Решение по дело №313/2019 на Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 343

 

  гр.Враца 25.07.2019г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, трети  състав, в публично заседание на 04.07.2019г.,  през  две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

 

при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА като  разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА  адм. дело № 313 по описа на АдмС – Враца за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

               Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс вр.чл.144 вр.чл.152 от ДОПК вр. чл.4 и чл.9б от ЗМДТ.                    

               Производство е образувано  по жалба на „Т.“ ООД ***  против  ОТКАЗ  на орган по приходите  Г.Иванова  в Дирекция „МДТ“ в Община Враца  да издаде  Акт за установяване на задължения /АУЗД/  за периода 2014г. – 2018г., по направено от него Искане вх.№2600-166/17.01.2019г., обективиран в Писмо рег.№2600-166/23.01.2019г. 

                Отказът е обжалван с жалба рег.индекс 2600-166/2/ от 31.01.2019г., която е  оставена без уважение от Директора на  Дирекция „МДТ“ при Община Враца , чието волеизявление е обективирано  в Писмо рег.индекс 2600-166/3/ от 06.02.2019г.

                В депозираната  пред съда  жалба се сочи, че издаденият отказ  е незаконосъобразен, тъй като за процесния период няма произнасяне от орган по приходите за  задължения на настоящия жалбодател относно притежаван от него недвижим имот в гр.Враца, поради което е следвало да се изпълни задължението по чл.107 ал.3 изр.2 от ДОПК. Прави се искане оспореният отказ да бъде отменен  и преписката да бъде върната на административния орган за произнасяне по направеното искане. Идентични съображения се излагат и в молба вх.№1836/28.06.2019г.,депозирана от  пълномощника на жалбодателя  адв.Д.И., като се претендират и направените по делото разноски.

                 Ответникът  Директор на Дирекция „МДТ“ при Община Враца  в писмени становища, депозирани чрез процесуалния му  представител юрисконсулт Б.С. оспорва жалбата  и заявява, че постановеният отказ е законосъобразен, тъй като  за процесния период са издадени служебно два АУЗД, а от 2019г. жалбодателят не е данъчно задължено лице, тъй като се е разпоредил с имота си и не е негов собственик. Прави се искане за отхвърляне на  жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

                    Административният съд,като се запозна с доводите и съображенията на страните, доказателствата в административната преписка и след служебна проверка на оспорения акт съобразно вмененото му задължение по чл.168 ал.1 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С н.а. №147 т.осми рег.№6610 н.д. 940/2013г., вписан в Служба по вписванията  вх.рег.№8058 акт №46 т.18 д.3120/2013г.,  жалбодателят е придобил поземлен имот  с идентификатор 12259.1008.83 по кадастралната карта на гр.Враца  с площ от 33476кв.м ,с номер по предходен план 4 кв.3, заедно с построените в поземления имот дванадесет броя сгради с подробно изброени  идентификационни номера. За придобития имот – земя и сгради,е подадена данъчна декларация вх.№271/28.01.2014г. Част от сградите са премахнати, което е удостоверено с Удостоверение рег.№321/29.01.2014г. на Община Враца. За останалите  сгради и земята  са подадени данъчни декларации вх.№4856/02.11.2018г., вх.№4857/02.11.2018г., вх.№4859/ 02.11.2018г., вх.№4861/02.11.2018г. С н.а. №18 т.десети рег.№8259 н.д. 1200/2018г.  на 13.11.2018г. жалбодателят е продал имота си – земя и седем сгради, на трето лице. За периода 2014г. – 2018г. вкл. са изготвени съобщения за дължимите данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци от страна на дружеството –жалбодател, без приложени документи за изпращането и получаването им. Приети са като доказателства дубликати от платежни нареждания и приходни квитанции, за заплатени задължения от жалбодателя за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 2013г. – 2018г. вкл. За задълженията на жалбодателя са издадени Акт за установяване на задължение по декларация №000389/27.07.2016г. /стр.69 от делото/, касаещ задълженията му по декларация №14000271/28.01.2014г., за данък върху недвижимите имоти  и такса битови отпадъци за 2014г. и 2015г. и Акт за установяване на задължения №3191-1/04.10.2018г. въз основа на подадените през 2018г. описани по-горе декларации, за 2016г. и 2017г., касаещи заплащане на данък недвижими имоти и  такса битови отпадъци /приложен към становище по хода на делото рег.№2600-497/2/от 22.03.2019г./ С искане рег.индекс 2600-166/17.01.2019г. жалбодателят е поискал  на основание чл.107 ал.3 ДОПК  вр.чл.9б и чл.4 от ЗМДТ  да му бъде издаден Акт за установяване на задължения за данък недвижим имот и такса битови отпадъци, за декларирания с Декларация №ДК14000271/28.01.2014г. поземлен имот, представляващ земя и сгради. Изготвена е Справка /стр.102/ от която е видно, че жалбодателят няма неплатени задължения. С писмо рег.индекс 2600-166/23.01.2019г., получено на 25.01.2019г., видно от известието за доставяне, органът по приходите Г.И. е отказала издаването на търсения акт, тъй като  жалбодателят не е задължено лице за местни данъци и такси за Община Враца по смисъла на чл.107 от ДОПК. Този отказ е обжалван с жалба рег.индекс 2600-166/2/ от 31.01.2019г. до Директора на Дирекция „МДТ“ при Община Враца, в която е изтъкнато, че за търсения период 2014-2018г. жалбодателят е бил задължено лице като собственик на недвижим имот. Ответникът е оставил жалбата без уважение, като е обективирал волеизявлението си в писмо рег.индекс 2600-166/3/ от 06.02.2019г., получено от жалбодателя на 08.02.2019г., видно от известието за доставяне.

При така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че жалбата е предявена в законоустановения преклузивен срок /решението на висшестоящия орган е получено на 06.02.2019г.,  а жалбата е предявена на 18.02.2019г.  с рег.№2600-497 от същата дата/, от надлежна страна, чиито права и законни интереси са засегнати от  оспорения отказ , който  има характер  на индивидуален  административен акт съобразно разпоредбата на чл.21 ал.1  от АПК и  подлежи на оспорване. Спазен е и задължителният административен ред за обжалване пред  горестоящия административен орган, който  се е произнесъл, като е потвърдил отказа. По тези съображения жалбата се явява процесуално допустима, но  разгледана по същество е неоснователна.

Съдът, в изпълнение на задължението си за служебна проверка на оспорения акт  на всички основания по чл.146 от АПК, вкл. и извършване на проверка за неговата нищожност, дори да няма заявено  изрично искане, намира, че  отказът е издаден от оправомощен орган в рамките на неговата  материална и териториална  компетентност и в  предвидената от закона писмена форма, поради което  не е нищожен. При издаването му е спазена  предвидената  законова  процедура, правилно е приложен  материалният закон, поради което отказът се явява законосъобразен.

От събраните по делото доказателства се установява, че в периода 2014г. – 2018г. жалбодателят е бил  данъчно задължено лице като собственик на недвижим имот, състоящ се от земя и сгради, надлежно деклариран с Декларация  №ДК14000271/28.01.2014г., с коригиращи последващи Декларации вх.№4856/02.11.2018г., вх.№4857/02.11.2018г., вх.№4859/ 02.11.2018г., вх.№4861/02.11.2018г. За  този период  за притежавания от жалбодателя имот са  възникнали две задължения – за заплащане на местен данък върху недвижимите имоти и  за заплащане на такса битови отпадъци. За периода 2014г. – 2017г. вкл. за задълженията му са издадени  два броя АУЗД, в хипотезата на чл.107 ал.3 изр.3  от ДОПК,  такъв не е издаден за задълженията му за 2018г. В ДОПК  не е предвидено повторно издаване на  АУЗД въз основа на едни и същи факти и за един и същ период, а законосъобразността на тези АУЗД и спазването на процедурата по издаването им не е предмет на разглеждане в настоящото производство. АУЗД не следва да се издава и за задълженията за 2018г., тъй като такъв административен акт се издава  за предварително  установяване на задължения. При наличие на доказателства за заплащане на задълженията  за  тази година, както и за заплащането им за целия претендиран период,  с приложените платежни нареждания, за органа  по приходите не възниква задължение за издаване на АУЗД на нито едно от основанията, посочени в чл.107 от ДОПК.

              По тези съображения съдът намира,че жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

              При този изход на спора и при   своевременно направено искане, на ответника  следва  да  се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение  в размер на  200/двеста/ лв.  съгласно чл.78  ал.8 от ГПК  вр. чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ вр.чл.144 от  АПК.

     Водим от гореизложеното  и на основание чл.172 ал.2 от  АПК съдът

 

 

Р  Е    Ш        И :

 

 

                 ОТХВЪРЛЯ жалбата на  „Т.“ ООД ***  против отказ да бъде издаден АУЗД, обективиран в Писмо  рег.индекс 2600-166/23.01.2019г. на Орган по приходите Г.И., потвърден с Писмо  рег.№2600-166/3/ от 06.02.2019г. на Директора на Дирекция „МДТ“ при Община Враца.

                 ОСЪЖДА „Т.“  ООД ***  ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА ВРАЦА  сумата от 200 /двеста/лв. за юрисконсултско възнаграждение.

                 Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.

 

 

 

 

АДМ.СЪДИЯ: