Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Добрич, 30.06.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ на трети юни, две хиляди двадесет и първа
година в публично съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СОНЯ ДЖЕНКОВА
При секретаря: Калинка Михайлова
като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д. №2661 по описа за 2020г. и за да се произнесе съобрази следното :
Постъпила е искова молба от „ТЕЛЕHOP БЪЛГАРИЯ** ЕАД с ЕИК **, със седалище и адрес
на управление: ** с която
срещу З.И.А. с настоящ адрес ***, е предявен установителен иск за
постановяване на решение, по силата на което да се признае в отношенията на
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 409,13лв, за която е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 1458/2020г. по описа на РС Добрич, представляваща неустойка за
предсрочното прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги, от които:
-218.74 /Двеста и осемнадесет лв. и 74 ст./лв. за неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент
от дата 28.04.2018г. за мобилен номер **;
-190.39 /Сто и деветдесет лв. и 39 ст./лв. за неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент
от дата 19.06.2018г. за мобилен номер **
С
исковата молба се претенидрат разноските в установителното производство, както
и адвокатско възнаграждение.
ТВЪРДЕНИЯ В ИСКОВАТА МОЛБА:
Между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, и
З.И.А. са сключени следните договори за предоставяне на
мобилни услуги:
-Договор за мобилни услуги от дата 28.04.2018г., с клиентски номер
№ ** за мобилен номер ** с избрана
абонаментна програма Тотал 24.99лв., с уговорен срок на действие за 24 месеца
до 28.04.2020г. При възползване от преференциални условия на мобилния оператор,
абонатът - ответник е сключил и Договор
за лизинг от същата дата - 28.04.2018г., по силата на който е взел мобилно
устройство марка *** на изплащане посредством 23 месечни вноски
в размер на 2.99лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия
договор, както и с правото след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу
заплащане на допълнителна сума от 2.99лв. да придобие собствеността върху
лизинговата вещ / чл.1, ал.2 от договора за лизинг/.С оглед качеството
абонат на дружеството, на ответника е предоставено за ползване описаното по-
горе мобилно устройство с отстъпка от страндарната цена, съгласно т.7 от
договора за мобилни услуги, както следва:
Станадартната цена на мобилното
устройство /в брой, без абонамент/ е 329.90 лв. Цената в брой или общата лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал
24.99лв. е 94.26лв., следователно отстъпката от стандартната цена, която
ответникът е получил възлиза на сума в размер на 235.64 лв.
-Договор
за мобилни услуги от дата
19.06.2018г. с предпочетен мобилен номер ** с избрана абонаментна програма Тотал 24.99лв., с уговорен срок на
действие 24 месеца до 19.06.2020г. Абонатът е сключил и Договор за лизинг от същата дата -
19.06.2018г., по силата на който е взел мобилно устройство марка *** на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на 4.39лв.
всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с
правото след изтичане на 23- месечния срок на договора срещу заплащане на
допълнителна сума от 4.39лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ
/чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг/. С оглед качеството абонат на дружеството,
на ответника е предоставено за ползване описаното по-горе мобилно устройство с
отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги. Станадартната цена
на мобилното устройство /в брой, без абонамент/ е 309.90 лв. Цена в брой или общата лизингова цена с
избраната от абоната програма Тотал 24.99лв. е 132.86лв.,
следователно отстъпката от страндаотната цена, която ответникът е получил възлиза на
сума в размер на 177.04 лв.
Въз основа на
посочените договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни
услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № ***.
Съгласно
чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „ при ползване на
услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва
въз основа на фактура, която
се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален
договор всеки потребител -страна по договора бива уведомен за датата от месеца,
на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.
“.
За отчетния период на потребление
05.06.2018г. до 04.09.2018г, абонатът не е изпълнил задължението си да заплати
на Теленор България дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от
него услуги в размер на 247.64 /Двеста четиридесет и седем лева и 64 ст./лв.
При наличието на неплатени месечни
задължения на абоната, Операторът го уведомява по реда на чл. 31а от Общите
условия. След изтичането на срока за плащане, указан във всяка от издадените
месечни фактури и при нерегистрирано плащане на дължимата сума, последователно
се ограничават първо изходящите обаждания, впоследствие и входящите обаждания
на абоната, като операторът неколкокоратно праща смс - напомняне за налична
незаплатена месечна фактура. При нерегистрирано плащане, въпреки напомнянията
от страна на Оператора, ползваният телефонен номер е двустранно спрян, за което
абонатът е уведомен с поредно смс-известяване. Предоставен е пореден шанс за
плащане на дължимите месечни суми. Поради неизпълнение
на задълженията Теленор прекратил
едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти.
С оглед незаплащането от страна на
абоната-ответник на процесиите фактури за отчетния период на потребление
05.06.2018г. до 04.09.2018г., е ангажирана договорната отговорност на абоната
по т. 11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196,
в) от ОУ на мобилния оператор. Теленор е прекратил
едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти. Като
абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, З.И.А. се е съгласила и е приела Общите Условия на
Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор има право да получава в срок всички
плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното
място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор
цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а
именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й“. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната
фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор /чл.75 от
ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на З.И.А.. „При неспазване на
което и да е задължение по част ХШ от тези Общи условия или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т.
196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да
откаже сключване на нов договор с него“. По силата на чл. 26
неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за
плащане на дължимата сума. Съгласно чл. 27 от Общите условия
плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й.
Претендираната неустойка се основава на
клаузата на т.11 от Договора, предвиждаща:
„а”
Неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер
на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. В допълнение на
неустойката по предходното изречение, потребителят
дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на
договора. "
”б”
„ В случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, съгласно
посоченото в този договор или по предходно подписан документ.
чийто срок не
е изтекъл. Потребителят дължи и
такава част от разликата между стандартната йена на устройството (в брой, без
абонамент) съгласно иенова листа, действаща към момента на сключване на
договора, и заплатената от него при предоставянето му
(в брой или съответно обша лизингова цена по договора за
лизинг), каквато съответства на оставащия срок на
договора. ”
Неустойката в размер
на 409.13 лв. се формира, както следва:
-За абонаментен план
Тотал 24.99лв. към мобилен номер ***се дължи неустойка в
размер на 62.46лв., представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси, където стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или
20.82 лв. х 3 = 62.46 лв.
-Към абонаментен
план Тотал 24.99лв. към мобилен номер ***е начислена и
неустойка за ползване на устройство в размер на 156.28 лв.,
представляваща такава част от разликата между стандартната цена на устройството
(в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на
договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или
обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на
договора.
-За абонаментен план
Тотал 24.99лв. към мобилен номер ***се дължи неустойка в
размер на 62.46лв., представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси, където стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или
20.82 лв. х 3 = 62.46 лв.
-Към абонаментен
план Тотал 24.99лв. към мобилен номер ***е начислена и
неустойка за ползване на устройство в размер на 127.93 лв., представляваща
такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без
абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова
листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова
цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен
представител депозира отговор на
исковата молба. Счита, че не са налице
предпоставките на чл.92 от ЗЗД, обуславящи дължимостта на претендираната от
ищеца неустойка. Към исковата молба не са представени доказателства, че поради
виновното неизпълнение на потребителя договорите са прекратени/развалени по
предвидения в чл.87, ал.1 от ЗЗД ред.
Ответникът е потребител по смисъла на §
13, т.1 от ДП на ЗЗП, комуто е предоставяна мобилна услуга, а договорът е
бланков, сключен при изначално и едностранно поставени условия от страна на
оператора - ищец. Поради това потребителят-ответник не е имал възможност да
влияе върху съдържанието му - ал.2 на чл.146 от ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори. А всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на доставчика и потребителя, е „неравноправна клауза“ - чл. 143 от
ЗЗП. В случая договорената неустойка излиза много извън типичната си
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, което води до значително
неравновесие между правата и задълженията на мобилния оператор и на абоната,
създавайки условия за нарушаване на принципа на справедливост.
Исковата претенция се оспорва и по размер,
доколкото не става ясно как е формиран претенирания размер.
Добричкият районен съд, след преценка
на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа страна :
Въз основа на
подадено заявление, по реда на чл.410 от ГПК ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№1458 по описа за 2020година
на районен съд Добрич за следните суми:
-190,39 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 19.06.2018г. , от които 62,46 лв. – стойността на 3
месечни абонаментни такси и 127,93 лв.
- неустойка за предоставено за
ползване устройство ***;
-218,74 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 28.04.2018г.
