Р
Е Ш Е
Н И Е №324
гр. Кюстендил,12.12.2019 г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска
колегия, в открито заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при участие на секретаря Росица Стоицова,
като разгледа докладваното от съдия Савова в. гр. д. №293 по описа за 2019 г.
на КнОС и, за да се произнесе взе предвид :
З.И.Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, действащ чрез
пълномощника адв. С.С.А., със съдебен адрес:***, партер, обжалва Решение от
04.12.2018 г., постановено от Районен съд – гр.Дупница по гр.д. №427 по описа на съда за 2018 г.
С оспорвания първоинстанционен съдебен акт ДнРС е отхвърлил като
неоснователен иск на З.И.Ц., срещу Профилирана гимназия „*” гр.Д., ул.“*“ №***,:
„ за обезщетение на причинени неимуществени вреди в размер на **. и лихва за
забава от 87.59 лв.“ , осъждайки го да
заплати на ПГ „* *лв. деловодни разноски.
Първоинстанционният съдебен акт се обжалва изцяло с доводи за
неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон,
необоснованост и немотивираност. Иска се отмяната му и уважаване на предявените
искове, /респ. в условията на евентуалност- при отхвърляне на предявения главен
иск- на основание чл. 59 от КТ във вр.
чл. 79, във вр. чл. 80, във вр. чл. 52 от ЗЗД, ответникът да заплати на З.И.Ц.
парично обезщетение в размер на * лв., както и на осн. чл.86 ЗЗД сумата в общ
размер *лв. Претендират се разноски.
На първо място постановеното първоинстанционно решение се оспорва
като необосновано, с твърдения, че преценката на доказателствения материал е
неясна, хаотична и в противоречие с правилата на логиката. Приема се, че
липсата на мотиви, на един цялостен и задълбочен анализ на събраните по делото
доказателства на свой ред представлява и процесуално нарушение, също
обосноваващо отмяна на първоинстанционното решение. Твърди се, че неправилно
съдът сочи, че заболяванията на ищеца датирали отпреди процесния случай, поради
което и претенцията на ищеца е неоснователна, като в обжалваното решение
превратно са тълкувани и представени твърденията на ищеца, който никога не е
сочил, че заболяванията му са възникнали от процесния инцидент, а напротив, че
те са прогресирали и здравословното му състояние се е влошило допълнително
именно въз основа на процесния случай и отговорността за това е на работодателя
– ответник.
Оспорва се като неверен и необоснован изводът на
първоинстанционния съд, че на ищеца не се дължат и лихви за забава от страна на
работодателя -ответник вследствие на несвоевременното изплащане на процесното
допълнително трудово възнаграждение.
Приема се също така, че първоинстанционното решение е постановено
и при нарушение на процесуалния закон, тъй като първоинстанционният съд е изложил
лаконични, абстрактни и по-скоро доктринални доводи за неоснователността на
исковите претенции.
На следващо място, се счита, че първоинстанционният съд е нарушил
принципа на чл. 12 от ГПК, тъй като съдържанието на решението не сочи на
спазване на процесуалния ред на изграждане на вътрешното убеждение на съда въз
основа на всички доказателства по делото и доводите на страните.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, чрез
процесуалния представител адв. М.Ч., с който се оспорва основателността на
депозираната въззивна жалба. Сочи се, че Директорът на ответната профилирана
гимназия веднага, след уведомяването от РУО- гр. К., че следва да се изплаща
допълнително трудово възнаграждение за прослужено време и опит на учителите, е
издала заповед да бъдат преизчислени сумите и начислени към заплатата, като
същите са били изплатени с работната заплата за м. март 2016 г. Същата не била
забелязала промяна в поведението на ищеца към този момент.Акцентира се, че неговото
здравословно състояние не се е влошило от сочения в исковата молба факт за
несвоевременно заплащане на допълнително начисленото трудово възнаграждение.
По делото е постъпила и въззивна жалба от З.И.Ц., действащ чрез
пълномощника адв. С.С.А., насочена против определение от 23.01.2019 г. за
допълване на Решение от 04.12.2018 г., постановено от Районен съд – гр.Дупница
по гр.д. №427 по описа на съда за 2018
г. С оспорвания съдебен акт ДнРС е посочил, че „допълва решение /без съответни
реквизити/ да се чете отхвърля иска за
присъждане на законната лихва от депозиране на исковата молба и отхвърля иска
на З.И.Ц., срещу Профилирана гимназия „* - гр. Д. за присъждане при условията
на евентуалност на иска за неимуществени вреди в размер на *лева, ведно с лихва
за забава“.
Счита се, че обжалваното определение е недопустимо, както и
неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, необосновано
и немотивирано, поради което се обжалва в цялост. Приема се, че неправилно
районният съд е постановил не допълнително решение, а определение, като също
така е указал, че същото подлежи на обжалване в 7 дневен срок, а не както е
определен от закона 14 дневен срок за обжалване. Изложени са доводи за
недопустимост на постановеното определение по чл.250, ал.3 ГПК, тъй като
представлява постановен съдебен акт, с какъвто законът не допуска съдът да се
произнася при искане за допълване на решението по реда на чл. 250 от ГПК. Иска
се същото да бъде обезсилено и делото върнато със задължителни указания за
произнасяне с решение, евентуално обжалваното определение да бъде отменено и
предявените искове- уважени. Претендират се разноски.
Обжалваното определение, в частта, в която е допуснато допълването
на първоинстанционното решение по отношение на предявения евентуален иск, се
приема за постановено и при нарушение на процесуалния закон, тъй като
първоинстанционният съд не е изложил абсолютно никакви мотиви за
неоснователността на исковите претенции, предявени в условията на евентуалност,
съответно основателността на възраженията на ответната страна.
На следващо място, се счита, че първоинстанционният съд е нарушил принципа
на чл. 12 от ГПК, тъй като съдържанието на определението не сочи на спазване на
процесуалния ред на изграждане на вътрешното убеждение на съда въз основа на
всички доказателства по делото и доводите на страните. При условията на евентуалност се излагат доводи и за неправилност на
обжалвания съдебен акт, като се твърди, че противоречи и на материалния закон с
позоваване на Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 год. по тълк. дело №
4/2012 г, ОСГТК на ВКС, в което е прието, че отговорността за причинени
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнение
на договорно задължение, е договорна, а не деликтна.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор по същата въззивна жалба от насрещната страна.
Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивните жалби са
допустими, доколкото същите са подадени в срок и от надлежна страна, срещу подлежащи на обжалване
първоинстанционни съдебни актове.
След като извърши на осн.чл. 269 ГПК
цялостна служебна проверка на валидността и допустимостта на атакуваните
съдебни актове, въззивният съд счита следното:
Районен съд-Дупница е бил сезиран със следните искове, предявени
от З.И.Ц. против ПГ „*“ – Д. : главен за обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане вследствие на действия/бездействие/ на длъжностно лице от
състава на ответника във връзка с определяне размера на допълнително трудово
възнаграждение , които са в причинна връзка с цялостно влошено психическо и
емоционално състояние и влошаване на здравословното състояние на ищеца;
евентуален – за обезщетение на вреди на договорно основание- в резултат на
неизпълнение на трудов договор между страните във вр.с колективния трудов
договор , както и кумулативно съединен иск за обезщетение за забава в изплащане
на разликата между дължимо и изплатено възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит в размер на мораторната лихва за периода
м.02.2015г.-м.01.2016г.
От диспозитива на обжалваните
решение и определение /вместо допълнително решение/ не може да се
установи по недвусмислен начин волята на съда , респ. смисъла на даденото от
първоинстанционния съд разрешение по
съществото на спора, доколкото и в двата акта се визира единствено иск за
неимуществени вреди. Главният иск, както се посочи, е за вреди от непозволено
увреждане, а евентуалният – за договорни
вреди , докато формулирането на диспозитивите на двата акатувани съдебни акта е
по напълно идентичен начин.
Това съдържание на двата съдебни акта затруднява възможността
същите да бъдат изтълкувани и отнесени към съответните искови претенции по
начин, формиращ сила на пресъдено нещо по всеки от конкретните спорове, което
опорочава валидността на решенията / основно и допълнително, наименувано
определение/ и води до нищожността им, която въззивната инстанция, на осн. чл. 270, ал. 1 ГПК,
ще обяви и ще върне делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Към непълнотата на диспозитивите , водеща в този случай въобще и
до неяснота във формираната воля на съда, следва да се прибави още и обстоятелството, че по отношение и на двата иска за обезщетение за неимуществени
вреди е направено искане за изменение по размер / на по *лв.- срвн.протокол от с.з.на
18.07.2018г./, по което липсва надлежно произнасяне ; същото е необходимо с
оглед изискването произнасянето да
съответства на направеното изменение , ако се прецени за надлежно , вкл.при
преценка и на разпоредбата на чл.72 ГПК
в действащата й редакция, в каквато насока е необходимо да се внесе
яснота при новото разглеждане на делото.
По отношение искането за разноски се дължи произнасяне при новото
разглеждане на делото с оглед изхода по спора.
Воден от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА нищожността на Решение № 565/04.12.2018 г. и определение
№92/23.01.2019г. /имащо характер на допълнително решение/, двете постановени по
гр.дело №427/2018 г. на Районен съд – Дупница, и ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
Настоящото решение може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от връчването му пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: