№ 47
гр. , 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Симеон Г. Гюров
при участието на секретаря Мария Н. Николова
като разгледа докладваното от Симеон Г. Гюров Гражданско дело №
20211860100138 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на на „БНП П.Ф." С.А., с адрес на
управление във Ф., гр.П., бул."О." № 1, представлявано от Л.Д. и Л.В., чрез „БНП П.Ф. С.А.,
клон Б., гр. С., ж.к. „******", Б.П. С., сгр. 14, представлявано от законния представител Д.Д.
чрез юрисконсулт Н.А.М. срещу М.Д.П. с ЕГН **********, адрес: гр. П., ул.„И.В.“ № 26, вх.
Б, ет. 4, ап. 10. В исковата молба се твърди, че със съобщение по ч. гр. д. № 448/2020 г. по
описа на Районен съд - гр.П., на „БНП П.Ф.“ СА. чрез „БНП П.Ф.“ С.А., клон Б. е
предоставена възможност за предявяване на иск за установяване дължимостта на вземането,
обективирано в издадената по ч. гр. д. № 448/2020 по описа на Районен съд- гр. П. заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
В исковата молба се твърди, че предвид това обстоятелство и с оглед санкцията по чл. 415
ГПК за „БНП П.Ф.“ СА. чрез „БНП П.Ф." С.А., клон Б. е налице правен интерес от
предявяването на настоящия иск за установяване съществуването на изискуемо вземане по
договор за потребителски кредит № CREX-******** в общ размер на 769.51 лева, от които
551.95 лева - главница по договора за кредит, 40.39 лева възнаградителна лихва, за периода
от 05.06.2017г. до 05.12.2017г„ 177.17 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата
за периода от 05.07.2017 г. до 16.10.2020г., ведно със законната лихва, считано от
постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. В исковата молба се твърди, че
вземането на ищеца се основава на договор за кредит № CREX-******** сключен на
01.12.2016 г. между „БНП П.Ф." като кредитор и М.Д.П. като кредитополучател. Договорът
е сключен за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 12 месеца, обхващащ
1
периода от сключване на договора до 05.12.2017 г., съгласно погасителен план, включваща
падежните дати на месечените погасителни вноски, размер на вноската и размера на
оставащата главница. В исковата молба се твърди, че след сключване на договора сумата за
закупуване на стоки е била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор.
Извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението
на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор,
съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитоиолучателя
по дължимо и платимо вземане на горепосочения търговски партньор от кредитополучателя
и създава задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 12 месечните
погасителни вноски всяка в размер на 84.62 лева. Въз основа на индивидуалния кредитен
профил на ответника е определен годишен процент на разходите, като е посочена и общата
стойност на плащанията. В исковата молба се твърди, че месечните погасителни вноски
съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка съставляваща печалбата
на кредитора (чл. 2). Надбавката (възнаградителна лихва) се формира съобразно
приложимите по договора ГЛП и ГПР. В исковата молба се твърди, че ГЛП е лихвеният
процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на годишна
основа към сумата на усвоения кредит. В исковата молба се твърди, че ГПР показва
действителното оскъпяване на всеки кредит, като към лихвения процент по кредита се
добавят всички останали разходи, настоящи и бъдещи, свързани с него. ГПР е общата цена
на кредита за потребителя, изразена като годишен процент от сумата на отпуснатия и
редовно обслужван кредит. При изчисляването му се включват всички задължителни такси
за сметка на клиента, свързани с отпускането на кредита. Лихвеният процент по кредита е
фиксиран за срока на договора, като началната дата за изичисляване на ГПР е датата на
подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е
високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват точно
задълженията си по него. В исковата молба се твърди, че на основание на чл. 2 във връзка с
чл. 3 от договора за ответника възниква задължението да погаси заема на 12 месечни
вноски, всяка по 84.62, като в чл. 5 от договора е предвидено, че при забава на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата. В исковата молба се твърди, че
на основание чл. 3 от договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата върху всяка погасителна вноска. В исковата молба се твърди, че
обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1
януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1
януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а
лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Обезщетението за
забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е
равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение. В исковата
молба се твърди, че М.Д.П. е преустановила редовното обслужване на стоковия
потребителски кредит на 05.06.2017 година, към която дата са били заплатени 5 броя
2
погасителни вноски. В исковата молба се твърди, че на основание чл. 3 от договора,
вземането на „БНП П.Ф." С.А., клон Б. става изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 05.07.2017г., от която дата
вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на
кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника на 12.12.2017г. В исковата молба
се твърди, че предвид изложеното о т кредитора е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд - П. за
следните дължими суми по договор за отпускане на потребителски кредит № CREX-
******** както следва: 551.95 лева (петстотин петдесет и един лв. и 95 ст.) -главница, 40.39
лева - възнаградителна лихва за периода от 05.06.2017 г. до 05.12.2017 година; 177.17 лева -
мораторна лихва за периода от 05.07.2017 г. до 16.10.2020г., законната лихва за забава от
датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410
ГПК до окончателното изплащане на вземането. В исковата молба се твърди, че законната
лихва за забава е равна на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари
на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените
проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Законната лихва за забава се
изчислява на дневна база като дневният и размер за просрочени задължения е равен на 1/360
част от годишния размер, определен в предходното изречение. В исковата молба се твърди,
че със съобщение по ч. гр. д. № 448/2020 г. по описа на Районен съд - П. „БНП П.Ф." С.А.,
клон Б. е уведомена за възможността да предяви установителен иск с правно основание чл.
422 ГПК за установяване на обективираното в издадената по ч. гр. д. № 448/2020 г. заповед
вземане, което обуславя правния интерес на „БНП П.Ф." С.А., клон Б. от предявяване на
настоящата искова претенция.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че в
полза на „БНП П.Ф." СА. чрез „БНП П.Ф." С.А., клон Б. съществува вземането по договор
CREX-********, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, издадена по ч. гр. д. № 448/2020 г. по описа на Районен съд - П., а именно: 551.95 лева
- главница по договора за кредит, 40.39 лева възнаградителна лихва, за периода от
05.06.2017 г. до 05.12.2017г„ 177.17 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за
периода от 05.07.2017 г. до 16.10.2020г, ведно със законната лихва, считано от 28.10.2020 г.-
датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
При условията на евентуалност, в случай че така предявеният установителен иск бъде
отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита
преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ищецът моли съда да
приеме, че е предявен осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер на
волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от
същия на ответната страна.
3
Ищецът моли в полза на „БНП П.Ф.“ СА. чрез „БНП П.Ф.“ СА., клон Б. да бъдат
присъдени и направените във връзка с издаването на заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
448/2020 г. по описа на Районен съд - П. разноски както следва: 25.00 лева - държавна такса,
50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, както и
разноските за настоящото съдебно производство -125.00 лв. - държавна такса, 100.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, Депозит особен представител - 300.00 лв., Депозит вещо
лице - ССЕ - 150.00 лв., Депозит вещо лице - СТЕ - 200.00 лв., или в общ размер на 950,00
лв.
В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, депозира писмени становища,
ангажира доказателства.
Ответникът М.Д.П. с ЕГН **********, чрез назначения особен представител-адвокат
В.П. от САК, в дадения от съда срок, е дала писмен отговор, не е представила писмени
доказателства и е направила доказателствени искания.В отговора на исковата молба адв.П.
оспорва изцяло предявения иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан
със законните последици от това.В писмения отговор адв.П. на първо място оспорва
наличието на валидно облигационно отношение между ответницата и дружеството-ищец
„БНП П.Ф.“ СА., основано на договор за потребителски кредит, гъй като същия е подписан
от лице, което не представлява кредитора. В този смисъл оспорва представения договор за
потребителски кредит CREX-******** от 01.12.2016 год. В писмения отговор адв.П.
оспорва правната легитимация на дружеството- ищец, поради липса на облигационно
отношение между него и ответната страна. В писмения отговор адв.П. отделно оттова,
изразява становище, че представения договор за потребителски кредит е недействителен при
условията на чл.22 от ЗПК, а клаузите отнасящи се до размера на лихвения процент и ГПР
са нищожни поради противоречие с добрите нрави. В писмения отговор адв.П. твърди, че
съгласно императивните изисквания на Закона за потребителския кредит предвидени в чл.10
договорите за потребителски кредит се сключват в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи от договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер на шрифт- не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните. Съгласно чл. 11 ал.1, т.27 договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа подписи на страните. В писмения отговор адв.П. твърди, че
видно от приложения към исковата молба договор за потребителски кредит, липсва
конкретно посочване на елементи от същественото съдържание на този вид договори, същия
се явява недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл.
11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Уговорените в него годишен лихвен процент в размер на 29,05 % и
годишен процент на разходите от 33,25 % са посочени като абсолютни стайности, без да е
изрично разписана методиката на формиране на годишния лихвен процент на разходите по
кредита. Съгласно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. дължими на
последните за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
4
предоставения кредит. Следователно, в посочената величина следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, конто длъжникът ще стори и конто
са пряко свързани с кредитното правоотношение. В процесния договор за кредит такава
яснота липсва относно посочените по-горе обстоятелства. Посочен е лихвен процент по
заема /фиксиран/, както и годишно оскъпяване по заема, не се пояснява по никакъв начин
как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора, което ги прави неясни и
неразбираеми за кредитора. Несъобразяването на договора с изискванията на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК представлява самостоятелно основание по чл.22 ЗПК за недействителност. В
писмения отговор адв.П. твърди, че в представения договор са посочени броя, размера и
падежа на погасителните вноски, но липсва разпределение на отделните суми във вноските,
следователно липсва и яснота каква част от дължимата главница, лихви и такси се съдържа
във всяка от погасителните вноски. При това положение не може да бъде извършена
преценка за погасяване на кои вземания са отнесени направените от ответника плащания.
Само посочването на оставащата главница не е достатъчно, следователно договорът не
отговаря и на изискването на чл.П, ал.1, т.12 ЗПК, според който плана трябва да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи,
което също е основание по чл.22 ЗПК за недействителност. В писмения отговор адв.П.
твърди, че освен това към договора не са приложени, а и по делото не са представени
общите условия към договора за потребителски кредит, подписани отстраните на всяка
страница, каквото е изискването на чл.11 ал.2 ЗПК и също представлява основание за
недействителност на договора. В писмения отговор адв.П. твърди, че предвид
гореизложеното и на основание чл.22 ЗПК сключеният между страните договор за
потребителски кредит сс явява недействителен и като такъв не може да ги обвърже, нито да
създаде задължения за ответницата. Нормите на чл.10, ал.1, чл.11 ал.1 и ал.2 и чл.22 ЗПК са
императивни и възможност за отклонение оттях законодателя не е предвидил. В писмения
отговор адв.П. твърди, че съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на
кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. В писмения отговор адв.П. моли
съда с оглед на изложеното да отхвърли предявените от „БНП П.Ф.“ СА. искове със
законните последици от това.
В съдебно заседание, ответника редовно призован, се представлява от назначения
особен представител, заявява становище за неоснователност на исковата претенцця,
депозира писмена защита, прави възражение за прекомерност на сторени разноски от страна
на ищеца.
Районен съд-П., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото са представени и приети Договор за потребителски кредит CREX-******** от
01.12.2016 г. и извлечение от погасителен план с отразените по него плащания, приложено е
ч. гр. д. № 448/2020 г. по описа на РС-П. по което е издадена Заповед №449/04.11.2020 г. за
5
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, предмет на
настоящото производство, от което се установява, че иска по чл.422, вр.чл.415 ГПК на
ищеца „БНП П.Ф. С.А., П.“ рег. № *********, чрез „БНП П.Ф. С.А.”, клон Б. с ЕИК:
*********, е предявен срещу ответника М.Д.П. с ЕГН **********, в установения
едномесечен срок от подаденото от ответника възражение, като задължението на ответника
произтича от сключен договор за потребителски паричен кредит CREX-******** от
01.12.2016 г.
От приета по делото ССчЕ и изслушано вещо лице в с.з. се установява, че кредита е
усвоен от отвтника, като по него са извършени периодични плащания на 03.01.,
03.02.,30.03., 12.06. 2017 г., като дължимите суми от М.Д.П. по договор за потребителски
кредит, са както следва: 551.95 лева главница по кредита; 40.39 лева възнаградителна лихва
за периода от 05.06.2017 година до 05.12.2017 година; 177.17 лева законна лихва за
забава начислена за периода от 05.07.2017 година до 16.10.2020 година, или 769.51 лева
общо дължима сума.
От приета по делото съдебнокомпютърна техническа експертиза и изслушано вещо
лице в с.з. се установява, че основният текст на процесният документ е изписан със шрифт
„Garamond“ и се установява размер на шрифта 12 пункта за процесния документ -договор за
кредит с номер CREX-********.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
По предявения иск с правно основание чл.422 ГПК:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да
установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на валидно възникнало облигационно правоотношение, по което той е
кредитор, а ответникът – длъжник, и настъпване на изискуемостта на вземането, като
ответникът следва да ангажира доказателства за правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи възражения срещу съществуването на вземането, респективно срещу
изискуемостта на вземането. Основателността на иск по чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК се
обуславя от наличието на следните предпоставки: валидно възникнало между страните
правоотношение, настъпила изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от
страна на задълженото лице, като договорената сума е предадена на ответника. От
събраните по делото доказателства се установи задължението на ответника по
облигационното му отношение с ищеца, като не се доказа изпълнението на същия от
длъжника. Съобразно представените и ценени доказателства, настоящия съдебен състав не
установи нелоялни и заблуждаващи търговски практики от страна на ищеца спрямо
ответника.
С оглед на изложеното, настоящия съдебен състав намира, че по отношение на
ответника М.Д.П. с ЕГН ********** се установява съществуването на вземане, предявено от
ищеца „БНП П.Ф. С.А., П.“ рег. № *********, чрез „БНП П.Ф. С.А.”, клон Б. с ЕИК:
6
*********, произтичащи от договор CREX-********, обективирано в заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 448/2020 г. по описа на
Районен съд - П., а именно: 551.95 лева - главница по договора за кредит, 40.39 лева
възнаградителна лихва, за периода от 05.06.2017 г. до 05.12.2017г„ 177.17 лева - мораторна
лихва, начислена върху главницата за периода от 05.07.2017 г. до 16.10.2020г, ведно със
законната лихва, считано от 28.10.2020 г.- датата на постъпване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането.
Относно разноските:
Отговорността за съдебни разноски е невиновна и обективна, в който смисъл е и
трайната практика на ВС, изразена в ТР 119/1956 г. на ОСГК, настоящия съдебен състав
приема, че не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, а именно да са кумулативно налице
двете предпоставки: ответника М.Д.П. с ЕГН ********** да не е дал повод за завеждане на
иска и да признае иска. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
направеното искане за присъждане на направените съдебни разноски от процесуалния
представител на ищеца „БНП П.Ф. С.А., П.“ рег. № *********, чрез „БНП П.Ф. С.А.”, клон
Б. с ЕИК: *********, съобразно приложените доказателства по делото, следва да бъдe
уважено съобразно уважената искова претенция, като М.Д.П. с ЕГН ********** следва да
заплати на „БНП П.Ф. С.А., П.“ рег. № *********, чрез „БНП П.Ф. С.А.”, клон Б. с ЕИК:
*********, направени разноски по ч.гр.д.№448/2020г. по описа на РСПп и по настоящото
производство в общ размер на 950,00 лева.
По изложените съображения, Районен съд-П., първи състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника М.Д.П. с ЕГН **********,
съществуването на вземане от ищеца „БНП П.Ф. С.А., П.“ рег. № *********, чрез „БНП
П.Ф. С.А.”, клон Б. с ЕИК: *********, произтичащи от договор CREX-********,
обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по
ч. гр. д. № 448/2020 г. по описа на Районен съд - П., а именно: 551.95 лева - главница по
договора за кредит, 40.39 лева възнаградителна лихва, за периода от 05.06.2017 г. до
05.12.2017г„ 177.17 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от
05.07.2017 г. до 16.10.2020г, ведно със законната лихва, считано от 28.10.2020 г.- датата на
постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ответника М.Д.П. с ЕГН ********** да заплати на„БНП П.Ф. С.А., П.“
рег. № *********, чрез „БНП П.Ф. С.А.”, клон Б. с ЕИК: *********, общо разноски в размер
на 950,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
7
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8