, от които 62,46 лв., представляваща стойността
на 3 месечни абонаментни такси и 156,28 лв.,представляваща неустойка за
предоставено за ползване устройство ***;
Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. По реда на
чл.415 ал.2 от ГПК на завителя са дадени указания от заповедния съд за съдебно
установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение. В дадения срок
ищецът е упражнил правото си на установителен иск, предмет на настоящото
производство.
На 28.04.2018г., между страните е
подписан Договор за мобилни услуги, с клиентски номер № ** за мобилен номер ***с избрана
абонаментна програма Тотал 24.99лв., с уговорен срок на действие за 24 месеца
до 28.04.2020г. Към договора е приета и ценовата листа за
предоставяните услуги.
При възползване от
преференциални условия на мобилния оператор, абонатът - ответник е сключил и Договор за лизинг от същата дата -
28.04.2018г., по силата на който е взел мобилно устройство марка *** на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на 2.99лв.
всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с
правото след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на
допълнителна сума от 2.99лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ /
чл.1, ал.2 от договора за лизинг
В договора за мобилни услуги от 28.04.2018г. се съдържат данни относно
стандартната цена на предоставения мобилен апарат -329,90лв. и цената му с
отстъпката- 94,26лв., при посочена отстъпка от 235,64лв.
В клаузата
на т.11 от Договора за мобилни услуги е
предвидено задължение за неустойка, в случай на прекратяване на договора преди
изтичане на двугодишния срок по вина или инициатива на потребителя.
Договорената неустойка се формира по следния начин:
„а”
Неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер
на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. В допълнение на
неустойката по предходното изречение, потребителят
дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на
договора. "
”б”
„ В случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, съгласно
посоченото в този договор или по предходно подписан документ.
чийто срок не
е изтекъл. Потребителят дължи и
такава част от разликата между стандартната йена на устройството (в брой, без
абонамент) съгласно иенова листа, действаща към момента на сключване на
договора, и заплатената от него при предоставянето му
(в брой или съответно обша лизингова цена по договора за
лизинг), каквато съответства на оставащия срок на
договора. ”
Между страните в последствие е подписан и
Договор за мобилни услуги от дата 19.06.2018г. с предпочетен
мобилен номер ***с избрана абонаментна програма
Тотал 24.99лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 19.06.2020г. Абонатът е сключил и
Договор за лизинг от същата дата -
19.06.2018г., по силата на който е взел мобилно устройство марка NOKIA 2 Black на изплащане посредством 23 месечни вноски
в размер на 4.39лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия
договор, както и с правото след изтичане на 23- месечния срок на договора срещу
заплащане на допълнителна сума от 4.39лв. да придобие собствеността върху
лизинговата вещ /чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг/. С оглед качеството абонат
на дружеството, на ответника е предоставено за ползване описаното по-горе
мобилно устройство с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за
мобилни услуги. Станадартната цена на мобилното устройство
/в брой, без абонамент/ е 309.90 лв. Цена в брой или общата лизингова цена с избраната от абоната програма
Тотал 24.99лв. е 132.86лв., следователно отстъпката от страндаотната
цена, която ответникът е получил възлиза на сума в размер на 177.04 лв.
Договорът
от 19.06.2018г. съдържа в клаузата на чл.11 идентична уговорка за неустойка.
С декларация- съгласие потребителя изрично е
посочил, че приема общите условия на доставчика.
В Общите условия на
„Теленор България” ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на електронни
съобщителни услуги е предвидено, че когато
потребител, с вече сключен и действащ индивидуален договор, сключи нов
индивидуален договор, всички използвани от него услуги преминават на обща
сметка и се заплащат по една фактура – т. 18.
Съответно т. 23, б. „б” и „в” от
Общите условия предвиждат абонатите да заплащат месечния абонамент, който се
предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от
потребителя абонаментен план/програма/пакет, и месечна цена за ползвани
услуги, представляваща сумата от стойността на всички услуги, ползвани от
потребителя през дадения месец. В т. 26 и т. 27
от Общите условия е предвидено при ползване на услуги чрез индивидуален
договор заплащането на ползваните услуги да се извършва въз основа на фактура,
която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител – страна по договора бива уведомен за
датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми. Плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан в
нея, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. В случай, че сумата
по фактурата не е заплатена в срок, Теленор има право да ограничи и/или спре
достъпа на потребителя до услуга/услугите, с изключение на достъпа до услугите
за спешни повиквания, до заплащане на дължимите суми. Съгласно чл. 19б, б. „в”
от Общите условия Теленор има право едностранно да прекрати индивидуален
договор, срочен или безсрочен, в случай че потребителят не е платил дължими
суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор,
съответно съгласно Общите условия.
За потребените от
абоната-ответник услуги за периода 05.06.2018г. до 04.09.2018г. „Теленор” е издал фактура № ** от 05/08/2018г.
за периода 05.07.2018г.- 04.08.2018г., Фактура№ ** от 05.09.2018г. за периода
05.08.2018г.- 04.09.2018г., Фактура№ ** от 05.10.2018г. за периода
05.09.2018г.- 04.10.2018г., Фактура№ ** от 05.11.2018г. за периода
05.10.2018г.- 04.11.2018г. Във фактурите липсва
детайлно описание на задълженията по отделните договори, но към тях е приложена
справка за общо потребление за всеки от мобилните номера.
Последната фактура издадена от мобилния
оператор е начислена неустойка, предмет на настоящия спор.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Искът е предявен по реда на чл.422 от ГПК и е с правно
основание чл.92, от ЗЗД. Отношенията между страните почиват на договорно
основание. Обвързва ги договор за телекомуникационни услуги, като приложими са
и общите условия на оператора.
Ответната страна основава
възражението си на уредбата на нищожност на договорите, респ.клаузи / –чл.26 от ЗЗД, както и на разпоредбата на чл. 143
от ЗЗП, отнасяща се до неравноправни клаузи.
Ищецът се е снабил със заповед за изпълнение. Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок и цели утановяване съществуване на вземането по смисъла на чл.415, ал.1 ГПК. Той е допустим, подведомствен е на съдилищата на Република България и подсъден на Районен съд- Добрич по правилата на родовата и на местната подсъдност.
Основателността на предявените,
при условията на обективно кумулативно съединяване, искове за установяване
задължението на З.А. да заплати начислена
неустойка по всеки от двата договора, се обуславя от предпоставките: наличието на договор за услуги, валидно обвързващ
ответника и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД ,
размера на задълженията, произтичащи от договора, изправност на ищеца по договора, т.е, че е
предоставил услугите за да възникне правото му на поучаване на възнаграждение,
основанието за предсрочно прекратяване на договора, изпращане на писмено
уведомление до абоната за предсрочно прекратяване на договора. Предсрочното
прекратяване на договора от изправната страна, поради виновно неизпълнение
задължението на другата страна представлява разваляне на договора и това
обстоятелство следва да бъде доказано с всички доказателствени средства.
За установяване на възникнало валидно правоотношение
между страните следва да бъдат представени доказателства за правопораждащия го
факт, страните и неговото съдържание.
В случая, с оглед спецификата на настоящото
производство, като такова „ограничено” от рамката на задължението, за което е
издадена заповедта за изпълнение, ищецът имаше задължение да докаже вземането
за неплатени суми по договори за мобилни услуги от 28.04.2018г. и от 19.06.2018г. Тези
договори са представени от ищеца, както и сключените на същите дни договори за
лизинг. В съдържанието им съдът не намира пороци, при което, с оглед уговорка
за срок в него, съдът намира, че страните по него са обвързани със задължения,
респективно права по повод предоставяне и ползване на услуги .
За да е елемент от същото задължението на ответника да
заплати стойността на потребени далекосъобщетелни услуги, ищецът следва да
установи реалното им предоставяне за процесния период. Представените данъчни фактури съставляват частен
удостоверителен документ, в който е отразена счетоводна информация. Съгласно
чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството, даващ легална дефиниция на първичен
счетоводен документ, какъвто е данъчна фактура, същата е носител на информация
за регистрирана за първи път стопанска операция. Данъчната фактура е частен
свидетелстващ документ, който удостоверява данъчно събитие и начислен данък,
която следва да се цени съобразно чл.182 ГПК.
