№
274 от
04.12.2020 г., гр. Кюстендил
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Л. С. и с участието
на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 236 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е
образувано по касационна жалба от „К.Т.” ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, срещу Решение № 260/04.08.2020 г., постановено
по административнонаказателно дело (АНД) № 1308/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е потвърдено
Наказателно постановление (НП) №
465864-F507021/01.10.2019 г., издадено от А. Г. – и.д.
директор на Териториална
дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) София. С посоченото наказателно постановление на
„К.Т.” ЕООД на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в
брой (ЗОПБ) е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 1000,00 лева за нарушение по чл. 3, ал. 1, т.
2 от ЗОПБ. В жалбата е наведено касационното
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс.
Претендира се отмяна на решението и на наказателното постановление.
„К.Т.” ЕООД не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание по делото.
ТД на
НАП София също не изпраща процесуален представител в
съдебното заседание по делото. Чрез процесуалния си представител по пълномощие
юрисконсулт Г.М. представя писмено становище с вх. № 4699/23.10.2020 г., с
което оспорва касационната жалба като неоснователна и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК,
срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен
срок по
чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 465864-F507021/01.10.2019 г., издадено от А.
Г. – и.д. директор на ТД на НАП София. От фактическата страна на спора районният
съд е установил, че при данъчна ревизия на „Констант - ДК” ЕООД, с ЕИК******, възложена със Заповед за възлагане
на ревизия № Р-22001018006183-020-001/10.10.2018 г., във
връзка с искане от 15.08.2019 г. на органите по приходите от „К.Т.”
ЕООД, като свързано лице, са събрани документи за
предоставен от това дружество на „К. -**”
ЕООД заем в
размер на 62 000,00 лева
въз основа на договор за заем от 01.10.2018 г. Отговорността на „К.Т.” ЕООД е ангажирана за това, че на 09.10.2018 г., чрез управителя си, е платило в брой и предало
на „К. -**”
ЕООД, чрез управителя му,
сумата в размер
на 2000,00 лева, представляваща предоставяне на част от дадения паричен заем по договора от 01.10.2018 г.,
за което плащане е издадена удостоверителна бележка от 09.10.2018 г. За деянието е съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № F507021/04.09.2019 г. Въз основа на
съставения акт е издаденото процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта. В производството пред районния съд са разпитани Б. Б. К. – актосъставител, която потвърждава констатираните при проверката
обстоятелства, и Р. Б. С. и А. Г.
Ч.-Д. – свидетели на съставянето на акта. Назначена е съдебно-счетоводна експертиза, в заключението по която е посочено, че договорът за заем от 62 000,00
лева е прекратен с анекс от 01.10.2018 г. и след тази дата между двете
дружества са сключени 8 броя договори за финансова помощ на обща стойност
62 000,00 лева, за предаване на сумите по които са подписани разходни
касови ордери, в това число разходен касов ордер № 08/09.10.2018 г. за
сумата от 2000,00 лева, които са отразени в счетоводството на „К.Т.”
ЕООД по Дебит сметка 532 – предоставяне на финансови
средства, и Кредит сметка 501 – каса в лева, и в аналитичния регистър на
дружеството. Съответните приходни касови ордери са отразени в счетоводството на
„К. -**”
ЕООД по Дебит сметка 501 – каса в лева, и Кредит сметка 151 –
получен краткосрочен заем, и в аналитичния регистър на дружеството. Районният
съд е потвърдил наказателното постановление по съображения за
законосъобразност. Приел е, че в административнонаказателното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че
административното нарушение е доказано.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното от „К.Т.” ЕООД касационно
основание настоящият касационен състав намира, че
решението на районния съд е валидно и допустимо, а
преценено за съответствие с материалния закон – правилно.
Правилен е изводът на районния съд за законосъобразно проведена процедура
по съставяне на процесния АУАН и издаване на наказателното постановление.
Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от надлежни
органи и съдържат реквизитите съответно по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Във
връзка със сочените от касатора за
първи път оплаквания за процесуални нарушения по ЗАНН касационната инстанция констатира спазване на 3-месечния давностен
срок за съставяне на АУАН, считано от откриване на нарушителя, по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Събраните в рамките на ревизионното производство от „К. -***” ЕООД писмени документи за заемни договорни отношения между двете дружества не са
достатъчни за формиране на извод относно деянието на касатора. Документите при едната страна не могат еднозначно да установят отношенията
между двете дружества по предоставен заем на 01.10.2018 г. в
размер на 62 000,00 лева, още повече че видно от заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, са осчетоводени документи за сключени договори за финансова помощ между двете
дружества на обща стойност 62 000,00 лева. С
подадената декларация от управителя на „К.Т.” ЕООД от 15.08.2019 г. и предоставените въз основа на искането от същата дата писмени документи
органите по приходите са установили
действителните отношения между двете дружества и са
могли да формират изводи относно това спазени ли са правилата
на ЗОПБ. Възраженията на касатора за обратното са неоснователни.
