Р Е Ш Е Н И Е

11.06.2019г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД на двадесет и втори май

Шести наказателен състав година 2019

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

Секретар: ЖУЛИЯНА ЦАНЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело номер 798 по описа за 2019 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

 

         С наказателно постановление №18-0938-006966 от 02.01.2019г. Началникът на сектор ПП към О.н.М. *** е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП на К.Р.М. *** административно наказание глоба в размер на 100лв и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 8 контролни точки.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят К.Р.М., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.

         За въззиваемата страна О.н.М. ***, не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.

         Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт серия АА №010486 от 20.12.2018г за установяване на административно нарушение от който е видно, че на същата дата в 17:00 ч. жалбоподателят М., като водач на  лек автомобил с марка „***“ с рег.№ ***, извършил следното: движейки се по улица „***“ на кръстовището с бул. „***“, преминал на неразрещаващ сигнал–червен на светофарната уредба, работеща в нормален режим.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител Б.П.М., свидетеля М.П.Н. и свидетелката ***, чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От показанията на актосъставителя М. и свидетеля Н. се установява, че на деня, посочен в акта, изпълнявайки служебните си задължения на бул. „***“ до „***“, на кръстовището по ул. „***“ с бул. „***“ лично възприели управляваният от жалбоподателя К.М. лек автомобил да навлиза на неразрешен сигнал на светофарната уредба. Актосъставителят М. и свидетелят Н. са категорични, че в момента на навлизане в кръстовището на управлявания от жалбоподателя М.  лек автомобил са имали пряка видимост на светофарната уредба и са можели да видят нейния сигнал, а именно – неразрешен /червен/ сигнал. Свидетелят Н. депозира показания, че светофарните уредби, находяща се на кръстовището на бул. „***“ с ул. „***“ са синхронизирани една с друга. От показанията на свидетеля Н. се установява, че ако беше налице хипотезата, при която жалбоподателят М. е навлязъл в кръстовището на разрешен сигнал и преди да се е изнесъл от него да е светнал червен сигнал на светофарната уредба, то в този случай не биха санкционирали същия, тъй като релевантен е сигналът при навлизане в кръстовището. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя М. и свидетеля Н., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с непосредствено възприетото от тях навлизане на управляваният от жалбоподателя К.М. лек автомобил на неразрешен сигнал на светофарната уредба. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя М. в нарушение, което не е извършил. Свидетелката *** депозира показания, че е приятелка с жалбоподателя М. и че в деня, посочен в акта, е била заедно с него в колата на задната седалка, той е шофирал автомобила, а до него се е возил ***. Според свидетелката *** тримата са се движили от „***“ в посока *** и на кръстовището на „***“ са спрели на регулиращия движението светофар, преминали са на разрешаващ сигнал на последния и едва при навлизане в кръстовището е светнал жълтият сигнал. Свидетелката *** е категорична, че жалбоподателят М. не е преминал кръстовището на неразрешен сигнал и че впоследствие при завиване е светнал жълтият сигнал, но поради невъзможност да спре по средата на кръстовището, е продължил, за да освободи пътното платно. Освен това свидетелката *** депозира показания, че от дясната страна на автомобила на жалбоподателя М. се е намирал тролей, а те са се намирали в лявата лента. Съдът  не кредитира показанията на свидетелката ***, тъй като свидетелката се намира в близки отношения с жалбоподателя К.М., което създава условия за заинтересованост от изхода на делото от нейна страна. Освен това показанията й са непоследователни и се опровергават от показанията на актосъставителя М. и свидетеля Н.. Жалбоподателят К.М. е категоричен, че е навлязъл на зелен сигнал при работеща светофарна уредба, а след като се е намирал вече в рамките на кръстовището, е светнал жълт сигнал. Жалбоподателят К.М. депозира обяснения, че се е движил в лявата лента, а в дясната се е намирал тролей, който при светване на разрешаващ сигнал се е изнесъл по-широко, поради което се е наложило да го изчака, за да се изнесе от кръстовището. Според жалбоподателя М. ако е бил преминал, без да изчака тролея, то последният е щял да го удари, а ако е бил продължил, е щял да навлезе в оградата, където вече е имало ПТП при подобна обстановка. Твърденията на жалбоподателя, че е навлязъл на зелен сигнал при работеща светофарна уредба, според съда представляват една негова защитна теза, която не се подкрепя от нито едно от събраните по делото доказателства, а напротив, опровергават се категорично от показанията на актосъставителя М. и свидетеля Н..

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят  К.Р.М. е извършил нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП и правилно и законосъобразно му е наложил административни наказания на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.6 т.1 предл.2 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със светлинните сигнали. Съобразно разпоредбата на чл.31 ал.7 т.1 от ППЗДвП червената светлина на светофара означава: “Преминаването е забранено”, като водачите на ППС не трябва да преминават “стоп-линията” или, ако няма такава да преминават линията, на която е поставен светофара. Значението на червената светлина е императивно и еднозначно определена и означава „Преминаването забранено“. Както бе посочено по-горе по безспорен и несъмнен начин е установено, че жалбоподателят М. в качеството си на водач на МПС не е съобразил поведението си със светещата червена светлина на работещата светофарна уредба и е преминал през кръстовището, находящо се до „***“ между ул. „***“ и бул. „***“, като е извършил завой в посока ***. Жалбоподателят М. е осъществил от обективна страна състава на нарушението, като не се е съобразил със забранителен сигнал на светофара и е навлязъл в зоната му на действие. От субективна страна съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят М. е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управления на МПС, в това число и задълженията си по чл.6 т.1 от ЗДвП да съобразява своето поведение със светлинните сигнали, което задължение обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил. Правилно и законосъобразно административно-наказващият орган е наложил на жалбоподателя М. на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100лв, тъй като жалбоподателят е преминал при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Управлението на МПС е дейност с повишен риск, като не спазването на правилата, свързани с преминаване на водачите през кръстовище, създава сериозни предпоставки за настъпване на ПТП, поради което и извършеното от нарушителя се явява деяние със завишена обществена опасност. В тази насока липсват обстоятелства, които да обосноват приложението на чл.28 от ЗАНН.  Освен това от приложената по делото справка за нарушител се установява, че жалбоподателят М. е осъществявал и други административни нарушения, за които влезли в сила наказателни постановления.

Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. От представената към административно наказателната преписка Заповед №8121з-515/14.05.2018г на Министъра на вътрешните работи се установява, че актосъставителят М., като държавен служител от структурно звено „Пътна полиция” е оправомощен да съставя АУАН, както, и че на Началника на сектор ПП към ОДМВР-Плевен са делегирани правомощия да издава НП.

Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление относно наложеното административно наказание по чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП, като законосъобразно и обосновано.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №18-0938-006966 от 02.01.2019г. на Началника на сектор ПП към О.н.М. ***, с което е наложено на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП на К.Р.М. *** административно наказание глоба в размер на 100лв и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 8 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: