Р Е Ш Е Н И Е
Номер 06.11.2019
г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 29.10. 2019
г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА
в.т.д. № 1339 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 69/13.05.2019 г.
постановено по гр. д. № 813/2018 г. по описа на Районен съд – Р., в частта с
която е отхвърлен предявения иск от „П.К.Б.“ ЕООД против А.С.Н. за разликата от
присъдените 2358,79 лв. до претендираните 4915,46 лв., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 242/11.06.2018 г.
по ч.гр.д. № 377/2018 г. по описа на Районен съд - Р..
Въззивникът „П.К.Б.“ ЕООД излага подробни съображения за
неправилност на решението в обжалваната част и моли въззивният съд да отмени
същото в обжалваната част, като постанови друго, с което да уважи изцяло
исковата претенция. Претендират се разноските пред настоящата инстанция.
В законоустановения срок не
постъпил отговор на въззивната жалба от особения представител на въззиваемия.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал.
1 ЗПК.
Ищцовото
дружество твърди, че е сключил договор за потребителски кредит № ********** от
06.02.2017 г. с ответника А.С.Н., с който му предоставил в заем сумата от 2500
лв. със срок за връщане 24 месеца при месечна вноска от 154,55 лв. с падеж
17-то число на месеца, при годишен процент на разходите от 49,90 %, годишен
лихвен процент от 41,17% и лихвен процент на ден от 0,11%, при общо задължение
по договора в размер на 3709,20 лв. Твърди, че бил закупен допълнителен пакет
от услуги в размер на 2499,84 лв., чиято вноска след разсрочване била 104,16
лв. Твърди, че общото задължение било в размер на 6209,04 лв., при месечна
вноска от 258,71 лв. и дата на погасяване 17-то число от месеца. Твърди, че
съгласно подписана декларация от ответника към договора станали неразделна част
общи условия към договорите за кредит, както и стандартен европейски формуляр
за информацията по кредита, които им дават възможност да преценят техните
финансови възможности. Твърди, че на 07.02.2017 г. превел на посочена от
ответника банкова сметка ***., за което били съставени 2 преводни нареждания с
референции от същата дата. Твърди, че бил сключен анекс № 1, с който била
отсрочена 4-та вноска за края на периода. Твърди, че ответникът направил
погашения общо в размер на 1350,36 лв., но при забава в плащането съгласно чл.12.3
от общите условия при просрочие на една месечна вноска с повече от 30
календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и се обявява
неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо изпращане на уведомително
писмо, поради което договорът бил предсрочно прекратен на 12.12.2017 г. Твърди,
че по ч.гр.д. № 377/2018 г. на РС-Р. била издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК за претендираната сума от 4915,46 лв., но ответникът не бил намерен за
връчване на заповедта, поради което предявил иска по чл. 422, ал. 1 ГПК при
условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Поради това иска от съда да постанови
решение, с което да се установи вземането му от ответника по издадената заповед
за изпълнение за сумата от 4915,46 лв., ведно със законната лихва върху от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането.
Претендира разноски.
В срока
по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника А.С.Н., чрез
особения представител адв. С.. В откритото съдебно заседание особеният
представител адв. С. оспорва закупения допълнителен пакет услуги от ответника,
тъй като били сключени в нарушение на чл. 21 и други текстове на ЗПК и при
заобикаляне на закона. Развива съображенията си в писмена защита.
По делото е установено, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ********** от 06.02.2017 г., по
силата на който е отпусната сумата от 2500 лв. кредит, от които 1500 лв. за
рефинансиране на кредит към „С.К.“ ООД. Договорени са ГПР от 49,89 % и ГЛП от
41,17 %, лихвен процент на ден 0,11 %, обща дължима сума по договора 3709,20
лв., срок на договора 24 месеца, размер на вноската 154,55 лв. Ответникът е
подписал декларация за запознаване с общите условия. Страните са сключили и
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги от 06.02.2017 г., с който
ищецът се е задължил да предостави на ответника услугите: 1. Приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. Възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен
брой погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. Възнаграждението за
този пакет допълнителни услуги е посочен в самия договор за потребителски
кредит като сума в размер на 2499,84 лв., а в договора за кредит не е посочено
какво включва пакетът услуги. Възнаграждението за допълнителния пакет услуги е
разсрочено заедно с главницата и договорната възнаградителна лихва в
погасителния план към договора. По делото са приети като писмени доказателства
и общите условия на „П.К.Б.“ ЕООД към договор за потребителски кредит.
От представените по делото платежни нареждания е видно, че ищецът е превел сумата
от 1500 лв. на „С.К.“ ООД с оглед договорката за рефинансиране на кредит на
ответника и остатъкът от 1000 лв. по банкова сметка ***.
Страните са сключили анекс № 1 от 17.07.2017 г. към договора за кредит и
погасителен план към анекса, с който са договорили отлагане на месечни вноски с
един месец.
Прието е като писмено доказателство извлечение от сметка към договора за
потребителски кредит, в което ищцовото дружество е посочило как е осчетоводило
платени по договора за кредит вноски от ответника в общ размер на 1350,36 лв.,
като било налице остатъчно задължение към 14.11.2018 г. в общ размер на 4915,46
лв.
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 377/2018 г. по описа на Районен съд - Р. в полза на „П.К.Б.“
ЕООД е издадена заповед № 242/11.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК за претендираната сума от 4915,46 лв. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.
5 от ГПК, поради което на ищеца е указано да предяви иска по чл. 422, ал. 1 ГПК при условията на
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предмет на въззивно обжалване е нищожността на клаузите в процесния договор
относно допълнителния пакет услуги.
Въззивният съд намира, че за недействителна
клаузата за закупуване на пакет от допълнителни услуги. Възможността за
събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани
с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
Законът обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
В противоречие на императивното правило на чл. 10, ал. 4 от ЗПК за допълнителните услуги е определено общо възнаграждение за
няколко различни услуги. В чл. 10а, ал. 4 от ЗПК е предвидено, че "Видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит. " В случая в Договора за потребителски
кредит не са посочени видът, размерът и действието, за което се събират
съответните такси. Освен това, заплащането на това възнаграждение от
потребителя е предварително, т. е. то е дължимо само за "възможността за
предоставянето" на изброените в него услуги и е без значение дали някоя от
тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между
страните договор. Поради това настоящата съдебна инстанция счита, че уговарянето
на подобно възнаграждение нарушава принципът на добросъвестност и
справедливост, тъй като потребителят следва да заплати такса за реалното
ползване на определена услуга, а не за хипотетично ползване на такава.
Следователно клаузата в договора за потребителски кредит, с която потребителят
се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет
от допълнителни услуги се явява нищожна, като противоречаща на императивни
правни норми – разпоредбите на чл. 10, ал. 2
предл. второ и чл. 10а, ал. 3
и ал. 4 от ЗПК. Поради това настоящата
съдебна инстанция намира, че обжалваното решение в обжалваната част е правилно
и следва да бъде потвърдено със съответното препращане на основание чл. 272 от ГПК към подробните мотиви на Районен съд – Р..
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 69/13.05.2019 г. постановено по гр.
д. № 813/2018 г. по описа на Районен съд – Р. в обжалваната част.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.