Р Е
Ш Е Н
И Е
6243/21.11.2011г.
гр.София, 21 ноември 2011 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, Втори “Д” въззивен
състав, в публичното съдебно заседание на 11
ноември 2011 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Драгомир Драгнев
ЧЛЕНОВЕ: Мая Дамянова
мл.с-я Моника Добринова
при секретаря А.М., като разгледа докладваното от председателя
гр. д. № 3520 по описа за 2011 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С
решение № ІІ-66-165 от 17.11.2010 г. на СРС, ІІ ГО, 66 състав, постановено по
гр. д. № 26108 по описа за 2010 г., е признато за незаконно и е отменено на
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на А.Т.Г., извършено на основание
чл.71, ал.1 от КТ със заповед № 88 от 15.04.2010 г. на Председателя на УС на
Агенция „П.И.”, и А.Т.Г. е възстановена на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ на
заеманата преди уволнението длъжност.
Жалбоподателят
Агенция „П.И.” твърди, че районният съд неправилно е счел постигнатата между
страните уговорка за изпитване за недействителна. Ищцата наистина е заемала
длъжността „главен инспектор”, а последната и длъжност преди уволнението пак е
била „главен инспектор”, но в друга дирекция-„Анализ на риска и оперативен
контрол”. За тази длъжност няма приета по делото длъжностна характеристика,
поради което изводът на районния съд за идентичност на трудовите задължения,
основан на длъжностните характеристики, е необоснован. Счита, че се касае за
две различни длъжности с различен номер на длъжностно ниво-началник отдел
„Предварителен и финансов контрол” с № А6 и главен инспектор в сектор
„Предварителен контрол” с № Б5. Различието на трудовите функции дава право на
работодателя да предложи нов срок за изпитване. Позовава се на взаимното
съгласие на страните за изменението на съдържанието на трудовото
правоотношение. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.
А.Т.Г.
оспорва жалбата и моли настоящата инстанция да потвърди обжалваното решение.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на въззивното
обжалване, при така очертаната от въззивната жалба рамка, намира следното:
След служебна проверка,
извършена съобразно чл.269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че
решението на СРС е валидно и допустимо, поради което следва да бъде преценена
неговата правилност по повдигнатите в жалбата въпроси.
Трудовото правоотношение
между Агенцията и А.Т.Г. е създадено по силата на договор № 39 от 4.10.2005 г.
за длъжността „главен специалист” в Дирекция „Ф.-С. Д. и управление на
собствеността, отдел „Ф.-С.”, сектор „С.”. Първоначалният договор е включвал
клауза за срок на изпитване. В длъжностната характеристика за длъжността
„главен специалист Счетоводно обслужване”, връчена на ищцата на 29.04.2004 г.,
като основна цел на дейността е посочено набиране, анализиране и
систематизиране на информация, свързана с финансовата, счетоводната и
контролната дейност. В областта на финансовата и счетоводна дейност ищцата е
осъществявала и контролирала правилното водене на първичните документи и
срочното им представяне в С.то, осчетоводяване на първичните документи и водене
на ведомости, ревизиране на материално отговорни лица и обработване на кредитни
документи. Със следващото допълнително споразумение № 55 от 14.06.2006 г. трудовото
правоотношение е станало безсрочно и без срок за изпитване.
Според допълнително
споразумение № 344 от 1.11.2006 г. ищцата е била назначена за финансов
контрольор, а с допълнително споразумение № 104 от 1.07.2008 г.- за финансов
контрольор в звеното за предварителен контрол на Агенцията. От длъжностни
характеристики, връчени на ищцата на 28.01.2005 г. и на 16.12.2006 г., се
установява, че нейната дейност се е състояла в предварителен контрол за
законосъобразност на решения и действия, свързани с разпореждане с активи и
средства, в това число преди поемане на задължения и извършването на разход,
решения и действия, свързани с управление и стопанисване на имуществото на
агенцията и решения и действия, свързани с разпореждането на средства на
Европейския съюз.
С допълнително споразумение
№ 355 от 30.10.2008 г. ищцата вече е била повишена в длъжността „началник
отдел” в Дирекция „Оперативен контрол и управление на риска”, отдел
„Предварителен контрол”. Според длъжностни характеристики за длъжността
„началник-отдел” „Предварителен контрол”, връчени на 19.12.2008 г. и на
17.03.2009 г., дейността на ищцата е била осъществяване на предварителен
контрол на документите и действията по процеса за възлагане на обществени
поръчки от страна на Агенцията.
