Определение по дело №2182/2019 на Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2135

гр. Пловдив, 16.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА

                                          ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА 

                                                               СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ

като разгледа докладваното от мл. съдия Узунов в. ч. гр. дело № 2182/2019 г. по описа на ПдОС, IХ-ти гр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на 274 във вр. с чл. 417 и чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Креди Йес“ ООД, против разпореждане от 23.08.2019г. по частно гражданско дело № 13655/2019г. на ПдРС, V гр. с-в. С обжалваното разпореждане, първоинстанционният съд е отхвърлил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от „Креди Йес“ ООД, срещу длъжника М. И.К. в частта му, с която се иска да бъде издадена заповед за изпълнение за сторените в заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 300 лв.

 В жалбата се излагат доводи, че разпореждането на съда е неправилно и необосновано. Посочва се, че са претендирани направените по делото съдебни разноски, включващи и платено адвокатско възнаграждение. Твърди се, че е приложен договор за правна защита и съдействие, като непредставянето на платежно нареждане за внасянето на сумата по банков път не може да обоснове извод, че по делото не са представени доказателства относно реалното плащане на договореното възнаграждение. Посочва се, че в мотивите на съдебния акт е посочена претендирана сума за адвокатско възнаграждение в размер на 380 лв., а в диспозитива – 300 лв., което опорочава съдебния акт.  Приложено към частната жалба е платежно нареждане. Сочи се, че е следвало да се предостави възможност за отстраняване на нередовността съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК.

Моли се съдът да постанови да се издаде заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за сумата от 300 лв., представляваща извършените от „Креди Йес“ ООД разноски за платено адвокатско възнаграждение в производството по ЧГД № 13655/2019г. по описа на V гр. с-в на РС-Пловдив. Моли се да бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски за платена държавна такса в размер на 15 лв.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

 Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

В подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК е било претендирано да бъдат присъдени извършените в хода на производството съдебни разноски в размер на общо 338,46 лв., от които 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение и 38,46 лв. – държавна такса. Бил представен договор за правна защита и съдействие от 16.08.2019г., в който било посочено, че за правна защита, съдействие и процесуално представителство във връзка с подаване на заявлението било договорено възнаграждение от 300 лв., платено по посочената в договора банкова сметка. ***, удостоверяващ извършеното плащане, не бил представен.  

Първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението в частта му, с която се иска да бъде издадена заповед за изпълнение за сторените в заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 300 лв., с аргумента, че представеният документ не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане за разноски. Посочил е, че не са налице и предпоставките на чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК за даване на указания за отстраняване на нередовности, нито на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Изводите на първоинстанционния съд са правилни и се споделят от настоящия състав. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 1 от ТР №6/06.11.2013г. по т.д. №6/2012 на ОСГТК, ВКС, в договора за правна защита и съдействие следва да е вписан начинът на плащане на договореното възнаграждение, като ако е по банков път, за да бъдат присъдени разноските, задължително се представят доказателства за извършеното плащане. В случая жалбоподателят не е представил доказателства за заплатеното възнаграждение в хода на заповедното производство пред районния съд.

Аргументът на жалбоподателя, че е следвало съдът да му даде указания за отстраняване на нередовности на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, не се споделя от настоящия състав. Искането е отговаряло на изискванията на чл. 410, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ГПК, а посоченият недостатък не е сред изброените, поради което не се явява от характера да обуслови нередовност на заявлението.

Представянето на платежното нареждане за извършеното плащане с частната жалба не опорочава акта на първоинстанционния съд, който е именно предмет на проверка пред настоящата инстанция. Следвало е документът да бъде представен заедно със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, за да може да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист и за тази сума.

Възражението, че в мотивите на съдебния акт е посочена претендирана сума за адвокатско възнаграждение в размер на 380 лв., а в диспозитива – 300 лв., не е основание за отмяна на обжалвания съдебен акт, доколкото явно става дума за очевидна фактическа грешка при изписването на акта, още повече, че сумата от 380 лв. не е посочена на друго място в него. Волята на съда е ясна, видно от действително претендираното от жалбоподателя и от диспозитива на съдебния акт.

По горните мотиви, настоящият въззивен състав намира обжалвания съдебен акт за правилен и като такъв следва да бъде потвърден.

С оглед на обстоятелството, че настоящото производство е едностранно и няма насрещна на жалбоподателя страна, разноски по него не се присъждат, още повече че и крайният изход не предполага уважаването на претенция за разноски.

Съгласно т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г., ВКС, ОСГТК разпореждането на въззивния съд в заповедното производство не подлежи на обжалване.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 23.08.2019г. по частно гражданско дело № 13655/2019г. на ПдРС, V гр. с-в.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

              

      2.