала работа. Безспорно е
по делото, че дружеството- ищец е създадено само с оглед стопанисването на
двата обекта, които са работели само през летния сезон на 2012 г. Не се доказа
твърдението на ответницата, че в обектите е имало стока на ищеца от други
магазини, като показанията на св. Пасков са единични и не следва да се
кредитират. Следва да се отчете и факта, че същият е съпруг на ответницата,
което предполага неговата заинтересованост. Ето защо неговите показания следва
да се кредитират с оглед останалия доказателствен материал, а същите не се
подкрепят от такъв.
С оглед на така изложеното съдът намира претенцията за
доказана до размера на 116 107,08 лв. като взе предвид второто заключение
на вещото лице, изготвено само по наличните фактури, които съставляват
счетоводни документи по смисъла на Закона за счетоводството, ведно със законната
лихва върху сумата, начиная от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане. В останалата му част искът следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78 от ГПК на всяка от страните следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски съобразно изхода на спора. В
този смисъл на ищецът следва да бъде присъдена сумата от 9337,30 лв., а на
ответницата- 719,38 лв.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.Ц.П.,
ЕГН **********, живуща ***, да заплати на „Р.К.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от В.П.В., сумата от 116 107,08 лв. /сто и шестнадесет
хиляди сто и седем лева и осем стотинки/, представляващи констатирани липси в
магазини „Кондор и „Елит”, находящи се в КК „Слънчев бряг”, стопанисвани от
ищеца, ведно със законната лихва
върху сумата, начиная от 11.07.2013 г.- датата на подаване на исковата молба,
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска до претендираните 130 629,33 лв., ведно със законната лихва върху
горницата, начиная от 11.07.2013 г.- датата на подаване на исковата молба, до
окончателното й изплащане
ОСЪЖДА А.Ц.П.,
ЕГН **********, живуща ***, да заплати на „Р.К.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от В.П.В., сумата от 9337,30 лв. /девет хиляди триста
тридесет и седем лева и тридесет стотинки/, представляващи съдебно- деловодни
разноски съобразно уважената част.
ОСЪЖДА „Р.К.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.П.В.,
да заплати на А.Ц.П., ЕГН **********, живуща ***, сумата от 719,38 лв. /седемстотин и деветнадесет
лева и тридесет и осем стотинки/, представляващи съдебно- деловодни разноски
съобразно отхвърлената част.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: