РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. ХАСКОВО , 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА Г. НИКОЛОВА
в присъствието на прокурора Дарина Димитрова Славова (ОП-Хасково)
като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215600600318 по описа за
2021 година
Производството е въззивно по чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 1/29.04.2021год., постановена по НОХД № 342 по описа за 2020 год.,
Районен съд – Харманли е признал подсъдимата Л. П. Б. със снета по делото самоличност за
виновна в това, че на 31.08.2019г. в гр.Харманли, обл.Хасково, при условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имота облага възбудила и
поддържала у Г. И. К. от с.*********, общ.*****, заблуждение (че взима парична сума, като
капаро за закупуване на недвижим имот № ***, представляващ земеделска земя в
землището на с.Орешец, общ.Харманли) и у П. Д. М. от гр. Харманли заблуждение (че
взима парична сума като капаро за закупуване на недвижими имоти с № ****; № *****, №
****и № ****, представляващи земеделски земи в землището на с.Орешец, общ.Харманли и
с това причинила имотна вреда в размер на 500,00 лева на Г. И. К. от с.***, общ.*****и
направила опит да причини имотна вреда в размер на 1600 лв. на П. Д.М. от гр. *****, като
това деяние е останало недовършено поради независещи от дееца причини, или общата
имотна вреда е в размер на 2100,00 лв, като деянието е извършено повторно в немаловажни
случаи, поради което и на осн. чл.210, ал.1 т.4, вр. чл.209 ал.1, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.28 ал.1,
вр. чл.54, ал.1 от НК й е наложил наказание "лишаване от свобода" за срок от 2 (две) години,
1
което да изтърпи ефективно на осн. чл.57 ал.1 т.2, б. "в" от ЗИНЗС при първоначален "строг"
режим.
Осъдил е подс. Л. П. Б. на осн. чл.189, ал.З НПК, да заплати в полза Държавата по
сметка на Национално бюро за правна помощ, гр. София, 1ВАМ: ВС 28 ВКВО 9661 3100
1305 01 - БНБ - ЦУ сумата 200,00 лв. възнаграждение за правна помощ по ДП № 629/2019г.
по описа на РУ Харманли, както и държавна такса в размер на 5 (пет) лева за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Недоволна от така постановената присъда е останал защитникът на подсъдимия –
адв. Н., която я обжалва в срок с доводи за нейната ява несправедливост с молба същата да
бъде изменена и наложеното наказание бъде намалено.
Окръжна прокуратура – Хасково изпраща представител, който намира за
неоснователна жалбата, респ. за правилна и законосъобразна атакуваната с нея присъда, а
наказанието за справедливо отмерено.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимата Б. заявява, че не се
чувства виновна и моли да й бъде намалено наказанието
Явява се защитникът й адв. Н., която твърди, че нямало доказателства подсъдимата да
е получавала сумата от 500лв. от К.. Същевременно намира наказанието за явно
несправедливо, както и режимът на изтърпяването му, поради което моли за справедлива
присъда с по- ниско наказание.
Пред въззивната инстанция липсват направени доказателствени искания и нови
доказателства не са събирани.
Хасковският окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба, съобрази доводите
на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл. 313 и чл. 314
от НПК правилността на обжалвания акт, намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по внесен от Районна прокуратура
– Хасково обвинителен против Л. П. Б. за извършено от нея престъпление по чл. чл.210, ал.1
т.4, вр. чл.209 ал.1, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.28 ал.1 от НК, като обвинението е за това, че на
31.08.2019г. в гр.Харманли, обл.Хасково, при условията на продължавано престъпление, с
цел да набави за себе си имота облага възбудила и поддържала у Г. И. К. от с.****,
общ.******, заблуждение (че взима парична сума като капаро за закупуване на недвижим
имот № ***, представляващ земеделска земя в землището на с.Орешец, общ.Харманли) и у
П.Д. М.от гр. *****заблуждение (че взима парична сума като капаро за закупуване на
недвижими имоти с № *****; № ****, № ****и № ****, представляващи земеделски земи в
землището на с.Орешец, общ.Харманли и с това причинила имотна вреда в размер на 500,00
лева на Г. И. К. от с.*****, общ.*****и направила опит да причини имотна вреда в размер
на 1600 лв. на П. Д. М. от гр. *****, като това деяние е останало недовършено поради
2
независещи от дееца причини. Производството пред районния съд е приключило с
осъдителна присъда, с която подсъдимата е призната за виновна.