Въз основа на допълнително споразумение № 14
от 20.01.2010 г. ищцата е била преназначена от длъжността „началник отдел” в
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, отдел „Предварителен и
финансов контрол”, сектор „Предварителен контрол”, на длъжност „главен
инспектор” с клауза за срок за изпитване в полза на работодателя до 21.7.2010
г. Според длъжностна характеристика, връчена на друго лице на 12.01.2009 г.,
длъжността на главния инспектор има същата основна цел-участие в Д., свързани с
осъществяването на предварителен контрол за законосъобразността на документите
и действията по процеса за възлагане на обществени поръчки от страна на
Агенцията. Работодателят не е представил по делото връчена на ищцата длъжностна
характеристика за длъжността „главен инспектор”.
Позовавайки се на клаузата
за срок за изпитване, със заповед № 88 от 15.04.2010 г. работодателят е
прекратил трудовото правоотношение на основание чл.71, ал.1 от КТ.
От изложеното дотук се
изясни, че ищцата вече веднъж е изпитвана от работодателя за същата
работа-финансова, счетоводна и контролна дейност. Работодателят е продължил
трудовото правоотношение и е възложил на ищцата отговорната работа по
предварителен контрол върху действията по разпореждане със средства на Агенцията.
След известно време той е преценил, че ищцата притежава необходимите качества и
я е повишил в началник на тази дейност. С последното допълнително споразумение
№ 14 от 20.01.2010 г. работодателят отново е въвел клауза за изпитателен срок,
след като ищцата вече е била изпитвана преди пет години, след като е
изпълнявала същата работа и дори е била назначена на ръководна длъжност. Ето
защо следва да се приеме, че тази клауза е недействителна поради противоречие с
разпоредбата на чл.70, ал.5 от КТ, която предвижда еднократност на изпитателния
срок за една и съща работа. Твърдението на жалбоподателя, че дейността била
различна, остана недоказано по делото. За това обстоятелство работодателят носи
доказателствена тежест и той е следвало да представи длъжностна характеристика,
връчена на ищцата, в която нейните трудови функции са различни от възлаганите и
дотогава Д.. Той не и в състояние да представи такава характеристика, тъй като,
видно от характеристиката на друго лице, функциите всъщност са еднакви. С последното
допълнително споразумение ищцата се е съгласила да бъде понижена от ръководната
длъжност и да започне да изпълнява предишната си дейност на главен инспектор.
Този извод се потвърждава от номерацията на длъжностите в длъжностното разписание от 15.01.2010 г., на
което се позовава жалбоподателят. В това разписание началник-отделът е
обозначен с А6, а главен инспектор-с Б5, което означава само, че началник-отделът
е ръководна длъжност, но не доказва различие в трудовите функции.
Несъстоятелно е позоваването
на жалбоподателя на свободата на договарянето. Законодателят е въвел
разпоредбата на чл.70, ал.5 от КТ именно с цел
да се избегне възможността работодателят да злоупотребява с надмощното
си положение при договарянето, което в случая е сторил, за да уволни ищцата.
По тези съображения
настоящата инстанция приема, че клаузата за срок за изпитване в допълнителното
споразумение от № 14 от 20.01.2010 г. е недействителна, поради което
работодателят не е имал право да прекрати трудовото правоотношение на основание
чл.71, ал.1 от КТ. Ето защо районният съд правилно е отменил уволнението и е
възстановил ищцата на предишната длъжност, поради което обжалваното решение
трябва да бъде потвърдено.
При този изход на спора
жалбоподателят дължи на ищцата 200 лв. разноски пред настоящата инстанция.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № ІІ-66-165 от 17.11.2010 г. на СРС, ІІ ГО, 66 състав, постановено по гр. д. № 26108 по описа за 2010 г.
ОСЪЖДА Агенция „П.И.” да заплати на А.Т.Г., ЕГН **********, сумата
200/двеста/ лв., представляваща разноски пред настоящата инстанция.
Решението
може да се
обжалва с касационна жалба пред ВКС в месечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: