№ 13284
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20211110126574 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 200, ал. 1
от ЗЗД.
Ищецът „...........“ ЕАД (предишно наименование „............“ ЕАД) твърди, че с
ответника е в договорни отношения по Договор за мобилни услуги от 14.03.2017 г. Заявява,
че въз основа на посочения договор са издавани Фактура №**********/15.03.2017 г. за
сумата от 31.98 лева и за периода от 14.03.2017 г. до 14.03.2017 г. и Фактура
№**********/15.04.2017 г. за сумата от 114.71 лева и за периода от 15.03.2017 г. до
14.04.2017 г. Поддържа, че с Кредитно известие №**********/15.05.2017 г. е извършена
корекция на дълга, като е сторнирана сумата от 10.33 лева. Претендира да бъде признато за
установено, че ответника му дължи сумата от 136.36 лева, представляваща неплатени
абонаментни такси за потребление на далекосъобщителни/мобилни услуги по Договор за
мобилни услуги от 14.03.2017 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по
чл.410 ГПК- 15.05.2019 г. до окончателното изплащане и разноските.
Ответникът О. О. А. е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК
е подал писмен отговор, чрез назначения особен представител адвокат И.. Заявява, че между
страните не е имало сключен договор за предоставяне на мобилни услуги. Прави
възражение за изтекла погасителна давност.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Установява се от приложеното частно гражданско дело № 269273/2019 г. по описа на
СРС, 52 състав, че по Заявление (вх.№ 3034003/15.05.2019 г.), подадено от „ ............“ ЕАД,
ЕИК ......... е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
1
09.08.2019 г., с която съдът е разпоредил длъжникът О. О. А., ЕГН **********, да заплати
на заявителя сумата от 136.36 лева, представляваща дължими и неизплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********, ведно със законна лихва от дата на заявлението-
15.05.2019 г. до изплащане на вземането. Горецитираната Заповед от 09.08.2019 г. е връчена
на длъжника по чл.47 ГПК(чрез разлепване на уведомление) и на основание чл.415, ал.1, т.2
ГПК с Разпореждане № 20088530/05.04.2021 г. на заявителя е указана възможността в
едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземанията си. В
определения от закона едномесечен срок заявителят е предявил настоящия иск, който има за
предмет вземане, идентично на това по издадената заповед за изпълнение. Поради
изложените съображения съдът намира, че предявения иск е допустим.
По настоящият иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните
по силата на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги- Договор за мобилни
услуги от 14.03.2017 г.; изпълнението на задължението по договора, т.е. издаването на
процесните фактури и съдържанието им, респ. предоставянето на далекосъобщителните/
мобилни услуги.
От представения по делото Договор за мобилни услуги от 14.03.2017 г. с предпочетен
номер ++359********* се установява, че страните са постигнали съгласие ищецът да
предоставя на абоната-ответник далекосъобщителни/ мобилни услуги за мобилен телефонен
номер ++359*********, за срок от 24 месеца, при конкретно договорена месечна такса от
40.99 лева. Процесният договор е подписан собственоръчно от ответника, като последния е
изписал трите си имена и се е подписал. В хода на производството, ответникът не направи
обратно доказване-за автентичността на изписаните имена и подпис, чрез откриване на
процедура по чл.193 ГПК, респ. поискване на съдебно-графологична експертиза.
По изложените съображения съдът приема, че между страните е налице валидно
облигационно правоотношение, възникнало въз основа на процесния договор, с предмет
предоставяне на мобилни услуги срещу задължения на ответника да заплаща уговорените
цени на услугите – стандартна месечна такса, съответно предявеният иск от ищеца за
признаване за установено съществуването на вземане за цена за предоставени
далекосъобщителни/мобилни услуги е доказан по своето основание.
За установяване размера на исковата претенция ищецът е представил Фактура
№**********/15.03.2017 г. за сумата от 31.98 лева и за периода от 14.03.2017 г. до 14.03.2017
г. и Фактура №**********/15.04.2017 г. за сумата от 114.71 лева и за периода от 15.03.2017
г. до 14.04.2017 г. От допуснатата и приета съдебно-техническа експертиза, която е
обективно, професионално и детайлно изготвена и се кредитира от съда се установява, че
използваните услуги от абоната-ответник са предоставени, вярно регистрирани от
информационните системи на Йеттел и правилно отбелязани във фактурата
От разпределената с доклада доказателствена тежест ответникът не успя да докаже,
съобразно правилото на чл.154, ал.1 ГПК, че е платил дължимата сума за такси за
2
телекомуникационни/мобилни услуги.
В тази връзка предявения иск следва да бъде уважен за цялостния размер от 136.36
лева, представляваща неплатени абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по
Договор за мобилни услуги от 14.03.2017 г., ведно със законната лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК- 15.05.2019 г. до окончателното изплащане.
Настоящият съдебен състав намира възражението на ответника, че задълженията са
погасени по давност за неоснователно. Заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 15.05.2019
г., поради което от този момент по аргумент от чл. 116, б. „б” от ЗЗД, във връзка с чл. 422, ал.
1 от ГПК е прекъснато теченето на специалната погасителна давност и от този момент назад
са погасени по давност вземанията, от чиято изискуемост е изминал период от три години и
повече. В случая Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е
подадено на – 15.05.2019 г., а най-стария отчетен период е от 14.03.2017 г., т.е. няма
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 15.05.2016 г.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца
сумата от 705 лева, представляваща разноски за държавна такса от 25 лева, възнаграждение
за особен представител от 300 лева, възнаграждение за вещо лице от 200 лева и адвокатско
възнаграждение от 180 лева.
По изложените съображения, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „...........“ ЕАД (предишно
наименование „............“ ЕАД), ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, срещу О. О. А., ЕГН ********** и адрес:
гр.София, ж.к.„Захарна фабрика“, бл.61, ет.2, ап.6, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл.200, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането за сумата от 136.36 лева,
представляваща неплатени абонаментни такси за потребление на
далекосъобщителни/мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 14.03.2017 г., ведно
със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК- 15.05.2019 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА О. О. А., ЕГН ********** и адрес: гр.София, ж.к.„Захарна фабрика“,
бл.61, ет.2, ап.6, да заплати на „...........“ ЕАД (предишно наименование „............“ ЕАД), ЕИК
........., със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.„Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 705 лева, представляваща разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3