Действително всяка от фактурите не установява
осъществен факт на извършване на
облагаема доставка, което е основанието за заплащане на нейната стойност, но
предвид обстоятелството, че фактурите са съставени от ищеца не с оглед нуждите
на процеса, а ответникът не оспорва факта на потребяване на далекосъобщителните
услуги, съдът намира, че счетоводно
отразените стопански операции са извършени
и съответно е възникнало задължението за заплащане на стойността им.
По отношение на изпълнението на задължението,
ответникът е изпаднала в забава, съгласно т. 26 от Общите условия, откъдето
следва, че за оператора е възникнала възможност да прекрати договора поради
неизпъленние.Между страните няма спор
относно съдържанието на общите условия, прилагани от доставчика при сключване
на трите договора с този клиент ( л. 42-48), към които всяко от подписаните от
потребителя съглашения изрично препраща. В чл. 19б от общите условия изрично е
предвидено право на доставчика да прекрати договор с потребител, който не е
платил дължима на падеж сума. Като възприема тази уговорка в съвкупност с чл.
19д, предвиждащ освобождаването на мобилния номер по прекратения договор, съдът
преценява, че макар и да е оповестено като „прекратяване“, по последиците си
правото на доставчика е равносилно на разваляне без предизвестие поради неизпълнение, тъй като цели да
освободи занапред оператора от задължението му да гарантира достъпа на клиента
до далекосъобщителните услуги. Доколкото цената за абонаментната услуга е
уговорена като ежемесечно предплащане, явно е че с пропускане на падежа,
клиентът нарушава задължението си за авансиране, което съответно поражда
правото на насрещната страна да се освободи незабавно от своето задължение,
чието изпълнение би останало икономически неоправдано.
Съгласно посоченият
в исковата молба чл. 75 от приложения по делото екземпляр от ОУ на ищеца, при
неспазването на което и да е задължение от част ХІІІ /задължения на
потребителите/, или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 19б и
19в да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него.
Посочените т. 19б и 19в от ОУ
предвиждат множество хипотези /в т.ч. неизпълнение на задължението на
потребителя да заплаща в срок фактурираните задължения/, при настъпването на
които операторът има право да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.
Очевидно,
предоставено е с ОУ от 30.04.2016 год., право на оператора да прецени дали коя
от трите възможности да приложи.
При всички случаи обаче, за да се счита, че
операторът/ищец се е възползвал от правото си едностранно да прекрати договора,
това следва да е сторено от него при
спазване общата разпоредба на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, вкл. изр. последно – т.е.
– да е налице писмено предупреждение, с даден в него срок, след изтичането на
който договорът ще се счита развален. И тъй като са налице писмени договори, то
съгласно чл.55 от ОУ, вр. чл.51 от тях, то и прекратяването им следва да стане
с писмено изявление от изправната към неизправната страна, което да достигне до
неизправната. В случая доказателство за
такова писмено изявление липсва.
Въпреки дадените изрични указания за представяне на доказателства, ищцовата
срана не направи доказателствени искания за установяване обстоятелството за
отправяне писмено изявление за прекратяване на облигационната връзка. При това
няма как да се направи извод, че е възникнало правото на претендираните
неустойки, обосновано от прекратяване на договора по вина на абоната, както и
да се извърши преценка относно моментът, в който е възникнало правото на
оператора да начисли процесните неустойки, а оттам да се прецени и техния
размер.
С оглед направения
извод, не следва да се обсъждат възраженията на ответната страна за нищожност и
неравноправност на клаузите за неустойка.
При горните правни
доводи, настоящия състав приема иска за недоказан и подлежащ на отхвърляне.
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат само в полза на ответника на основание чл. 78,
ал.3 ГПК, но същият се представлява от особен представител, поради което
разноски от него не са направени.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ТЕЛЕHOP БЪЛГАРИЯ** ЕАД с ЕИК **, със седалище и адрес
на управление: *** срещу З.И.А. с настоящ адрес ***, установителен иск за постановяване на
решение, по силата на което да се признае в отношенията на страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 409,13лв, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
1458/2020г. по описа на РС Добрич, представляваща неустойка за предсрочното
прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги, от които:
-218.74 /Двеста и осемнадесет лв. и 74 ст./лв. за неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент
от дата 28.04.2018г. за мобилен номер **;
-190.39 /Сто и деветдесет лв. и 39 ст./лв. за неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент
от дата 19.06.2018г. за мобилен номер ***;
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Добрички окръжен съд .
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ...................