М О Т
И В И
Към присъда по НЧХД
№ 809/2019 г. по описа на КРС
Наказателното
производство е образувано въз основа на внесената тъжба от Л.Д.П. с ЕГН **********
***, срещу Б.П.П., П.Б.П., И.М.Ц. и М.Т.Г. за това,
че на 17.11.2019г. в гр.К., обл.П.в съучастие помежду
си като извършители, са му причинили лека телесна повреда, изразяваща се в
контузия на главата и лицето - разкъсно - контузна рана и охлузвания на челото, кръвонасядане
на клепачите на двете очи, счупване на носните кости с разместване, охлузвания
и кръвонасядания на гръдния кош, пояса и левия горен
крайник с което са му причинили разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по
чл.130,
ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр.
с ал.1 от НК.
В съдебно заседание частният тъжител Л.П. - чрез
процесуалния си представител адв. Т.С. поддържа
внесената тъжба и повдигнатото с нея обвинение. Представят се доказателства. Пледира
за осъждане на подсъдимите.
Подсъдимите Б.П.П. и П.Б.П., лично и със защитника си - адв.
Ц. оспорват тъжбата. Подсъдимите не се признават за виновни по повдигнатото им
с тъжбата обвинение и искат да бъдат оправдани. Защитникът им счита
повдигнатото с тъжбата обвинение за недоказано, поради което пледира за
оправдателна присъда.
Подсъдимият И.М.Ц.
не се признава за виновен по повдигнатото му с тъжбата обвинение и иска да бъде
оправдан.
Подсъдимият М.Т.Г.
лично и със защитника си - адв. Р. оспорват тъжбата.
Подсъдимият не се признава за виновен по повдигнатото му с тъжбата обвинение и
иска да бъде оправдан. Защитникът му счита повдигнатото с тъжбата обвинение за
недоказано, поради което пледира за оправдателна присъда.
Предявен е
от частния тъжител Л.Д.П. и приет за съвместно разглеждане в наказателното
производство граждански иск срещу подсъдимите за сумата от 5000 лв., която
солидарно да заплатят, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от нанесената му телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на увреждането - 17.11.2019г. до окончателното
изплащане.
Частният
тъжител Л.Д.П. е конституиран в качеството на граждански ищец по делото. Повереника му – адв.С. пледира за
уважаване на предявения граждански иск.
Подсъдимите
и защитниците им оспорват гражданския иск и пледират същия да бъдат оставен без
уважение като неоснователен и недоказан.
Съдът, като
обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства, събрани по
делото - обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите Й.Е.Д., Г.Л.Ц.,
Д.Д.В., С.А.П., Г.А.А., П.Д.И.,
А.П.А.,
заключението на изготвената и приета съдебно-медицинска експертиза, както и
прочетените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото – фиш за
преглед от ЦСМП К., съдебно- медицинско удостоверение № 1372/2019 г., епикриза, копия от мед. документи, справка от РП Пловдив,
постановления на РП
Пловдив, ТО К., писма от РУП К., писмо от РЦ 112, снимки на ел. картони, ЧНД
№429/2020г. на РС К., писмо от ЦСМП Пловдив, характеристични справки и справки
за съдимост на подсъдимите, и вещественото доказателство – диск със запис от
тел.112, съдът намира за установено
следното:
Тъжителят Л.Д.П.
с ЕГН ********** е роден на *** ***, П. обл., **** е,
*****. ****. Има завършено ******. Работи в *******, като *****. Живущ ***.
Подсъдимият Б.П.П. е роден на ***г***, *******************, работи като *****.,
с адрес *******, ЕГН **********.
Подсъдимият
П.Б.П.
е роден на ***г. в гр. Б., ***************, с адрес гр. К., ****** ЕГН **********.
Подсъдимият
И.М.Ц.
е роден на ***г***, ***************, с адрес гр. К., ул. *****, ЕГН **********.
Подсъдимият
М.Т.Г.
е роден на ***г***, *************** в „******“ К. България, с адрес гр. К., ул.
*******, ЕГН **********.
ЧТ П. живеел в
апартамент находящ се на ул. ****** гр.К. и бил във
влошени отношения със съседите си, тъй като в нетрезво състояние често
нарушавал спокойствието им, като пускал силна музика, викал и тропал. За тези
негови действия многократно били сезирани РУП К. и РП
К..
На 17.11.2019
г., около 20.00 часа, ЧТ Л. П. бил в дома си – посочения
апартамент, където консумирал голямо количество алкохол. Около 21.00ч. започнал
да изхвърля от терасата си празни стъклени бутилки от алкохол, които падали в
междублоковото пространство. Решил да провери дали не е причинил щети по някои
от паркираните там автомобили, напуснал жилището си и тръгнал по стълбите, като
вдигал шум викайки и тропайки. Поради нетрезвото си състояние П. трудно пазил
равновесие и падал многократно, включително и на стълбите на блока и пред блока.
Живущите във входа чули виковете му, като св. Г. Ц. открехнала вратата на
апартамента си видяла, че П. е в неадекватно състояние, уплашила се и заключила
вратата си. Междувременно и други живущи чули виковете на П. и излезли пред
блока, като там се събрали четиримата подсъдими, които пристигнали по различно
време и св.П.. Те решили да уведомят полицията за поведението на ЧТ П. и да го задържат до пристигането на органите на реда,
тъй като при предходни подобни случаи П. успявал да се укрие. Вследствие на
паданията П. се самонаранил и имал кръв по лицето и ръцете. Подс.
Ц. се обадил на тел.112 за да уведоми полицията, а подс.
П. П. се обадил на тел.112 за да дойде екип на Бърза помощ с оглед
нараняванията на ЧТ. Междувременно първоначално подсъдимите Б. П. и
П. П. придържали ЧТ П. да не падне, като го държали
за ръцете и тялото от двете му страни, а после подс. Ц.
и подс. П. П. го придържали. Никой от присъстващите,
включително и подсъдимите не е осъществил каквото и да е насилие спрямо Л.П..
Първо
пристигнал патрул на РУП К. в състав св. П. И. и св. Г.
А., които установили, че П. е в явно нетрезво състояние, седял на земята, а
когато го изправили залитал и не можел да се държи на краката си, като имал
кръв по лицето и ръцете. Полицейските служители разговаряли с присъстващите,
като те им казали, че П. е падал на земята, той им казал, че не е така и ще
съди съседите си. След малко пристигнал и екип на ЦСМП К., като полицаите
помогнали на П. да се качи в линейката, тъй като както вече беше посочено
по-горе не
можел да се държи на краката си поради нетрезвото си състояние. П. *** за което
бил съставен фиш за спешна мед. помощ с
карта №9825 в който било отразено
– в графа анамнеза е записано: „Ударен
по главата при сбиване, изпил 10 бири. Има субективни данни за загуба на
съзнание.“ Допълнителен клиничен преглед: „Лъxa на
алкохол. Повлиян с фази. Има рана на д. вежда около 1,5 см., без данни за ОНС - в момента.“ Работна диагноза: „РАЗКЪСНО-КОНТУЗНА
РАНА НА ГЛАВАТА.“ Фиша е издаден от м.ф. К.. След прегледа П. бил освободен и
си тръгнал сам от ЦСМП К..
На
18.11.2019г. П. посетил спешното отделение /СО/ на УМБАЛ
„Свети Г.“*** където бил прегледан
от д-р
П.К., който в графа анамнеза записал: „ЧП - Побой -
РПУ уведомено. Съобщава за нанесен му побой. Получил удари в главата.“
Обективно състояние: „Контактен, адекватен, хемодинамично
стабилен. Глава и шия - виж консултация с ИХ, УНГ, ЛЧХ. Гърди- везикуларно дишане двустранно. Корем - мек, неболезнен,
перисталтика налична.“ Изследвания: „Рентгенови данни за фрактура на носните
кости.“ Терапия: „Отказва хоспитализация въпреки информираността си за
състоянието и заболяването си, както и евентуалните усложнения.“ Основна
диагноза: Счупване на костите на носа.“ Придружаващи заболявания: „Открита рана
на клепача в околоочната област.“.
На
19.11.2019г. П. посетил и Отделението
по Съдебна Медицина при УМБАЛ „Св. Г.”*** където бил
прегледан от д-р Е.Н.Б., който в съдебномедицинско удостоверение №
1372/2019г. посочил,
че при прегледа и от представената медицинска документация на Л.Д.П. се
установили - контузия на главата и лицето, разкъсно -
контузна рана и охлузвания на челото, кръвонасядане на клепачите на двете очи, счупване на
носните кости с разместване, охлузвания и кръвонасядания
на гръдния кош, пояса и левия горен крайник.
От
заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява, че на Л.Д.П. била причинена контузия на главата и лицето, разкъсно-контузна рана и охлузвания на челото, кръвонасядане на клепачите на двете очи, счупване на
носните кости с разместване, охлузвания и кръвонасядания
на гръдния кош, пояса и левия горен крайник. Счупването на носните кости с
разместване е довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК. Разкъсно-контузната рана на челото е довела до
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Контузията
на главата и лицето, охлузванията на челото, кръвонасядането
на клепачите на двете очи, охлузванията и кръвонасяданията
на гръдния кош, пояса и левия горен крайник по отделно и по съвкупност са му
причинили болка и страдание, без разстройство на здравето.
Горната
фактическа обстановка, съдът установи от събраните по делото гласни, писмени и
веществени доказателства, и заключението на съдебно-медицинската експертиза,
изготвена по делото.
Обсъждайки
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът счита,
че по делото не се събраха доказателства четиримата подсъдими да са нанесли
инкриминираната с тъжбата телесна повреда на тъжителят Л.П..
Относно
обясненията на подсъдимите е необходимо да се посочи следното: трайно
установено е в съдебна практика положението, че обясненията
на подсъдимия имат двойствена правна природа - като те са едновременно средство
за защита и годно доказателствено средство, чиято
доказателствена стойност не може да бъде априори
игнорирана при формиране фактическите изводи на съда. Решаващият състав следва
да ги подложи на внимателна преценка с оглед тяхната логичност,
последователност, вътрешна безпротиворечивост и
житейска издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото доказателствен материал. Едва след извършването на всички
тези процесуални действия съдът следва да реши дали да ги кредитира или не. С
оглед изложените принципни постановки настоящият състав намира, че обясненията
на подсъдимите следва да бъдат кредитирани, тъй като не се опровергават, а се
подкрепят от останалия събран по делото доказателствен
материал, посочен по-горе, поради което съдът ги цени като годен източник на доказателствено релевантни факти. Фактите и обстоятелствата,
съобщени от подсъдимите, се явяват необорени от други доказателства по делото. Така
например свидетелите присъствали на инцидента категорично заявяват, че
подсъдимите не са нанасяли каквито и да е удари на П., а той, поради нетрезвото
си състояние губел равновесие и падал на земята в, и пред блока и то
многократно. Нито един от свидетелите по делото не установява подсъдимите да са
извършил нападателни действия спрямо П., а с оглед състоянието му двама от
подсъдимите /Ц. и П. П./ уведомили чрез тел.112 съответно РУП
К. и ЦСМП К..
Прочетените
по делото на осн. чл.283 от НПК писмени доказателства
са събрани по реда на НПК и в изискуемата форма. Същите са относими
към обстоятелствата от предмета на доказване по делото, поради което съдът ги
ползва при постановяване на присъдата си. Това се отнася и за ВД – диск.
Изводът,
който се налага е, че липсва еднопосочна доказателствена обезпеченост на твърдението на ЧТ, че подсъдимите на 17.11.2019г. в гр.К., обл.П.в съучастие помежду си, като извършители са му причинили
лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата и лицето - разкъсно - контузна рана и
охлузвания на челото, кръвонасядане на клепачите на
двете очи, счупване на носните кости с разместване, охлузвания и кръвонасядания на гръдния кош, пояса и левия горен крайник
с което му е причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК – престъпление по чл.130, ал.1, във вр.
с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Съдът кредитира
и ползва показанията на свидетелите Г.Л.Ц., С.А.П., Г.А.А. и П.Д.И., които относно обстоятелствата от значение за
делото се явяват безпротиворечиви и последователни
помежду си. Съдът не констатира да са налице отношения, които да са повлияли на
обективността на показанията на тези свидетелите. От показанията на четиримата
свидетели се установява категорично, че побой на тъжителя П. от четиримата
подсъдими не е бил нанесен и никой от тях не е удрял П..
Всеки един
от посочените свидетели депозира показания за онази част от събитията, която
непосредствено е възприел, предвид че са излезли в различната последователност
на местопроизшествието, както и предвид ограничената възможност, която са имали
да наблюдават всички действия на ЧТ.
Съдът, обсъждайки
показанията на свидетеля В. счита, че не може да се установи, че пред него подс.Ц. е казал, че са понабили ЧТ
и поради това не ги кредитира, но дори и това да е сторено, то то не може да се приема като извънпроцесуално
признание на вина поради липса на каквато и да е конкретика
кога, къде, с кого, защо и как се е случило това, поради което показанията на
този свидетел в тази им част не се кредитират от съда.
Относно
показанията та св. А.П.А.
– същият не е очевидец на случилото се, а пресъздава казаното му от Л. П., като
дава показания за нараняванията на ЧТ, които лично е
възприел на следващия ден за който П. му казал, че му е нанесен побой. Съдът
ползва показанията му.
Заключението
на съдебно-медицинската експертиза по
делото е изготвена от вещо лице - специалист в областта на медицината, който е
отговорил безпристрастно, точно и ясно на поставените му въпроси, отговорите на
които касаят пряко обстоятелствата от предмета на доказване по делото.
Изготвеното въз основа на материалите по делото експертно заключение установява
получени от тъжителите телесни увреждания –контузия на главата и лицето, разкъсно-контузна рана и охлузвания на челото, кръвонасядане на клепачите на двете очи, счупване на
носните кости с разместване, охлузвания и кръвонасядания
на гръдния кош, пояса и левия горен крайник. Счупването на носните кости с
разместване е довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК. Разкъсно-контузната рана на челото е
довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Контузията на главата и лицето, охлузванията на челото, кръвонасядането
на клепачите на двете очи, охлузванията и кръвонасяданията
на гръдния кош, пояса и левия горен крайник по отделно и по съвкупност са му
причинили болка и страдание, без разстройство на здравето.
Вещото лице
установява и вероятния механизъм за причиняването им, а именно посредством удар
или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие
и е възможно да са възникнали така, както съобщава тъжителя П., а именно при
нанасяне на удари с крака и ръце по главата и тялото. Травматичните увреждания
са разположени по носа, челото, клепачите на двете очи, гърба и лявата предмишница и същите е невъзможно да се получат при едноактово падане по лице, още повече по гърба на носа не
се установява охлузване, което би се получило при падане по лице и удар в
областта на носа и застъргване по земната повърхност. При правилно протичане на
възстановителния период, без усложенения, за което
нямало данни в кориците на делото, същият предвид травматичните увреждания траел
не повече от 20-30 дни, през който период следвало да се извършват
профилактични прегледи при УНГ специалист.
Писмените и
веществените доказателства по делото съдът ползва като относими
към предмета на доказване по делото, събрани по реда и във изискуемата от НПК
форма.
При гореустановената фактическа обстановка съдът намира, че
подсъдимите не е са осъществили твърдяното в тъжбата престъпление по чл.130,
ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр.
с ал.1 от НК.
Не се
събраха доказателства по делото, които ясно и категорично да установяват, че подсъдимите
са нанесли на тъжителя П. инкриминираната телесна повреда. Действително,
заключението на съдебно-медицинската експертиза по делото установява наличие на
телесно увреждане, изразяващо се в контузия на главата и лицето, разкъсно-контузна рана и охлузвания на челото, кръвонасядане на клепачите на двете очи, счупване на
носните кости с разместване, охлузвания и кръвонасядания
на гръдния кош, пояса и левия горен крайник. Като механизъм е посочено, че
същите биха могли да се получат посредством удар или притискане с или върху
твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и е възможно да са
възникнали така, както съобщава тъжителя П., а именно при нанасяне на удари с
крака и ръце по главата и тялото. Събраните по делото гласни доказателства
обаче не установяват извършени действия от страна на подсъдимите спрямо
тъжителя П., които да са в състояние да произведат описаните по-горе телесни увреждания. Както вече беше
посочено по-горе свидетелите присъствали на инцидента категорично заявяват, че подсъдимите
не са нанасяли каквито и да е удари на П., а той, поради нетрезвото си
състояние губел равновесие и падал на земята в, и пред блока и то многократно. Нито
един от свидетелите по делото не установява подсъдимите да са извършил
нападателни действия спрямо П..
Относно
приетото от съда заключение на съдебно-медицинската експертиза е необходимо да
се посочи, че в хода на делото не се установи всички описани в експертизата
наранявания да са съотносими към датата 17.11.2019г.
и да са получени тогава. Безспорно, според експерта, травматичните увреждания
разположени по носа, челото, клепачите на двете очи, гърба и лявата предмишница е невъзможно да се получат при едноактово падане по лице, още повече, че по гърба на носа
не се установявало охлузване, което би се получило при падане по лице и удар в
областта на носа и застъргване по земната повърхност. Видно обаче от съставения
фиш за спешна мед. помощ с карта №9825 за прегледа извършен на П.
непосредствено след инцидента на 17.11.2019г. в ЦСМП К. в графа анамнеза е
записано: „Ударен по главата при сбиване, изпил 10 бири. Има субективни данни
за загуба на съзнание.“ Допълнителен клиничен преглед: „Лъxa
на алкохол. Повлиян с фази. Има рана на д. вежда около 1,5 см., без данни за ОНС - в момента.“ Работна диагноза: „Разкъсно-контузна
рана на главата.“ Т.е. при този първи съществен преглед извършен от лекар не се
установява П. да има травматични
увреждания на носа, челото, клепачите на двете очи, гърба и лявата предмишница. Данни за такива наранявания вече се съдържат в
документа издаден на П. на 18.11.2019г. от спешното отделение на УМБАЛ „****.“***. Видно обаче от показанията на свидетелите
и от фиша от ЦСМП К., след прегледа му на 17.11.2019г. П. е бил освободен и си
тръгнал сам и не е ясно кога, как и в какво състояние се е прибрал.
От изложеното става ясно, че въпреки изчерпаната
процесуална възможност за събиране на доказателства, от формираната
доказателствена съвкупност не се събрани достатъчно и категорични доказателства,
които да установят по несъмнен начин главния факт, а именно реализирането на
изпълнителното деяние от страна на подсъдимите по отношение на пострадалия П.,
а от друга страна е налице правдоподобна и подкрепена с преки доказателства
защитна позиция от страна но подсъдимите, която изключва авторството им и
вината в извършването на престъплението в което са обвинени.
Ето защо при така установената фактическа
обстановка и при така събраните доказателства съдът намира, че обвинителната
теза изложена в тъжбата и поддържана в процеса е разколебана и обвинението не е
доказано по несъмнен и категоричен начин, каквото е изискването на чл.303, ал.2
от НПК.
Поради това и като намери, че е налице една
от хипотезите на чл.304 от НПК, а именно
- не се установи, че деянието предмет на обвинението е извършено и, че е
извършено от подсъдимите Б.П.П., П.Б.П., И.М.Ц. и М.Т.Г.,
съдът ги призна за невинни и ги оправда по повдигнатото им с тъжбата обвинение.
Поради това и съдът отхвърли приетият за съвместно разглеждане граждански иск в
размер на 5000 лв. представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди на
частния тъжител Л.П. в резултат на престъплението по чл.130,
ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр.
с ал.1 от НК, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на извършване на деянието 17.11.2019 г. до
окончателното й изплащане, поради факта, че
претърпените болки и страдания не се явяват пряка и непосредствена последица от
престъпление извършено от подсъдимите.
В предвид изхода на делото на основание
чл.190, ал.1 от НПК съдът постанови направените по делото разноски от страна на
частния тъжител Л.П. в размер общо на 762 /седемстотин шестдесет и два/ лв., от
които 500 /петстотин/ лв., представляващи заплатено възнаграждение на повереник, 12 /дванадесет/ лв., представляващи заплатена
държавна такса за образуване на делото, като и сумата от 250 /двеста и
петдесет/ лева, представляващи заплатен депозит за вещо лице да останат за негова
сметка.
На основание чл.190 ал.1 от НПК съдът осъди ЧТ Л.П. да заплати на подс. Б.П. направените от него по делото разноски в размер
на 200 /двеста/ лева, представляващи заплатено възнаграждение на защитник,
да заплати на подс. П.П. направените от него по делото разноски в размер на 200
/двеста/ лева, представляващи заплатено възнаграждение на защитник и да заплати
на подс. М.Г. направените от него по делото разноски
в размер на 600 /шестстотин/ лева, представляващи заплатено възнаграждение на
защитник.
Съдът осъди частния тъжител
Л.П. на основание чл. 190, ал.1 от НПК да заплати по бюджета на съдебната
власт, по бюджетна сметка на КРС направените по делото разноски от бюджета на
съда в размер на 50 лв. /петдесет/ за възнаграждение на вещото лице.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
МТ
.