Р Е Ш Е Н И Е № 260015
16.02.2021г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на първи февруари през две хиляди
двадесет и първа година, в следния
състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 503 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът намира, че е сезиран с кумулативно
и субективно съединени искове, предявени от Т.Н.П., ЕГН **********,*** – лично и като майка и
законен представител на детето К.Х.М., ЕГН ********** и подадена от Й.Х.М., ЕГН
**********, със съгласието на нейната майка Т.Н.П., чрез пълномощника адв.К.К.
против Х.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищцата Т.Н.П. твърди, че през 2005г.
заживяла на съпружески начала с ответника М. ***. През време на съвместното им
съжителство на 09.06.2006г. им се родило дете – Й.Х.М., а на 16.05.2008г. им се
родило второ дете – К.Х.М.. До лятото на 2015г. четиримата живеели заедно. Сочи
се, че отношенията между П. и М. се влошили, като изгонил жената от вкъщи. Тя
се преместила да живее в село Равнец, където била на квартира. Поради влошено
здравословно състояние, П. спряла да работи, нямала средства да заплаща
квартирата си и решила да се измести заедно с двете си деца при майка ѝ в
село Дебелт. Твърди се, че за времето от средата на 2015г. до подаването на
настоящата искова молба, ответникът бил виждал децата си само веднъж – през
месец септември 2020г. за няколко часа, като поддържал с тях връзка само по
телефона и чрез Фейсбук. Излага се, че бащата не бил полагал никакви грижи за
децата си, не бил давал никакви средства за тяхната издръжка, не знаел къде
учат, не знаел в кой клас са, не се интересувал от здравословното им състояние.
Релевира, че Й.М.учела в ПГ по МССЕ „Н.Й.Вапцаров“ – гр.Средец и била 8-ми
клас, а К.М.учела в ОУ „Антон Страшимиров“ в село Дебелт и била в 6-ти клас. В
тази връзка за Т.П. съществувало правен интерес да бъде определено
местоживеенето на децата им и упражняването на родителските права, личните
контакти и издръжката. Отправя искане местоживеенето на децата К.Х.М. и Й.Х.М. да бъде определен на адреса на майката
– село Дебелт, ** и да се предостави упражняването на родителските права върху
децата на майката, като се определи и режи на лични отношения между децата и
бащата по преценка на съда. Иска се
бащата да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на всяко едно от
децата си в размер на 180 лева до възникване на предпоставките за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
месечна вноска, считано от датата на подаване на исковата молба. Претендира се
и месечна издръжка за минало време – една година преди подаване на исковата
молба в размер на 160 месечно за всяко едно от децата. Претендират се
разноски.
При проведеното открито съдебно заседание ищците се
явяват лично и с пълномощника адв.К.К., като поддържат исковата молба. Считат,
че от събраните доказателства по делото е установя, че Т.П. и Х.М. имат две
деца, че са разделени, че една година преди завеждане на исковата молба
ответникът не е плащал издръжка, не е полагал грижи за тях. Отправя се искане
за уважаване на исковата претенция.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК ответникът Х.Н.М. не е ангажирал
отговор на исковата молба.
При проведеното открито съдебно
заседание ответникът Х.Н.М. се явява лично. Релевира, че написаното в исковата
молба не било вярно. Твърди, че П. избягала от него, за да отиде при друг мъж.
В дадения ход по същество М. отправя искане делото да се гледа в Ямбол.
Съдът, след анализ на
доказателствата и доводите на страните по реда на чл.235 от ГПК, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Видно от представените Удостоверения за раждане, Й.Х.М.
е родена на ***г., а К.Х.М. е родена на ***г. – двете в гр.Ямбол, като тяхна
майка е Т.Н.П., а баща им е Х.Н.М.. Приобщени са в доказателствената съвкупност
Удостоверение № СБ126/15.10.2020г. на Директора на Професионална гимназия по
механизация и селско стопанство „Н.Й.Вапцаров“ – гр.Средец, от което става
ясно, че Й.Х.М. е ученичка в * клас в това училище за учебната 2020/2021г.,
както и Удостоверение изх. № 34/15.10.2020г. на Директора на ОУ „Антон
Страшимиров“ – село Дебелт, от което се установява, че К.Х.М. е записана в *
клас в училището за учебната 2020/2021г. От писмо с изх.№ 313/01.02.2021г. от
Директора на ОУ „Д-р Петър Берон“ – гр.Ямбол се установява, че детето Й.Х.М.
през учебната 2017/2018г. била ученичка в * клас в ОУ „Д-р Петър Берон“ –
гр.Ямбол и с удостоверение за преместване № 73 от 11.10.2017г. се преместила в
ОУ „Димчо Дебелянов“ – гр.Ямбол, а К.Х.М. през учебната 2016/2017г. била
ученичка в * клас в ОУ „Д-р Петър Берон“ – гр.Ямбол и с удостоверение за
преместване № 3024 от 28.04.2017г. се преместила в ОУ „Св.Св.Кирил и Методий“ –
село Равнец, област Бургас.
От писмо изх.№ ПР/Д-Я/7-001/18.01.2021г. на Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр.Ямбол става ясно, че на посочения по делото адрес
г-н Х.М. не бил открит, като по данни от съседи той живеел и работел в чужбина
от няколко години. Представен е по делото Социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр.Бургас, от който се установява, че Т.П. и Х.М. са
съжителствали на съпружески начала, но се разделели през 2015г. След раздялата
им основни грижи за непълнолетните деца Й. и К. полагала майката, която от своя
страна се стараела да задоволява възникналите ежедневни потребности на децата,
да задоволява базовите, здравните, образователните и психологическите им
потребности. Майката полагала усилия, за да осигури на децата сигурна и
спокойна семейна среда за тяхното развитие. Бащата общувал с децата предимно по телефона и
чрез социалните мрежи, същият по никакъв начин не участвал в живота на децата,
не изпращал средства за тяхната издръжка и не се интересувал от тяхното развитие и
потребности. Й и К имали личен лекар с медицинска практика в гр.Бургас, не били
заявени здравословни проблеми, при проведената среща със социалния работник те
били чисти и спретнати, облечени съобразно сезона и възрастта. Те посещавали
училище, като по данни от директорите на учебните заведения нямали неизвинени
отсъствия, нямали наказания по ЗНП, но към момента се обучавали дистанционно
предвид епидемиологичната обстановка в страната. От доклада се установява, че
жилището, обитавано от майката и децата е къща в село Дебелт, състояща се от
две стаи и салон, същото било електрифицирано и водоснабдено, поддържали се
добри хигиенно – битови условия, била осигурена самостоятелна стая за двете
момичета. Жилището било собственост на лицето,
с което живеела майката – В.А.Ж.. Сочи се, че майката била безработна,
без регистрация в ДБТ, филиал Средец, била обект на социално подпомагане в
размер на 90 лева месечно по чл.7 от ЗСПД и чл.12а от ЗМДВИП, от които била
получила сумата в размер на 125 лева и предстояло да ѝ бъде изплатена
втора в същия размер. П. разчитала на финансовата подкрепа от страна на лицето,
с което съжителствала, както и на подкрепата на своите родители. Роднините на
г-жа П. ***, като тя и децата поддържали постоянни контакти с тях. В предходен
период децата поддържали контакти с роднините по бащина линия, но през
последните години същите били преустановени. По време на социалното проучване
било установено, че Й. и К. са силно привързани към своята майка, както и тя към
тях. Децата били спокойни в присъствието ѝ, имало изградена
емоционална връзка и привързаност между
тях, докато връзката с бащата била прекъсната поради липса на заинтересованост
към тях от негова страна.
В хода на проведеното открито съдебно заседание по
делото децата Й.Х.М. и К.Х.М. са изслушани в присъствието на гл.социален
работник в Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално Подпомагане“ –
гр.Бургас – К.Т.Й.. Децата заявяват, че живея при своята майка и нейният
приятел в село Дебелт. Излагат, че са ученички, в момента се обучавали
дистанционно, но тъй като нямали телефон и нямали възможност за лаптоп, не можели
да си направят домашните. Твърдят, че майка им се грижела за тях, работела заради тях, осигурявала им всичко – храна,
подслон, имали си отделна стая, като за тях били полагани грижи и от приятеля
на майка им. От шест години децата не живеели с бащата, не поддържали контакт
се него, не ги гледал, не им давал пари. Й. заявява, че не желае баща им да ги
гледа, тъй като родителите ѝ се разделели именно заради него – той ходел
върху майка ѝ и ги изгонил от тях, след което шест години били на квартира.
Разпитан е и свидетелят В.А.Ж., с който г-жа П. живее
на семейни начала. От неговите свидетелски показания се установява, че с ищцата
живеели от около седем – осем месеца в село Дебелт. Твърди, че П. дошла да
живее при него заедно с двете ѝ деца, на които направили отделна стая.
Децата му били споделили, че искали да живеят при майка си. Излага, че
ответникът имал роднини в село Дебелт. Когато им идвал на гости, не идвал да
види децата си, не ги взимал при себе си и не им давал пари.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание
чл.127 от СК за определяне местожителството на децата, упражняването на
родителските права, личните отношения с тях и родителят, спрямо когото не е
предоставено упражняването на родителските права и издръжка за бъдеще и минало
време.
Основателността
на иска за предоставяне упражняването на родителските права е обусловен от
установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца Т.П.,
че разполага с родителски капацитет да отглежда и да полага грижи по отношение
на непълнолетните деца Й. и К. М., а по иска за издръжка на децата следва да се
установи, че не са
навършили пълнолетие, че ответникът е техен родител, материалните възможности
на бащата да дава издръжка в искания размер и материалните възможности на
родителя, при когото децата живеят преимуществено и който полага
непосредствените грижи за ненавършилото пълнолетие деца. В тежест на
ответника по иска за предоставяне упражняването на родителски права е да
установи обстоятелства, че майката не е в състояние да отглежда и да полага
грижи по отношение на непълнолетните
деца Й. и К.. Относно иска за издръжка в тежест на ответника е да докаже
обстоятелства, наличието на които го препятстват да заплаща ежемесечна издръжка
в претендирания размер, а относно иска за издръжка за минало време – че такава
е давана за посочения от ищците период.
Съобразно
даденото тълкуване в т.2 от Тълкувателно решение № 1/03.07.2017г. на ВКС по
Тълкувателно дело № 1/2016г. на ОСГК, се изключва възможността родителските
права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в
случай, че не се постигне споразумение по упражняването им. Вложеният в това смисъл е родителите да бъдат мотивирани
да съгласуват отношенията си във връзка с децата, без тази съгласуваност да се
поставя в зависимост от отношенията помежду им. Законът дава приоритет на
постигнатото съгласие между родителите по въпросите, свързани с отглеждането и
възпитанието на децата и в частност – по упражняването на родителските права,
като проявление на основополагащия принцип, изведен в чл.18 от Конвенцията за
правата на детето, за носене от двамата родители на обща отговорност за
отглеждането и развитието на детето при въздигане на висшите интереси на детето
в тяхната основна грижа. По изключение, когато родителите не живеят съвместно,
се обуславя съдебната намеса с оглед единствената цел да бъде дадена защита на
интересите на ненавършилото пълнолетие дете. С оглед защита интересите на
децата, съдът следва да предпочете единият от родителите, на когото да възложи
упражняването родителските права, изразяващи се в непосредствена, ежедневна
отговорност за отглеждането и възпитанието на децата.
В Постановление
№ 1 от 12.11.1974 на Пленума на ВС е обобщена практиката на съдилищата по
предоставяне упражняването на родителските права и определяне на личните
отношения между децата и родителите, като дава указания упражняването на
родителските права и мерките да бъдат определени конкретно, т.е. от значение са
не отделните обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на разглеждания
случай и съдът е длъжен да извърши преценката си за това на кого от двамата
родители да предостави упражняването на родителските права единствено на базата
на задълбочена съпоставка на всички относими в конкретния случай обстоятелства.
Тази относимост е зададена в изведени по тълкувателен път критерии, които не са
изчерпателни и търпят развитие в обемането на относимите и съпоставими към тях
факти, но установено в практиката остава разбирането за степенуването им по
решаваща значимост: възпитателски качества, моралния облик, начина, вида,
продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи към детето, на
изразената му готовност да живее с детето не само като заявление, но и като
реално предприети действия за това, пола и възрастта на детето с оглед неговите
нужди, изследване на кого от двамата родители в по – голяма степен е привързано
и защо, разполага ли родителят с помощта на трети близки до детето лица, на
които при нужда може да разчита, включително макар и допълнително, следва
съобразяване със социалната среда, в която предстои да живее детето, не само
като финансови и материални възможности, но и начина на живот.
В настоящия случай безспорно се
установи, че майката има значително по – добър родителски капацитет за
отглеждането на децата. На първо място след раздялата на двамата родители
непосредствени грижи за двете момичета са полагани от майката. От данните по
делото става ясно, че майката успява да задоволи потребностите на децата, като
им е осигурила дом, в който има добри битови условия и самостоятелен кът за тях
двете, обезпечено е тяхното здравеопазване, задоволени са образователните и
психологическите им потребности. Двете деца са редовни ученички, посещават
учебните занятия, нямат неизвинени отсъствия, не са наказвани, но предвид
епидемиологичната обстановка в страната, се обучават дистанционно. Същите обаче
са затруднени при провеждането на дистанционното обучение, тъй като нямали
телефон и не можели да си позволят и лаптоп. Налице е силна емоционална връзка
между майката и децата. С полаганите от майката до момента грижи, ясно се изразява
готовността ѝ да продължи да живее с тях. В същото време децата изявяват
желание да продължат да живеят при своята майка. Установи се в настоящото
производство, че с оглед възможностите на майката, тя е направила всичко
възможно, за да отглежда децата в спокойна и сигурна семейна среда. При
отглеждането на децата майката може да бъде подпомагана от нейните роднини в
село Дебелт, тъй като те живеели в близост и поддържали непрекъснати контакти с
тях. Съдът съобрази и обстоятелството, че децата са две момичета в подрастваща
възраст – на *г. и на *г., като те имат особена необходимост от родителската
грижа и примера на своята майка, с оглед израстването им като пълноценни
личности. Установи се, че майката е безработна, но същата може да разчита на
финансовата подкрепа на лицето, с което живее на семейни начала и на нейните
роднини.
В същото време от данните по делото
става ясно, че бащата след раздялата с П., не е полагал грижи за Й. и К., нито е изразил желание да полага
такива. Връзката между децата и бащата е прекъсната поради липса на
заинтересованост към тях. Налице са данни за упражнено физическо насилие спрямо
майката, предвид заявеното от детето Й. М.. Също така ответникът е изгонил от
дома им майката и децата, което ги е принудило в продължителен период от време
– шест години, да живеят на квартира. Това безспорно се отразява негативно на
моралния облик на бащата. Още повече, че децата са станали свидетели на
подробностите около раздялата на родителите им и последствията от нея,
което от своя страна се отразява на
нежеланието им да живеят при своя баща.
Същевременно, в производството по
предоставяне упражняването на родителските права, преценката е обусловена в
изключителна степен от интересите на децата. В § 1, т.5 от ДР на Закона за
закрила на детето, при определяне на понятието „най добър интерес на детето“ е
вложено задължение на решаващия орган да извърши внимателна преценка на:
желанията и чувствата на децата; физическите, психическите и емоционалните
потребности на децата; възрастта, пола, миналото и други характеристики на
децата; опасността или вредата, която е причинена на децата или има вероятност
да им бъде причинена; способността на родителите да се грижат за децата;
последиците, които ще настъпят за децата при промяна на обстоятелствата, както
и други обстоятелства, имащи отношения към децата. В случая децата са
сравнително големи – Й. е на * години, а К. е на * години, като тази възраст се
характеризира с това, че индивида се формира като личност и изключително много
се влияе от заобикалящата го среда.
Въпросната възраст обуславя нуждата от грижа, любов, топлина, семейна
среда и подкрепа спрямо децата, която в случая може да бъде осигурена по –
добре от майката. Следва да се отчете обстоятелството, че майката полага
адекватни грижи за децата и е в интерес на децата за напред да се грижи за тях
именно тяхната майката. Ето защо родителските права ще се предоставят на
майката, а на бащата ще бъде определен режим на лични отношения, с оглед това
той и децата да поддържат връзка. Доколкото режимът на лични отношения на
родителя, на който не са предоставени родителските права, трябва да позволява
възстановяване, поддържане и засилена емоционална връзка на родителя с децата,
както и възможността този родител пълноценно да участва във възпитанието на
децата, режимът на лични отношения ще се определи както следва: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа 14.00 часа без преспиване и двадесет
дни през лятната ваканция, като тези дни не съвпада с платения отпуск на
майката.
С оглед предоставяне упражняването на
родителските права на майката, местоживеенето на децата следва да бъде
определено при майката на посочения по делото адрес, обитаван от нея и децата:
село Дебелт, община Средец, област Бургас, **.
Уважаването на осъдителен иск за издръжка на
ненавършило пълнолетие дете от негов родител се обуславя от установяване на
следните предпоставки: че детето не е навършило пълнолетие; че ответникът е
негов родител; размерът на претендираната издръжка; материалните възможности на
родителя ответник да дава издръжка в искания размер за заявения период и
материалните възможности на родителя, при когото детето живее преимуществено и
който полага непосредствените грижи за ненавършилото пълнолетие дете.
Нормата на чл.143, ал.2 от СК предвижда, че родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали същите са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Предвид това
задължението за издръжка е безусловно, но нейният размер се определя с оглед
нуждите на лицето, имащо право на издръжка и възможностите и материалното
състояние на родителите.
Не е спорно в настоящото производство, че Т. и Х. са
родители на Й. и К., както и че децата са непълнолетни. В случая и двамата
родители са в млада и трудоспособна възраст. За бащата има данни, че е бил
трудово ангажиран в Германия, а майката е безработна. От доказателствата по
делото става ясно, че едното дете е на * години, а другото на * години, в която
разходите за тях непрекъснато нарастват, необходимо е да им бъдат закупувани
учебни пособия, дрехи, обувки, необходими са им средства за пътни и дневни при
посещаване на училище, да посещават извънкласни занимания и културни
мероприятия. Необходими са им и средства за провеждане на дистанционно
обучение, като компютър, лаптоп, таблет, телефон. Отделно от това трайно
възприето е от съдебната практика становището, че при непълнолетните нуждата от
издръжка не се доказва – обичайните потребности се предполагат, предвид процеса
на растеж и съзряване на индивидите, на увеличаване на броя социално значими
занимания на подрастващото дете. В настоящото производство не са заявени
твърдения, нито са ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че
бащата няма възможност да заплащат издръжка на децата си. Същият е бил трудово
ангажиран в Германия, което обуславя извод, че разполага с достатъчно средства,
с които да осигури поне в малка степен нуждите на децата от материално
естество. По отношение на възможностите на майката да заплаща издръжка съдът
взе предвид обстоятелството, че тя е безработна, но въпреки това е в млада
възраст, няма данни да е в невъзможност да работи, от което следва, че също
може да осигурява необходимата издръжка за децата.
Ето защо за всяко едно от децата месечно са необходими
300.00 лева, която сума съответства на тяхната нужда от издръжка и
възможностите на родителите да я дават, от които 180.00 лева следва да се
поставят в тежест на бащата, дължими считано от датата на подаване на исковата
молба – 29.10.2020г., а 120.00 лева следва да се поставят в тежест на майката,
ведно с непосредствените грижи по отглеждането им. Предвид основателността на иска за
издръжка, следва да се осъди ответника, който дължи издръжка, да заплаща и
законна лихва за забава върху просрочените месечни задължения за издръжка.
Претендира се и издръжка за една година
назад от подаване на исковата молба – т.е. от 28.10.2019г. до 28.10.2020г. Отхвърлянето на исковата претенция
за издръжка за минало време се обуславя от това ответникът при условията
на насрещно и пълно доказване да установи, че е давана издръжката, претендирана за година назад от
предявяване на исковата молба. От събраните по делото доказателства не се
установи, че през този период е плащана ежемесечна издръжка на децата от бащата,
която съответства на техните потребности. Ето защо са налице нормативните
предпоставки да бъде присъдена на двете деца въпросната издръжка в размер на 150.00
лева, като относно нейния размер са релевантни правните изводи в настоящото
решение относно иска с правно основание чл.143 от СК.
Относно направеното искане от страна на ответника М. в
дадения ход по същество, делото да бъде прехвърлено в Ямбол, съдът намира
следното. Съобразно нормата на чл.119, ал.3 от ГПК възражението за местна неподсъдност
на делото може да се направи от ответника най – късно в срока за подаване на
отговор на исковата молба. Видно от материалите по делото М. не е подавал
отговор на исковата молба, въпреки, че му е дадена такава възможност с указания
в този смисъл, обективирани в Разпореждане № 260218/11.11.2020г., постановено в
производство по чл.131 от ГПК и лично получено от него на дата 18.11.2020г.
Предвид това процесуалната възможност за въпросното възражение по местната
подсъдност на спора е преклудирана с изтичане на едномесечния срок за подаване
отговор на исковата молба на дата
18.12.2020г. Искането делото да бъде прехвърлено в град Ямбол е
недопустимо, тъй като е направено след изтичане на процесуалния срок за това,
предвиден в нормата на чл.119, ал.3 от ГПК. Ето защо искането „делото да бъде
прехвърлено в гр.Ямбол“, което по същността си е възражение за местна
неподсъдност на спора пред Районен съд – Средец, следва да се устави без
уважение.
При този изход на делото ответникът Х.М. следва да заплати държавна такса върху издръжките за бъдеще време в размер на 518,40 лева и за присъдените издръжки минало време в размер на 153,60 лева, като общо дължимата държавна такса е в размер на 672 лева. При служебно издаване на изпълнителен лист, ответникът ще бъде осъден да заплати и държавна такса в размер на 5 лева за същия.
Ищцата П., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК има право и тъй като е направила искане, следва да и бъдат присъдени действително направените от нея в настоящото производство деловодни разноски, в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение и 30 лева за държавна такса или общо 430 лева.
Следва на основание чл.242, ал.1 от ГПК
да се допусне предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането,
заявено от ответника Х.Н.М., ЕГН **********, с адрес: *** „делото да бъде
прехвърлено в гр.Ямбол“, което по същността си е възражение за местна
неподсъдност на спора пред Районен съд – Средец.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права
по отношение на непълнолетните деца Й.Х.М., ЕГН **********, родена на ***г. и К.Х.М., ЕГН **********,
родена на ***г., двете с адрес: ***, на майката
Т.Н.П., ЕГН **********, с адрес: ***, при която определя местоживеенето на
децата на адрес: село Дебелт, община Средец, област Бургас, **.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата
Х.Н.М., ЕГН **********,
с адрес: *** с
децата Й.Х.М., ЕГН **********
и К.Х.М., ЕГН **********,
както
следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа 14.00 часа без преспиване
и двадесет дни през лятната ваканция, като тези дни не съвпада с платения
отпуск на майката.
ОСЪЖДА
Х.Н.М., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплаща на Й.Х.М., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща със
съгласието на нейната майка Т.Н.П., ЕГН **********, на основание чл.143, ал.1 от СК, месечна
издръжка в размер на 180.00 лева
/сто и осемдесет лева/ до 20 – то число на месеца, считано от подаване на
исковата молба на дата 29.10.2020г. до настъпване на причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска.
ОСЪЖДА
Х.Н.М., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплаща на К.Х.М., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител Т.Н.П., ЕГН **********, на основание чл.143, ал.1 от СК,
месечна издръжка в размер на 180.00 лева
/сто и осемдесет лева/ до 20 – то число на месеца, считано от подаване на
исковата молба на дата 29.10.2020г. до настъпване на причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска.
ОСЪЖДА
Х.Н.М., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплаща на Й.Х.М., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща със
съгласието на нейната майка Т.Н.П., ЕГН **********, на основание чл.149 от СК, месечна
издръжка в размер на 160.00 лева
/сто и шейсет лева/ за изминал период от време – за периода от 28.10.2019г. до 28.10.2020г.
ОСЪЖДА
Х.Н.М., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплаща на К.Х.М., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител Т.Н.П., ЕГН **********, на основание чл.149 от СК, месечна
издръжка в размер на 160.00 лева
/сто и шейсет лева/ за изминал период от време – за периода от 28.10.2019г. до 28.10.2020г.
ОСЪЖДА
Х.Н.М., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на Т.Н.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 430,00 лева /четиристотин и тридесет лева/, представляваща
сторените разноски по делото за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
ОСЪЖДА Х.Н.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на Държавата по
сметка на Районен съд – Средец, сумата от общо 672,00 лева /шестстотин седемдесет и два лева/, представляваща
държавна такса върху размера на присъдените издръжки за минало и настояще
време, както и сумата от 5,00 лева
/пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Допуска предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдената издръжка.
Решението е неокончателно и подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд –
Бургас.
Районен съдия:___________