Изводът на районния съд по съществото на спора е съобразен с доказателствата по делото и приложимите
материалноправни разпоредби на ЗОПБ. Налице са
надлежно формирани мотиви по всички
наведени във въззивната жалба оплаквания, които
касационната инстанция възприема. Приложената
санкционна норма на чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ е препращаща, като с нея се санкционира неизпълнение на задължението
по чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ. Субект на отговорността е всяко задължено
лице – извършител или допустител на нарушението. В процесните АУАН и НП се
съдържат безпротиворечиви данни за ангажиране на отговорността на „К.Т.” ЕООД в качеството на
извършител на деянието, което е свързано с предоставяне от същото на „К. -**” ЕООД на сума по договор за паричен заем. Предоставянето като форма на изпълнително
деяние кореспондира с извършителство.
Съгласно
чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, в приложимата редакция (изм.
- ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод
или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност под 10 000 лева,
представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на
или надвишава 10 000 лева. Законът за ограничаване на плащанията в брой
не съдържа легална дефиниция на термина
„плащане”. Според мотивите на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. на ВКС по
тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК правният термин „плащане” обикновено има две
значения – изпълнение на каквото и да е било задължение и изпълнение на парично
задължение. Според действащото българско право само паричните задължения имат
за предмет плащане. За тях е съществена стойността, която парите изразяват като
платежно средство. Разглеждайки процесното плащане като задължение за предаване
на пари, с източник договор за паричен заем, следва изводът, че субектът на
това задължение е и адресат на задължението по чл. 3 от ЗОПБ. Предмет
на доказване по делото е наличието на извършено предаване на пари– 2000,00 лева,
от „К.Т.” ЕООД на
09.10.2018 г. За осъщественото действие по фактическо предаване на част от сумата
по договора за заем в размер на 62 000 лева, а
именно – сумата от 2000,00 лева, свидетелстват декларацията от 15.08.2019
г. от К. К. – управител на „К.Т.” ЕООД,
удостоверителната бележка от 09.10.2018
г. за предадена и получена сума в размер на 2000,00
лева, като част от сумата по договора за заем от 01.10.2018
г.
(приложение № 2 към договора за заем), съдържаща подписите на управителите на
двете дружества, и аналитичният регистър на „К.Т.” ЕООД. В
съвкупност сочените документи установяват по безспорен начин извършеното предаване на част от сумата по договора заем в размер на
процесната сума от 2000,00 лева. С фактическото плащане
на сумата от 2000,00
лева в брой „К.Т.” ЕООД е нарушило изискването
на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, което е санкционирано по чл.
5, ал. 1 от ЗОПБ. Извършеното
плащане в брой не попада сред изключенията, предвидени в чл. 2 от ЗОПБ. Наложената
имуществена санкция е в размера, предвиден в санкционната норма на чл. 5, ал. 1
от ЗОПБ. Неоснователно е възражението на касатора за нарушаване на принципа на
пропорционалност по чл. 5, § 4 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Съгласно
мотивите на вносителите на проекта на ЗОПБ въвеждането на ограничение на
плащанията в брой е допустимо от гледна точка на правото на ЕС във връзка с
разпоредбите на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за
предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането
на пари и финансиране на тероризма. Европейското законодателство не
възпрепятства и дори насърчава държавите-членки да приемат по-строги
разпоредби, за да се справят успешно с риска, свързан с изплащането на големи
суми в брой. Следователно завишената санкция преследва законоустановената цел
да се ограничи прехвърлянето на парични средства в брой без да съществува
реална възможност да се проследи движението на средствата. Специалният характер
на закона и специфичната преследвана от него
цел не нарушават
принципа на пропорционалност по чл. 5, § 4 от ДЕС. Правилен е и изводът на
районния съд за неприложимост в случая на чл. 28 от ЗАНН – изложените в тази
връзка съображения се споделят изцяло от настоящия състав, поради
което не е необходимо преповтарянето им. Процесното
наказателно постановление е законосъобразно и като го е потвърдил, районният
съд е постановил правилно решение.
На
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН „К.Т.” ЕООД следва
да бъде осъдено да заплати на Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80,00 лева за касационното производство, определено
съгласно чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл.
63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН и чл.
63, ал. 5 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260/04.08.2020 г., постановено по АНД №1308/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница.
ОСЪЖДА „К.Т.” ЕООД, с ЕИК *****, да заплати на Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 (осемдесет) лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.