Настоящият състав намира, че не следва да пристъпва към обсъждане на фактологията
по делото и анализ и оценка на доказателства, тъй като при изпълнение на своите
задължения и правомощия, вменени му от законодателя с горецитираните норми, установи,
че въпреки липсата на въведени с жалбата доводи в такава насока, контролираната
инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение, което въззивният съд не бил
могъл да отстрани, касаещи стадиите на изпълнителното деяние, вменено на подсъдимата Б.
по отношение на пострадалата М., за която първоначално прокурорът е приел, а после и
съдът,че подсъдимата е направила опит да причини имотна вреда на М.. Така пренесен и
релевиран „опитът“ към крайния престъпен резултат на престъплението, а не към самото
изпълнително деяние, и обвързано със съответната квалификация на деянието, е
неправилно.
Разграничителната линия между стадиите на престъпната дейност е ясно фиксирана
чрез изпълнителното деяние, което е установено чрез закона в обективния състав на
престъплението. Такава е и постоянната практика на върховната съдебна инстанция.
Конкретно опитът към дадено престъпление е налице, когато е започнато изпълнение на
умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е
довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни
последици на това престъпление. Същевременно от обективна страна, изпълнителното
деяние на престъплението по чл.209 ал.1 НК може да бъде осъществено в две форми.
Първата е възбуждане на заблуждение, т.е. създаване на начални неверни представи у
пострадалия относно съществуването, несъществуването или естеството на определени
факти и обстоятелства от обективната действителност, свързани с основанието или
условията, при които се осъществява имущественото разпореждане. Ако не беше създадена
тази невярна представа, пострадалият не би се разпоредил с имуществото си. Втората форма
е поддържане на заблуждение, т.е. затвърждаване на подобни неверни представи, които са
съществували изначално в съзнанието на жертвата или вече са били създадени от
подсъдимия или от друго лице. Възможно е да бъдат осъществени едновременно и двете
форми на изпълнително деяние както е в случая описано от прокурора и след това
възприето и от съда – деецът, след като е възбудил заблуждение, по-нататък да поддържа
тези неверни представи. В този смисъл опитът към дадено престъпление е свързан със
степента на довършеност на изпълнителното деяние, което при измамата се състои във
възбуждане и поддържане на заблуждение, поради което опит към осъществяването на
престъпния резултат, какъвто в случая се явява причиняването на имотната вреда за
пострадалия, не е възможен.
В случая се касае за две деяния, описани от прокурора, че са извършени при
условията на чл. 261 ал.1 НК –т.е. осъществяват престъпния състав на едно и също
престъпление и са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща
3
обстановка и при еднородност на вина, при което второто се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото. Съгласно ал. 2 т на същия текст
деецът се наказва съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност и с
причинения от тях общ престъпен резултат. Следователно квалификацията, обвързана с тази
разпоредба винаги ще влияе върху определяне на санкцията на дееца, което от своя страна
също пряко рефлектира върху процесуалните права на подсъдимата Б..
Така допуснатото нарушение е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, тъй
като ограничава правата на подсъдимия да се защитава срещу определени факти и и ясно
обвинение.
Предвид изложеното, на основание чл. 335, ал. 2 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 1/29.04.2021 год., постановена по НОХД № 342 по описа за
2020 год. на Районен съд – Харманли.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Харманли за ново разглеждане от друг състав на
съда от стадия на провеждане на разпоредително заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4