Р Е Ш Е
Н И Е
№…..
ГР.БАЛЧИК, 04.06.2018 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
наказателен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:ГАЛИН Г.
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ :1.
2.
при секретаря: МИГЛЕНА ЙОРДАНОВА
и в присъствието на
прокурора:.БЕЗ
като разгледа докладваното от
Председателя АНХД №252 по описа за 2017 год.на БРС, за да се произнесе взе предвид
следното:................................................…
Производството е образувано по
предявена жалба от ”СТАН
срещу
наказателно постановление №277082 от 18.07.2017г.на М.Г.К.Директор на ТД на
НАП-Варна,с правно основание в разпоредбите на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбата
е подадена,чрез административно наказващия орган и е постъпила ведно със
административната преписка,в Районен съд-Балчик с Рег.№3052 на 28.08.2017год.,като
е образувано АНХД№252/2017 по описа на БРС.
В
жалбата си,жалбоподателят твърди,че наказателното постановление е
незаконосъобразно.Твърди,че поради факта,че в наказателното постановление и в
АУАН не е посочено изрично,че ЕКАФП не притежава функциите”служебно изведени
суми” и служебно въведени суми”,проверяващия,а в последствие и наказващия орган
са допуснали нарушение водещо до незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление.На следващо място,жалбоподателят твърди,че случаят е маловажен и
,че в този смисъл,административно наказващия орган е следвало да обсъди и
приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Жалбоподателят моли съда да отмени
наказателното постановление,като незаконосъобразно.При условията на
увентуалност моли съда да намали размера на наложената имуществена санкция.
Редовно призован,жалбоподателя се
представлява в съдебно заседание от процесуален представител-адв.Т.П. ***.Процесуалният
представител поддържа жалбата.Пледира да се отмени наказателното постановление
на посочените в жалбата основания.Пледира,че е налице още едно основание,а
именно,че в АУАН е посочено ,като нарушена разпоредбата на чл.33 ал.1 от
Наредба№Н-18/2006 на МФ,а в наказателното постановление е посочена като
нарушена разпоредбата на чл.33 ал.2 от същата наредба.
Възиваемата страна,редовно
призована се представлява в с.з от ю.к.С.Ж..
Процесуалният
представител твърди,в с.з.,че наказателното постановление е законосъобразно.Моли
съда да го потвърди изцяло.
По
делото,като свидетел е разпитана Г.В.Г.-актосъставител,както и Д.Г.К..
Съдът след преценка на събраните
писмени и гласни доказателства,прие за установена следната фактическа
обстановка :
Дружеството-жалбоподател стопанисва
търговски обект по смисъла на &1т.41 от ДР
на ЗДДС-щанд за сладолед,находящ се в с.Кранево ул.Черноморска№21,Балчишка
община Добричка област.
На 16.06.2017год.,в търговския обект
е извършена проверка от контролните органи на данъчна администрация,като
,установената фактическа обстановка е описана в Протокол за извършена проверка№0238176/16.06.2017год.
При
проверката е установена следната фактическа обстановка:
В търговския обект е
монтиран,въведен в експлоатация и работещ ЕКАФП.
При
проверката е установено,че дневния оборот от монтирания в обекта ЕКАФП,съгласно
изведения междинен отчет от фискалната памет е в размер на 61,50 лв., Няма суми
служебно изведени във ФУ.
Фактическата
наличност в обекта е в размер на 47,10 лв.,видно от съставения опис на
паричните средства.Записаната в касовата книга като начално салдо сума е 132лв.Установена
е разлика в размер на 146,40 лв.
С
оглед на горе установените факти,проверяващите достигат до извода,че дружеството-жалбоподател
не е изпълнило задължението си,извън случаите на продажба да отбелязва всяка
промяна на касовата наличност(начална
сума,въвеждане и изваждане на пари във и извън касата) на ФУ,чрез операциите”служебно въведени” и „служебно
изведени” суми.
Налице е нарушение на чл.33 ал.1от
Наредба№Н-18 от 13.12.2006год.на МФ.
На
22.06.2017г.св.Г.Г. съставя акт за установяване на административно нарушение
срещу дружеството–жалбоподател ,като преценява ,че е налице административно нарушение
на разпоредбите на чл.33 ал.1от Наредба№Н-18 от 13.12.2006год.на МФ.
При
връчването на АУАН,представляващия С.С. не е вписал възражение срещу АУАН.
Въз основа на образуваната административна
преписка,административно-наказващия орган издава наказателно постановление №277082
на 18.07.2017г.с което на едноличния
търговец-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500лв.
Гореизложената фактическа обстановка
се доказва от показанията на разпитаните свидетели-Г.Г. и Д.К.,представените и
приети писмени доказателства,приложени по административната преписка.
При така установената фактическа
обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на
законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата :
Жалбата
е депозирана в срок-наказателното постановление е връчено на 03.08.2017год..Жалбата
е подадена в ТД на НАП-Варна с вх.№36504 на 14.08.2017г.Жалбата е подадена по
пощата и това,видно от пощенското клеймо на пощенския плик е станало на 10.08.2017год.
Жалбата е процесуално допустима и е приета за разглеждане.
Относно компетентността на
административно-наказващия орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган-Директор на ТД на НАП-Варна,упълномощен
с това правомощие,съгласно заповед№ ЗЦУ-1582/23.12.2015г.Изпълнителния Директор
на НАП.
Относно
процесуалната и материално правна законосъобразност на обжалвания
административен акт :
Съдът счита,че при съставянето на
наказателното постановление,административно наказващия орган не е допуснал
съществени процесуални нарушения,които да са довело до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя.
Също така при съставяне на наказателното
постановление,АНО е обсъдил основанията на чл.27 от ЗАНН относно мотивите за
налагане на конкретния размер на имуществената санкция.
Съдът приема,че административно
наказващия орган и проверяващите стриктно са спазвали правните норми на
материалния закон и правилно са ги приложили.Пълно и точно е изяснена
фактическата обстановка.Събрани са категорични и безспорни
доказателства,установяващи вината на жалбоподателя и допуснатото
административно нарушение.
В случая административното нарушение
се състои в това,че жалбоподателя или в случая неговия работник,извън случаите
на продажба не е отбелязвал всяка
промяна на касовата наличност(начална
сума,въвеждане и изваждане на пари във и извън касата) на ФУ,чрез операциите”служебно въведени” и „служебно
изведени” суми.
По същество твърденията на жалбоподателя са
следните:
На
първо място,че не е описано в АУАН и наказателното постановление,дали ЕКАФП има
функции „служебно изведени суми” и служебно въведени суми”.
От събраните доказателства,тези
твърдения на дружеството,в жалбата се опровергават,като се установява
фактическа обстановка,че касовия апарат ,монтиран и работещ по време на
проверката е имал гореописаните функции.
На първо място видно от писмените
доказателства-протокол за проверка се установява,че в обекта работи,въведен в
експлоатация ЕКАФП,свързан със съответното данъчно подразделение.При проверката
са представени и проверени свидетелство за регистрация на ЕКАФП,договор за
сервизно обслужване на касовия апарат и паспорт.От писменото
доказателство-заверено копие от касов бон-стр.15 от делото е видно,че в касовия
апарат има функция”служебно въведени суми”.След като има такава функция ,следва
да има и другата подобна функция,а именно”служебно изведени суми”.Този факт се
потвърждава от показанията на свидетелката Г.Г.,дадени в съдебно заседание от
25.10.2017год.
На следващо място,жалбоподателя,в жалбата си твърди,че
случая е маловажен и като такъв,административно наказващия орган е следвало да
прецени и приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Видно от обстоятелствената част на
наказателното постановление,макар и лаконично,административно наказващия орган
е приел,че не са налице условията на чл.28 от ЗАНН.Това той е сторил
преценявайки тежестта на допуснатото административно нарушение.
Според
съда,административно наказващия орган е спазил изискването да обсъди служебно
наличието или не на предпоставките на чл.28 от ЗАНН.Лаконичността на
произнасянето на АНО е свързана с факта,че не е последвало писмено възражение
от жалбоподателя,след връчване на АУАН.
Съдът,отчита,обстоятелството,че
административните нарушения,по Наредба№Н-18/2006на МФ,касаещи финансовата
дисциплина,за работа с ЕКАФП,включително и нарушенията по чл.33ал.1от Наредбата
са масови констатирани в съдебния район.
В
случая не е от значение ниската стойност на установената разлика.Във процесния
търговски обект са продавани стоки от хранителен характер, а не други
стоки,които по правило биха били по-скъпи.
Гореизложените
обстоятелства според съда са основателни и следва да се приемат за мотив, да не
се приеме в конкретния случай,че е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Според съда,с оглед честотата на
установяване на конкретното административно нарушение,следва да се приеме,че не
са налице условията на чл.28 от ЗАНН.Административно наказващия орган сее
съобразил факта,че нарушението е
констатирано за първи път,който факт е приел за смекчаващо вината обстоятелство
и е наложил имуществената санкция ,към минимума ,предвиден в законовия текст.
На следващо място,процесуалният представител на
жалбоподателя пледира в съдебно заседание от 17.05.2018год.,че е допуснато
съществено процесуално нарушение,като в АУАН е посочена като нарушена
разпоредбата на чл.33 ал.1 от Наредба№Н-18/2006 на МФ,а в наказателното
постановление е посочена ,като нарушена разпоредбата на чл.33 ал.2 от същата
наредба.
При анализа на АУАН и наказателно
постановление,съдът прецени и съобрази следното:
От
събраните доказателства се установява,че допуснатото административно
нарушение се изразява в това,че
търговецът е нарушил реда и начина на регистриране и отчитане на продажби в
търговския обект,чрез фискално устройство,като не е изпълнил задължението
си,извън случаите на продажби да регистрира в ФУ,всяка промяна на касовата
наличност на ФУ,чрез операцията” служебно изведени суми”,в размер на 146,40 лв.
Този
факт,правилно би следвало да бъде квалифициран,като административно нарушение
на разпоредбата на чл.33 ал.1 от Наредба№Н-18/2006 на МФ.
Текстово,правилно
и пълно административното нарушение е описано ,както в АУАН,така и в
наказателното постановление.В АУАН е посочена,като нарушена разпоредбата на
чл.33 ал.1 от наредбата,а в наказателното постановление е посочена,като
нарушена разпоредбата на чл.33 ал.2 от същата наредба.
Според съда не е налице съществено
процесуално нарушение,а допусната техническа грешка при изписване на правната
квалификация в наказателното постановление,като е посочена грешната
разпоредба-чл.33 ал.2 ,а не правилната ,а именно чл.33 ал.1 от наредбата.
Според
съда се касае за техническа грешка,а не за съществено процесуално нарушение.
Според
константната съдебна практика по НПК,при
противоречие между текстовата част и цифровата част на правната квалификация и
описание на конкретното деяние за меродавно,правилно и законосъобразно се
приема,че текстовата част е важната
и определящата за правилната квалификация.
Именно
поради тази причина и съобразявайки съдебната практика,настоящия съдебен
състав,приема,че се касае за административно нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба
№Н-18/2006 на МФ,а не на чл.33 ал.2 от същата наредба и на второ място,че
изписаната цифрова правна квалификация по чл.33 ал.2 от наредбата,в
наказателното постановление,по същество е техническа грешка,с оглед
противоречието между текстовата част в наказателното постановление и цифровото
изписване на нарушената правна норма.
Според съда с оглед събраните
доказателства и техния анализ поотделно и в тяхната съвкупност се достига до
категоричния и несъмнен извод,че дружеството-жалбоподател е допуснало,визираното
в наказателното постановление административно нарушение,а именно нарушение по
чл.33 ал.1 от Наредба№Н-18/2006 на МФ.
Според
съда с оглед факта,че имуществената санкция е определена към минимума,предвиден
в законовия текст,искането за намаляване на размера на наложената имуществена
санкция,по евентуалност се явява неоснователно и незаконосъобразно.
С оглед изложеното,съдът счита,че
наказателното постановление е правилно,обосновано и законосъобразно и като
такова следва изцяло да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло наказателно постановление№277082
от 18.07.2017г. на М.Г.К.,Директор на Териториална Дирекция на Национална Агенция
на Приходите-Варна,с което за констатирано на 16.06.2017г. в търговски обект–щанд за сладолед,находящ се в с.Кранево
ул.Черноморска№21,Балчишка община, административно нарушение на чл.33ал.1 от
Наредба №Н-18 от 13.12.2006на Министерство на финансите(обн.ДВ бр.106
от27.12.2006),на”СТАН
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно пред Административен съд-Добрич
в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: